Четейки "Религия на Древния Египет", Михаил Коростовцев, се натъкнах на следния пасаж:

(Гл. 11: Танис. Азиатски богове в египетския пантеон)
------------------------------------------------------------------------
...Небоходимо е да споменем още едни много важен тескт - така наречената стела на четиристотната година. На времето тя била намерена от О. Мариет в Танис. На стелата, под йероглифния текст, е изобразен Рамзес ІІ. Той поднася дарове на бог, назован Сет Небет (т.е. Сет от Ком-Обо). Става ясно, че в религиозното съзнание на Рамзес ІІ и на неговите съвременници Сет съвсем не е божество на хиксосите, а именно древно египетско божество. По-нататък в текста се разказва, че бащата на Рамзес ІІ, бидейки по това време пръв министър (по-късно той става фараон Сети І), пристигнал в четиристотната година на бог Сет, за да му въздаде почести.*
---литература---
* - A. H. Gardiner, Egypt of the Pharaos, стр. 165

Е, :) навикналото на средновековното баща-пръв жив син наследяване ми съзнание нямаше как да не се препъне в подчертаната фраза.
Може ли някой да хвърли малко светлина относно наследяването и предаването на върховната власт в Египет на фараоните - предполагам, че в условията на владетелската полигамия, механизмът на наследяване ще е по-сложен и интересен от това, което считаме за "естествено".
Разбира се, възможно е и грешката да е на автора.

"Есенна вечност.
Епохи отминават
пред очите й."

Редактирано от Queen Alice на 17.09.03 18:36.

От както свят светува, в държавите по целия свят, включително и в Египет, длъжността цар (фараон, император, кхан, княз, кесар, президент или там каквото и да е) е била определяна от жреците. Те са владеели най-важната наука - науката за формиране на образи. В какво се състои в случая тази наука? За да се управлява СПОЛУЧЛИВО един народ, в него трябва да живее ОБРАЗЪТ на добрия цар. Почти никой от народа не познава лично царя. Никой не знае неговите качества. Но в народа живее ОБРАЗА на царя (в случая фараон). Ако този образ е добър, то тогава народа обича своя управник и е готов да умре за него и нещата в държавата вървят добре.
Кой формира образът на царя? Естествено , че жреците. Например изтъпанва се върховният жрец пред народа и казва, че е сънувал, че ЛИЧНО Бог му се е явил и е казал, че еди кой си трябва да стане цар, защото е най-достоен. Днес тази работа става по телевизията и се върши от фирми - т.нар. имидж-мейкъри (творци на образи).
Да наистина властта се е предавала по наследство. Жреците са внушавали на народа, че царската кръв е божествена. Но жреците винаги са имали право на вето върху това кой да застане на престола. Ако образът на законния престолонаследник не е съответствал на образа, който жреците искат да създадат пред народа, то тогава жреците са в силата си да поставят който си искат техен човек, който би могъл да има съответния имидж да управлява. Така е станало и във въпросния случай.
Замисляте ли се и вие преди да гласувате за някого, дали го познавате лично? Дали образът който ви показват по телевизията не е специално създаден от имидж-мейкъри. Замисляте ли се, че всеки може да си "купи" съответния образ от специализираната фирма, стига да има достатъчно пари? А замисляте ли се кой има достатъчно пари? Замисляте ли се, че всички банки в световен мащаб са частни, а също така и телевизионните канали, които гледате също са частни. Е ... приятно гласуване!

здравеи,
наследяването в древен египет, е както си забелязала, много сложен, и в голяма 4аст не много познат процес, особено за старото и средно царство.
в конкретния слу4аи, рамзес 2ри е втори син на сети, които решава, 4е ка4ествата на по.младия са по-подходящи за един владетел. един фараон може да реши прижеве кои ще го наследи, да го посо4и официално за наследник, и дори да го анексира в управлението.
няма закон, които да задължава първия син да наследи, въпреки 4е в слу4аи на внезапна смърт, това се приема за дадено.
друг е въпроса, 4е един фараон е имал както велика съпруга, така и няколко други съпруги, но и множество официални лиубовници. в един подобен слу4аи, ако въпросния фараон има пове4е от един син, и то от жени в разли4но социално положение ( имам предвид например син от съпруга и син от лиубовница), първият би имал известно предимство в наследяването.

