Колеги, имам въпрос за Комбинациите на натоварване.
Съгласно ННВСС (Нар.3/2004г.)

Чл. 45. В извънредните съчетания изчислителните стойности (определени при gf=1) на продължителните натоварвания се умножават с k1=0,95, а на кратковременните натоварвания - с k2=0,8, с изключение на случаите, посочени в други нормативни актове, като особеното натоварване участва без намаляване.

Т.е. Извънредната комбинация трябва да изглежда така :

П+0,95.Прн+0,8.Крн+О
Постоянни товари - П - (собствено тегло G) - изчислителни
Продължителни товари - Пр - нормативни (gf=1)
Кратковременни товари - Кр (експлоатационни V, сняг S)- нормативни (gf=1)
Особени товари - О - земетръс Е

или
G+0,8.Vn+E
G+0,8.Sn+E
G+0,8.(Vn+Sn)+E

ВЯРНО ЛИ Е ТОВА ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ffloyd на 25.05.13 00:01.

Отново идиотски текст !

Чл. 92. (1) Натоварването от вятър върху сградите и съоръженията се определя като сума от неговата средна и пулсационна компонента.
(2) Средната (т. нар. "статична") компонента, която съответства на продължително действащия (осреднен) скоростен напор на вятъра, се отчита във всички случаи.
Пулсационната компонента, която се дължи на пулсациите на налягането (скоростния напор) на вятъра, може да не се отчита при определяне на вътрешното налягане wi, както и при изчисляване на масивни многоетажни сгради с височина до 40 m и на масивни едноетажни сгради с височина до 36 m, при съотношения между височината и широчината, по-малки от 1,5.

Не става ясно кое е меродавно - 40м, 36м или Н/В<1,5 ?
Пример - Сграда 18/12м - 4 етажа, Н=21м. Н/В=21/12=1,75
Трябва ли да се отчита пулсационна компонента на вятъра ?

Интересно, защо се счита, че многоетажните сгради са по-ветроустойчиви (ако приемем, че външната геометрия е еднаква)... Както и да е, това са идиотски писания и не виждам защо трябва да се съобразявате с тях. Там не се взимат под внимание много фактори, твърде повърхностно се подхожда. Най-добре е даден обект индивидуално да се подложи на натоварването чрез подходящ софтуеър или да се направят по-прецизни изчисления.

От Наредбата по земетръс:

Чл. 14. (1) В извънредното съчетание, в което участват натоварванията от земетръс, натоварванията от вятър не се включват, освен в случаите по ал. 2.
(2) За високи строежи (сгради с височина над 30 етажа, кули, мачти, комини и други подобни строежи), за които въздействията от вятър са основните кратковременни хоризонтални натоварвания, начинът на съчетаване на ефектите от земетръс и вятър при определяне на най-неблагоприятното извънредно съчетание на натоварванията се определя съгласно специализираните нормативни актове за проектирането им или по задание на възложителя.


Т.е. по-често вятърът не се комбинира със земетръс при високи сгради.
Ако почнем да четем Еврокод ще видим, че и снега почва да се топи
при сеизмичните комбинации...

ql^2/8

Височината 40 м е за многоетажни сгради,
височината 36 м е за едноетожни.
Отношението 1.5 е и за двете.
Предполага се, че за такива сгради собствената честота е достатъчно
висока, че да не се влияят значително от пулсациите. (виж. чл.98)

Всъщност, все още нямам случай на масивна сграда, ветровата комбинация
да е меродавна пред сеизмичната, дори при зони със слаба сеизмичност и
силен вятър. Може би ветровата комбинация може да се усети при
проверка на фундаментите за отлепяне...

ql^2/8

Чувствителността на сградите към пулсациите е във функция
с тяхната собствена честота, т.е. коравина. Логично е
многоетажните сгради да имат по-висока честота от
едноетажните със същата външна форма, заради
по-голямата си коравина, обусловена от наличието на
етажни конструкции.

ql^2/8

Без да съм строителен инженер си мисля, че това няма голямо значение. Нека приемем, че налягането от вятъра действа като разпределен товар върху някоя от стените на постройката. Тогава, моментът на "отлепяне" от основата ще е еднакъв, независимо колко етажа има в къщата, стига външната стена да е еднаква в двата случая. А, именно в основата би трябвало да е най-застрашеното сечение, ако стената е еднакво дебела, там момента ще е най-голям. Да, многоетажните постройки ще имат много тавани, които ще подпират стената, но вътрешните стени би трябвало да играят не по-малка роля. Но, ако говорим за усилие долу, в основата, трябва да е едно и също - отлепване, откъртване на сградата от основата ще настъпи в един и същ момент, независимо колко етажа има, ако външната геометрия е еднаква. И тази разлика от 4 м., и тези височини от 40/36 метра звучат много несериозно - има различни материали, различна обтекаемост на външаната форма на сградата, различно дебели стени и т. н. Не мога да разбера как се решавате да работите с подобни глупави ограничения. Все едно аз да проектирам нещо, да се убедя, че ще работи добре и да тръгна да го променям, само защото някой някъде е решил, че не може да изглежда точно така. Затова и всичките ви съвременни строежи са толкова еднотипни, липсва всякакво въображение...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ставаше въпрос за чл.45 - Особена комбинация
Както е написано - Комбинациите са :
G+0,8.Vn+E
G+0,8.Sn+E
G+0,8.(Vn+Sn)+E

Излиза че собственото тегло е изчислително, а полезния товар и снега - нормативни !?
Проверих в старото издание от 1989 - Печат на Техника 1994 - Чл.17
Там няма такъв коефициент на натоварване 1 за кратковременни товари !

Редактирано от ffloyd на 26.05.13 20:51.

Sargonlll, според мен е най-добре ти изобщо да не се затормозяваш с подобни въпроси :)
Джиткай си твоите неща, от които най-много разбираш, и остави специалистите да дават компетентните отговори.
Изобщо, за сгради като стане въпрос, най-добре се ограничавай с коментари на някакви филмчета от "Discovery Channel" ;)

Всъщност всички усилия са нормативни, но в особената комбинация усилията (нормативни) от експлоатационните натоварвания и снега се комбинират с коефициент за съчетание 0,8!