Re: Е как да не са ти противни / Спорт / Футбол / Европейски футбол

Никога не съм харесвал Байерн, но нямам и не мога да имам нищо против финансовото му благоденствие, защото то се дължи на пестеливост, честно натрупани пари, финансова дисциплина и добра организация. Уважавам Байерн и за това, че ръководството му е помагало на закъсали, грозени от фалит отбори (сещам се за Мюнхен 1860 и Борусия Дортмунд). В Байерн тежко приеха успехите на Дортмунд, но поне разбират, че без конкуренция у дома ще бъдат слаби в Европа, нещо, което в Барселона и Реал изглежда няма да осъзнаят. В Байерн отдавна прилагат афиширания от Платини финансов fairplay, още преди да се зароди концепцията за него, преди да се появят руските и арабски парвенюта.

Звучи ужасно банално, но е истина, че футболът е отражение на действителността. Реал и Барселона са заченати с превилегии. Реал винаги е бил отборът на върхушката- на краля, на едрата буржоазия, на военните и на духовенството. Докато Барселона представлява елитите на най-богатата испанска провинция- Каталония. Барса и Реал (това се отнася и за Билбао) дори не са регистрирани като всички останали отбори, те представляват сдружения с нестопанска цел, така че на практика е невъзможно да фалират. Когато се появи поредната финансова недостатъчност, плод на разюздана разточителност, банките щедро отпускат безлихвени заеми на двете чудовища или пък държавата пряко изкупува недвижима собственост на цени много над пазарните. Ако случайно се вдигне шум за някоя от тези нечисти сделки и те бъдат забелязани от късогледия Европейски Съюз, разследването има съдбата на чаша вода, излята в пясък. Франко вече го няма, но управляващите елити са същите, така че франкизчът е жив, но съществува под друга, по-рафинирана и по-ефективна форма. Още през двадесетте години на 20-и век Д. Х. Лорънс е съзнал, че в дългосрочен план всяка груба диктатура е обречена. Испанското общество винаги е било силно разделено (поне от 20-и век насам), отражение на това разделение беше и гражданската война, това разделение съществува и в испанския футбол, например подкрепяния от бедните Бетис е контрапункт на богаташката Севиля, привържениците на Атлетико са исторически свързани с работническата класа (до колкото знам първите екипи на Атлетико са шити от плат за дюшеци, оттам и прозвището им- Los Colchoneros- Дюшекчиите), докато тези на Реал винаги са идвали от средата на богатите, друг въпрос е, че богатите и успелите винаги се радват на много последователи. След Втората Световна Война Реал и Барселона са доминирали испанския футбол, но подобно разделение като сегашното не е имало преди във футбола да нахлуят големите пари. Разлики като сегашните- повече от 30 точки пред третия никога не е имало. За тези разлики освен парите съдейства и изключително лошото и пристрастно съдийство в Испания. И въпреки огромния финансов ресурс, всевъзможните протекции и канибализма към малките испански отбори, сегашните Реал и Барселона (за мен поне) не са особено силни, като причините са различни. Несгодите за Реал произтичат от мегаломанията и идиотизма на президента им Перес, от пълното пренебрегване на иначе изклачителната собствена школа, от изграждането на един мъртво роден, изкуствен организъм, и от привличането за треньор на Жузе Молиню, който е доказал навсякъде, че не може да гради и който е абсолатния антагонист на философията на Реал за красива, нападателна игра, великодушие, благородство и достойнство. С уволнението на Мануел Пелегрини Реал пропусна исторически шанс да намери новия се Висенте дел Боске, чилийският инженер е доказал навсякъде, където е бил, че той изгражда естествени, жизнени отбори, а не Франкенщайни като тези на Мориню (изключвам Порту). Сега, въпреки шейха-скръндза, въпреки недоимъка, продажбата на играчи, неплатените заплати и късата скамейка, Малага играе добре, за разлика от Реал, и когато печили, го прави, както някога го правеше Реал на дел Боске- красиво. И това важи не само за Испания, а и за Европа. Пелегрини, с неговите футболни виждания, с неговата култура и възпитание, беше идеалния треньор за Реал, но малоумният Перес не беше в състояние да разбере това и чилиецът бе прокуден. Докато проблемите на Барселона идат най вече от култа към личността на Меси и от абсолютната липса на гъвкавост. Казвал съм го многократно- сегашната Барселона е гробница за нападатели, защото безмерното его на аржентинското джудже не понася някой друг да се овенчава със слава и Барселона е в плен на това чудовищно разраснало се его. Жертването на трима нападатели от световна класа (Етоо, Ибрахимович, Вия) не може да бъде случайност, като това са нападатели, доказали навсякъде високата си класа. Един отбор, разчитащ на идин играч да вкарва всички голове, не може да бъде завършен. А когато стилът на игра закостенее и се привърне в култ, това е края на развитието и началото на края и рано или късно все идва някой като Челси, който разбива мита за величието, че дори и с помощта на изпусната дузпа от свещената крава на Барселона.

Някога при Купер Валенсия играеше прекрасно, но не печелеше (Ектор вероятно е роден под нещастна звезда, три поредни загубени финала в Европа навеждат поне мен на подобни мисли). След него дойде Бенитес и след 30-годишно чакане дойдоха и успехите. Заради тези именно успехи и най-вече заради терора над Реал и Барса съм склонен да му простя много неща, включително и ненавистта му към октопода Паул, когото беше готов да сготви (какво кощунство). При Крал Рафа Валенсия не играеше особено привлекателен футбол, но беше отбор-юмрук. И бяха времена, когато Валенсия даваше 7 национали на Испания- Канисарес, Марчена, Албелда, Бараха, Ангуло, Висенте, Хоакин. Сега Валенсия е в руини, и финансово, и игрово. Но за това не са виновни Барса и Реал, а некадърното управление на клуба откак бяха прокудени президента Орти е треньора Бенитес. И знам, че вероятно няма да доживея следващата титла на Валенсия. А и не притежавам отдадеността и търпението на емблематичния привърженик Маноло с тъпана.

Инак като се изключи 7-годишната доминация на Лион, във Франция първенството изглежда най-равностойно въпреки идването на шейховете в Париж (в момента Пари Сен Жермен дори не е на първо място).

Това излезе твърде разпиляно и дълго, но ме мързи да го редактирам и съкратя.