Намерих тази публикация в интернет :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ffloyd на 22.11.20 12:52.

а) Изследване чрез спектрален метод за анализ, съгласно Наредба № РД-02-20-2

Рамки с корави възли - R=0,25
Конструкции тип обърнато махало - R=0,5

Забележка (4) :
Едноетажни рамки с колони свързани в горния си край, не са обърнато махало, когато : N/A.Ryn<0,3

За рамката - N<0,3.А.Ryn , 18т. < 0,3. 166 см2 . 2,35 т/см2 . 1,1
Или N=18т. < 128 т. - рамката не е обърнато махало .

Дефиниция на системата “обърнато махало” :

Система, при която 50% или повече от масата е в горната третина от височината на конструкцията или при която, дисипацията на енергията се осъществява главно в основата на един конструктивен елемент.


Първа рамка - Долу става, горе запъване :
1.1. Сграда с едноотворни и едноетажни рамки, намираща се в гр. Белово

Втора рамка - Долу запъване, горе запъване :
1.2. Сграда с двуотворни едноетажни рамки, намираща се в гр. Каварна

Авторът би препоръчал при анализ на едноетажни стоманени рамки за сеизмично въздействие, стойността на коефициента на поведение да се ограничи до q < 2, т.е. R>0,5 R>0,67 колкото е при система „обърнато махало” .

Как мислите, откъде се налага такъв извод ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ffloyd на 24.11.20 11:19.

За да се ползва по-малък коефициент на реагиране, респективно
по-висок коефициент на поведение се приема, че някъде се е появила
пластична става и се разсейва (дисипира) сеизмичната енергия.
Еврокод не допуска това да става в детайлите ригел-колона
или колона-фундамент, а също и в колоната. Излиза, че трябва да
докараме до пластифициране ригела, който има желание да се изметне
далеч преди да достигне границата на провлачане на материала.
В този смисъл вместо да тормозим конструкцията да работи против волята си,
можем да останем в еластичен стадий като разчитаме, че и без това масата,
респективно сеизмичната сила при стоманените конструкции е малка.

Статията за стоманобетонните халета няма общо.

ql^2/8

Ми той слага 2 пъти по голям коефициент на реагиране - от R=0,25 на R=0,50 .
Демек двойно по големи сеизмични сили .

Има ли обърнато махало стоманената рамка, както той твърди или няма -
Критерия N/A.Ryn<0,3 - показва че няма обърнато махало ?

--------
Масата може да е малка в Ст.Загора 100 кила сняг - ама в Силистра е голяма 330 кг.

Така че дали Кауфланд е с метални или бетонови рамки и PUR панели - важен е снега който се клати .
Въпросът е актуален !

Редактирано от ffloyd на 24.11.20 18:19.

Много често, меродавно при оразмеряване е изчислителната комбинация от сняг и вятър. Съвсем груба сметка, показва, че по нашите норми, изчислителната напречна сила от вятър е 1.4*0.5*9*6 = 37.8 > 27.8 kN.

Снега в изчислителна комбинация участва с 1.4, докато в земетръса - с 0.8. Съответно, моментът от сняг ще е 1.75 пъти по-голям. Поради коефициентите на съчетание общия ефект няма да е чак толкова, но да речем, че обикновено е около два пъти.

Тоест, рамка оразмерена с R = 0.25 няма да се пластифицира, защото сеченията ще са оразмерени за поне два пъти по-големи моменти. След като няма да пластифицира, няма как да се реализира този коефициент.

Ако се направи проста проверка, вероятно ще се види, че тези сечения носят доста по-големи моменти от тези в сеизмична комбинация и без пушовер анализ.

За какъв дявол ти е да се пластифицира рамката - както е казал колегата qL*2

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Особено тая двуставната рамка - при една пластична става в ригела става механизъм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ffloyd на 25.11.20 08:13.

0. Рамките на халета не са обърнато махало. Никога не са били, и никога няма да бъдат. И си е написано, че не са в нормите. Обърнато махало е конструкция с голяма концентрирана маса на върха и малка коравина - колоната или колоните са натоварени значително натиск, и заради голямата деформируемост има значителни моменти от втори ред. Заради тях обърнатите махала са склонни към крехки форми на разрушение - преобръщане, изкълчване и т.н., следователно няма как да имат висока дуктилност, дори да са перфектно изчислени и детайлирани.

1. Прочети го тоя Еврокод код най-после. За едноетажни сгради и за последния етаж на многоетажни сгради не е задължително да се проектират пластични стави в гредите, защото е все тая къде ще бъдат.

2. На практика с това "4R0, допускаме начално пластифициране и в почвата, но гледаме да не прекаляваме, защото превишаване на носимоспобността на основата води до най-драматичните разрушения. Това е имплицитно заложено в правилниците и на него не се разчита за значителна дисипация на енергия. Във фундаментите също - потенциалният ремонт след земетресение е прекалено скъп.

И сега защо R=0,5 или повече за леки конструкции:

И в нашите норми, и в еврокод има редукция на сеизмичната сила заради очакваната дисипация на енергия чрез коефициенти q=1/R. Колкото по-голямo q и по-малко R, толкова конструкцията може да дисипира енергия чрез развитие на пластични деформации и повреди в дуктилни елементи без да има крехки разрушения на в дуктилните или недуктилните елементи (срязване, измятане, загуба на обща устойчивост, смачкване и т.н.)
Стоманените рамкови конструкции, при добро детайлиране на възли и съединения имат добра дуктилност и това се отразява в ниски стойности на R, които често са и под 0,25. В американския правилник за специално проектирани детайлирани рамки може да стигне и 0,125.
Тънкият момент при едноетажни леки халета и други подобни е, че при при тях меродавни за нашите условия най-често са сняг и вятър. Съответно рамката и да я проектираш с R=0,25, тя ще има реален коефициент на реагиране R=0,5-0,6 и повече (общата хоризонтална сила върху капацитета на огъване за хоризонтална сила).
За да се избегне все пак крехкото разрушаване на съединенията, в основни елементи носещи хоризонтални сили следва те да са равноякостни с основното сечение. Така е по Еврокод и всички други модерни правилници (новозеландски, японски, американски, чилийски, канадски и т.н.). При нас обаче няма такова изискване и може да се окаже, че съединенията са оразмерени за сравнително ниска сила и ще се издънят преди гредите и колоните. А ние не искаме това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Покажи точката, в която пише, че Еврокод не допуска дисипиране на енергия в колоните при едноетажни рамки. Много ми е интересно и да разкажеш как ще дисипираш енергия в проста предварително напрегната греда (за какъвто тип покривна конструкция се отнася статията)
Защо си мислиш, че във фундаментите не може да има нееластични деформации? Ако не са оразмерени да поемат огъващия момент, който може да понесе колоната, защо да не се появят разрушения във фундамента? Какво правим с чашката на колоната? Тя поне е по- поправима...
Сметаката с Ro, понякога е доста далече от "истината", за да кажем, че излизат ли проверките на напреженията, то със сигурност няма да има проблеми при земната основа...

Ти май никога не си смятал рамки ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ffloyd на 26.11.20 08:04.