|
ЗАКОН ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ
В сила от 01.01.2009 г.
Обн. ДВ. бр. 94 от 31 Октомври 2008 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон определя правилата за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности.
Чл. 2. (1) Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.
(2) Частен интерес е всяка облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение.
(3) Облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.
Чл. 3. Лица, заемащи публични длъжности по смисъла на този закон, са:
8. кметовете и заместник-кметовете на общини и на райони;
9. общинските съветници;
22. представителите на държавата или общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридически лица с нестопанска цел;
23. управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни предприятия, както и на други юридически лица, създадени със закон, с акт на държавен орган или на орган на местно самоуправление;
25. служителите в местната администрация с изключение на служителите, които заемат технически длъжности.
Чл. 4. (1) Лицата, заемащи публични длъжности, изпълняват задълженията си честно, почтено, отговорно и безпристрастно.
(2) Лицата, заемащи публични длъжности, носят отговорност пред гражданите и пред органите, които са ги избрали или назначили.
Глава втора.
ЗАБРАНИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПУБЛИЧНА ДЛЪЖНОСТ
Чл. 5. Лице, заемащо публична длъжност, не може да заема друга длъжност или да извършва дейност, която съгласно Конституцията или специален закон е несъвместима с неговото положение.
Чл. 6. Лице, заемащо публична длъжност, не може да представлява държавата или общината в случаите, когато има частен интерес от вземането на дадено решение.
Чл. 7. (1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес.
(2) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва служебното си положение, за да оказва влияние в частен интерес върху други органи или лица при подготовката, приемането, издаването или постановяването на актове или при изпълнението на контролни или разследващи функции.
Чл. 8. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции, да налага санкции, да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес.
Чл. 9. (1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да се разпорежда с държавно или общинско имущество, да разходва бюджетни или извънбюджетни средства, включително средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, да издава удостоверения, разрешения или лицензии или да осъществява контрол по тези дейности в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то или свързани с него лица са членове на орган на управление или контрол, управители, съдружници или притежават дялове или акции.
(2) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да извършва дейностите по ал. 1 и в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то е било член на орган на управление или контрол, управител, съдружник или е притежавало дялове или акции 12 месеца преди датата на избирането или назначаването му или докато заема длъжността.
Чл. 10. (1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва или да разрешава използването в частен интерес на информация, получена при изпълнението на правомощията или задълженията му по служба, докато заема длъжността и една година след напускането, освен ако в специален закон е предвидено друго.
(2) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да извършва консултантска дейност по отношение на лица, които са заинтересовани от актовете му, издавани при осъществяване на правомощията или задълженията му по служба.
Чл. 11. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да дава съгласие или да използва служебното си положение за рекламна дейност.
Глава трета.
ДЕКЛАРИРАНЕ НА НЕСЪВМЕСТИМОСТ И ЧАСТНИ ИНТЕРЕСИ
Чл. 12. Лице, заемащо публична длъжност, подава:
1. декларация за несъвместимост по смисъла на чл. 5;
2. декларация за частни интереси; декларацията е по образец съгласно приложението;
3. декларация за настъпила промяна в обстоятелствата по т. 1 или 2;
4. декларация за частен интерес по конкретен повод.
Чл. 13. (1) Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 1 в 7-дневен срок от избирането или назначаването му.
(2) Когато лицето е декларирало наличие на несъвместимост, то е длъжно в едномесечен срок от подаване на декларацията по ал. 1 да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта.
Чл. 14. Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 2 в 7-дневен срок от избирането или назначаването му. В декларацията лицето посочва обстоятелствата, които биха довели до възникване на конфликт на интереси, като:
1. участие в търговски дружества, в органи на управление или контрол на юридически лица с нестопанска цел или на кооперации, както и извършване на дейност като едноличен търговец към датата на избирането или назначаването и 12 месеца преди датата на избирането или назначаването;
2. поети задължения към кредитни или финансови институции, както и към други лица, на стойност над 5000 лв.; лицето посочва размера и вида на поетото задължение и данни за своя кредитор;
3. договори с еднолични търговци или юридически лица, които биха се оказали облагодетелствани от актовете или действията на лицето, заемащо публична длъжност;
4. данни за свързани лица, дейността на които би довела до възникване на конфликт на интереси при изпълнение на задълженията на лицето, заемащо публична длъжност;
5. всяка друга информация за частен интерес, която лицето сметне за необходимо да посочи.
