Колко гледни точки на вашият живот сте разгледали до сега?
В ролята на какви сте гледали себе си и делата си до сега?

хубав въпрос, наистина
в началото се опитвах да се разглеждам от различни гледни точки, но всяка от тях се оказваше просто още една черта от характера ми. след това се опитвах да разглеждам различни събития от живота си от една единствена гледна точка, за която не мога да кажа абсолютно нищо като описание, освен че това наистина съм аз. точката на преливащата радост и свежест от живота, на не-отсъждането, а на приемането, е само вход към нея.

Всяко едно нещо го разглеждам от много гледни точки. Всъщност не го и разглеждам аналитично-философски, ами направо си го преживявам.
Това направо ми е проблем, щото ме спира да действам.
Като почнеш да виждаш от много страни и всички различни и противоположни...

А живота като цяло-ми като жена, като човек, като дух, като перспектива, като развитие, като мъкаааа, мъка..., като радост, като - най-висш дар от бога, като "Странникът е уверен, иначе него нямаше да го има", като...следствие, като причина, като създател, като жертва, като...хм....даже и като мъж...

диви ягоди цветя и мирис на трева

Медитацията и доста други методики и т.н. ни учат да се центрираме.
Това би следвало да означава, че центрирането върху една позиция ни дава сили и енергия, а постоянната смяна на гледни точки и постоянното местене на центъра ни отнема силите и възможността да действаме.

При теб дали е такъв случая. Дали не ценрираш ситуацията вместо себе си, защото щом имаш торкова много гредни точки значи доста задържаш мига или доста мигове пропускаш.

Кое според теб има по-голямо значение и би ти дало повече сили? Да знаеш как би изглеждало дадено твое поведение от различни гледни точки или даденото поведение дали те води по Пътя? Ако те води по Пътя има ли значение как ще изглежда? Ако не те води по пътя защо трябва да го задържаш, за да го изследваш, а направо не го замениш?

Само предположения : ))

Като говориш за пътя, знаеш ли, че ние се движим слепешком? По усет?
Умът не знае какво ни чака напред, умът знае само познатото, в непознатото ни движи усета. А неизминатият път е непознат...
Та не може да се каже какво точно ме води по пътя и какво не.
Хуанджи навремето имаше една умна приказка, даже си я бях лепнала за опашка.
Не е важен пътят, важна е посоката, която не изпускаме, дори когато вървим обратно на нея...
Понякога единственият начин да изкачиш следващия връх, е преди това да слезеш в дълбока долина.
А ние виждаме само парченца от пъзела, участъци, моментални снимки...дали слизане надолу значи слизане или е засилка за изкачване?
Дали изкачването нагоре е истинско изкачване или е просто кьорфишек?
Това обикновено се разбира след много време от ума...а през цялото време ни води усета...усета, който води пчелата към кошера и котката от 1000км към дома...

Та на въпроса ти дали центрирането или смяната...ми не знам...аз удещам във всеки момент дали ми се увеличава силата или намалява. И са се случвали и двете, така че рецепта няма....кога как дойде. Важно е да си нащрек спрямо личната си сила.
Както е казал един евреин-Абе всичко е относително.
Правила вечни няма.


диви ягоди цветя и мирис на трева