;-) Не знам кои книги си чела, но там не може да не е пишело, че страха е субективно чувство(плод единствено на нашето въображение и желание да се страхуваме) и няма нищо общо с Любовта, камо ли да е част от нея.
Страха е противоположност ако го създадем, вдъхваме му живот и го подхранваме с въображаеми опасности, но това зависи само от нас, нали, а не от Любовта ? ;-)

Чувството е езикът на душата

Много си права. Помисли обаче думата РАВНО-ДУШИЕ не значи ли това, което аз написах. Тя си носи значението тази дума, за разлика от много други, които биха могли да се тълкуват по различни начини.

Всъщност исках да кажа, че се опитвам да имам еднакво отношение и към болката и към радостта. Това не значи, че не ме боли, но като приема болката като необходимост, забелязала съм, че по-бързо си отива.

;-) Благодаря ти, това мисля и аз, но явно по много сложен и досаден начин го казвам ;-)))

Чувството е езикът на душата

На мене ми харесва как се изразяваш, нямаше какво повече да се каже и затова реших да не ти пиша нищо в отговор на постингите. Носят топлина и радост, поне за мене. Аз ти благодаря за истинската ведрина!

;-))) Да взема да опитам и аз тези малки муцунки как биха изглеждали в мой постинг.


Чувството е езикът на душата

Хубаво изглеждат, а като вложиш и още нещо от себе си в тях .... - сияят.

Дъга

В кои книги интересно пише, че страхът е субективно чувство, пък любовта е абсолютна?
Нема лошо де, щом ти помага да се чувстваш добре...
Но не го приемай за абсолютна истина. Щото не е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

:-))) Добре, Кали.
Аз и без това никога не съм твърдяла, че има абсолютна истина.
Ти в момента си тази, която абсолютизира процесинга и отхвърля иронично всичко останало, но това си е твое право ;-).

Чувството е езикът на душата