Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 08:50 11.08.22 
Хуманитарни науки
   >> Икономика
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема Фалита на една малка страна  
Автор Jay Gould (студенокръвен )
Публикувано18.10.08 19:03



От кризата в България през 1997 г., далекоизточната криза в 1998 г. и по-късния аржентински пример от 2000 г. не бяхме виждали държави изправена пред фалит, като изключим Зимбабве.

Икономиката на Исландия е изцяло доминирана от банковия сектор. Това прави островната държава с население 300 хил. души изключително уязвима на глобалната финансова криза, при непредпазливост от страна на банки и правителство.

Банките и икономиката й като цяло са поставени под сериозен риск от световната финансова криза в 2008 г. Увлечени в желанието си за бързи печалби, исландските банки и финансови компании твърде лесно в последните години преди кризата раздават кредити, които в един момент не могат да върнат. Банковата система на Исландия колабира под тежестта на дългове, надвишаващи 12 пъти размера на икономиката на страната и които са натрупани в краткия период от 2001 -2008 година.
Финансовата криза в Исландия тръгва да се разраства с бързи темпове, след като най-голямата банка в страната е принудена да вземе спешен заем от Швеция, а правителството поема контрола над две от най-големите банки в страната – Landsbanki и Glitnir. Търговията с акции на финансовите компании на Исландия са прекратени. По този начин правителството се опитва да спечели време за предоляване на банковата криза в страната. Спряна е търговията с акции на водещите банки в страната Kaupthing, Landsbanki и Glitnir, инвестиционната компания Exista, инвестиционната банка Straum Burdaras и спестовната банка Sparisjodur Reyjavikur. Освен това, кабинетът иска заем от 4 милиарда евро от Русия. Междувременно исландският финансов регулатор заявява, че поема контрола и над най-голямата банка в страната Kaupthing и броя на национализираните банки расте. Национализираните банки имат заедно задължения за 62 милиарда долара. Предполага се, че заетите средства в целия банков сектор са поне два пъти повече - от порядъка на 120-160 млрд. Долара.
Оцелелите исландски банки, трябва да рефинансират дълговете си, взети при експанзията им в чужбина през последните години което значи закупуване на чужда за страната валута. Поевтиняването на кроната увеличава сумите, които банките плащат за обслужване на дълговете си деноминирани в чужди валути и така спиралата се завърта. Самото правителство също се нуждае от валута (Само за закупуването на 75 % от Glitnir са дадени 600 милиона евро). Отделно Исландия, е силно зависима от вноса ма жизнено необходими стоки страна.
На 07 октомври агенция "Стандард енд Пуърс" намаля рейтинга на Исландия с две степени до BBB от А-. След като национализациите във финансовия сектор не дава резултат и не въръща доверието в банковата система на Исландия, централната банка обявява в националния ефир, че ще фиксира курса на кроната към еврото на ниво 131 крони за евро. Това довежда до кратко успокоение, но само за малко. Натиска над кроната продължава. В страната е въвседен дневен лимит от 300 Евро за покупка на валута. На 08 Октомври Централната банка на страната се отказва от намеса на валутния пазар, като обявява, че е безсилна да спре обезценката на кроната, която се срутва за 2 дни, до курс малко над 300 крони за едно евро.

Последиците:

Австрийската Ерсте груп банк притежава облигации на исландски банки, на стойност 300 млн. евро. След новината за това, акциите на Ерсте банк падат с 25% на борсата в Прага. Търговията с акции на банката е спряна и във Виена, където са блокирани всички сделки с австрийски акции въобще. Малко по-късно търговията с Ерсте банк спира и в Прага, след като акциите й падат до 29.01 долара.

Исландия придобива силен контрол над банковата система в страната, чрез закони, които дават право на държавата да диктува банковите операции и да принуждава банките да се сливат една с друга или да обявяват банкрут.

