Re: Гуардиола напусна Барселона / Спорт / Футбол / Европейски футбол

като цяло не съм изненадан изобщо, че Пеп си тръгва. всички други години досега подновяваше договора януари или февруари, преди още да са започнали решителните битки за големите титли и така инжектираше още една доза морал и мотивация на своите играчи. тази година обаче се запази продължително и болезнено мълчание, което изнерви всички близки до клуба, а предполагам и самите играчи. ситуацията беше далеч от идеалната, а атмосферата на несигурност и объркване със сигурност ако не е попречила на психическата нагласа на играчите, то 100 % не е и помогнала. Нямаше да е мъжко и в стила на Гуардиола ако беше останал след всичката тая шумотевица, защото въпреки странностите си, той не би държал клуба толкова време заложник на собствения си интерес- не и Барса, в която израстна от бледен юноша до футболист от европейска величина, капитан и лидер като играч и най-успешния треньор в богатата история на каталунците.
Сега ще излязат много версии- че има проблеми в съблекалнята, че мотивацията на играчите вече не е същата, че някои от ключовите и почти незаменими фигури като Шави и Пуьол вече са на годинки, че се усеща краят на цикъла и т.н и т.н. Както във всички слухове има зрънце истина и в тези, но според мен този път Гуардиола каза истината- не се чувства психически и физически на 100 % след 4 години на един от най-ветровитите постове в световния футбол, че желанието за работа вече не е същото както в началото, че вече не е най-добрият възможен треньор на любимия клуб. Той сам си усеща най-добре тези неща и ако е дори на 50 % така (допускам леко преувеличение и драматичен ефект), то да се оттегли е правилното решение. Да, за 4 години той постигна немислимото- 13 титли, 5 от които най-важните възможни, невероятен рекорд срещу вечния съперник със само 1 загуба в редовното време и то в последния му сезон, с гръмките 6-2 и 5-0 ,с 5-те поредни победи за първенство, с елиминация във всички възможни турнири... на Барселона винаги е липсвало постоянство, преобладаващи са били моментни проблясъци, гръмки единични победи и след това серия от неудачи, Рийкард започна, но Пеп довърши този отбор и го превърна в машина за победи, чупене на рекорди и мачкане на съперници при това с тотална доминация над топката, с атакуващ футбол и най-често с много голове и положения пред противниковата врата. магическите вечери в Европа, 3-те пореди Лиги в Испания, категоричните победи на 2та финала за ШЛ са моменти, които са ми донесли неизмерна радост и аз никога няма да ги забравя. винаги ще съм благодарен на този човек за тези мигове на пълна и неподправена емоция и винаги ще съм му признателен, че през последните години почти не е имало момент, в който да ме е било срам или яд на отбора.
Ръка за ръка с хубавото, естествено има и не чак толкова хубаво... като всеки каталунец Пеп е твърдоглав и леко праволинеен- има едни идеали, които не би променил в никакъв случай и това от една страна е достойно за уважение, но от друга е липса на гъвкавост, което в дадени моменти е пречело повече отколкото да помага. решението да се освободи от най-надеждния голмайстор в Ла Лига преди Кристиано и Меси(Ето'о) след сезон от 40 гола през 2009, скандалът с Ибрахимович при положение,че последният реши Класикото на Камп Ноу и отбеляза прилично количество голове в Ла Лига, натрапчивата игра с трима защитника тази година, един от които неизменно дефанзивния халф Масчерано, нежеланието да се вземе чист нападател след контузията на Вийя и централен защитник след болестта на Абидал, напредващата възраст на Пуьол и напускането на Милито обрекоха Барса да играе последните 3 месеца без възможност за ротация отзад и напред, което доведе до пренасищане и умора в ключови фигури за най-важните мачове. и още и още дребни детайли, които са ме нервирали и са ме оставяли озадачен...
Все пак главното е,че този човек върна у дома Пике и Фабрегас, намери точната позиция на Лео Меси и го направи от приятно за гледане дясно крило, в най-смъртоносния голеадор на планетата в последните 3 години. Превърна Камп Ноу в кошмар за всички отбори със само около десетина загуби за 4 години, половината от които бяха в последните мачове при решена титла в Испания или спечелена група в ШЛ. Той откри за големия футбол Педро Родригес и Серхио Бускетс, станали незаменима част не само от каталунския отбор, но и от националния отбор на страната световен шампион. той даде път и на младите Исаак Куенка и Кристиян Тейо, които тепърва може би ще радват феновете на лос кулес. той запази и разви марковия футбол на Йохан Кройф, при който съперниците се срещаха с топката само,за да я извадят от мрежата или да я изритат нанякъде при поредната вълна от атаки на блауграна. той донесе 2 пъти и последната липсваща купа във витрината на Барса- тази от световното клубно първенство...
така че като се сложи всичко на кантара, днес наистина е тъжен ден за барселонизма. днес наистина свършва една ера във футбола, днес си тръгна бащата на Пеп Тийма, менторът и идеологът на най-силният отбор, който някога съм гледал.
На добър час на Пеп, желая му здраве и късмет и успех в следващото предизвикателство, стига разбира се то да не го изправя срещу любимия отбор, защото въпреки цялото ми уважение към него, аз съм фен на Барселона, а не на треньорът на Барселона, както и да се казва той. ще се радвам ако се докаже и на друго място и съм сигурен, че ще го направи, но дотогава ВИСКА БАРСА и само напред!

2-3 думи и за новия треньор... въртеше ни се нещо подобно в главата на мен и някои други хора, с които сме коментирали бъдещето на отбора, но все пак бях изненадан, защото се тиражираха доста други имена, къде подходящи, къде не чак толкова. лично аз бих избрал човек, който да даде нов полъх и потенциално леко модифициран облик на отбора, но Росел и Субисарета са решили друго. преди 4 години, бях скептичен и към Гуардиола ако трябва да бъда честен, сега ще подходя така и към Виланова (вече Моу няма да може да каже yo no conozco a Pito Vilanova ) не само заради близостта му с Пеп, но и заради здравословните проблеми, които го сполетяха през годината. и все пак приемствеността не е лошо нещо и при 2-3 точни трансфера (Хави Мартинес и Йоренте от Билбао и Жорди Алба за ляв бек) и затягане на дисциплината във фаза защита както през втория и третия сезон на Гуардиола, то всички приказки за краят на Барса като доминант ще бъдат опровергани. не ни остава нищо друго освен да изчакаме и да видим! Успех на Тито и дано оправдае доверието!

ВИСКА БАРСА!