Аз не знам каква божия милост
тази вечер преплете пътеките ни.
Но е топло в очите ти - синьо,
а навън оголяха дърветата
и треперят студените клони
като пръсти, забравили ласките,
и ухае на есен.
Октомври -
а е топло в очите ти -
страстно.
Юли радостно плиска в очите ти.
И ме търси дланта на морето.
Ти си целият лято и приказка,
аз от теб - цяла пясъчна - светя.
И не знам каква божия милост
през октомври преплете пътеките ни,
но е топло в очите ми - синьо.
И навън с гръм разцъфват дърветата.

Магически театър. Вход не за всички, не за всеки. Само... за... умопомрачени!

Пол Елюар

Добър ден тъга.
Сбогом тъга.
Ти си вписана в линиите на тавана.
Ти си вписана в очите, които обичам.
Ти не си най-страшното бедствие, защото и у най-жалките устни оставяш усмивка.
Добър ден тъга.
Любов на отзивчиви тела.
Всесилие на любовта,
чиято ласка възниква внезапно
като чудовище бею плът.
Глава разочарована...
тъга с прекрасен лик.

------------------------------

А peine dйfigurйe

Adieu tristesse
Bonjour tristesse
Tu es inscrite dans les lignes du plafond
Tu es inscrite dans les yeux que j'aime
Tu n'es pas tout а fait la misиre
Car les lиvres les plus pauvres te dйnoncent
Par un sourire
Bonjour tristesse
Amour des corps aimables
Puissance de l'amour
Dont l'amabilitй surgit
Comme un monstre sans corps
Tкte dйsappointйe
Tristesse beau visage.

Матея 7:6

"ТИ,
светлина за живота ми,
огън за слабините ми.

Мой грях, моя душа.

Връхчето на езика прави три стъпки по небцето,
на третата се сблъсква в зъбите.

Ти. Ти. Ти."

Хумберт Хумберт

Франсоа Вийон
БАЛАДИЧНА ЕПИТАФИЯ
НА ОБЕСЕНИТЕ


Човешки братя, подир нас дошли,
не ни осъждайте със поглед строг,
че който за нещастник го боли,
към него милостив ще бъде Бог.
Пет-шест на брой пред вас висим - жесток
бе жребият ни: скапа се плътта
(а беше ни до вчера съкпа тя!),
на пепел всеки скелет се разпада...
С насмешка не ровете пепелта -
молете за душите ни пощада!
А братът е затуй - да се смили
(че цар - далеко, а високо - Бог).
Не ни презирайте, че сме били
обесени. Във този свят широк
едва ли има някой без порок.
Дано синът на Девата света,
пословичен със свойта доброта,
да ни спаси от пъклената клада...
Не ни измъчвайте и след смъртта -
молете за душите ни пощада!

Пороят ни изми. Изпепели
ни зноят. Вече всеки е безок,
че ни кълваха гарваните зли,
дордето стане тъмно като в рог.
Покой не знаем и от трън на глог
нестихващ вятър (с песен на уста!)
подмята ни безспир като листа,
че никой за обесници не страда...
Не ни корете зарад участта -
молете за душите ни пощада!

Исусе, милостив като баща,
не ни забравяй в свойта доброта,
защото нас какво ни грее ада...
Не се гаврете, хора, със смъртта -
молете за душите ни пощада!

----------------------------------------

Ballade des pendus (L'Epitaphe Villon)

Frиres humains qui aprиs nous vivez
N'ayez les coeurs contre nous endurciz,
Car, ce pitiй de nous pauvres avez,
Dieu en aura plus tost de vous merciz.
Vous nous voyez ci, attachйs cinq, six
Quant de la chair, que trop avons nourrie,
Elle est piйca devorйe et pourrie,
Et nous les os, devenons cendre et pouldre.
De nostre mal personne ne s'en rie:
Mais priez Dieu que tous nous veuille absouldre!

Se frиres vous clamons, pas n'en devez
Avoir desdain, quoy que fusmes occiz
Par justice. Toutefois, vous savez
Que tous hommes n'ont pas le sens rassiz;
Excusez nous, puis que sommes transsis,
Envers le filz de la Vierge Marie,
Que sa grвce ne soit pour nous tarie,
Nous prйservant de l'infernale fouldre
Nous sommes mors, ame ne nous harie;
Mais priez Dieu que tous nous vueille absouldre!