Исландският парламент приема спешни законодателни промени, с които да спаси сриващата се в страната банкова система. Част от мерките, които ще предпазят гражданите на Исландия от банкрут, предвиждат неограничени гаранции за банковите спестявания на гражданите и национализация на жилищните кредити. Всичко това, платено със обезценени вече крони.

Най-големите финансови институции на Исландия се съгласяват да разпродадат активите си в чужбина и да реинвестират парите в собствената си държава. По този начин се надяват да укрепят икономиката си и да спрат срива на исландската крона.

За да се стабилизира икономиката на Исландия, профсъюзите са притиснати да ограничат ръста на заплатите, въпреки инфлацията.
В замяна, синдикатите искат от правителството на страната, да се кандидатира за членство в ЕС – нещо, на което то се противопоставяло от много години.

Банковите проблеми на Исландия се отразят негативно и на британския бизнес, който кредитира дейността си чрез исландски банки, а парите на много британски общини (Вложени там заради изгодната лихва) изгарят, след като правителството на Исландия обявява, че гарантира парите само на гражданите си. В опита си да спаси активите на исландския данъкоплатец, се замразяват замразява активите на около 300 хил. британци, клиенти на фалиралите банки, като по този начин ги лиши от достъп до парите им. Почти 900 млн. паунда са недостъпни за британците в исландските банкови сметки. В отговор англичаните замразяват исландските активи в британски банки.



Валутната двойка EUR/ISK по време и след банковата криза в Исландия.



Тема Re: Фалита на една малка странанови [re: Jay Gould]  
Автор XOPЪ БATЪ/XOPЪ BATЪ (CANA+SUB+IGO)
Публикувано19.10.08 21:52







Тема Re: Фалита на една малка странанови [re: XOPЪ БATЪ/XOPЪ BATЪ]  
Автор Jay Gould (студенокръвен )
Публикувано28.10.08 19:08



Да видим дали унгарците ще оцелеят



Тема Re: Фалита на една малка странанови [re: Jay Gould]  
Автор roum (приятел)
Публикувано01.12.08 12:27



Нещо за нас Българите ??
Държавата може да изкупи имотите на строители пред фалит на не толкова атрактивна цена за социялни проекти. Това би довело до оцеляването на бранша на строителите, който е най-засташен а от там и на доставчиците за този бранш.




Тема Re: Фалита на една малка странанови [re: roum]  
Автор Jay Gould (студенокръвен )
Публикувано01.12.08 17:57



Шегуваш се :) Хотелите по морето ли да изкупува или калпавите строежи в "елитни" квартали?!
Качествените строители знаят кога, къде да стоят, къде да влагат пари и най-важното кога да се спрат.
С покупки от държавата, само ще се потрошат пари на данъкоплатеца, а кризата в сектора пак ще я има.



Тема Фалита на една малка страна - 2 (България 90-те)нови [re: Jay Gould]  
Автор Jay Gould (студенокръвен )
Публикувано01.12.08 17:59



“Решението”, на правителството на Беров и поемането на необслужвани кредити на държавни предприятия от бюджета, чрез емитиране на т.нар. ЗУНК-ове, установи традицията всеки възникнал проблем да се решава с помощта на нови пари от държавата. Към края на 1994 г. ЗУНК-овете представляват дълг от почти 2,5 млрд долара.
Нови проблемни кредити се появяват след раздаването на необезпечени кредити от страна на частни и държавни тогава банки. Масово разпространение има практиката да се финансират свързани с акционерите на банките фирми и лица, разчитайки на рефинансиране от БНБ. Раздаването на необезпечени кредити срещу комисионна за банковия служител, финансирането по приятелска и роднинска линия. Всичко това благодарение и с активната благословия от страна на БНБ.
БНБ облягайки се на съществуващите държавни гаранция, пренасочва набраните от ДСК спестявания в закъсали банки, за да се “помогне” на приятелските кръгове.

Примери за пряко източване на банки имаше много:

“Земеделска и промишлена банка” и ново-учредената банка „Орион“. Само един от преводите е бил за дейности, свързани с дейността на ЗПБ, останалите са били използвани за финансови операции и разплащания с частни фирми. Банка "Славяни" и “Минералбанк”, “Банката за земеделски кредит”, “Балканбанк”, “Първа Частна Банка” (Публично известно бе лошото състояние на трезора - рекордьор в завличането на пари, който дължеше 108,231 млрд. лв. на Българска народна банка, на ДСК и на други банки.), Банка “Моллов” финансирана от ДСК за около 1 млрд. лева (тогава около 14 млн. Долара) е раздала кредити основно от фирми на Моллов и Косашки своите собственици, но Банка “Моллов” е кредитирала и "ТБС Хотели", като заемът впоследствие е прехвърлен на “Първа Частна Банка” (?!). “Стопанска Банка” предоставяла необезпечени кредити на представители на престъпния свят, “Агробизнесбанк”. “ТСБанк” е друг пример за фалит на банка в следствие от рискови кредити за структури близки с главните акционери. Потърпевши от фалита на банката са стотици държавни и частни компании чиито пари изгарят. Изгарят и част от парите насочени за плащане на данъци и така след години частни лица и компании се оказват длъжници на данъчното поради това, че внесените за превод пари към данъчните служби навремето, са източени и откраднати.

“Пощенска банка” (Все още работеща) В кредитния портфейл на банката изпъква т.нар. "строителен предприемач" Соломон Анжел, който освен банката завлече и стотици свои клиенти, кандидати за жилище в "Градът на мечтите". Вземанията на “Пощенска банка” от Анжел бяха прехвърлени на “Елитбанк”. Реални пари от това вземане не бяха получени в банката (Пощенска), тъй като цената на вземането бе депозирана в “Елитбанк”. “Пощенска банка” кредитира и един от първите провалили се кредитни милионери - Георги Аврамов, собственик и директор на "Лекс" АД.

От 1991 до 1997 г. банковата система в България бе постоянно в състояние на някакъв вид негласна официално криза. Общите разходи, породени от нея, са в размер на 41,6% от БВП !

Няколко тежки валутни кризи, неконтролирани от БНБ, избухват в края на 1993 г. и в началото на 1994 г., предизвикани недоверието към лева и способността на Централната банка и държавата да се справят. Отделно има и група играчите на пазара, заинтересовани от обезценяването на лева. Тези играчи са както спекуланти така и кредитни милионери или такива изтеглили необезпечени кредити в лева и обърнали ги в долари.
БНБ не се намесва чрез лихвените проценти, стои, чака и единственото което прави са изявленията на тогавашния и управител Тодор Вълчев по телевизията.
БНБ успява да натрупа валутни резерви, но появата й на валутния пазар беше в ролята на обикновен користен участник, отколкото на държавен фактор за регулиране на пазара и задържане на курса на лева. Само за няколко месеца, доларът скача от 30 на 60 лв. В края на месец март 1994 г. той се котираше вече над 80 лв. за долар. Няколко свързани с властта и БНБ банки и финансови къщи, реализират огромни печалби.
След всеки нов скок на доларът, Тодор Вълчев и министри от кабинета, дават успокоителни изявления за да замажат очите на обществото, за някоя и друга седмица.
Истината е, че БНБ няма собствена валутна политика, не желае да има, а нейни служители пряко участват в далаверите с източването на самата държава, чрез банките и валутния курс. На 20 януари 1994 г. за да се замажат очите на обществеността, БНБ сключва така нареченото „джентълменско споразумение” за стабилен валутен курс с търговските банки. Всичко е само на хартия и за пред обслужващите винаги властта в страната медии. Медиите и журналистите, в редовната си роля си на дежурни подлоги на властта, отразяват широко този смешен пазарен акт, представяйки го като спасителен план, но вече мнозина не вярват нито на тях, нито на държавата, нито на БНБ въпреки всички декларации. През 1995 г. се извърши операция по спасяване на държавни банки (Стопанска банка и Минералбанк) чрез бюджетни средства. Въпреки това в края на 1995 г. почти всички държавни банки (с изключение на Булбанк) и повече от 1/3 от частните банки са в технически фалит, тъй като собственият им капитал е отрицателен.

Спекулантите разбират, БНБ е в тежка ситуация, не разполага със средства да интервенира на валутните пазари, а и не желае стабилен валутен курс. Уж с цел да спре препускането на долара, БНБ слиза под равнището на определения с решение на Народното събрание и на Министерски съвет валутен резерв от 600 милиона долара. През януари и февруари БНБ продава 50 милиона щатски долара, посяга и на златния резерв на страната. Създават се големи инфлационни очаквания у гражданите, които започнаха да теглят спестяванията си и да ги обръщат в долари. Част от чуждите инвеститори изтеглят парите предвидени за вложения в инвестиционни проекти, а други обърнали парите си в левове и вложили ги в български банки, срещу висока лихва, бързат да ги изтеглят, обърнат отново във валута и изнесат от страната.

„Фалитите на търговски банки са неизбежни” (1996 година)

Ръсел Кинкейт, тогава ръководител на мисията на МВФ за България заявява - “Проблемът с банките е по-широк и по-дълбок, отколкото в началото си представяхме. Очакваме икономическата цена да бъде включена в бюджета за догодина”.
Все още не е изяснено дали цената, която ще трябва да плати обикновеният български гражданин, е 10 или 100 млрд. лв.

Над 150 млрд. лв. са несъбраните кредити, раздадени от банките след 1991 г. Така „лошите” кредити от предходните 45 години се изравняват с „още по-лошите” кредити между 1990 - 1996 г. Като се има предвид и обезценяването на лева, темповете на „лошо” задлъжняване нарастват главоломно.
Случайно ли беше това? Определено не. Възможностите банките да получават лесно кредити от БНБ и така да финансират кредитна експанзия (включително лоши кредити) доведе до изчезване на всякакви стимули за благоразумно управление.
За част от спекулантите и някой банки, инвестирането в държавни ценни книжа и печалбата от обезценка на лева стават основните източници на печалба. Въпрос бе само на време и кога печалбите от лихвите върху ДЦК (Държавни ценни книжа) ще загубят надбягването с долара. Правителството на Виденов може би е получавало непълна информация за положението на частните банки и не можело да се занимава с проблемите им. За тях отговоря БНБ.

Започва теглене на депозити и начало на банкова паника.

Правителството и парламентът приемат “Закон за държавно гарантиране на депозитите”, който гарантира изцяло депозитите на домакинствата и 50% от депозитите на фирмите. Законът обаче не успокоява почти никой, заради всеобщото недоверие и все по-засилващата се инфлация. Отделно в него са оставени вратички, като това валутните депозити да се изплащат в обезценени левове или да се забрани достъпа до тях за период от 2 години.
БНБ се опита да постигне няколко противоречащи си цели. Тя се опитва на моменти да задържи обезценката на валутния курс, като продава долари на пазара. От друга страна обаче, инжектира огромна левова ликвидност в банките, който ги обръщат във валута, като по този начин се създава голяма инфлация (месечната инфлация през втората половина на 1996 г. е между 10 и 27%).
Резултат от тази политика е изчерпване на валутния резерв.
Започва бърза обезценка на лева и курсът на BGN/ USD спада повече от 6 пъти в 1996 г. От 70 лв. през декември 1995 г. до 461 лв. в края на 1996 г.).
Това стопява стойността на всички левови активи на българските граждани и компании (депозити, ценни книжа и т.н.).

Известна роля за финансовата криза играе и факта, че правителството на Виденов бе първото, което започна да изплаща външния дълг. По времето на управлението на Жан Виденов изтича отсрочката за отлагане на погасяването на лихви по външния дълг, сключена от правителството на Филип Димитров. За 1995-1996 г. бяха изплатени наведнъж от страната ни над 1,5 - 2,1 милиарда долара (не съм сигурен в цифрата) от външния дълг на България, което доведе до намаляване на валутните резерви още повече. Този сам по себе си положителен акт (Търсене на доверие в чуждите инвеститори), означава, че България се опита да се измъкне от прегръдките на своите кредитори, но съчетан с хаоса във финансовия сектор и липсата на държавност води до лоши последствия.
Още по-сериозни индикации за кризата се появяват в началото на 1996 г. БНБ и правителството се занимават изключително с печатане на пари, необходими за погасяване на бюджетния дефицит. Това гасене на пожара с бензин бе истинската причина за хиперинфлацията в началото на 1997 г.
Нетният доход на търговските банки от лихви през 1996 г. беше негативен в размер на 23 милиарда лева, т.е. банките изплащаха повече лихви по депозити, отколкото получаваха по кредитите. БНБ в лицето на новия си управител Любомир Филипов през май пристъпиха към поставяне на банките под особен надзор, който впоследствие доведе до фалирането им. По-сериозен бе проблемът с т. нар. капиталова дупка на банковата система. Наличието на отрицателен нетен капитал означава, че стойността на активите на банките е по-ниска от стойността на пасивите. Капиталовата дупка обикновено се обяснява единствено с т. нар. лоши кредити. Златното банково правило, да се поддържа равновесие между срочността на активите и срочността на пасивите не бе спазено.

Малко по-късно, премиерът Виденов не успява да договори нова отсрочка за страната, като същевременно България е неспособна да продължи плащанията по дълга, което води спад в кредитния рейтинг на страната и до начало на финансовата дестабилизация.
През септември 1996 г. основната лихва надхвърля вече 300% (!).През есента и зимата на 1996/1997 страната е навлязла в състояние на хиперинфлация.
Средната работна заплата в страната е 5-6 щатски долара, а доларът и левът се завъртат в безумен танц приключил на стойност от 3000 лева за долар и с падане на правителството. На 21 декември 1996 Виденов подава оставка на правителсвото, а на 22 към 09-10 часа преди обез курса BGN/USD е на най-високото си ниво от 3000 лева за 1 долар, след което само за час-два пада до 2500 лева за 1 долар, след новината за предстоящото въвеждане на валутния борд. Оставката на правителството е гласувана на 28 декември 1996 на извънредно заседание на 37 Народно събрание.

Дали банкери и политици са си взели поука от събитията в 90-те години, само бъдещето ще ни покаже.
Защото днес, в условията на валутен борд и на малка държавна задлъжнялост (Страната вече има минимални външни дългове) някой стари грешки продължават да се повтарят, банките въпреки всички декларации изпитват затруднения, междуфирмената задлъжнялост в Бъгария е вече в размер на около 50 милиарда лева, (около 25 милиарда Евро) и само резерва в БНБ и все още съществуващото доверие във финансовата система крепят лева.

.............



Тема Re: Фалита на една малка страна - 2 (България 90-те)нови [re: Jay Gould]  
Автор Jay Gould (студенокръвен )
Публикувано07.03.09 17:41



EUR/BGN - Валутен борд (?!?)

Около 9 Февруари е пробита линията от 2 лева.

Натиснали са го обратно после, разни политици и банкери шаманстваха около лева, врачуваха му и се кълняха, но ще видим. Общо взето знаем, когато те говорят лъжат, пък когато мълчат, крадат.
Имам големи съмнения, че ще има и втори опит.

Ще поживеем, е видим, но падне ли борда се връщаме с 10 години назад.


Дневна графика:



Седмична графика:



Вижда се как от средата на 2007 година (Когато се разбра, че няма да ни приемат в еврозоната на 1 януари 2010 г.) валутния курс започва да се движи във все по-големи амплитуди, като на 09.02.2009 пробива линията от 2 лева, а после е върнат обратно.

