Колеги, в сайта на КИИП София има предложения за изменения на нормите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хвърлих едно око на предложенията. Моето скромно ревю:
За стоманата и бетона са взели маса формули от ръководствата, издадени от КИИП, и са ги набутали като задължителни за кода. Явно други, по-верни формули или аналогично верни с тези от ръководствата няма.
За геотехниката - всичкото правила и формули от старите наши (и руски) норми са ги вкарали тук. Все едно няма сто учебника на всякакви езици, където човек може да си прочете как се смята слягане.

По сеизмичния правилник:
- Проверка за усукваемост е регулярност по деформационен метод. Това явно го е писал Милев, защото ми се падна на изпита при него по Масивни. Не е лошо, като идея, но и по начинът, който е даден сега става.
- Ниско дисипативни конструкции - първо засега в картата няма райони с ниска сеизмичност. Дори и да ревизират картата и да се появят такива (което ще е доста учудващо за мен лично) ще правим нов български хибрид - като детайлираме сградата за DCM и я сметнем некапацитивно и казваме, че е окей. На мен ми допада идеята, ако имаше ниска сеизмичност. Засега няма.
- За формата на спектрите - на око да кажеш дали е грешен или верен спектърът е малко несериозно. Истината е, че ЕК8 и националните спектри са еднакво грешни, защото за почвения коефициент не се отчита колко е ag, а S зависи много от него (справка спектрите в ASCE 7-10). Специално за почви тип D и E - нашите спектри са по-близки до истината за големи ускорения на скала (>0,3g), еврокодските за малки ускорения на скала (0,1-0,15g).
- Програмата NIKI написана на фортран в БАН няма да я коментирам, все пак сме 2016 година и сме завършили висше образование.
- "Изчислителният модел за определяне на усилията във вертикални стени (шайби) от дисипативни конструкции в сгради със сутеренни кутии" лично аз не го разбрах какъв му е смисъла, с тези различни движение на ниво А и Б и прочие.

От мен оценка 6/10. "Предназначено за хора, които искат цял живот да не прочетат друго освен нормите."

Theory is practical

Прегледах ги отгоре-отгоре.
За Еврокод 8 колегата се е изказал. Личи си теорията на проф.Милев.
По Еврокод 3 някой се е заиграл с усукването в подробности, мирише ми
на дисертация...
В Еврокод 2 проф.Ат.Георгиев е добавил малко сложнотии за деформации
от срязване на къси елементи.
В геотехниката има щипка разум и традиция, за разлика от Еврокод 7,
който е най-откъснат и непрактичен от целия пакет.
За напрегнатия стоманобетон - всеизвестни неща плюс доста
теоретични разсъждения за напрегнати на местостроежа конструкции.
Опитите да опростят съсъхването и пълзенето чрез таблици ми е леко архаично,
не че в еврокода няма и отчети от графики. Ще трябва да си купувам линия и пергел...
Пожарните неща са ми още мътни. Там мирише на друга специалност (магистратура).

ql^2/8

хич нема да им четем нормите - като видех белев кви колони напраил

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Гергов да не се помайва, а да съставя комисия и да внася предложения.

Няма невъзможни неща, но каква е цената ???

Още не съм влязъл в длъжност и не исках да се бъркам на все още отговорния председател на КСС при КИИП София.
И аз ги четох и има някои смислени неща. Най-много ме кефят предложенията на Милев - за DCL за ниски категории сгради и за оправяне на българските спектри. Имаше доста неща от дисертации. Повечето документи не стават директно за промяна на нормите и срокът няма да стигне за нищо.
Не знам дали видяхте едно предложение за промяна на модулите на еластичност на бетона (EC2-priloj1.doc)? Някой знае ли кой го е писал и повече подробности?

__________
Първо се запознай с Manual.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако сложат спектри, които са по-коректни за ниските нива на сеизмичност (agR=0,1g) тогава съвсем няма да останат сгради, които да се проектират като нискодисипативни.

За формулите за Е-модула:
Още в оригиналния текст на Еврокод не е съвсем ясно защо е избрана точно тази формула за Ecm. В CEB-FIB Model Code 1990 е дадена същата формула, само че за начален Е-модул, а за секантен модул при 0,4*fc, той трябва да се редуцира с 15%.
В новото предложение за ниските класове не ми е ясно защо коефициентът kc (или Eco в Model Code 90) варира по класове - всичко, което съм чел и сравнявал с опитни резултати показва зависимост за kc от плътността на едрия добавъчен материал. Досега доста бетони сме изтествали и формулата в ЕК дава добро съвпадение, сравнена с ултразвукови изпитвания. За следващия път (ако лабораторията предлага) ще се опитам да взема криви "напрежение-деформация" от трошене на ядки за директно сравнение.

Theory is practical

Бих казал, че почти си влязъл.
Ако искаш говори и с Михел Иванчев и работете двамата - не мисля, че ще ти откаже. Той в момента се гласи за върховен глава на КИИП, така, че ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По-голямата част от направените предложения не решават практическите проблеми при прилагане на Еврокод.
Един от основните е тежкото конструиране на Ст.Б. елементи за сеизмично въздействие, при което се получават стремена през 6 см и пр. Капацитивното проектиране на една шайба е кошмар, особено при определяне на срязването в сутерена. При всяка проектирана по Еврокод сграда, го отнася майката на конструктора.

Относно продънването, ще го разгледам по-подробно. Необходимо е допълнително ограничаване на силата, поемана с армировка, защото се получават нереалистично голям брой периметри от стремена около колоната. Може да се даде някоя препоръка. Точното изчисляване на характеристиките на критичния периметър, с изваждане на влиянието на отвори и пр. е направено в Punching Expert при произволна форма на колоната, разположение на плочата и отворите.

Относно усукването на стоманените конструкции е копирано от английското ръководство

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Считам, че подобно на други държави, трябва да се разработят или много подробни национални приложения, или "преходни" национални норми, които да са много близко до Еврокода, но да коригират вече известните липси и грешки и абсурдно консервативни постановки. Могат и да се опростят доста неща. Те трябва да заменят старите норми и да излезем от това "разкрачено" положение, в което се намираме в момента

---