Поразрових доста из различни сайтове, брошури на производители, стари теми тук във форума и из мрежата, но не открих някой производител на сандвич панели да дава повече физични характеристики – модул на еластичност, коефициент на Поасон и т.н.
Не знам до колко е правилно, но идеята ми е създавайки аналитичен модел на метално хале с тънкостенни столици и сандвич панели по покрива да ги задам с коравини възможно близки до реалните и по този начин вкоравяването по горен пояс ферми да е по-реалистично (що-годе близък до реалността корав диск). От там и действието на хоризонталните X-връзки по горен пояс, периода на трептене. Необходимо е в софтуера да се зададат стойностите на физичните характеристики на материала (в случая Tower 7)
В една програмка за панели на Ruukki дават E=210 000 mPa – т.е. еднакъв модул като стоманата, което според мен някак не може да е вярно.

Накрая попаднах на един PDF от 2010 г. – Световен инженерен конгрес – Лондон 2010 – Ефект на твърдостта на ядрото на сандвич панел отвъд критичната точка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

какво ще ти помагат сандвич панелите за земетръса -
те са само баласт, тоест вредни - добре че са леки поне

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ffloyd на 24.02.17 10:57.

Ако не отчиташ пълнежа на практика имаш два стоманени листа, за които E=210 GPa. В статията са дадени различни пълнежи, трябва да се разровиш да видиш, кое какво е. Така като гледам пропорциите, за сандвичи до 5-6 см отчитането на пълнеж ще има малък ефект (10-15%). За дебели панели може да скочи 2 пъти общата коравина на огъване. За осова коравина ефектите са по-малки. Има няколко проблема на първо четене: Каква е коравината на панела, ако е пластифицирал пълнежа? Запазва ли се укрепващият ефект ако панелът се е огънал (например от сняг)? Има ли възможност за приплъзване на панела спрямо скрепителните средства?

Theory is practical

Откъде ви идва на ум да моделирате панелите в конструкцията???

Няма как един сандвич да има модул на еластичност, щото е разнороден.
Данните за носеща способност и провисване обикновено са таблични, щото
са експериментални и зависят от повече фактори.
Причините за излизането от строя на панелите най-често са свързани с
компрометиране на закрепването поради голямата свободна дължина на
винтовете и корозия заради нарушване на изолацията в местата на пробиване.
Случва се и смачкване на долния слой ламарина в местата на подпиране.
И това не бива да нарушава носещата способност на сградата.
Конструкцията трябва да е готова за смяна на ограждането без да е нужно да
се укрепва или ремонтира поради това. Най-малкото експлоатационния срок на
панелите и конструкцията е различен.

След като се избере панел и се провери да издържа снега/вятъра той е само товар!

ql^2/8

Човек, защо се занимаваш с глупости да слизаш до "молекулярно ниво", като всички събития се развиват на ниво "клетка" ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съгласен съм ql2v8 ! В началото на "торбата със сол" съм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А дал ли е числен пример за диафрагмено действие - или разтяга локуми само ? :)

Не споря, че някакво диафрагмено действие има.

Да допуснем, че за определен вид пенополиуретанови покривни панели с точно
определено закрепване получим начин да отчетем "диафрагмата" в изчисленията.
Какво става ако решат да добавят една ивица с поликарбонат, за да
има светлина, или една ивица минерал-ватни панели по пожарни съображения?
Или пък, просто един ден заменят панелите с нови, с други показатели?

Връщаме се в Tower и почваме нова сграда?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, но имай предвид, че в конкретния пример на проф. Рангелов се отчита диафрагмено действие на LT ламарина а не на покривен панел. При обикновените покривни сндвич панели LT ламарината е отделена от профила на столицата на разстояние равно на дебелината на панела, от тук крепежния елемент работи на огъване, а не на срязване.
Дали е същото състояние не се наемам да отговоря еднозначно.

П.С. Качих материала в dox.bg, ако някой се интересува - наситина е интересен.
Надявам се, че професора няма да се сърди, свалян е от сайта на УАСГ, когато още го имаше

Редактирано от lightness на 24.02.17 14:40.

Дали е същото състояние не се наемам да отговоря еднозначно.
Определено не е същото.

За използване на диафрагменото действие на ламарината (не на панелите!)
са поставени редица ограничения - EC 1993-1-3 точка 10.3.
Ето един текст:
(1) В профилирана стоманена диафрагма, виж фигура 10.14, двата края на листовете се прикрепват към
опорните елементи чрез самонарязващи винтове, прострелващи пирони, заваръчни шевове, болтове или
други съединителни средства, които няма да се разхлабят по време на експлоатация, да се изтръгнат
или срежат, преди да се разруши покритието. Всички такива съединителни средства прикрепват покритието
непосредствено към опорния елемент, например през улеите на профилираната ламарина, освен ако не са
предвидени специални мерки за осигуряване на ефективно предаване на усилията, приети при проектирането.

ql^2/8