90 минутна графика:



Някой рискови дати, по метода нап. графика:



....



Тема Опаааа...нови [re: Jay Gould]  
Автор jamie (градинар)
Публикувано31.05.09 11:08



Борда май вече не е борд.
Както Германия, Гърция и Италия показаха - приемането на еврото за национална валута е съпроводено с рязко поскъпване на стоки и услуги без увеличение на доходите. На графиката ти би се отразило като примерно 30% поевтиняване на лева - т.е. 2.6ХХХ поне...
Чакат ни интересни времена. Особено както ми се струва че и при лева има натрупана огромна скрита инфлация през годините на борд - може да наблюдаваме и повече от двукратна обезценка.




Тема Хиперинфлацията в Германия 1918-1924нови [re: Jay Gould]  
Автор Jay Gould (студенокръвен )
Публикувано28.06.09 03:40



"Лошите пари са най-голямото нещастие което може да сполети един народ." - Алфред Лансбург, берлински банкер



През 1914 г. обменният курс долар-марка е 1:4. През 1923 г. скочa до безумните 1:1 000 000.

Принципно идеята да имаш толкова пари, че да трябва да ги носиш в кашони изглежда добра, но когато с тях не можеш да си купиш и парче хляб става зле.

Германия е победена в Първата Световна Война. 1 млн. и 800 хил. жертви. Около 900 хил. души са цивилните жертви, около 1,5 млн. са инвалидите. Войната води и до икономическа разруха. След Първата Световна Война, победителите решават да накажат Германия за това, че я започнала войната и налагат огромни репарации за изкупване на вината й. Големите тежести са наложени на Германия по силата на Версайския мирен договор.
На 18 Януари 1919 година, 49 години след основаването на Германския райх, в огледалната зала на Версай започват мирните преговори за края на Първата световна война.
Председател е Жорж Клемансо. Участват американския президент Удроу Уилсън и английският министър-претседател Лойд Джордж. Датата не е избрана случайно - през 1871 година в същата зала е провъзгласено обединението на Германия.
На конференцията се разглеждат мирните договори със страните, загубили войната:

Германия, България, Австро-Унгария и Османската империя.
Обсъжда се устройството на света след войната.
Сключени са следните договори:

Версайски договор - с Германия
Сен-Жерменски договор - с Австрия
Ньойски договор - с България
Трианонски договор - с Унгария
Севърски договор - с Османската империя

За първи път от векове насам, победените нямат право на никаква дума.
"Vae victis!" - "Тежко на победените!" - можем да кажем спокойно тези думи на Брен, но по-късно това ще доведе до избухването на Втората световна война.

На 300 страници, с 440 члена на договора победителите налагат тежките си условия.
Пред един вестник после, граф Бродорф Ранцау, тъжно казва - "Това е нашата смъртна присъда"
На 28 Юни неговият заместник отново трябва да се изправи пред победителите и да подпише смъртната присъда на Германия.
Не само Германия пострадала. Австро Унгария била раздробена, Турция загубила целия среден изток и се свила до днешните си граници, като всички смятали, че дните и са преброени, което и щяло да стане ако един смел генерал на име Мустафа Кемал Ататюрк не поел властта.
България била разкъсана, много от земите и населени с българи окупирани, самата тя с чужда окупационна армия на своя територия и на нея също са наложени огромни репарации.
Удроу Уилсън президентът на САЩ прави опит да помири победители и победени и да не се налагат такива неизпълними условия, но Франция и Англия не искат и да чуят.
Не само на победените обаче войната е струвала скъпо. Победителите са също в тежко положение.
Войната като цяло е струвала (трудно е да се изчисли днес) милиарди тогавашни долара, чудовищно голяма сума, непоносимо голяма и за победителки и за победени.
Да се покрие тази сума с данъчни постъпления е почти немислимо. Данъците са качени, но това не помага. Изходи бил, пускане на печатницата за банкноти, но това значело разорение и глад за милиони по света.

