|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
Тема
|
koraboplavaneto
|
|
Автор | pitanka (Нерегистриран) |
Публикувано | 22.01.06 02:31 |
|
Finikijci,elini i drugi sa bili izpolzvani kato naemnici v Egipet.
Koraboplavaneto v Egipet li se e zarodilo?
Ako e taka,dali egiptqnite sa bili svyrzani sys sredizemnomorskite kolonii ili tqhnoto zarajdane?
| |
Тема
|
Re: koraboplavaneto
[re: pitanka]
|
|
Автор |
Nbtj (Писар) |
Публикувано | 22.01.06 04:15 |
|
Дали корабоплаването се е зародило в Египет, ми е трудно да кажа. Отговорът по-скоро е не. Едва ли корабоплаването се е зародило на едно единствено място, от където да се е разпространило. По скора се е случвало постепенно на различни места, в зависимост от нуждите на дадена култура. И все пак Египет е бел наистина силно обвързан с него. Както речното, така и морското корабоплаване са били силно развити в страната. В египетския език се срещат или поне за момента са известни 120 думи за различни видове плавателни съдове. Това естествено е нолмално, предвид, че основният транспорт в страната е бил по вода. Пък и кораби са се използвали още от най-ранни времена. Още от преддинастичния период има рисунки на лодки и кораби. При това огромни кораби с по 40 весла от едната страна.
Малко вероятно е обаче египтяните да са били отговорни за възникването на средиземноморските колонии. Безспорно е обаче, че са били свързани с тях, но връзката е била основно търговска.
| |
Тема
|
Re: koraboplavaneto
[re: pitanka]
|
|
Автор |
Nbtj (Писар) |
Публикувано | 22.01.06 04:21 |
|
Корабоплаването обаче е било високо развито и в Месопотамия. Известен е дори закон (не помня при кой цар беше), който определя правилата за движение по реката. В коя посока движението е отляво, и в коя - отдясно.
| |
Тема
|
Re: koraboplavaneto
[re: Nbtj]
|
|
Автор |
vencci (ХОРО С КОПИЕ) |
Публикувано | 22.01.06 10:05 |
|
Кебенит/ Кубенит - кораби, осъществяващи търговски връзки м/у Делтата и Ливан. Кораб на ст.перс. е Барус, известен днес в руск. като Парус.
В Деяния на апостолите се споменава за египетският кораб Дио-Скори, преведен като : двойно по-бързият, т.е. двойно по-скоростният. Пак там се споменава, че наименованието е египетско. Странното в случая, че скорост и скоро се употребяват в езика ни наравно с бързина и бързо.
Редактирано от vencci на 22.01.06 10:06.
| |
Тема
|
Re: koraboplavaneto
[re: vencci]
|
|
Автор |
Nbtj (Писар) |
Публикувано | 22.01.06 18:26 |
|
Името, което посочваш е латинско. Още при Птолемеите в египет гръцкият е бил широко разпространен. Това продължава дълго и в римския период на Египет. За времето, за което ти говориш обаче, латинският вече също е заемал своето място, при това не само в Египет, а в много по-широки територии. Така че не е изненадващо, навлизането и употребата на много латински думи в съвременните езици.
| |
Тема
|
Re: koraboplavaneto
[re: Nbtj]
|
|
Автор |
Last roman (PRAEFECTUS URBI) |
Публикувано | 22.01.06 19:23 |
|
Забравяте морските експедиции до страната Пунт, пртедприети при управлението на Хатшепсут, както и прокопаването на първия суецки канал...
Египтяните редовно внасяли кедър от ливан, а корабоплаването било доста развито по поречието на Нил
Ad majorem pharmacie gloriam!
| |
|
Експедиции до Пунт са провеждани много преди времето на Хатшепсут. Има запазен документ от времето на 11 династия, където е описана подобна експедиция. За съжаление обаче там се говори само за преминаването на пустинята и натоварването на стоките на кораби. Самата морска експедиция обаче не е описана. И спезиално тези до Пунт никога не са били описвани. Това е и причината все още само да се гадае къде точно се е намирала тази страна. От този надпис обаче се разбира и, че египтяните са плавали и до Библос.
Канал при Суец пък е имало още от времето на Старото царство, но в последствие е бил занемарен. Възстановяват го чак фараоните от Новото царство. През Средното царство, за достигане на Червено море са използвани пътища през пустинята, а коравите са били пренасяни разглобени на магарета. Когато се достигне брега, корабите са били сглобявани на място и отново разглобявани за обратния път.
| |
Тема
|
Re: koraboplavaneto
[re: Nbtj]
|
|
Автор |
vencci (ХОРО С КОПИЕ) |
Публикувано | 23.01.06 10:12 |
|
Сведението го имам от т.н. Български Екзархийски Нов Завет, който е препис далеч назад във времето от по-древен Словено-Болгарски препис на Вулгата. В него изрично пише, че наименованието не само е египетско, но и че върху платната на кораба е било изписано на египетски белегът му / знака /. Нищо римско не виждам в случая.