La pluye nous a dйbuez et lavez,
Et le soleil dessйchez et noirciz:
Pies, corbeaulx nous ont les yeulx cavez
Et arrachй la barbe et les sourciz.
Jamais nul temps nous ne sommes assis;
Puis ca, puis lа, comme le vent varie,
A son plaisir sans cesser nous charie,
Plus becquetez d'oiseaulx que dez а couldre.
Ne soyez donc de nostre confrarie;
Mais priez Dieu que tous nous vueille absouldre!

Prince Jhйsus, qui sur tous a maistrie,
Garde qu'Enfer n'ait de nous seigneurie:
A luy n'avons que faire ne que souldre.
Hommes, icy n'a point de mocquerie;
Mais priez Dieu que tous nous vueille absouldre!

Матея 7:6

В ЯЙЦЕТО

Гюнтер Грас

Живеем в яйце.
Вътрешността на черупката
издраскахме с неприлични рисунки
и с имената на своите врагове.
Нас ни мътят.

Който и да ни мъти,
ще измъти и нашия молив.
Ако някой ден се измъкнем,
веднага ще изрисуваме
образа на мътещия.

Допускаме, че ни мътят.
Представяме си хрисима домашна птица
и пишем школски съчинения
за цвета и породата
на мътещата ни квачка.

Кога ли ще се измъкнем?
Нашите пророци в яйцето
срещу скромно възнаграждение спорят
върху продължителността на мътенето.
Допускат съществуването на ден "Х".

От скука и безспорна нужда
измислихме инкубатори.
Загрижени сме за потомството си в яйцето.
На драго сърце ще предложим патента
на онази, която бди над нас.

Все пак над главите си имаме покрив.
Застаряващи пиленца,
ембриони с езикови познания
дърдорят по цял ден
и обсъждат своите сънища.

Ами ако не ни мътят?
Ако тази черупка не се пробие никога?
Ако хоризонтът ни е само хоризонтът
на нашите драскулки и такъв си остане?
Надяваме се, че ни мътят.

Макар да говорим само за мътене,
все пак си остава опасността
някой извън черупката да огладнее,
да ни хвърли в тигана и ни поръси със сол.
Какво ще правим тогава, братя мои в яйцето?

1958

Кацнал бръмбаааар на трънкааааа, па започнаааааааааааал да дрънкаааааа...

яйцето трябва да се слага в кофичка с дръжка отгоре, така че да бъде преносимо и същевременно достатъчно да говори само за себе си. засвидетелстваните грижи към яйцето няма да бъдат напразни. веднъж сложено в кофичка, то се чувства отделено и се чувства благодарно на този, който му е позволил да заеме такъв ранг. вероятно след време яйцето в кофичка ще се разпука и от него ще излезе друго яйце, което да възнагради положените усилия.

hang my head drown my fear till you all just disappear

ЗВЕЗДА ПО ИМЕНИ СОЛНЦЕ

Белый снег, серый лед,

На растрескавшейся земле.

Одеялом лоскутным на ней -

Город в дорожной петле.

А над городом плывут облака,

Закрывая небесный свет.

А над городом - желтый дым,

Городу две тысячи лет,

Прожитых под светом Звезды

По имени Солнце...

И две тысячи лет - война,
Война без особых причин.
Война - дело молодых,
Лекарство против морщин.
Красная, красная кровь -
Через час уже просто земля,
Через два на ней цветы и трава,
Через три она снова жива
И согрета лучами Звезды
По имени Солнце...

И мы знаем, что так было всегда,
Что Судьбою больше любим,
Кто живет по законам другим
И кому умирать молодым.
Он не помнит слово "да" и слово "нет",
Он не помнит ни чинов, ни имен.
И способен дотянуться до звезд,
Не считая, что это сон,
И упасть, опаленным Звездой
По имени Солнце...




не всичко върви по мед и масло

Не знаех, че има и други фенове на цой:)))
много съм щастлива:
поздрав, за да не преписвам:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поканата


Не ме интересува как изкарваш прехраната си.
Искам да знам за какво те боли и дали би
посмял да мечтаеш, дали би посмял да
посрещнеш копнежа на сърцето си.


