|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Мит ли са непоправимите щети?
|
|
| Автор |
candyperfumegirl ((inlove)) |
| Публикувано | 12.01.11 14:20 |
|
|
Тези, които ви оставят като дърво, обрулено от лятна буря.Оглеждате се и няма нищо.Изсъхнали клони, като изсъхнали спомени.Някой ви казва-"Забрави!", друг-"Продължавай..!", но как?Вие сте дърво без листа!Дърво, което обича.Тъжно, слабо, грозно, жалко, обидено, изоставено, умиращо.Времето лекува...сигурно.Пробвай да отрежеш дърво, после го излекувай...Времето променя.Ти се променяш, тя се променя, но чувството, че си половин човек без някой друг..дали остава?Може ли някой да ви направи огромна щета, а вие да го обичате?Аз си мислех, че не може...
| |
|
|
|
Може може. Но само един човек.
ВИНАГИ СЪЩЕСТВУВА НЯКОЙ,КОЙТО ЖЕЛАЕ СЪВСЕМ СЪЩОТО,KOETO ИСКАШ И ТИ!
| |
|
|
|
Не са мит, а факт. Истина е, че времето променя, но не и че лекува. Чувството, че си половин човек или както ти се изрази -"дърво без листа"...без някой друг, винаги остава. Само който е изпитал това знае, че може да продължаваш да обичаш някой, който ти е причинил огромна щета...може би това е любов, съпроводена с много болка.
| |
|
|
|
Хайде , дърво такова, ореви клубарките, до изчерпване на всички сополи!
Олеква ли като се самосъжаляваш?
Ребята, давайте жить дружно!
| |
|
|
|
Не се самосъжалявам..само съжалявам.Отдавна не плача.Дърво си ти, предполагам...
| |
|
|
|
ц, аз не съм привлечена от идеята.
обръщението е естествено следствие от себеописанието ти..на дърво без листа..дърво, което обича..тъжно, слабо, грозно, жалко, обидено, изоставено, умиращо…
изсъхнало, недъгаво, изтерзано..
отрязано и сгърчено от мъка…
за нищо го не бива....
Ребята, давайте жить дружно!
| |
|
|
|
...освен да продължава да гледа звездите...
| |
|
|
|
amarilis,ти пак напред с боздугана :) Разбирам какво те подразни,но последното от което има нужда в такъв момент е да я нападаме заради осъдителното й публично самосъжаление.Не се заяждам и не искам да адвокатствам,само споделям какво мисля.Предполагам,че й е коствало немалко,за да го излее тук и то по такъв начин и очаква някаква помощ,подкрепа,разбиране,което да й покаже,че не е сама,че има и други жени изпитали същото.Факта си е факт-тя се чувства така,и дали го казва или го държи в себе си не го променя.Да й се скараме едно хубаво би я мобилизирало,но едва след като е получила дозата си разбиране.
Иначе мисля като теб-долу самосъжалението,а ако все пак не можем да го преборим му позволяваме да се развихри на някое тъмно,изолирано място\бункер\ и прошепнато.
Конкретно по въпроса на candyperfumegirl-Не,не е мит.EllenDeGeneres го е изразила точно в поста си.
| |
|
|
|
Баси жестокото създание си Хората имат нужда да поплачат, да се посополивят, да покажат колко са нещастни (естествено несправедливо) и да зададат риторичния въпрос - защо аз, защо на мен? Разбира се те са перфектни а и да не са, това е предизвикано само от грижата за ДРУГИЯ Пък дали ще се сравняват с дървета, прекършени цветя, смачкани пеперуди или части от човешката анатомия, които са смачкани, рязани, бодени и бити с 10 тонен пневматичен чук е въпрос на образование, интелект и липса на душевна нагласа Има хора, които не могат да поемат отговорност дори да си издухат носа и съответно все другите са им криви. Бъди добричка А не така:
| |
|
|
|
Радвам се, че се събудихте от зимния сън...и ми издухахте сополите, мерси.Знам, че живота е единствен, прекрасен..щастлива съм през по-голямата част от него.Живея с други, влюбвам се, обичам дори...Само понякога се чувствам такава..осакатена и наполовина празна, или наполовина пълна-все едно.Знам, че ми липсва нещо.Нещо отдавна изгубено..и то ме влудява понякога.Благодаря ви за всичко, което написахте по скучната ми тема.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
