Отворете "Ръководство за курсово проектиране на маш. елементи" или друга книжка и в раздела за проектиране на валове, разгледайте приложените като примери, диаграми на разрезни усилия.
"Q" диаграмата я няма, от там и съответните напрежения ги няма. Това води до смешното двукратно и трикратно занижаване на допустимите напрежения спрямо "браковъчния минимум" на стоманата. При изчисленията на валове, смешните "доп. напр.", е базова величина, която се взема от таблици. След това с намалящи коеф., тази стойност се корегира, като се отчитат влиянието на цикличността, стареенето, вида на материала и т.н. Тази глупост с "допустими напрежения при валове", се преписва и си върви от ръководство в ръководство и така до края на света.

Вече го коментирахме този въпрос. Машинните инженери знаят какво са Q-диаграми и ги определят при проектиране на статични конструкции. Защо не се използват за смятане на валове - това могат да знаят тези, които пишат методиките и учебниците.

Моля изказвайте се по-смислено, защото:
1.Имам маг. диплома от ТУ-Соф. и работя по специалноста.
2. Смислен отговор от алкохолиците в кат. "Машинни елемнти" едва ли може да получиш. Аз не успях.

Не мога по-смислено. Щом си завършил ТУ, знаеш, че се правят диаграми на тангенциалните усилия по "Съпротивление на материалите". Защо, при пресмятане на валове по "Машинни елементи" това не се прави - нямам идея. Но, това е факт. Ако, бях се посветил на науката, т. е. бях почнал асистент и т. н., по можех нещо да кажа, но сега - не мога. Някой някъде е измислил методиката, явно е достатъчно добра, щом се прилага десетки години. Защото съм гледал учебници от 60-те - там също не се правят Q-диаграми.

Не разбирам какво е толкова сложно за разбиране? Една банална грешка, която тъпоумно се повтаря през годините. За да се неутрализира до някъде изпускането на "Q" диаграмата, се въвежда понятието "Допустими напрежения при валове" . За обикновената Ст5 се дава стойност 80-45МРа, при граница на провлачане 290MPa. Заб.:при тази стомана границата на провл. е условна.
Тази грешка нямаше да се допусне, ако се използуваше метода на "гранични състояния", а не "допустими? напрежения".

И от какъв порядък се получават тангенциалните напрежения от напречното разрезно усилие ????

"...За обикновената Ст5 се дава стойност 80-45МРа, при граница на провлачане 290MPa. ..."

За т.нар. сложно напрегнато състояние и за еквивалентни напрежения (якостни теории) чувал ли си ?????

" ... Тази грешка нямаше да се допусне, ако се използуваше метода на "гранични състояния", а не "допустими? напрежения". ...."

При т.нар. "метод на гр. състояния" пак се получава коеф. на сигурност, а от там и доп. напреж. Просто този коеф. е функция от повече фактори. В машиностроенето за разлика от строителството, всеки маш. елемент обикновено има ЕДНО ПРЕОБЛАДАВАЩО натоварване.

Всичко е въпрос на методика.

Ето какво мога да Ви отговоря байчо:
1- ви въпрос:И от какъв порядък се получават тангенциалните напрежения от напречното разрезно усилие ????
Отг.: Зависи от изчислителната схема на вала.
2-ри въпрос:За т.нар. сложно напрегнато състояние и за еквивалентни напрежения (якостни теории) чувал ли си ?????
Отг.: Много просташки се изказвате. Все пак това е клуб "Инженери".

Ваше мнение:При т.нар. "метод на гр. състояния" пак се получава коеф. на сигурност, а от там и доп. напреж. Просто този коеф. е функция от повече фактори. В машиностроенето за разлика от строителството, всеки маш. елемент обикновено има ЕДНО ПРЕОБЛАДАВАЩО натоварване.
Отг.: От метода на "гр. състояния" нищо не разбирате. Там няма коеф. на сигурност. Граничните състояния са по :
1. Носимоспособност (на якост, умора, устойчивост и др.)
2. Деформации - провисвания, завъртания, отклонения при вибрации и т.н.
3. Пукнатини
Методът на "Гранични сестояния" има и любимите Ви коеф. , но те са: на натоварване, на условия на работа, на еднородност на материала и др.
Работи се не с левашкото"допустими напрежения", а с изчислителни характеристики .
Тази Ваша теория за "ЕДНО ПРЕОБЛАДАВАЩО натоварване...." е направо бисер.
Може ли да определите "преобладаващото" натоварване при вал с къс конзолен участък, на който участък в края има зъбна предавка? Май става нещо като "сложно напрегнато състояние и еквивалентни напрежения (якостни теории)"? Свържете го с отг. на 1-ви въпр.