Тема
|
Мит ли са непоправимите щети?
|
|
Автор |
candyperfumegirl ((inlove)) |
Публикувано | 12.01.11 14:20 |
|
Тези, които ви оставят като дърво, обрулено от лятна буря.Оглеждате се и няма нищо.Изсъхнали клони, като изсъхнали спомени.Някой ви казва-"Забрави!", друг-"Продължавай..!", но как?Вие сте дърво без листа!Дърво, което обича.Тъжно, слабо, грозно, жалко, обидено, изоставено, умиращо.Времето лекува...сигурно.Пробвай да отрежеш дърво, после го излекувай...Времето променя.Ти се променяш, тя се променя, но чувството, че си половин човек без някой друг..дали остава?Може ли някой да ви направи огромна щета, а вие да го обичате?Аз си мислех, че не може...
|
|
|
Може може. Но само един човек.
ВИНАГИ СЪЩЕСТВУВА НЯКОЙ,КОЙТО ЖЕЛАЕ СЪВСЕМ СЪЩОТО,KOETO ИСКАШ И ТИ!
|
|
|
Не са мит, а факт. Истина е, че времето променя, но не и че лекува. Чувството, че си половин човек или както ти се изрази -"дърво без листа"...без някой друг, винаги остава. Само който е изпитал това знае, че може да продължаваш да обичаш някой, който ти е причинил огромна щета...може би това е любов, съпроводена с много болка.
|
|
|
Хайде , дърво такова, ореви клубарките, до изчерпване на всички сополи!
Олеква ли като се самосъжаляваш?
Ребята, давайте жить дружно!
|
|
|
Не се самосъжалявам..само съжалявам.Отдавна не плача.Дърво си ти, предполагам...
|
|
|
ц, аз не съм привлечена от идеята.
обръщението е естествено следствие от себеописанието ти..на дърво без листа..дърво, което обича..тъжно, слабо, грозно, жалко, обидено, изоставено, умиращо…
изсъхнало, недъгаво, изтерзано..
отрязано и сгърчено от мъка…
за нищо го не бива....
Ребята, давайте жить дружно!
|
|
|
...освен да продължава да гледа звездите...
|
|
|
amarilis,ти пак напред с боздугана :) Разбирам какво те подразни,но последното от което има нужда в такъв момент е да я нападаме заради осъдителното й публично самосъжаление.Не се заяждам и не искам да адвокатствам,само споделям какво мисля.Предполагам,че й е коствало немалко,за да го излее тук и то по такъв начин и очаква някаква помощ,подкрепа,разбиране,което да й покаже,че не е сама,че има и други жени изпитали същото.Факта си е факт-тя се чувства така,и дали го казва или го държи в себе си не го променя.Да й се скараме едно хубаво би я мобилизирало,но едва след като е получила дозата си разбиране.
Иначе мисля като теб-долу самосъжалението,а ако все пак не можем да го преборим му позволяваме да се развихри на някое тъмно,изолирано място\бункер\ и прошепнато.
Конкретно по въпроса на candyperfumegirl-Не,не е мит.EllenDeGeneres го е изразила точно в поста си.
|
|
|
Баси жестокото създание си Хората имат нужда да поплачат, да се посополивят, да покажат колко са нещастни (естествено несправедливо) и да зададат риторичния въпрос - защо аз, защо на мен? Разбира се те са перфектни а и да не са, това е предизвикано само от грижата за ДРУГИЯ Пък дали ще се сравняват с дървета, прекършени цветя, смачкани пеперуди или части от човешката анатомия, които са смачкани, рязани, бодени и бити с 10 тонен пневматичен чук е въпрос на образование, интелект и липса на душевна нагласа Има хора, които не могат да поемат отговорност дори да си издухат носа и съответно все другите са им криви. Бъди добричка А не така:
|
|
|
Радвам се, че се събудихте от зимния сън...и ми издухахте сополите, мерси.Знам, че живота е единствен, прекрасен..щастлива съм през по-голямата част от него.Живея с други, влюбвам се, обичам дори...Само понякога се чувствам такава..осакатена и наполовина празна, или наполовина пълна-все едно.Знам, че ми липсва нещо.Нещо отдавна изгубено..и то ме влудява понякога.Благодаря ви за всичко, което написахте по скучната ми тема.
