За истинските неща, децата и животът. / Религия и мистика / Процесинг

Най-истинските неща в живота не могат да бъдат изречени с думи. Само сърцето ти може да те води. Ако му се довериш, наистина то никога няма да те подведе. По голямата част от проблемите идват защото не му се доверяваме напълно. Другите ни пречат с измислените си понятия за чест, дълг, отговорност и т.н. Не че имам нещо против тези неща ама смисъла им е извратен. Колко пъти ти се е случвало вътрешният ти глас да ти каже да не правиш едно нещо, но да го правиш поради “логиката” която другите са ти изнесли. И колко пъти след това си казваш: “Знаех си аз”. Лошото е че това трае до следващият път когато правиш пак същата грешка. “Логиката” е нещо много коварно. Тя служи да те убеди в нещо за което си против. За да те манипулира. Естественият начин за възприемане на света е чрез сърцето. То винаги чувства нещата.
Всеки от нас се е родил с всичко каквото му трябва за този живот. Като деца сме били най-истинското което човек може да бъде. Трябва само да се отърсиме от наслоенията които са направили върху нас за да станеме пак онова чисто дете. Това има в предвид Исус като казва “докато не станете като децата”. Затова децата са ни толкова мили, защото са чисти и неопетнени. Човек се ражда със щастието. За да си щастлив не трябва да правиш каквото и да било. Напротив за да не си щастлив се налага да правиш много неща.
Затова е толкова важно да помогнеме на децата си да се замърсят колкото се може по-малко. Да ги обичаме истински. Не както тези родители които казват обичам те, а вършат насилие върху децата си и избиват комплексите си пред тях само защото са беззащитни.
Някой казват “като станеме като децата другите ще се възползват от нас”. Да станеме деца не означава да бъдеме глупави и наивни. Опита който ни е дал живота е нещо много ценно. Да станеме като децата означава да спреме колелото на лудостта която е обхванала целият свят и да видиме мига. Тази секунда. Да се радваме на всяко цветенце, облаче приятелска усмивка. Да възприемаме света по начина по който го възприемахме като бяхме деца. Защото за този начин никой не ни е учил. Той е естественият начин с който се раждаме.