Чл. 15. Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 3 в 7-дневен срок от настъпване на промяната, освен ако в специален закон е предвидено друго.
Чл. 16. (1) Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 4, когато има частен интерес във връзка с изпълнение на свое правомощие или задължение по служба.
(2) Декларацията по ал. 1 се подава преди започването или по време на изпълнението на правомощието или задължението по служба.
Чл. 17. (1) Лицето, заемащо публична длъжност, подава декларациите по чл. 12 пред органа, който го избира или назначава, или пред съответната комисия - за лице по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3.
(2) Декларациите се обявяват на интернет страницата на органите по ал. 1 при спазване на Закона за защита на личните данни.
Чл. 18. (1) Органите по избора или назначаването, както и съответните комисии по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 поддържат регистри на декларациите по чл. 12.
(2) Декларациите се съхраняват 10 години, след което се унищожават от комисия, определена от съответния орган.
Глава четвърта.
ДЕЙСТВИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ
Чл. 19. (1) Лице, заемащо публична длъжност, се отстранява от изпълнение на задължение по служба, когато е подало декларация по чл. 12, т. 4.
(2) Лице, заемащо публична длъжност, може да бъде отстранено от изпълнение на задължение по служба и от органа по избора или назначаването, ако той смята, че е налице конфликт на интереси.
(3) Органът по избора или назначаването преценява за всеки конкретен случай наличието или липсата на конфликт на интереси.
(4) Когато държавен орган, орган на местното самоуправление или друг орган обсъжда и решава въпрос, по който негов член е декларирал частен интерес, последният не участва в обсъждането и гласуването. В тези случаи решенията се приемат с предвиденото мнозинство от членовете на органа, като се изключи лицето, за което е налице конфликт на интереси.
Чл. 20. (1) При съмнение за конфликт на интереси лицето, заемащо публична длъжност, писмено заявява пред органа по избора или назначаването съответното обстоятелство.
(2) Органът по избора или назначаването се произнася с писмен акт.
Глава шеста.
УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ
Чл. 23. (1) Установяването на конфликт на интереси се извършва по сигнал, по разпореждане на органа по избора или назначаването или по инициатива на съответната комисия по чл. 25, ал. 2.
(2) Установяване на конфликт на интереси може да поиска и лицето, заемащо публична длъжност.
Чл. 24. (1) Всеки, който разполага с данни, че лице, заемащо публична длъжност, е нарушило разпоредба на този закон, може да подаде сигнал за конфликт на интереси.
(3) Сигналът или искането по чл. 23, ал. 2 се подава до органа по избора или назначаването или до съответната комисия.
(4) Сигналът, както и искането за установяване на конфликт на интереси, се подава писмено и се регистрира.
Чл. 25. (1 ) Установяването на конфликт на интереси се извършва въз основа на проверка.
(2) Проверката се извършва за:
3. общинските съветници и кметовете - от комисия на съответния общински съвет;
5. лицата, заемащи публични длъжности - от служител към органа, който ги назначава.
Чл. 26. (1) При проверката за установяване на конфликт на интереси се изслушва лицето, заемащо публична длъжност, и се събират доказателствата от значение за случая.
(2) Органът, който извършва проверката, може да изисква допълнителна информация и документи от проверяваното лице.
(3) Органът, който извършва проверката, може да изисква информация от държавните и местните органи, органите на съдебната власт и други институции. Органите и институциите са длъжни в 14-дневен срок от получаване на искането да представят необходимата информация.
(4) Проверката приключва с доклад в двумесечен срок от постъпването на сигнала или искането.
Чл. 28. (1) Извън случаите по чл. 27, наличието или липсата на конфликт на интереси се установява с мотивирано решение, въз основа на доклада по чл. 26, ал. 4 от:
1. съответния общински съвет - за лице по чл. 25, ал. 2, т. 3;
3. органа по назначаването - за лице по чл. 25, ал. 2, т. 5.
Чл. 31. (1) Когато се установят данни за извършено престъпление, материалите се изпращат незабавно на органите на прокуратурата.