|
|
|
Всички сме минали по този път. Лазили сме в калта, крещяли сме и сме се гърчили, искали сме да трепем с моторен трион гадните малки човечета уязвили ни така лошо. Не става така а и не носи успокоение. Не губи чувство за хумор, тогава вече става лошо. Направи си шега със себе си и с НЕЯ. Инак ще се мъчиш просто ей така.
|
|
|
Прекрасно знам, че не съм единствената, но нали затова става въпрос...Исках да чуя и вас.Шега с мен е дори и темата ми тук.Някак стана много сериозна, а не исках така да прозвучи...все едно ми се умира и подобни глупости.Обичам живота си какъвто е.
|
|
|
Това, което си написала съвсем не звучи като шега. Дай шега
|
|
|
Страданието ми пречи да мисля :Р Дай ти...
|
|
|
Голям човек пък пише глупости Прочети си по-горните постинги, за да видиш в какво противоречие изпадаш. Харесва ли ти да страдаш или не? Ако си в позицията на Буриданово магаре, няма да получиш нищо и пак ще страдаш.
|
|
|
Мога и да страдам, и да съм щастлива, и да се шегувам..май мога всичко.
|
|
|
Забрави за последното, поне засега не ти се отдава. Закриваме дискусията.
|
|
|
В този клуб не е възможно да се получи дискусия.Това място по-скоро прилича на боен клуб.Тук обикновената полемика задължително се преобразява в препирня.
Всеки дръзнал да сподели нещо,каквато се предполага е една от функциите на това място-споделяне,бива своевременно нападнат,охулен,окачествен с цветущи епитети,дефиниран като хленчещ,слабохарактерен,идиот и неудачник/лузър/.И това с цел бързо да бъде върнат в редиците на критикуващия,т.е.на безкрайно преуспелите,нахакани и отворени вечни уинъри.
Предполагам,че всички които хвърлят думи-камъни никога не са се сблъсквали с подобни проблеми-животът им е бил идеален...цял живот!Не са изоставяли,не са били изоставяни,винаги са в перфектна форма на духа и тялото,самочувствие на горен праг и добра себеоценка,не са имали нужда от съвет и/или изслушване.
Това да се изправиш тук,макар и анонимно,и да споделиш ситуация,която те показва временно слаб и уязвим,изисква смелост и не е недостатък.Това да говориш открито и гласно за проблемите и болките си е първата стъпка да ги решиш.По моята скАла е достойно за уважение,а уважението изисква съответно поведение.Ако не уважение,то толерантност поне.Като нямаш какво да кажеш или не искаш,поне не плюй.В този ред на мисли може да се разкрие секция Клубен пехливанлък/на Балканите сме все пак/ или Плювалник :)
Агресивното поведение не изхожда винаги от студени или безчувствени хора.Винаги има вероятност явната агресия да прикрива разочарован, наранен или силно чувствителен човек.
Апелирам за повече уважение към споделящите.Така може би ще се оживи това място,ако на някой все още му пука,де.
|
|
|
Добро утро Никой няма за цел да унизява и наранява някой. Въпросът е, че светът се върти независимо от нас, колкото и да не ни се иска. Потапянето в меланхолията и страданието си има и прелести но много повече недостатъци. Затова е и хубаво да се видят и други гледни точки. А хуморът е най-добър за това. Ако човек и това е изгубил тогава злееееееееее.........
|
|
|
Добро да е! Няма да влизам в спор за мотивите на пишещите в тази тема.Изразих лична позиция,като леко обобщих цялостното впечатление,което оставя клуба.