мелиса

cupitor impossibilium

сладки мисли но май си попрекалил с "Generation П" или просто си я чел наскоро :)
бтв, от/(в) най-дълбока древност царят съвместява и функцията на върховен жрец. мракобесие, а :)

If You Can't Dazzle Them With Brilliance, Riddle Them With Bullets

хм, благодаря - прилича ми на нещо косвено хвърлящо светлина върху наследяването и политическите интриги в имперски Китай, което бях чела, така че съм склонна да си въобразя, че съм те разбрала ;)

А какво се знае за "благородничеството", в смисъл на низши благородници от типа на западноевропейските? Представата, която съм си изградила за Египет е нещо като окрупнена в някакъв момент от даден владетел власт над множество относително независими територии (да не кажа градове-държави). Естествено при наличието на толкова дълга история, един такъв пра-"федеративен" принцип едва ли може да важи за целия период на съществуване на държавата. Но ми е интересно, дали съществуват "благородници" в смисъла на европейските, или пък напротив - висшите чинове се заемат на база на назначение по даден принцип (като конфуцианските конкурси за държавна длъжност :) ) и въобще каква е картината при низшите нива на властта в отделните части на страната. (Какво става примерно, ако се избият всички членове управляващото семейство или поне всички наследници и владетелят? Има ли такъв случай? (Защо на Хатшепсут й се налага да се "преструва" на мъж-фараон?))

If You Can't Dazzle Them With Brilliance, Riddle Them With Bullets

здравеи,
струва ми се, 4е прекалено много проектираш идеите за властта на средновековието в полити4еската същност на древен египет
представата, коиато имаш за древен египет е вярна, но само в на4алото на неината история. в краина сметка вси4ко запо4ва именно така - един номарх, шеф на административната единица ном (самостоятелна област, със собствено управление) се налага над другите, а по-късно се стига и до обединение на горен и долен египет, т.е., приема се 4е държавата е в неините нормални полити4ески граници.
вероятно първите векове е имало известна борба и сблъсаци, нали един номарх е равен на друг, така 4е защо да е то4но тои фараона. но да не забравяме, 4е тази 4аст от историята е толкова слабо позната, 4е нищо не може да се каже със сигурност.
но тук, много пове4е от където и да е, религията играе примирдиална роля. фараонът не е ве4е един от 22, тои е пръв, син на бог, наследник на бог, бог на земята. нали не си мислиш, 4е ако фараонът не имал абсолиутен контрол на своята държава, хеопс би могъл да построи подобна пирамида? за да можеш, в продължение на 20 и пове4е години да използваш огромни финансови и 4овешки ресурси, без никои дори да си помисли да гъкне, какво остава и да го направи, ти трябва да владееш положението, ако мога така да се изразя т.е., по онова време, устоите на древен египет, неговите закони и принципи, които ще просъществуват до идването на персите, ве4е са били положени и са фонкционирали безотказно.
благородници, в смисъл на европеиските,. съществуват зна4ително късно, и то за кратко. став дума за ве4е споменатия рамзес 2ри и за неговите наследници, които са били известни именно така, наследниците на рамзес. става въпрос за неговите деца, които според изворите, са пове4е от сто, и за техните деца, и така нататък. но и това из4езва с идването на персите, а когато по късно държавата възвръща 4аст от независимостта си, нещата са се променили, и други династии държат властта. ( променили са се не само династиите, но се е сменил и центъра на властта, преместваики се на иуг, а също и в саис). ако трябва да намера някакъв паралел за да дам пример за проблема с благородниците, 4естно казано се сещам веднага за България след 1878. единствените благородници са владетелската фамилия, като около нея има един огромен административен апарат, съставен от хора, които може би са се приемали за нещо пове4е от останалите по функции, но в никакъв слу4аи не са го били по рождение.
в древен египет, това което движи държавата е администрацията. фараонът има визир, които е нещо като първи министър, и които ръководи един вид кабинет, с отговарящи за финансите, законите, земеделието и т.н. всеки един от тези отговорници си има свои под4инени и така по4ти до безкраи. само един пример, за които се сещам в момента. съществува главен отговорник за водите на нил (един вид министър), които е в мемфис. тои има свои преки под4инени, отговарящият за каналите, отг. за дигите, отг. за прилива, за отлива, за разпределението на водите и т.н. от своя страна отговарящият за каналите има свои под4инени, за делтата, за среден египет, за горен египет, за нубииската 4аст. този които отговаря за делтата има под4инени за изто4ният, за средният, за западният ръкав на нил. отговарящият за западният ръкав има свои под4инени за 4асти от ръкава, или се разпределя по села ( примерно отговаря за 3 села, 4иито територии са по брега на този ръкав на нил).
дано да съм била ясна, 4е дори и аз понякога не си разбирам

за избито владетелско семеиство не се сещам, но в такъв слу4аи властта се поема от обкръжението - генерал от армията като хоремхеб, или визир като рамзес първи.

мелиса

cupitor impossibilium