Стилът ми на обличане - хехехее, какво му е на стила, цветен, аз имам много малко черни дрехи (Сега съм с тъмносин, чак черен анцунг, и черна тениска, на която пише АЕЦ Козлодуй, ама не казвай на другите). Иска ми се да имам оранжеви-любим цвят ми е. Като бях скоро в София и като ходехме по магазините със сестра ми, къдеющо видех оранжево да се мерне пред погледа ми, отивах до него и го разглеждах. така налитах на какво ли не, първо вниманието ми се привличаше от цвета, после от самото нещо...така и на един куфар налетях...а сестра ми беше почти готова да ми купи една чанта, само защото беше оранжева :)) Като бях малка въведох модата "пола с маратонки" :) соу прауд!!
Ти си третият човек, който иска да поздравя морето от негово име. Питам аз-какво правите така далече от морето?!?!?!? един път гледайки Витоша и пътувайки с автобуса, си мислех, кога ли ще стигнем морето...Ах...гадна София, само планини и затворени пространства!! Не е ли това провинция? Дааа!!!

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.

Аз искам да вярвам в промяната към по-добро.

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.

Привет отново, Дете. Не можах да устоя да не ти отговоря на постинга, макар и след толкова време. Нали трябва да си защитя града - макар и толкова мръсен и пренаселен. Не е най-красивата столица на света, особено много й липсва една хубава река, ама си е наша и по своему чаровна. Колкото обичам спокойствието сред природата, толкова и суетата на града. А пък Витоша никога не съм я възприемала като ограничител на пространството - когато нещо ме е криво или пък се спеча от работа, ми стига само да погледна към планината и да си представя колко е хубаво и безметежно там горе на върха. И веднага отпускам спеченото. Имала съм опит с морски човек, който едва ли не се страхуваше да тръгне да се катери нагоре, но след втория път й хареса много и се сдобри с планината. Когато ходя в Дания, напр., Витоша много ми липсва - онази северна страна е равна като тепсия: най-високата точка е на 170 м.надм.височина. И отвсякъде море и пристанища, защото цялата е острови и полуострови. Май ще ти хареса - когато грее слънце е мн просторно. Но когато облаците захлупят всичко в сивота, все едно небето ти е паднало на главата и те притиска надолу и задушава. Много депресарско, in deed. Това и на теб не би ти допаднало. А Витоша поне подпира обгазеното небе над София и ни предпазва от лекарското предписание на Прозак и други антидепресанти :).
За лилавото измислих - купи си лЕлави слЕнчеви очЕла. И готово.

Без коментар

Абе чудех се аз какво стана с тази тема, с теб въобще, но все не намирах време да я потърся, че и отсъствам от нета за по няколко дни понякога.
За лилавото - нося обикновени цайси и няма как да си купя слънчеви, но е добра идея, мерси :)
Не че не обичам Витоша и планините...занеш ли как всъщност ми липсва планина около мен, но съм свикнала някак с морето и ...друго е.

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.