Това за светлите и тъмните страхове... Замислих се. Но все си е страх, без оглед на нюанса...:) И "искрящ" страх да е...:)))
И аз те поздравявам с една песен (стара и руска):

А тучами
небо до края одето,
но все-таки
лето, но все-таки лето...

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.

Аз съм по-добра в кросовете...
и то най-вече когато се приближавам, а не отдалечавам от финала

Ще те заболят очите, не се вглеждай толкова

..в каждом окне
гдето на дне
под угрозы
разбиться
птица..

П.с.
Не можеш да отречеш, че има и хубави страхове,нали?
Аз мисля, че твоят страх е един такъв.
Страх, който те държи "будна" - и е за хубаво:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

:))) Съчувствам ти :)))
Честно, мисля, че "Близнаците" сме големи гадове в ролята да сме любими някому... За компания сме по-добри. И толкова. Бира - може, разговори до зазоряване - може, рамо за плакане - може... Но на Любов не сме научени по рождение. Ако имаме късмет, някой ще ни обича толкова, че да ни научи. Но ако нямаме...?!

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.

:)))

Впрочем, на ICQ-то си "споделих" една папка с едни любими мои песни. Ако някой е любопитен, да заповяда утре вечер да ги разгледа :)))

Дано да си права... За "будността" :)

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.

амиии...
"Бира - може, разговори до зазоряване - може, рамо за плакане - може... " ми звучи почти като любов
А иначе...всеки може да обича...само трябва да има насреща човек, който му вярва, че обича...

Ще те заболят очите, не се вглеждай толкова

аххахахааа, звучало ти като любов....значи + спагетите и палачинките, които сме си обещали...леле.....голяма любов ни е завладяла със geminiled, а гледам, че и между вас пламва ;)))))

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа

и сега съм се включила, но ти спиш...трябва да почиват старите кокали и мисълта да спре да мисли за бъдещето поне за няколко часа! :) хваля те, хваля те....и искам пак да идвам в София(хем ще мина за една вечер, която си представям обвита в кълбета дим, чаши по масата, пуснат и забравн телевизор, опаковки от разтворими сокове, празна кутия с руска салата, вилици, бутилки с бира, сак на земята, подава се някоя и друга дреха.....оооо, нещо се отнесох, не си го представям така, нищо не си представям всъщност, вглъбих се пак в себе си, соре). не знам дали искам след една година всичко да се е променило...прекалено са навързани нещата. не че съм си мислела преди една година, че тази може да ми се случи такова нещо...."reaction en chaine".

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа

Между "почти като любов" и недвусмислено "любов" има огромен вълчи капан :))) Бирата, разговорите и мокрите рамене клонят към прекрасно платонично приятелство...:) То, вярно, че в тази сфера ледът е тънък, но...
Освен това - не говорех за обич. Обичам Котката си. Говорех за недвусмислено любов...

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.

То човек рядко знае "кой ще дойде за вечеря" :))) Промяната... Особено нещо е. Има периоди, когато цели месеци нищо не се случва. А после, буквално за секунди, усещаш как всичко се задвижва... В неизвестна никому посока :)))
Добре е, когато пътьом попаднеш на спагети, палачинки и весела компания :)))

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.