Един позабравен факт : В 342 г от Христта местното население изхвърля от употреба гръцкия език и въвежда своя за официален. Т.н. елинизация на Египет може да се окаже поредният спукан балон на комшиите.
| |
Тема
|
Re: koraboplavaneto
[re: Nbtj]
|
|
Автор | pitanka (Нерегистриран) |
Публикувано | 26.01.06 02:37 |
|
Pitah,poneje na mnogo mesta - blizki i dale4ni,se sre6tat tipi4no egipetski simvoli,risunki,predmeti ili dr. v sredizemnomorieto.
Mislq si,4e finikijcite sa se u4ili ot egiptqnite,a vposledstvie sa zadminali i u4itelite si.Pone taka be6e predststaveno v edin ruski sajt.
Spomnqm si,4e nqkyde 4etoh predi vreme,4e egiptqnite sa imali kolonii(moje dumata da ne e to4nata/podhodq6tata) i na balkanite,zatova mi stana interesno.
V edin angloezi4en film ot Egipet,s u4astieto na egipetski monasi,nahodki,knigi i dr. kazaha,4e koptite sa bili asirijci.Dali e taka?
| |
Тема
|
Re: koraboplavaneto
[re: Nbtj]
|
|
Автор | i tuk (Нерегистриран) |
Публикувано | 22.03.06 03:46 |
|
Okaza se prav/a.
Откриха останки от най-древните в света морски кораби
21 Март 2006
В система от шест изкуствени пещери са открити дървени детайли от съдовете, въжета, котви, сандъци за товари и др.
В пещерите, чиито входове били затрупани с пясък са се съхранили въжета на възраст 4000 години.(снимка Live Science)
В Египет на крайбрежието на Червено море откриха части от най-древните в света морски съдове. Те са на възраст около 4 хиляди години. Изследването им показва, че още в епохата на Средното Царство египтяните са се отправяли на морски експедиции, чиито маршрут е бил с дължина хиляди километри.
Находката е направена на 20 километра на юг от град Сафага (Safaga), който в последно време стана популярен сред туристите. Както и в по-голямата част от крайбрежието на Червено море, на мястото на откритието, пустинята достига до водата. В една от скалите близо до брега археолози открили система от шест големи изкуствени пещери, които са служили като база за дълги морски експедиции. Там са открити дървени детайли от съдовете, въжета, котви, съндъци за товари и други корабни принадлежности, съобщи Live Science.
Всички принадлежности имат приблизително една и съща възраст. На една от тях е споменат фараон Аменемхет III, който е управлявал Египет през втората половина на XIX в. пр. Христа. До момента се считаше, че през тази епоха египтяните от Средното Царство са се ограничавали с пътешествия по Нил на сравнително малки речни лодки. Най-древните следи от морско корабоплаване, които бяха открити до момента са от края на второто хилядолетие преди Христа. Сега историята на корабоплаването се удължава с около 700 години. Новите находки показват на археолозите как се преминавали пътешествията.
Първоначално морските кораби са се изработвали в градовете по Нил. След това те били разглобявани и пренасяни на части от кервани до бреговете на Червено море. Този първи етап от пътешествието отнемал около 10 дни. Огромните пещери на брега с размери около 20 метра служили за място, където отново сглобявали корабите.
Съдейки по откритите йероглифи целта на експедицията е била легендарната земя Пунт, чието точно разположение и до момента е неизвестно. Според приблизителната оценка разстоянието до нея било повече от 1500 километра. При завръщане от пътешествието корабите отново били разглобявани, а корабните дърводелци бракували повредените детайли. Тези детайли оставали в пещерите, като по-късно можело да се използват.
За осъществяване на толкова сложно мероприятие в експедицията трябвало да вземат участие голям брой хора. Според специалистката по древно корабостроене от университета във Флорида (Florida State University) Черил Уард (Cheryl Ward), която е взела участие в разкопките, числеността на участниците може да е достигала до 3700 човека. Описвайки експедицията тя казва: “Тези пещери могат да бъдат сравнени с хангари на летище. Когато всички самолети излетят какво остава в хангарите? Детайли, инструменти, резервни части – това тук е същото.”
| |
Тема
|
Re: egipeski sledi i ot dne6na garciq
[re: i tuk]
|
|
Автор | jhgf (Нерегистриран) |
Публикувано | 30.03.06 14:13 |
|
В Гърция откриха двореца на герой от Троянската война
28 Март 2006
4-етажният палат на Аякс Теламонид бе открит от археолози на о-в Саламин
Гръцки археолози откриха на о-в Саламин, недалеч от Атина, останките на голям дворцов комплекс от Микенската епоха. Според ръководителят на изследователската експедиция, дворецът е принадлежал на династията на Еакидите, чийто представител е легендарният герой Аякс Теламонид, един от главните участници в похода на гърците срещу Троя, съобщава The Times.
Професорът по археология от Университета Йоанина (Ioannina University) Янос Лолос (Yannos Lolos) водил разкопките в околностите на саламинското селце Канакия в продължение на 5 години. Откритият от него дворец заема площ около 750 км. м. Зданието е разполагало с поне 4 етажа и 30 помещения. Следите, открити на мястото на разкопките показват, че дворецът е бил окончателно изоставен около 1180 г. пр. н. е., което съвпада с предполагаемото време на падането на Троя. Сред находките от района на Канакия има предмети с ориенталски и египетски произход, сред които части от доспехи с емблемата на фараона Рамзес II. Това свидетелства за война или търговски отношения на владетелите на Саламин с Египет в края на XIII в. пр. н. е.
