|
Тема
|
Идеализъм и реализъм относно ролята на пазара
|
|
Автор |
no effort (обективен) |
Публикувано | 25.03.15 10:44 |
|
Едната крайност е обожествяването на пазара, а другата - демонизирането му. И двете са идеологически залитания, които нямат връзка с реалността. В съвременния тип общество пазарът изпълнява определено положителни функции, не във всички сектори, но да кажем в почти всички, освен тези, които произвеждат т.нар. публични блага (като сигурност и отбрана, обществена инфраструктура и др.), както и смесени, публично-частни, някои от които могат да се предлагат от пазара и частни компании (като например образование, здравеопазване и др.), но принципът на не-изключване изисква определена намеса във функционирането на тези пазари.
Пазарът сигурно не е най-доброто възможно нещо за разпределение на ресурсите, предметите за потребление, доходите и богатствата, но в никакъв случай не е и възможно най-лошото. Ако вземем примера, който Улф дава и всеки от нас е съгласен - че разпределението на стоките и услугите за потребление в едно семейство не става на пазарен принцип и така трябва, то как може този пример да се приложи в по-големи мащаби - в рамките на общности, комуни или обществото като цяло? Ако е на доброволен принцип, т.е. всички членове на една комуна се съгласяват, че това, което произвеждат, ще се дели между тях на непазарен принцип - добре, няма лошо в това. Всеки член на общността повече или по-малко допринася за производството и доставянето на определени продукти и услуги, след което по взаимно съгласие се разпределят между тях. Възможно е обаче да възникват излишъци, които могат да се продават на външни пазари или обменят с други такива общности, ако има, или дефицити по различни причини, които могат да се компенсират отвън или по пазарен принцип, като се закупят от пазарите извън тази непазарна икономика (в което, ако може да стане, пак няма лошо, пазарът не е някакъв "демон", който трябва да се избягва по всякакъв начин), или като се обменят на непазарен принцип с други общности.
Горе посоченият пример е много хубав, защото е доброволно изграждане на такава общност между хора с чувство за принадлежност към нея. Това е един хубав вид социализъм, комунизъм, анархизъм, демокрация - както щете го наречете, но няма нищо лошо в това, защото представлява избора на хората. Държавната бюрокрация не трябва да ограничава тези хора в това им право.
Обаче ако се опитаме да изградим такова общество форсирано, включвайки всички хора в него, без да ги питаме искат ли или не искат - ето това вече е болшевишко бедствие. Кой ще дойде на мястото на добрия баща в семейството, отговарящ за правилно разпределение - някой изрод като Ленин, Сталин, Мао, Пол Пот? Или някой като бай Тошо? Естествено спрямо подобна възможност свободните пазари и техните полезни за обществото функции са за предпочитане, без разбира се да бъдат идеализирани и обожествявани.
Трябва разбира се да се уточни, че при нас, а и не само при нас, почти навсякъде по света, свободни пазари, неограничени от неправилна държавно-бюрократична или олигархическа намеса (много често и двете, защото олигархията всъщност процъфтява чрез помощта на корумпираната държавна бюрокрация) общо взето почти няма. Хибридът, който се получи при нас - партизански БКП-олигархизъм, подпомаган от корумпирана и пречеща на бизнеса и свободните пазари държавна бюрокрация - е дори по-вреден в сравнение варианта бай Тошо за съжаление.
| |
Тема
|
Re: Идеализъм и реализъм относно ролята на пазара
[re: no effort]
|
|
Автор |
no effort (обективен) |
Публикувано | 05.04.15 22:55 |
|
Например имаме свободен пазар в някой сектор на икономиката, това ще рече много на брой дребни предприемачи, доста по-малки средни като размер и няколко по-крупни, но станали такива не благодарение на помощ от държавата, а чрез по-доброто си управление, маркетинг, производителност и т.н. Многото на брой компании и липсата на ограничения пред свободата на навлизане на този пазар са предпоставка за по-висока заетост и следователно доходи. Конкуренцията между компаниите сваля и цените надолу, т.е. потребителите също извличат полза. Отделно по-конкурентноспособните предприятия могат да излизат и извън мащабите на нашата икономика, увеличавайки приходите си, възможно в пъти. Какво ще спечели икономиката, ако държавната бюрокрация каже: "Не, свободният пазар е нещо лошо, дайте да го ограничим."? Например въведе някакви бариери за навлизане - лицензи, всякакви разрешителни, увеличи чакането и таксите, възможно и някои данъци и осигуровки, въвежда нови и нови изисквания, ограничаващи избора на фирмите под най-различни претексти и т.н., безброй начини има и в това бюрокрацията е доста изобретателна. Какво става в резултат на това - намаляват фирмите като брой, защото за много от тях е непосилно да преодолеят тези бариери, намалява оттам заетостта и доходите в съответния сектор. Икономическата власт се концентрира в няколкото (може и да е само 1) най-големи предприятия, които имат икономическия потенциал да преодолеят бюрократично въведените ограничения; често точно тези предприятия стоят като лобисти-инициатори зад такива ограничения с цел да унищожат конкуренцията. По този начин се превръщат във вредни за обществото олигарси. От това не само спадат заетостта и доходите, а и страдат потребителите, защото въпросните придобили господстващо положение компании увеличават цените на продуктите или услугите.
Примери за неправилна и направо порочна държавна намеса има в много сектори на нашата икономика. Нима свободният пазар, т.е. липса на неправилна, некадърна и често порочна в същността си намеса, не е по-добре? Другото е създаване на олигархия, което е изключително вредно - олигархията е проблемът и то в глобален мащаб, не свободните пазари, които са полезни.
Забогатели държави чрез либерализъм и свободен пазар има твърде много, потърсете такива примери. Например Западна Германия след ВСВ, тя е класически пример в това отношение.
А относно валутните пазари - защо се приема по презумпция, че когато държавата формално стане собственик на ЦБ и ситуацията ще се оправи? Защо да се забраняват и алтернативни валути, особено когато те се приемат от немалка част от хората - търговски обекти и потребители? Хората го искат, нека не ги ограничаваме. Това не вреди на никой и нищо, дори напротив. Държавният бюрократ повече човек ли е от останалите хора, че да решава вместо тях кое "трябва" и кое "не".
| |
Тема
|
Re: Идеализъм и реализъм относно ролята на пазара
[re: no effort]
|
|
Автор |
potr (старо куче) |
Публикувано | 05.11.15 21:03 |
|
Добре де пич, как да печелим от тоя пазар?
Весела и ползотворна година!
| |
|
|
|
|