(2) В случаите по ал. 1 процедурата за установяване на конфликт на интереси не се спира.
Глава седма.
ЗАЩИТА НА ПОДАЛИЯ СИГНАЛ
Чл. 32. (1) Лице, което е подало сигнал за конфликт на интереси, не може да бъде преследвано само за това.
(4) Лице, което е уволнено, преследвано или по отношение на което са предприети действия, водещи до психически или физически тормоз, заради това, че е подало искане, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред.
Глава осма.
ПОСЛЕДИЦИ ПРИ УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ
Чл. 33. (1) Нарушаването на закона и установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила акт е основание за освобождаване от длъжност, освен когато в Конституцията е предвидено друго.
(2) Възнаграждението, получено за периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата.
(3) Ако бъде установено, че в резултат на конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност, или свързано с него лице е получило материална облага, нейната равностойност се присъжда в полза на държавата, освен ако не подлежи на отнемане на друго основание.
(4) Имената на лицата, заемащи публични длъжности, за които е установен конфликт на интереси с влязъл в сила акт, се обявяват на интернет страницата на съответната институция.
Глава девета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 34. (1) Лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по чл. 12 в законоустановения срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.
(2) Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 3000 до 5000 лв.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Свързани лица" са съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително и роднините по сватовство - до втора степен включително, както и физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност.
2. "Орган по назначаването" е и работодателят по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
3. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. В 30-дневен срок от влизането в сила на закона лицата, които заемат публични длъжности, подават декларацията по чл. 12, т. 2.
§ 3. (В сила от 31.10.2008 г.) В двумесечен срок от обнародването на закона в "Държавен вестник" държавните и местните органи, посочени в този закон, създават структурите или назначават служител по чл. 25, ал. 2.
СЕМЕЕН КОДЕКС
РОДСТВО ПО ПРАВА И СЪРЕБРЕНА ЛИНИЯ
Чл. 46. (1) Родство по права линия е връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото.
(2) Родство по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото.
СТЕПЕНИ НА РОДСТВО
Чл. 47. (1) Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията.
(2) Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина.
СВАТОВСТВО
Чл. 48. (1) Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както на другия съпруг, така и на неговите роднини.
(2) В линията и степента, в които едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг.
(3) Степента на родството по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се определя, като се съберат степените на родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини.
ДЕКЛАРАЦИЯ
по чл. 12, т. 2 във връзка с чл. 14
от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси
Долуподписаният(ната) ............
в качеството си на лице, заемащо публична длъжност:
(изписва се институцията и заеманата длъжност)
ДЕКЛАРИРАМ, че:
1. Към датата на избирането/назначаването ми на длъжността:
имам участие в следните търговски дружества (посочва се името на търговското дружество и дяловото или акционерното участие на лицето):
.......................................................................................................................;
развивам дейност като едноличен търговец в следните области (посочва се името и предметът на дейност):
.......................................................................................................................;
съм управител или член на орган на управление или контрол на следните юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации:
.....
2. Дванадесет месеца преди датата на избирането/назначаването ми на длъжността съм:
имал(а) участие в следните търговски дружества (посочва се името на търговското дружество):
.......................................................................................................................;
развивал(а) дейност като едноличен търговец в следните области (посочва се името и предметът на дейност):
.......................................................................................................................;
бил(а) управител или член на орган на управление или контрол на следните юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации:
...................................................................................................................... .
3. Имам следните задължения към кредитни или финансови институции, както и към други лица, на стойност над 5000 лв. (посочва се размерът и видът на поетото задължение и данни за кредитора):
.....
4. Имам сключени договори с еднолични търговци или юридически лица, които биха се оказали облагодетелствани от актовете или действията при изпълнение на правомощията и задълженията ми по служба (посочват се данни за работодателя или възложителя и сферата):
.....
5. Свързани с мен лица по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, дейността на които би довела до възникване на конфликт на интереси, са:
.....
6. Друга информация за частен интерес (посочва се всяка друга информация, която лицето сметне за необходимо):
.....
Известно ми е, че за декларирани неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс
Дата: Декларатор:
|
|
ЗАКОН ЗА ИЗТРЕБЛЕНИЕ НА РАЗБОЙНИЦИТЕ
Обнародван в ”Държавен вестник ”, брой 205 от 12 декември 1922 г.