Не ме интересува на колко години си.
Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш
глупак заради любовта си, заради мечтата,
заради приключението да бъдеш жив!


Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти.
Искам да знам дали си докосвал
сърцевината на мъката, дали оставаш
отворен след ударите на живота
или се свиваш и затваряш от страх
да не се повтори болката!

Искам да знам можеш ли да бъдеш в болката,
моята или твоята собствена, без да я криеш и заглушаваш.
Искам да знам можеш ли да бъдеш в радостта,
моята или твоята собствена,
можеш ли да танцуваш лудо и да оставиш екстаза
да изпълни всяка твоя фибра,
без да ни предупреждаваш да сме внимателни,
разумни, или да си спомним
ограничаващата ни човешка форма.

Не ме интересува дали историята,
която ми разказваш е истина.
Искам да знам можеш ли да разочароваш някой друг,
но да останеш верен на себе си и своята истина,
можеш ли да понесеш да те нарекат "предател",
но да не предаваш себе си и своята собствена душа.

Искам да знам можеш ли да бъдеш предан
и да заслужаваш доверие.
Искам да знам можеш ли да видиш красотата,
дори когато тя не е красива всеки ден,
и дали можеш дa си извор на божествено
присъствие в живота си.


Искам да знам можеш ли да живееш с поражението,
твоето или моето, и пак да си в състояние да
застанеш отново на ръба, на брега на езерото
и да изкрещиш на блясъка на пълната луна "ДА!"
и да рискуваш отново...


Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш.
Искам да знам можеш ли да се
събудиш след нощ на отчаяние,
изтерзан до кости, и да направиш сутринта
каквото е нужно за децата.

Не ме интересува кой си и как си дошъл тук.
Искам да знам дали ще застанеш до мен
в огъня на сърцето и няма да се отдръпнеш.
Не ме интересува къде и какво си учил.
Искам да знам какво те крепи отвътре,
когато всичко друго се руши.

Искам да знам можеш ли да бъдеш сам
със себе си и дали обичаш това присъствие,-
в моментите на празнота,
когато няма друг до теб...


Орая Планинския Мечтател*



The Invitation

It doesn’t interest me what you do for a living.
I want to know what you ache for
and if you dare to dream of meeting your heart’s longing.

It doesn’t interest me how old you are.
I want to know if you will risk looking like a fool
for love
for your dream
for the adventure of being alive.

It doesn’t interest me what planets are squaring your moon...
I want to know if you have touched the centre of your own sorrow
if you have been opened by life’s betrayals
or have become shrivelled and closed
from fear of further pain.

I want to know if you can sit with pain
mine or your own
without moving to hide it
or fade it
or fix it.

I want to know if you can be with joy
mine or your own
if you can dance with wildness
and let the ecstasy fill you to the tips of your fingers and toes
without cautioning us to
be careful
be realistic
remember the limitations of being human.

It doesn’t interest me if the story you are telling me
is true.
I want to know if you can
disappoint another
to be true to yourself.
If you can bear the accusation of betrayal
and not betray your own soul.
If you can be faithless
and therefore trustworthy.

I want to know if you can see Beauty
even when it is not pretty
every day.
And if you can source your own life
from its presence.

I want to know if you can live with failure
yours and mine
and still stand at the edge of the lake
and shout to the silver of the full moon,
“Yes.”

It doesn’t interest me
to know where you live or how much money you have.
I want to know if you can get up
after the night of grief and despair
weary and bruised to the bone
and do what needs to be done
to feed the children.

It doesn’t interest me who you know
or how you came to be here.
I want to know if you will stand
in the centre of the fire
with me
and not shrink back.

It doesn’t interest me where or what or with whom
you have studied.
I want to know what sustains you
from the inside
when all else falls away.

I want to know if you can be alone
with yourself
and if you truly like the company you keep
in the empty moments.

© Oriah Mountain Dreamer, from the book The Invitation published by HarperSanFrancisco, 1999


*Орая Планинския Мечтател (Oriah Mountain Dreamer) е Написала
няколко книги и е съавторка в написването на още няколко книги. Последната и книга се казва "Opening The Invitation". Излязла е през пролетта на 2004 г.

Още информация за нея може да се намери в страницата и в Интернет:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Великолепно е. Благодаря, че си посочила линк.