Истинското предназначение на пирамидите / Наука / Хуманитарни науки / Египтология

Древните египтяни - преди всичко градинари, а не гробари

Много изследователи са подвластни на тръпката за несметни скъпоценности и чудния сакрален свят на египтяните. Но бленувайки за тях, те забравят за реалността на египетската цивилизация и се отдават на трансцеденталното. Египетските “чудеса” са изградени не от извънземни, не от богове, а от хора и тези хора е трябвало да се хранят изобилно. Храната им е била нужна, колкото боговете. В зависимост от насъщния са залязвали и изгрявали богове или поне са им сменяни имената. По-голямата част от египетската земя е пустинна. Но на много места в пустинята трябва повече сладка вода и те биха станали земен рай, тъй като борбата с плевелите не е толкова жестока, като в целината (Бит3:18). Това го доказва и съвременното земеделие, макар днес борбата с плевелите да е улеснена. Водата е важна за всичко живо. Тя издига от земята с години огромните дървета и като манна небесна, за по-малко от ден, гъбите. На това божествено чудо са могли да се радват и древните египтяни в своите градини. Те решили да го имитират - водата буквално да издигне високи постройки, които от своя страна да тласкат водните маси по напоителни канали до насажденията. Египтяните започнали да създават пирамидални резервоари или просто чешми за пиене. Понякога водата идвала от земен извор, а друг път се вкарвала там механично. Египтяните започнали да си правят изкуствени планинки, които като естествените да съхраняват и отдават скъпоценната вода. Така те постепенно овладели изкуството на издигане, ръчно, а в последствие и чрез водата, на все по-големи и по-големи пирамиди. Ясно е, че ако под тежките каменни блокове на пирамидите в Гиза са поставяли кал, те биха се плъзгали по-лесно. Кал са получавали от размиването на неизпечени тухли с вода на котата на строежа, иначе тя би била тежка за качване и би изсъхнала, докато свърши работа. Каменните блокове са били издигани чрез изливана или напомпвана (малко вероятно – сложно) в пирамидата вода. Блоковете са вкарвани през голям отвор, а необходимата Архимедова сила би могла да се осигурява от бъчвообразни съдове. Не, за да се мъчат, а защото е по-целесъобразно, за изграждането на грамадите са ползвали големи блокове, а не малки. Иначе не могат да се спрат течовете и т.н. Предимно за хидроизолацията блоковете са идеално оглаждани, а не заради товароносимостта. Товарът може да се разпредели неравномерно и при огладени камъни, ако два застъпени камъка от трети имат малко разминаване под него. Това се е случвало от поддаване под основата на пирамидата и е водело до течове. Изграждането на пирамида-“гробница”, би трябвало да бъде започнато още преди раждането на фараона, а това е пълен абсурд. За използването на пирамидата като водонапорна кула, не е необходимо тя да бъде завършена. Когато блоковете бъдат издигнати и вградени, чрез савак (за големи пирамиди не може) или тапа водата се изпуска бързо по каналите, за да няма загуби. Тогава все още не са могли да направят тръбопровод за налягане от няколко атмосфери. Към пирамидите има канали, които погрешно са смятани за поклоннически алеи и др.. Тапите за вкарване на издиганите блоковете и тези за източване на водата са били под формата на ниско пресечена пирамида и са лежали в подобни на тях отвори. Водата ги е притискала и уплътнявала. Вероятно за по-добро уплътнение са слагали лоени набивки (и до днес използвани по високите хидронапори), папирус, кълчища и др. Поради голямата си площ тапата за вход на каменните блокове не би могла да се използва и за изпускане на водата, затова е имало и друга тапа, която или е отваряна чрез лостов механизъм или е разбивана чрез накиснати дървени пръчки, чрез таран и т.н. Стените на пирамидите са стръмни не защото по-бързо строежът ще стигне до боговете или просто защото така е по-трудно качването на блоковете.