Чл. 1. Разбойник се счита онзи, който по навик или занаят сам или с други лица извършва грабеж, насилие или убийство с цел за ограбване.
Чл. 2. Изтреблението на разбойниците в околията, дето са се появили, се възлага на полицията, жандармерията и войската. Ако тази сила е недостатъчна за изтребление на разбойниците, околийският началник може да образува потери, с които да ги преследва. Във всяко населено място, където се забележат разбойници, кметът веднага назначава потеря за преследването им и донася на околийския началник.
Чл. 3. За началници на потерите ще се назначават лица, каквито околийският началник намери за добре.
Чл. 4. На отличилите се при преследването потераджии се дава възнаграждение от общия кредит, който се отпуска за изтребление на разбойничеството. Размера на възнаграждението ще се определи и дава от Министъра на вътрешните работи.
Чл. 5. Потераджия, който убие или залови разбойник, получава награда от 5-20 хиляди лева. Ако ли потераджията или длъжностното лице, което ги преследва, бъде убито, семейството му получава до 50 000 лв. обезщетение и инвалидна пенсия. Ако ли само осакатее, то получава награда 20 000 лв. и инвалидна пенсия. Лекуването на всички ранени и заболели по преследване на разбойниците е безплатно. Наградите се отпускат със заповед от Министъра на вътрешните работи.
Чл. 6. Околийският началник или началникът на потерята се разпорежда до общинската власт за храненето на потерите от самото местно население, където това е най-удобно за потерята. То е длъжно да им дава и квартири, когато това се намери за нужно.
Чл. 7. Ако някое лице, посочено от общинската власт за член в потеря, искана от околийския началник умишлено откаже да участвува в нея или като участник в нея скрие или избегне да изпълни дълга си, като откаже да изпълни заповедите давани му от началника, наказва се с тъмничен затвор до 1 година. Със същото наказание се наказват и онези административни и общински власти, които умишлено не изпълняват постановленията на настоящия закон.
Чл. 8. Министерството на вътрешните работи може да назначи, колкото намери за нужно, специални лица агенти за преследване на разбойниците, които агенти могат да бъдат изпращани в разпореждане на околийските началници в борбата им с разбойниците. Тяхната заплата ще бъде определена по щат изработен от Министъра на вътрешните работи, одобрен от Министерския съвет.
Чл. 9. Така образуваните потери и назначени агенти, заедно с другата въоръжена сила, преследват разбойниците. Като общ началник на тази сила в окръга е окръжният управител, а в околията - околийският началник.
Чл. 10. За разбойници се обявяват и онези лица, за които полицията, въз основа на събрани доказателства донася на надлежния съд, че те са извършили разбойничества. Съдът на другия ден след получаване полицейското донесение, прави публикация в най-близкия местен вестник и съобщения до всички общини на околията, където е местожителството на подозряното лице или където е станало известно като разбойник, и ако в двадесетдневен срок никой от роднините или познатите на това лице не установят къде се намира, съдът го обявява за разбойник и обнародва това в ”Държавен вестник”.
Чл. 11. Заловените разбойници се съдят от областния съд в околийския център, в района на който са заловени, в 7-дневен срок от залавянето им по закона за углавното съдопроизводство (чл. 649-656). Съдът веднага с пристигането си взема всички мерки и разпоредби да гарантира бързото разглеждане на делото.
Чл. 12. Осъденият на смърт разбойник се обесва на публично място в центъра на околията.
Чл. 13. (1) Осъждат се на повече от 5 години строг тъмничен затвор, или на доживотен строг тъмничен затвор, онези лица, които като узнаят положението и качествата на разбойниците, им стават укриватели без да са били принудени за това с насилие.
Чл. 14. Всяко лице, което знае къде се намират разбойниците и не донесе веднага на властта, се наказва с тъмничен затвор до 1 година.
Чл. 15. Настоящият закон отменя всичките закони, които му противоречат.
"Държавен вестник”, брой 205 от 12 декември 1922 г.
1. Изтребление! Хубава българска дума.
2. Потеря! Няма пострадалия да се моли на адвокати и полицаи да го защитят, а цялото население по закон се чувства ангажирано с изтреблението на разбойника.
|
[