Според Лолос, Аякс Теламонид може би е последният стопанин на двореца. Според Омир, Теламонид тръгва на война с троянците, продължила 10 години. Според по-късни източници, като драматурга от класическата епоха Софокъл и поета Пиндар, малко преди края на войната, знаменитият войн полудял, след като Одисей получил доспехите на покойния Ахил, чието тяло той спасява заедно с него от троянците, и се самоубил в стана на гърците край Троя. Древните атиняни почитали Аякс и смятали, че покровителството му е помогнало за победата над персийския флот по време на знаменитата морска битка край о-в Саламин през 480 г. пр. н. е.
| |
Тема
|
Re: egipeski sledi i ot dne6na garciq
[re: jhgf]
|
|
Автор | jzhgf (Нерегистриран) |
Публикувано | 12.06.06 03:22 |
|
Za da ne otvarqm nova tema,pitam Nbtj,Last roman i vsi4ki ostanali:
Mislilte li,4e Ramzes 2 e iztarguval svoite dospehi?(Bedniq toj,nqmal e s kakvo da se izhrani navqrno)
Ama nikak ne moga da mu hvana vqra na tova,kolkoto i da mi se iska,ama to 4ovek znae li?Da sa go zaklali v bitka i da sa mu gepili dospehite,otnovo ne mi se vqrva i to nikak,za6toto si e pogreban prili4no v Egipet.
Ne vi li e interesno?Na men mi e mnogo interesna cqlata statiq.
| |
Тема
|
Re: egipeski sledi i ot dne6na garciq
[re: jzhgf]
|
|
Автор |
BlackWolf (ловец) |
Публикувано | 12.06.06 12:30 |
|
А защо мислиш, че тези доспехи са принадлежали лично на Рамзес?!?
И много ми е интересно какви "останки" са намерили, при положение че егип. доспехи са били от органични материали (и то текстил, иначе казано лен)...
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
| |
|
Пак по-добре така отколкото пачи пера.
Сыне Божий, помилуй мя!
| |
|
По-добре пачи пера, отколкото говната, които християните оставят след себе си...
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
| |
Тема
|
Re: egipeski sledi i ot dne6na garciq
[re: BlackWolf]
|
|
Автор |
SamSirius (Sam I am) |
Публикувано | 12.06.06 17:08 |
|
И аз си мислех, че метлата е християнка, ама тя май е резак
| |
|
Индитата да не серат гъсеници?
Изобщо смешна тие злобата, честно.
Какво ли не прави човек да си вдигне самочувствието върху Великото Христово учение, когато самият се занимава с ония душевни въшки, наречени несполучливо - индианци!
Сыне Божий, помилуй мя!
| |
Тема
|
Re: egipeski sledi i ot dne6na garciq
[re: BlackWolf]
|
|
Автор | jhfe (Нерегистриран) |
Публикувано | 13.06.06 01:25 |
|
Abe te ne samo hristiqnite(po-specialno katolicite), sa ostavili govna,nqkoi drigi religii sa o6te po-zle v tova otno6enie,planini ot lajna.Oba4e,kakto tuk kazvat "Nqma lo6a religia,ima LO6I hOra" i e mnogo vqrno.
| |
|
Колкото индианците са "душевни въшки", толкова и ти вярваш във "Великото Христово учение", ама айде... .
Добре, няма да те питам за християнството. Интересно ми е мнението ти за Великото мюсюлманско учение?
| |
Тема
|
Re: Въпрос
[re: SamSirius]
|
|
Автор | jedy (Нерегистриран) |
Публикувано | 28.10.06 23:54 |
|
kakvo stana s koraboplavaneto?
| |
|
потънаха гемиите...
Si vivis Romae,
Romano vivito more
| |
Тема
|
Re: Въпрос
[re: Last_Roman]
|
|
Автор | jedy (Нерегистриран) |
Публикувано | 30.10.06 14:43 |
|
da napravim edna ekspediciq s pomo6ta na discovery channel i da gi izvadim
| |
Тема
|
Re: koraboplavaneto
[re: pitanka]
|
|
Автор | 5 (Нерегистриран) |
Публикувано | 02.12.06 18:14 |
|
Naj drewnite 4asti ot Kniga na Myrtwite se pripiswa na pyrwite egiptqni, koito sa doshli w dneshen Egipet nqkyde ot sewer i sa se smesili s mestnite. Towa ne izklu4wa weroqtnosta da sa izpolzwali nqkakwi sydowe i da sa preplawali izwestna 4ast ot pytq, dori da sa polzwali estesweniq most mejdu Aziq i Afrika. A Egipet opredeleno e bil swarzan sys sredizemnomorskite kolonii, kato zawyrshen miks na wsi4ki razwiti ciwilizacii po towa wreme se qwqwa Drewna Gyrciq.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
|
|