Валенсия
Завърши доста успешен сезон за Валенсия. Тимът завърши лошо миналият, като след два финала за КЕШ за три години завършиха пети и трябваше да играят за Купата на УЕФА. Прилепите завършиха с дубъл, което е достатъчен успех. Валенсия не показаха някаква впечатляваща серия, те просто целият сезон играха най-постоянно. За разлика от останалите три в Голямата четворка те не направиха нито една лоша серия. Точно за това белите заслужено се окичиха с тазгодишната шампионска титла. Откритието този сезон за Валенсия е нападателя Мигел Анхел Мартинез Миста със своите 19 гола. Трудно може да се отдели някой лидер в отбора, всички играха абсолютно постоянно, като борбата за място на зеления терен беше навсякъде, с изключение на вратарският пост, където Канисарес заслужено ще пази на Европейското за испанският национален тим. С изявите си целият сезон впечатлиха и Карбони в защитата, капитана Албелда, халфовете Бараха, Ангуло, Висенте, Аймар, и нападателите Сисоко, Борха и Руфете. Така Рафаел Бенитез успя да изведе Валенсия до шампионската титла в Испания след една година почивка и първа европейска купа след повече от 20 години чакане.

Барселона
Два противоречиви полусезона с позитивен край за синьо-червените фенове свършиха. Каталунците завъшиха на второто място, като след удивително слабата серия първият полусезон, в който на няколко пъти излизаха извън топ 10 на Испания и бяха на почти 20 точки от върха свършиха сезона на 5 точки от шампиона Валенсия, след аристократични игри накрая. Второто място се дължи най-вече на привличането на Едгар Давидс от Ювентус под наем, както и на завръщането в щаба на звезди на тима като Кройф и Стоичков. След ред домакински загуби от всички отбори на върха, включително и кръвния враг Реал Мадрид вторият полусезон Барса разбиха подред Валенсия, Депортиво и на края Реал Мадрид, всичките извън Каталуния.От началото на януари до самият завършек на сезона Барселона записаха само 3 загуби, като най-фаталната беше тази срещу Селтик 0:1. Другите две бяха на края на сезона в Примера дивизион от Селта 0:1 и Сарагоса 1:2. Този сезон феновете на Барса видяха изгряването на бъдещи каталунски звезди като Луис Гарсия, Куарешма, Давидс, Роналдиньо, ван Бронхорст, затвърждаването на Пуйол, Валдес, Савиола, Шави, както и сбогуването с футбола в синьо-червено на легендата Луис Енрике. В летният трансферен прозорец преди началото на вече завършилият сезон беше направена една грешка, като бяха дадени много пари за Рюстю Речбер, който в крайна сметка беше засенчен не само от Виктор Валдес, но и от другият перфектен страж - Хоркера. В крайна сметка, обаче още един сезон на Барселона без трофей.

Депортиво Ла Коруня
Депортиво завършиха много емоционален сезон в който отново Хавиер Ирурета отново не успя да реши коя нападателна двойка да играе напред. За Депортиво сезона може да се нарече успешен, защото грабнаха сребърните медали в Примерата, както и играха полуфинал за Шампионската лига след като отсраниха всичко италианско по пътя си. Както обикновенно единственото постоянно нещо в тима беше... непостоянството. Редуваха успешни мачове с много неуспешни. Същото беше и с късмета им, където в някои мачове от 10 удара имаха 10 греди, а в други - от 5 удара 5 гола. В крайна сметка акорда на сезона им беше разгрома над Милан с 4:0, като след това отпаднаха от Порто. В сезона се отказаха предалено рано за сметка на Шампионската лига. Все пак Ирурета имаше огромно разнообразие от нападатели и така и не успя да реши кои да седят на скамейката и кои да играят напред. Всичките класни нападатели и офанзивни халфове - Пандиани, Луке, Тристан, Валерон, Виктор и идейка под тях Джалминя, Мунитис, Душер и неостаряващия Фран(не Хуанфран). Защитната формация също беше над нивото над останалите в Европа със Силва и Андраре. На вратата безпогрешният Молина рядко пускаше голове и допринесе за успешният сезон. Полуфинал в Шампиоснката лига и бронзови медали за Депортиво и относително успешен сезон.

Реал Мадрид
Добър старт на белите, добра среда и трагичен финал на сезона. Кралският клуб започна много добре сезона, като първо мина през група с носителя на Купата на УЕФА Порто за КЕШ, а после отстрани Байерн Мюнхен. Достигнаха до финал за Купата на Краля и водеха с 8 точки на върха в Испания. Спечелиха първият 1/4 финал с 4:2 срещу Монако и всичко беше до тук. Последва отпадане след загуба с 3:1 в Монте Карло, загуба с 3:2 от Реал Сарагоса на финала за Купата на Краля и последователни загуби от Барселона и Депортиво, които съвсем отказаха тима. След това вече паднали на земята бяха лесна плячка за Осасуна, Майорка и Реал Сосиедад. Чак след като звездите почнаха да се поизморяват лъсна истината за Перез и неговата тактика. Във финалната фаза Касиляс, Роберто Карлуш, Бекъм, Фиго, Зидан, Роналдо и Раул почнаха да грешат прекалено много и сезона за Реал свърши. Просто нямаше кой друг да играе, освен супер звездите от Реал Мадрид Б. На финала беше уволнен Карлуш Кейрош, като веднага след загубата от Сосиедад стана ясно и привличането на Хосе Камачо от Бенфика и Валтер Самуел от Рома. Трагичен сезон за Реал Мадрид, които очакват изборите лятото. Ако не се промени нещо Белият балет го очакват няколко години на мъки и смяна на поколенията.

