Незабравима милост :))) Ако питаш мен, първо опитай с бързо бягане в обратна посока :)))

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.

Външността често лъже, Деймън :))) Нека да се срещнем на "терена" в някоя пицария и после пак ще си говорим... Но ще искам от теб публично да оповестиш резултата! :)))
В една пицария веднъж шашнах някаква баба как си изядох огромната пица и салатата, и бирата, и десерта. Тя не се стърпя да ме попита къде съм успяла да го събера и защо не ми личи колко ям... Обясних й, че е от проклетия :))) И тя се съгласи, че няма никакво друго разумно обяснение...:)))))
Тъ, викам да пробваме!!!

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.

Разсмя ме с глас
Представих си наивно малко бабче как те гледа изумително и благо ти задава въпроса, а ти внимателно и сериозно и забиваш това с проклятието

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не искам да те разочаровам... Има малка разлика между "проклятие", което не важи за мен, и "проклетия", което напълно ме описва :)))

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.

Ми не съм те прочела, нещо много често ми се случва тези дни, отивам да си сложа очила

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Беше много особен ден. Както и цялата тази година. Всичко, което си пожелах, се сбъдна. И ме накара да се замисля. Най-после се появи усещането, че нещата за мен се отпушват. Че посоката ми е вярната. Че всичко ще се оправи.
Мисля си, че е прекрасно като усещане. Имаше слънце. Имаше хора. Имаше и мен... Последното го осъзнах много внезапно - и ми достави удоволствие. Странно защо, обаче, се сетих за някои от хората, които познавам от този Клуб. И ми се прииска да ги поздравя с един слънчев ден.
Аз си стъпвам на краката - пожелавам ви същото и на всички вас. С имена или без. Влюбени или не. Пак ви благодаря, че ви има... :)
Поздрав!

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.

хм, пропуснала съм го това "адресирано до мен" и го намирам чак сега....ама нещо са ми бъгави клубчетата, или не знам кое, че след като влязох в една тема и после излязох, ми закри всички останали, в които има по нещо ново, че сега по дати се осланям, много гадно...тук ли сме си на мястото? ами доста се махнаха, именно защото тук им беше мястото!

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа

да си призная, темата ти в началото ми се стори смешна и спомислих, че ще се превърне в поредната глупост(тоест, ще се развие като такава, иначе идеята-добре). обаче четейки, мисля, че се получи много свежо творение. и не се превърна в тъпотия, а в именно запознанство...и аз те поздравявам...следващия път с морето....ех, това море, бе...луди сте по него! всички! :)

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа

Мило Дете,
започнах тази тема с ясното намерение да представя себе си - като мисли, чувства и факти. И да дам възможност на тези, които искат, да придобият някакви впечатления, преди да решат дали им вдъхвам доверие за общуване. Доста хора ми се обадиха, други пък аз открих. И това е чудесно! Отдавна не ми се беше случвало да изпитвам усещането за принадлежност към някаква група... Сега обаче това усещане е много ясно... Което ме успокоява... Знам, че въпросите ми ще намерят своите отговори, че репликите ми към някого ще бъдат "чути". Благодарение на тази сигурност, в момента не се чувствам като ИТ-и, загубено в Космоса.
Има нещо вярно в твърденията за "Кризата на 30-те". Бях останала без ориентири на кръстопътя "Семейство, кариера, приятели". И дълго тъпках на едно място. Въпреки семейството си, въпреки работата си, въпреки приятелите си. Накрая се разделих с всичките. Странно, но точно това беше правилното решение - за мен. Почвам от самото начало. Страх ме е. Но... това е! Или трябваше да спра окончателно, или да продължа. Избрах да продължа. Сега търся нови приятели, сменям работата, обмислям Моето семейство... И започвам да се чувствам добре - различно.
А ти... Имаш време, не бързай. Каквото и да ти се случи, каквото и да си мислиш СЕГА, след една година ще се е променило. Малко ти завиждам за това, да знаеш! :))) И ще чакам да се "включиш" отново :)))

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.

.. да те поздравя за решението ти да се разделиш с всичките, заради които си тъпкала на едно място..то само по себе си - преминало в действие е достатъчно смело!

Сега те е страх, защото почваш отначало. на чисто. .. .това май е светъл страх :)

Мен пък ме е страх да Го започна това т.н. Отначало. .. .това пък май е тъмен страх :(

Въобще..страхове всякакви..имало класифицирани над 5100 вида човешки страхове!..aber jetz es ist mir ganz egal..за това: Поздрав, с една песен на Морчиба:

Любовта може да убие Страха,
Страхът може да убие Любовта,
но не винаги е толкова просто..

приятен ден!:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите