Би ли ми позволила един съвет? Е, все едно, че си ми позволила вече.
Има някаква странна зависимост между младите почитатели на екзистенциализма, вкл. на НГ, и страст към дрогата. Е, може и да не е толкова странна. Но има хора, които се правят на мн мъдри и над нещата от живота и на добри приятели, на които обаче не им пука толкова за другите, и могат да те вкарат в тяхното си блато, за да не са сами там, от което после да не можеш да излезеш. Та вглеждай се добре в хората, които те заобикалят и не допускай някой да ти скапе личния купон, демек живота.
Това тъпо ли прозвуча?

Без коментар

Спокойно, знам това. За щастие хората, които аз познавам нямат такива склонности. Не прозвуча тъпо...мерси.
Значи това "течение" се нарича екзистенциализъм...което ще рече по-точно?? (знам, че "екзист" е съществувам...латински корени и бла-бла, но все пак не разбирам самото значение на това понятие).

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.

Едва ли съм най-компетентната, ама мога да ти кажа, че екзистенциализмът както сама си се сетила вече иде от съществувам/ане. Една от теориите е, че започва като течение във философията от датчанина Сьорен Киркегор (аз съм спец по Дания и датски, затова поддържам тази теория). Той пръв използва паяка като символ, прави аналогия между висенето на паяка и собственото си неопределено висящо съществуване и тн. Пише мн интересни трудове, между които "Или-или" и "Дневникът на един прелъстител" , а е живял човекът в края на миналия век, ако не греша. Мн интересно мисли за живота и смъртта, самото му фамилно име в превод означава "гробище". Самите датчани мн не го ценели, въобще е бил изпреварил времето.
Но екзистенциализмът е най-известен като течение в съвременната литература, особено френска, напр. Сартър, Камю, Виан. Аз лично предпочитм Камю. Мисля, че негова беше "Чужденецът", която вдъхновява Кюър за парчето ¤Килинг ън араб¤, нещо не мога да мина на латиница, от Порнографи албума. Самият Сартър говори за Киркегор като вдъхновител на това течение. За друго не се сещам. За някои екз-ма е доста мрачен, но има голяма разлика между отделните представители. Може да подейства и ободряващо - нали за да погледнеш "над" живота, трябва да го видиш в колкото се може по-истински цветове. Може би донякъде е и натурализъм, Виан пък за мене е сюрреализъм.

Май нищо не можах да ти обясня за същината, обаче. Ми нещо като живота като такъв, без фанфари, без разкраски, без особен скрит смисъл, и в същото време човека в центъра на цялата бъркотия, отговорен както за простотията, така и за величието си, макар и безсмислено, щото не знае какво да прави с него. Доколкото за музиката, свързвана с екз-ма, естествено Кюър, всякакъв Уейв, колкото по-дарк, толкоз по-добре. Цвят - черен. Поведение - сдържано. И ще спра до тук, за да не те излъжа за още нещо.

Без коментар

Много ти благодаря за обясненията...всъщност, знаеш ли какво направи - назова с една дума (екзист...) начина, по който аз си описвам тези неща. то заради това явно хората създават все нови и нови думи, за да описват неща, които са свързали. Иска ми се да почета такава литература, кой какъв бил, каква философия измислил, кога...(бай дъ уей, пише се Сартр ).
За цвета черен - аз си поддържам дъгата (обичам цветовете просто) и гледам да се обличам по-цветно :) тази година ми липсваше само лилавия цвят, за да стана съвсем като шестцветна дъга.

...а виждала ли си картини на Салвадор Дали?

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.

а Доктор Снагълс и Вини ОцБут?:)))))))))))))

I'm saying it loud
I'm saying it proud
Everywhere
And I don't care

а аз чух определенията "цветя на демокрацията" и "препиканите мушката на демокрацията"...
звучи кофти, но днес често се чувствам излъгана....

I'm saying it loud
I'm saying it proud
Everywhere
And I don't care

а на мен зми е интересно да знам, дали Генерацията има същото значение за вашето поколение?
защото за нас те и Ревю бяха символ на промените....

I'm saying it loud
I'm saying it proud
Everywhere
And I don't care

хихихи, още един овен:)))))))

I'm saying it loud
I'm saying it proud
Everywhere
And I don't care

Май наистина ни препикаха, и по-наранимите цветя май не оцеляха. Аз поне имах нормално детство. Но няколко години след мен израстна едно поколение, което вечер трябваше да се прибира до 10 часа вечерта, та да не го заколят, застрелят, изнасилят. Не че някой го е правил. Имаше един период, в който редовно преспивах "при една съученичка", а обикалях с приятели софийските дискотеки. Тогава ми се виждаше забавно. Днес мисля, че е нормално за едно поколение, израснало под стрес и минимални грижи на родителите (някой е трябвало да мисли как да прехранва семейството си и възпитанието - на втори план), да бъде агресивно, арогантно и социално неангажирано.

Уффф, майкооо, много ще се блъскаме бре. Ужас!:)))