Атлетик Билбао, Севиля, Атлетико Мадрид, Виляреал
Четирите отбора, които завършиха борбата за двете останали места за Купата на УЕФА. В крайна сметка първите два се сдобиха с евровизи за другата година, а за утеха на Мадридчани и Виляреал(отново) може да се пробват в Интертото.
Атлетико Билбао си свършиха работата кръг преди края и си позволиха да играят малко по открито последният кръг срещу А Мадрид, но победата на кастилците не беше достатъчна. Стратегията на баските да използват основно играчи от школата си за пореден път се оказа успешна. Петото място за червено-белите е успех, а с изявите си се отличиха царят на втория етаж Исмаел Урсайс, Ечеберия, Йесте, вратаря Арансубия, както и едно от откритията на сезона, левият защитник Асиел дел Орно.
На Рамон Санчес Писхуан феновете отново видяха тима си в Евротурнирите след доста години суша. Севиля успя да се додрапа последният кръг до шестото място след грешката на Виляреал. Севилци не впечатлиха много с изявите си, като най-ярко се отличи Баптища, който стана втори голмайстор с 20 гола. Другият доста перспективен играч миналият сезон беше Рейес, но той впечатли английският Арсенал и се сбогува с Испания(дори и на национално ниво, поне до Германия 2006).
Атлетико Мадрид изпусна преднината си последните кръгове и дори победата с 4:3 над Билбао не успя да ги доведе до УЕФА. Все пак сезонът не беше съвсем загубен, защото блесна още една от звездите на бъдещият испански футбол - Фернандо Торес. Снажният нападател разстреля на 19 пъти вратата на противника, а той дори още няма толкова години. Добър сезон изиграха и Ариел Ибагаса, Алваро Ново и Фернандо Нано.
Виляреал бяха на крачка от невъзможното, а именно спечелване на шесто място в Примера дивизон в сезон, в който спечелиха Интертото и достигнаха до полуфинал за Купата на УЕФА. Всичко, обаче пропадна последният кръг срещу Валядолид. Също по-скоро колективна игра, от колкото изпъкнал някой играч, като Виляреал събраха стари звезди и направиха добър отбор последните сезони. Играчите, които повлияха най-силно на осмото място и полуфинала за УЕФА Къп, бяха бившите играчи на Барселона - Рейна и Андерсон и настоящият под наем във Виляреал Рикелме. Добър сезон направи и Хосе Мари.

Бетис, Малага, Майорка, Осасуна, Сарагоса, Албасете, Реал Сосиедад
Отборите от златната среда, сред които Сарагоса успя да спечели Купата на Краля и евровиза.
Този сезон Бетис не беше от впечатлилите с нещо отбори като записа поредното просто участие и 9-то място. Основни играчи за зелените бяха Дани, Ито и Арсу.
Малага също записаха "просто участие" в Примерата като впечатление направи единствено Иван Леко.
Майорка стигнаха до 1/8 финал за Купата на УЕФА, но в шампионата отново останаха в средата. Конкуренция на вратата между Мики и Лео Франко, и добри игри на полевите играчи Еду Моя, Ето'о и Делибашич.
Осасуна не успяха да удържат шестото си място, което доста време държаха. Чак последните кръгове червените поиздъхнаха. Най-добри бяха Хосечо, Валдо, Алойзи и Бакайоко.
Сарагоса завършиха добър сезон в който взеха Купата на Краля и ще играят в Европа от другата година. Най-сладкото за купата беше, че отстраниха Барселона и Реал Мадрид. В последният си мач Сарагоса отново надиграха Барселона. В крайна сметка, отбора завърши на 13-то място. Давид Вийа се отличи като най-добрият в тима.
Албасете игра през целият сезон в средата на таблицата и на практика не направиха нищо, освен да се спасят от изпадане.
Реал Сосиедад пък се спасиха едва два кръга преди края, в сезон в който играха 1/4 финал за Шампионсата лига, загубен от Лион. Както винаги над всички бяха Ковачевич, Карпин, Нихат и Вестервелд.

Сантандер, Еспаньол, Валядолид, Селта, Мурсия
Четирите борещи се за оставане и Мурсия. По-слабите отбори могат да се характеризират по-трудно.
Расинг успяха да се спасят, а водещ реализатор им беше Хави Гереро.
Еспаньол също се спасиха с измъчена победа над Мурсия последният кръг. Отново Раул Тамудо е най-добрият испански нападател в Примерата и отново няма никакви слухове за трансфери.
Валядолид се сбогуват с Примера дивизион след сезон, който няма да се запомни с нищо. Макукула и Росалда им бяха водещите голмайстори.
Селта също ще играят в Сегунда дивизион другата година, независимо от доброто представяне в Шампионската лига и отпадането на 1/8 финал от Арсенал. Сабо Милошевич вкара най-много голове, а освен него се отличиха Еду, Мостовой и вратаря Кавайеро, който независимо от добрите си игри не успя да помогне на тима си.
Мурсия отпаднаха много преди края на шампионата и ще прекарат поне един сезон в Сегунда дивизон до съгражданите си Суидад де Мурсия.

Обзор
Най-добрите четири окупираха първите четири места, а Атлетико Мадрид малко по малко се връщат на полагащото им се място, не в Сегунда дивизион, а сред водещите тимове в Лигата. Двете най-големи открития дойдоха от Атлетико и Атлетик - нападателя Фернандо Торес и защитника Асиел дел Орно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите