Finikijci,elini i drugi sa bili izpolzvani kato naemnici v Egipet.
Koraboplavaneto v Egipet li se e zarodilo?
Ako e taka,dali egiptqnite sa bili svyrzani sys sredizemnomorskite kolonii ili tqhnoto zarajdane?

Дали корабоплаването се е зародило в Египет, ми е трудно да кажа. Отговорът по-скоро е не. Едва ли корабоплаването се е зародило на едно единствено място, от където да се е разпространило. По скора се е случвало постепенно на различни места, в зависимост от нуждите на дадена култура. И все пак Египет е бел наистина силно обвързан с него. Както речното, така и морското корабоплаване са били силно развити в страната. В египетския език се срещат или поне за момента са известни 120 думи за различни видове плавателни съдове. Това естествено е нолмално, предвид, че основният транспорт в страната е бил по вода. Пък и кораби са се използвали още от най-ранни времена. Още от преддинастичния период има рисунки на лодки и кораби. При това огромни кораби с по 40 весла от едната страна.
Малко вероятно е обаче египтяните да са били отговорни за възникването на средиземноморските колонии. Безспорно е обаче, че са били свързани с тях, но връзката е била основно търговска.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Корабоплаването обаче е било високо развито и в Месопотамия. Известен е дори закон (не помня при кой цар беше), който определя правилата за движение по реката. В коя посока движението е отляво, и в коя - отдясно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кебенит/ Кубенит - кораби, осъществяващи търговски връзки м/у Делтата и Ливан. Кораб на ст.перс. е Барус, известен днес в руск. като Парус.
В Деяния на апостолите се споменава за египетският кораб Дио-Скори, преведен като : двойно по-бързият, т.е. двойно по-скоростният. Пак там се споменава, че наименованието е египетско. Странното в случая, че скорост и скоро се употребяват в езика ни наравно с бързина и бързо.

Редактирано от vencci на 22.01.06 10:06.

Името, което посочваш е латинско. Още при Птолемеите в египет гръцкият е бил широко разпространен. Това продължава дълго и в римския период на Египет. За времето, за което ти говориш обаче, латинският вече също е заемал своето място, при това не само в Египет, а в много по-широки територии. Така че не е изненадващо, навлизането и употребата на много латински думи в съвременните езици.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Забравяте морските експедиции до страната Пунт, пртедприети при управлението на Хатшепсут, както и прокопаването на първия суецки канал...
Египтяните редовно внасяли кедър от ливан, а корабоплаването било доста развито по поречието на Нил

Ad majorem pharmacie gloriam!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Експедиции до Пунт са провеждани много преди времето на Хатшепсут. Има запазен документ от времето на 11 династия, където е описана подобна експедиция. За съжаление обаче там се говори само за преминаването на пустинята и натоварването на стоките на кораби. Самата морска експедиция обаче не е описана. И спезиално тези до Пунт никога не са били описвани. Това е и причината все още само да се гадае къде точно се е намирала тази страна. От този надпис обаче се разбира и, че египтяните са плавали и до Библос.
Канал при Суец пък е имало още от времето на Старото царство, но в последствие е бил занемарен. Възстановяват го чак фараоните от Новото царство. През Средното царство, за достигане на Червено море са използвани пътища през пустинята, а коравите са били пренасяни разглобени на магарета. Когато се достигне брега, корабите са били сглобявани на място и отново разглобявани за обратния път.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сведението го имам от т.н. Български Екзархийски Нов Завет, който е препис далеч назад във времето от по-древен Словено-Болгарски препис на Вулгата. В него изрично пише, че наименованието не само е египетско, но и че върху платната на кораба е било изписано на египетски белегът му / знака /. Нищо римско не виждам в случая.

Един позабравен факт : В 342 г от Христта местното население изхвърля от употреба гръцкия език и въвежда своя за официален. Т.н. елинизация на Египет може да се окаже поредният спукан балон на комшиите.

Pitah,poneje na mnogo mesta - blizki i dale4ni,se sre6tat tipi4no egipetski simvoli,risunki,predmeti ili dr. v sredizemnomorieto.
Mislq si,4e finikijcite sa se u4ili ot egiptqnite,a vposledstvie sa zadminali i u4itelite si.Pone taka be6e predststaveno v edin ruski sajt.
Spomnqm si,4e nqkyde 4etoh predi vreme,4e egiptqnite sa imali kolonii(moje dumata da ne e to4nata/podhodq6tata) i na balkanite,zatova mi stana interesno.
V edin angloezi4en film ot Egipet,s u4astieto na egipetski monasi,nahodki,knigi i dr. kazaha,4e koptite sa bili asirijci.Dali e taka?

Okaza se prav/a.

Откриха останки от най-древните в света морски кораби
21 Март 2006


В система от шест изкуствени пещери са открити дървени детайли от съдовете, въжета, котви, сандъци за товари и др.


В пещерите, чиито входове били затрупани с пясък са се съхранили въжета на възраст 4000 години.(снимка Live Science)
В Египет на крайбрежието на Червено море откриха части от най-древните в света морски съдове. Те са на възраст около 4 хиляди години. Изследването им показва, че още в епохата на Средното Царство египтяните са се отправяли на морски експедиции, чиито маршрут е бил с дължина хиляди километри.

Находката е направена на 20 километра на юг от град Сафага (Safaga), който в последно време стана популярен сред туристите. Както и в по-голямата част от крайбрежието на Червено море, на мястото на откритието, пустинята достига до водата. В една от скалите близо до брега археолози открили система от шест големи изкуствени пещери, които са служили като база за дълги морски експедиции. Там са открити дървени детайли от съдовете, въжета, котви, съндъци за товари и други корабни принадлежности, съобщи Live Science.

Всички принадлежности имат приблизително една и съща възраст. На една от тях е споменат фараон Аменемхет III, който е управлявал Египет през втората половина на XIX в. пр. Христа. До момента се считаше, че през тази епоха египтяните от Средното Царство са се ограничавали с пътешествия по Нил на сравнително малки речни лодки. Най-древните следи от морско корабоплаване, които бяха открити до момента са от края на второто хилядолетие преди Христа. Сега историята на корабоплаването се удължава с около 700 години. Новите находки показват на археолозите как се преминавали пътешествията.

Първоначално морските кораби са се изработвали в градовете по Нил. След това те били разглобявани и пренасяни на части от кервани до бреговете на Червено море. Този първи етап от пътешествието отнемал около 10 дни. Огромните пещери на брега с размери около 20 метра служили за място, където отново сглобявали корабите.

Съдейки по откритите йероглифи целта на експедицията е била легендарната земя Пунт, чието точно разположение и до момента е неизвестно. Според приблизителната оценка разстоянието до нея било повече от 1500 километра. При завръщане от пътешествието корабите отново били разглобявани, а корабните дърводелци бракували повредените детайли. Тези детайли оставали в пещерите, като по-късно можело да се използват.

За осъществяване на толкова сложно мероприятие в експедицията трябвало да вземат участие голям брой хора. Според специалистката по древно корабостроене от университета във Флорида (Florida State University) Черил Уард (Cheryl Ward), която е взела участие в разкопките, числеността на участниците може да е достигала до 3700 човека. Описвайки експедицията тя казва: “Тези пещери могат да бъдат сравнени с хангари на летище. Когато всички самолети излетят какво остава в хангарите? Детайли, инструменти, резервни части – това тук е същото.”