осъждайки частта май осъждам и цялото
Всяко едно нещо може да се разглежда като част от нещо по-голямо и като съставно от други части. Значи всичко зависи от полезността или прагматичността.
Ако трябва да ти се махнат сливиците и не ги махнеш, за да не осъждаш частта, отиде и цялото покрай нея.

Който казва, че проблемът е самият човек, определено се заблуждава. Защото проблем може да бъде начинът му на мислене, прилепналите му убеждения, даже само част от тези убеждения, стара емоционална травма и т.н.
Т.е. да разглеждаш човека като проблем, определено не е практично и си е направо осъдително.
Но пък да не смееш да осъдиш част, за да не нанесеш удар на цялото, си е направо безхаберие.

И ако човек се е идентифицирал примерно с прилепналото убеждение, че е велик, тогава биейки по него, удряш и по идеите му, че това е той.

диви ягоди цветя и мирис на трева

Този феномен, който така добре си описала го има не само в нашата държава, а е често срещано явление по целия свят.
От приказката за героя може да се извлече една поука или по-точно констатация. Ако човек се върне в най-ранното си детство и си припомни игрите, с които е израстнал ще забележи същата тенденция, т.е. състезателния характер на нещата. Обществото подготвя, отглежда и възпитава състезатели - "печеливши" и "губещи". Получава се затворен кръг. Този, който може да се дистанцира и погледне отстрани ще види безмислието на цялата тази игра. И вече няма да има претенции към себе си или към другите участници.
Който е готов
ще започне да се осъзнава,
който не е
ще продължава да се "забавлява".

Всичко е игра...една безкрайна игра божествена.
Всеки играе на нивото, което му е интересно.
Не мисли, че който е изгубил вкус към състезанието вече, не продължава да играе.
Само че на друго ниво и с други карти.

диви ягоди цветя и мирис на трева

В случая говорех за характерна черта от сегашния ни живот.
Чувала съм за тази безкрайна божествена игра.
За другото ниво, когато му дойде времето ще видим има ли, няма ли карти.
За сега сме в сферата на догатките.

Обаче пък си убедена изглежда, че точно тази игра е безсмислена, пък след тази игра онова, което е, определено не е безсмислено?
Аз примерно смятам типично по хъбардовски-всичко е игра и учение.
Тия животи и тоя живот и предишните и следващите-всички са ни дадени, за да си учим уроците, играейки...
Дали ще си играеш на мистик или на гери , дали на студен или влюбчив, дали на състезание или война...
А всъщност какво лошо има в състезанието?
На теб какво ти се прави най-много. Как беше-там другата тема на Пси.

диви ягоди цветя и мирис на трева

Първо да ти благодаря, защото ме накара да си припомня разни нещица от житейския си път и да се замисля.
Второ, да уточня понятието безмислие(лична интерпратация) - нещо, което вече си е изиграло ролята и не е нужно да му се обръща внимание и да занимава повече мислите ти. А иначе всичко си има и смисъл и предназначение. Ролите са си роли, те се усвояват, може да се преповторят, потретят... и отпадат в последствие.
И не знам, но от както се помня тези забавления от сорта на "Кой е най-добрия" са ме изнервяли. Считам, че не е страх от това да се окажа в губеща позиция, защото през живота си съм била и на първо и на последно място в "класацията". И двете състояния ми действат еднакво подтискащо. Май трябва да поработя по въпроса защо така се получава.
А за това, какво най-много ми се прави, още не му е дошло времето. И сега просто си чакам търпеливо.

Ааа, чакай малко сега.
Относно там потискащото действие-то си има чалъм...и ти си попаднала на точното място.

А за идването на времето...какво става с тук и сега, м?

диви ягоди цветя и мирис на трева

Относно потискащите чувства - верно си има чалъм.
А относно тук и сега - освен, че преоткривам топлата вода, нищо друго съществено.