"аз съм едно плашило, аз съм едно дете, аз съм простраснство сиво, аз съм Де Де Те"..."аз съм едно малко перде перде, и ти ако искаш, ела да сме две, така на прочореца ще стоим закачени, за да закрием всички вътрешни проблеми"...ти си куче, аз съм вълк, приятно ми е, човеко...дълго се чудех откъде са ти финалните реплики.

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа

Obicham:)
Kakvo mu trqbva na chovek za da byde stastliv...bira Astika, hubava kola i mila jena:)

абе, недей така, че заради тази реклама на Загорка(подчертавам бирата), нали до съд стигнаха... :)

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа

Не е нужно... говорех за сприятеляване, а не за "правене на нещо"
Що се отнася до желанието ти да помогнеш с каквото можеш... имаш два пътя... труден и лесен.
Трудния е да се хванеш и да направиш сама нещо, по твое желание, в областта, където си най-добра и по начина, по който разбираш нещата.
Лесният е да пишеш едно писмо на Солджи, да и обясниш коя си, какво можеш и да попиташ в коя област би могла да си полезна.
Това е, с което аз мога да ти помогна..

Ne znaeh .
zasto se sydqt?

хм, не знаеш ли? само, че не се сещам кой съдеше Загорка. става дума специално за мотото "какво му трябва на човек?...мила жена" демек, жените не са хора, само мъжете са хора и подобни...а иначе бях чела, че една от жените участвали в рекламата, казва, че не вижда кой знае какво в тази реклама, заради което да се съдят. и те затова после промениха рекламата и "мила жена" не се споменава...а аз сега(всъщност откакто я видях за първи път тази реклама), смятам да съдя Каменица заради "мъжете знаят защо"..много тупо, сякаш жените не пият бира...аз по едно време, само нея надигах, не като тия потни мъжаги от рекламата, а културно :)

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа

Всъщност тук постоянно някой с някого се запознава, ама някои си трайкат ;-)
А тези, които показват, че се познават..са се запознали тук или чрез хора от тук...и твърде рядко познанството е било преди влизането в клуба.
Този клуб попада в крафа "Запознанства" и една от идеите му е и такава, но както и ти сама си написала - да говорим "за всичко, за което по една или друга причина в този момент не е възможно да разговарям с реалните хора около мен. Защото понякога е много по-лесно да споделиш с "виртуално другарче"... " Та за какви запознанства говориш ти всъщност? Виртуални или реални? Разменяш мисли с хората тук, опознаваш ги и в един момент "познаваш" еди-кой си ник...Така изглежда отстрани. Това не означава, че го познаваш реално...или че контактуваш с този човек някъде другаде - на кю, в лафче и прочие...Ако искаш да се запознаеш с някого, потърси го. Друг начин засега не знам...освен да успееш да му привлечеш достатъчно вниманието , за да потърси той теб :) Но...това е малко трудна мисия :)
Освен това...чувала ли си понятията ненаситен, наситен и преситен разтвор...Та значи...като започнеш да прибавяш захар във водата, първоначално тя се разтваря бързо (защото разтворът е ненаситен..така както един нов човек търси нови запознанства:)..после малко по-бавно...и в един момент спира да се разтваря...Разтворът става наситен...просто няма накъде повече...нееее..има накъде...разтворът трябва малко да се затопли..тогава той има желание за още малко захар :-)) И колкото повече го затоплиш, толкова по-добре приема допълнителното количество захар...
Усмивки :)

Ще те заболят очите, не се вглеждай толкова :)

Виртуални или реални запознанства... Добър въпрос :)))

Аз съм стар човек, поне така си мисля, и съм изградила характера си в ония мрачни времена, когато се общуваше очи в очи... Имаше си своето очарование... Срещата с някого беше едно невероятно приключение - очи в очи. Това ми липсва наистина...

Знам обаче и Интернет-ското очарование какво е. Казвам се Силвия, но колко хиляди Силвии има, освен мен? Дори с три имена да се представя - в телефонния указател сме поне 10... Бих могла да си измисля каква съм :)))
Вече познавам почти всички ник-ове в този клуб. Някои определено ми харесват и внимателно проследявам написаното от тях. Нещо като инстинктивно привличане... Както, предполагам, има такива, които проследяват моите писания. Със симпатия. Или без.

Рано или късно възниква въпросът що за чудо е РЕАЛНИЯТ човек зад ник-а... Ако някой е мек и нежен по изказ, значи ли това, че е такъв и очи в очи? Ако е агресивен и боен, значи ли, че е опасен, примерно? Очи в очи? Аз искам да го разбера...

Факт е, че вече се срещнах очи в очи с хора от този клуб. И съвсем не съм разочарована - напротив! Хората ми харесаха. Друг въпрос е те дали са ме харесали, но аз си мисля за тях като възможни добри познати в бъдеще. Защо не? Да си пишем с тях тук вече има друго измерение... Очи в очи.

И последно - за тези, които не успяват да ми прочетат ник-а :))) :
geminiled = gemini + led. Зодията ми (неизбежна е, поне за мен) и стар прякор.

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.

"Спри, не си отивай,
ще ми бъде тъжно..."

Щом сме тук, значи сме си на мястото :)))

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.

Моята бира е "Каменица", особено черната - идва й сезона! :))) Най-добре придружена от голя-ама пица... ?!?

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.