Съгласна съм,че да практикуваш дайвинг в нараненото си аз не е градивно.Би било страхотно да можеше да се прескочи директно в следващата фаза-а именно на хумора и шегата със ситуацията.Да почнеш да се шегуваш понякога изисква чисто технологично време.Иначе съм абсолютно съгласна с теб-няма нищо по-хубаво от автоиронията и смеха.
|
|
|
ти пък от луната ли падаш? те финните и деликатни маниери са доста по на северозапад от българските географски ширини. пък и точно тия дето се правят на най префинени, интелектуалки и не знам си какви пишат с най много злоба и грубост. натрупването (уж) на някакви обеми информация не е гаранция за култура на общуване и добронамереност.
|
|
|
Колкото и мрънкаво да звучи - и на трупчета ще те остави, и ще ти се иска да не си се раждал. Преживявам такова нещо в момента. И на най-големият си враг не бих го пожелал.
|
|
|
Колкото пък и тъпо да звучи...никой не ме разбра.Или аз го обрисувах различно.Преживяно е, преболедувано.Само че...искам отново да летя, някой да разкъса дрехите ми...дори и след това да продължи с живота ми.Искам, но мога ли?Аз сама ли си преча, или щетите са..огромни.Това не мога да си обясня.
|
|
|
На всички ни се случва да бъден разбрани неправилно или в контекста на момента. Ти си го преживяла и преболедувала и искаш да продължиш... а някои тепърва ще го мислят
|
|
|
Напротив, разбрахме те, имам предвид само тези, които са го преживели. Ще летиш както ти се иска и живота ти ще се промени, а за да стане така трябва наистина да го поискаш и да го направиш, защото който иска-може. Едва ли щетите са такива каквито ти изглеждат. Някои цял живот не могат да преодолеят това чувство и страдат, живеят в страдание и се самосъжаляват, вместо да преодолеят болката и да открият отново щастието. Има много по-тежки случаи от твоя, идея си нямаш дори как човек може да страда, когато се чувства като теб и колко дълго това може да продължи, затова трябва да го преодолееш.
|
|
|
Винаги имаш шанс... просто трябва да продължиш да вярваш, дори когато са те предали. Дори когато от душата ти не е останало нищо - не трябва да се превръщаш в циник.
Шансът винаги ще те срещне. Стига да го познаеш.
Пожелавам ти да срешнеш човекът, чиито поглед ще ти даде крила, а усмивката - щете накара да се почувстваш най-красивата на света.
|
|
|
Kraqt na ljubovta boli sigurno i kolkoto boli nespodelenata takava....No Minava, ponqkoga sled nqkolko godini, no minava i otnovo shte si cql 4ovek i mnogo vesel i shtastliv i nqma da te boli surceto- povqrvai mi- ot opit go kazvam. Dai si vreme da se izlekuvash, no ne bezkraino....
Vsi4ko e vuzmojno
пиши на кирилица, моляРедактирано от DAEMON на 15.01.11 07:06.
|
|
|
Каква симпатяга е мацката на снимката :))
*ще се оженя за фея
|
|
|
ми живота е кратък, давай напред и забрави миналото. възможно е. справка-аз
|
|
Тема
|
Re: Мит ли са непоправимите щети?
[re: DAEMON]
|
|
Автор |
eliaelia (ентусиаст) |
Публикувано | 17.02.11 07:14 |
|
DAEMON написа:
".......Пожелавам ти да срешнеш човекът, чиито поглед ще ти даде крила..."
Само RedBull дава крила!
Поздрави!
|
|
|
В светлината на личният си опит - или сама си пречиш, или не си срещнала човекът, който ще те накара да полетиш. Когато го срещнеш - сама ще разбереш... подобно е на гръм от ясно небе, и ти преобръща живота на 180 градуса.
|
|
Тема
|
Re: Мит ли са...? - Един от другата страна ..
[re: DAEMON]
|
|
Автор |
Oнзи тaм (специалист) |
Публикувано | 30.03.11 23:36 |
|
Виж кво детко, проблема с хората дето те карат да летиш е, че никой не те учи как да кацаш. И затуй много боли ...
А пък candyperfumegirl е явно submissive тип.
Така, че не разбирам кво сте и скочили. Тя има нужда точно от този тип трагедий.
ПП. Не ме питай как точно цопнах в тая тема...
Пречките са неприятните неща дето виждаш когато отклониш поглед от целта ... (Х. Форд)
|
|
Тема
|
Re: Мит ли са...? - Един от другата страна ..
[re: Oнзи тaм]
|
|
Автор |
Vanilllaa (L) |
Публикувано | 31.03.11 03:11 |
|
няма нужда, ние си знаем
|
|