Тема
|
Пулсация от вятър
|
|
Автор |
5f (непознат
) |
Публикувано | 07.11.20 13:03 |
|
Здравейте!
Директен въпрос : При определяне на напреженията под фундаментите на едноетажни сгради със стоманена конструкция какво ветрово натоварване използвате - с пулсационна компонента или без? Същото се отнася и за определяне на максималните премествания в конструкцията.
|
|
Тема
|
Re: Пулсация от вятър
[re: 5f]
|
|
Автор |
ffloyd (баш майстора ) |
Публикувано | 07.11.20 14:59 |
|
Натоварването от вятър е сума от статична + пулсационна компонента .
Напрежения и деформации са I-во и II-ро гранично състояние .
Трябва да се проверяват за пълните натоварвания по Нормите - иначе защо са норми ?
|
|
Тема
|
Re: Пулсация от вятър
[re: 5f]
|
|
Автор |
mguergov (стр. инженер) |
Публикувано | 08.11.20 13:17 |
|
Въпросът е чудесен и аз съм си го задавал много пъти.
Според мен пулсациите са краткотрайно състояние и не могат да предизвикат сериозни деформации в почвата. Изчислението по БГ-норми за Ro е всъщност остатък от правилниците за допустими напрежения и замества проверката за деформации. Не случайно допустимото Ro за сеизмични въздействия (които са краткотрайни като пулсациите) се завишава 4 пъти.
Не бих отчел като особена грешка, ако някакви традиционни фундаменти или ивични основи се проверява на Ro без пулсации.
Бих отчел като грешка, ако връхната конструкция и особено ограждането не са сметнати на пулсации.
Бих отчел като много голяма грешка, ако на някакъв единичен фундамент, който може да се преобърне, например на билборд, не са отчетени пулсациите и не е проверен с тях на преобръщане.
__________
Първо се запознай с Manual.
|
|
Тема
|
Re: Пулсация от вятър
[re: mguergov]
|
|
Автор |
ffloyd (баш майстора ) |
Публикувано | 08.11.20 15:53 |
|
Много умно няма що -
Да смятаме връхната конструкция за пълния вятър, а фундаментите не.
Връхната конструкция къде е закачена, нали за фундаментите .
Ръбовите напрежения отиват на кино - Рръб=Vн/А+Мн/W <1,3.Ro
Според чл.39 целия вятър е кратковременно натоварване - и статичния и пулсационния !
Така че няма логика по този параграф .
Редактирано от ffloyd на 08.11.20 16:03.
|
|
|
Чл.220 (НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА СТОМАНEНИ КОНСТРУКЦИИ) Провисванията и преместванията на елементите и конструкциите се
изчисляват за нормативни товари, без отчитане на отслабванията в напречните сечения от отворите за болтовете и без включване на коефициент за динамичност.
Как бихте коментирали този член от нормите?
|
|
Тема
|
Re: Пулсация от вятър
[re: lightness]
|
|
Автор |
ffloyd (баш майстора ) |
Публикувано | 09.11.20 09:45 |
|
Преместванията изобщо не се нормират за промишлени сгради по НПСК.
За жилищни сгради дават преместване Н/500.
Земната основа е много по деликатна материя.
Вятъра си е само един w=ws+wp - той влиза в комбинация на натоварването.
Пулсационната компонента завишава статичната с около 30%.
Никъде не е казано за земната основа да се взема само статичен вятър.
Земетръса какво е, не е ли динамичен товар - и той отива на земната основа ?
Не знам какво ще спестиш - и каква е тази драма за икономии ?
Примерно фундамента ще стане от 1,00м на 1,30 м.
Бетона ефтин - деформациите са скъпи за укрепване !
|
|
Тема
|
Re: Пулсация от вятър
[re: 5f]
|
|
Автор |
ql2v8 (да питам аз...) |
Публикувано | 09.11.20 10:24 |
|
Въпросът е уместен.
Като начало, избягвам да запъвам стандартните стоманени халета
във фундаментите. Т.е. от вятър получавам някакви срязващи сили
в базата на колоната и съответно минимален момент в основната фуга.
Ако имам кула, комин, билборд, изобщо не ме е срам да направя големи
фундаменти, неприлично големи - каквито трябва, с отчитане на
максималния вятър.
ql^2/8
|
|
Тема
|
Re: Пулсация от вятър
[re: ql2v8]
|
|
Автор |
ffloyd (баш майстора ) |
Публикувано | 09.11.20 10:44 |
|
Мене пък ма е срам, че снега стана от 100 кг на 250 кг - 250% завишение.
Покривите станаха кютюци, а нема зима :D
Така че вятъра станал от 100% на 130% не е болка за умиране .
Еврогейска директива - не го плащам аз матрияла !
|
|
|
Коефицент на динамичност и пулсационна компонента не са едно и също.
Theory is practical
|
|
|
Що ?
|
|
|
Отиди на открито като задуха севернякът и ще разбереш. Ако искаш да разбереш с четене - проследи внимателно процедурата в Еврокод, там всичко е описано в явен вид кое е, защо е и как се прави.
Theory is practical
|
|
|
Деформации в почвата от вятър наистина трудно могат да се получат. Обаче разни отлепяния и преобръщания на несвързани единични фундаменти винаги са възможни. Добре е да си се смята с пълната стойност на вятъра, която е с отчитане на върховия напор или т.нар. при нас пулсационна компонента.
Theory is practical
|
|
|
Неам време за еврогейски глупости, кога издадат учебници тогаз ше ги чета
Не ми отговори :
Чопра дава ли резонанс при земетръса - както го дава професорката Мей-зер?
|
|
|
Ехе ти направо го закопа -
Он иска да прай икономии от единични фундаменти :
Ти го прати да слага рандбалки - да свързва единичните фундаменти
Това си е 3 пъти повече преразход .
Що са ти рандбалки - ше избягат ли някъде единичните фундаменти при земетръса ?
|
|
|
Като научиш какво е резонанс и какво е земетресение ще разбереш.
Theory is practical
|
|
|
Резонанса е принудената честота от земетръсните вълни да е близка до собствената честота на конструкцията.
Въпросът е колко време му трябва да завиши усилията 2-3 пъти отколкото ние сме ги смятали 😁🎃
|
|
|
Майрос Тиранпреди 4 години
Казахте, че инженерите проектират настоящи структури, за да избегнат резонанса, но концепцията за резонанса е доста остаряла.
Тъй като движението на земята не е детерминирано, а вероятностно и нередовно, не можем да го предвидим, както правим при типично синусоидално движение (като машини).
Всяко движение на земята има различен период и е практически невъзможно за инженер да избере правилния собствен период за структура, за да избегне резонансния период.
В наши дни инженерите използват спектър на реакция, графика, която показва максималната реакция на ускорение на дадена структура по отношение на нейния собствен период, вероятностна концепция.
Така че при земетресението в Мексико високи бетонни сгради не се срутиха, защото инженерите използваха големи бетонни вертикални стени (> 3 м) в периметъра на сградата, за да избегнат големи усукващи вибрации на етажите.
Също така периодът на собствения период не е постоянен по време на земетресението, тъй като сградите обикновено не реагират еластично.
В резултат на което всяка повреда или пукнатина в съединение (връзка греда-колона) би направила конструкцията по-малко твърда, увеличавайки по този начин нейния собствен период.
Това е друга причина, поради която концепцията на резонанса се проваля.
|
|