Дефицита и за победителки и за победени бил огромен:

Германия - 137,2 милиарда марки
Франция - 144,5 милиарда франка
Великобритания - 6860 милиона паунда
Русия - 25,8 милиарда рубли
САЩ - 10 милиарда долара

Германия губи 13% от територията си и 11% от населението си. В тези 13% са разпределени ѕ от запасите на железня руда, около 1/3 залежите от каменни въглища, 40% от мощностите за производство на чугун. Германия е лишена от колониите си, конфискувани са 5 000 локомотива, 5 000 камиона, селскостопански машини, въглища, добитък, параходи и т.н.
След войната и селското стопанство изживява криза – намалява производството на зърнени храни, картофи.

За победителките обаче има една надежда да покрият разходите си.
"Германия ще плати всичко"
Така както Франция плаща 5 милиарда франка репарации след поражението си в 1871 така сега всички смятат, че немците трябва да платят.
В 1921 година се определят репарации за 132 милиарда златни марки!
Освен това Германия трябвало да плаща и за окупационните войски, като в разходите влизали дори парите за френските армейски публични домове.
В документ се се споменават разноските по 20 подобни заведения като разходите по тях са 801,942 марки и 86 пфенинга.
Германия няма ресурсите от земя, стоки или природни залежи, за да ги покрие и валутата й поема стремглаво надолу. Какво е решението за правителството и?
Германия почва да печата марки, купува с тях валута и се разплаща с победителките. Номерът минава само веднъж, докато произведе банкнота от 1 000 000 000 марки.
През 1921 г Германското правителство трябвало да направи първата си вноска по репарациите от 1 млрд. златни марки. Германия обявява, че няма възможност да плаща и поисква мораториум (временно спиране на плащанията).
Освен репарациите и другите разходи се очертава огромен бюджетен дефицит който в 1922 година е - 150 милиарда марки.
Килограм телешко струващ през юли 1921 година 24 марки, през юли 1922 година струва вече 100 марки, но нещата не спират до тук. Хората можели да си купуват все по-малко неща въпреки, че и заплатите били увеличени, но това увеличение не можело да стигне .
През 1922 г. съюзниците констатират малка грешка в сумите изплащани до тогава и и френския президент нарежда навлизане на войските в Рурската област.
В началото на 1923 г Франция и Белгия окупират Рурска област. Главната им цел е да изземат въглищата от тази област в замяна на репарациите.
Германия отказва да води преговори по въпроса за репарациите докато Рур не бъде освободена. Предложено е на миньорите да прекратят работа в окупираната област, а на собствениците на мини да не изпращат въглища във Франция. Цялото население на Рур е призовано да не плаща данъци, да не се подчинява на окупаторите. За да компенсира миньорите в Рурска област и за да финансира пасивната съпротива Германското правителство започва да печата неограничено количество книжни марки. В резултат на това инфлацията се превръща в хипер .
В началото на Март 1 долар се търгувал на борсата вече за 24 000 марки.



Всеки се опитвал да обърне парите си в нещо със стойност.

В началото на инфлацията борсовите котировки на също се качили, но инфлацията с настъпването и изяла и тях, въпреки, че някой дружества прибягвали до какви ли не трикове.
На акционерите на "Зингер" например се предлагало да получат дивидента си 0.25 долара в стоки - 3/4 килограма овесени ядки или 2 килограма ечемичен булгур.
Дрезднер банк платила само с няколкостотин долара дивидент от 200% на всичките си акционери, но с парите не можело да се купи почти нищо.
Август курса за 1 долар бил 85 000 марки.
Селяните спрели да продават продукция защото държали в къщите си кошове с пари без стойност. Край селата се принудили да издигнат стражеви кули за да предпазят селяните от ограбване и докато по улиците на градовете хората падали от глад по паважа, на борсата можело да се правят и състояния.



Какво да правим с това?

Който можел да си осигури кредит купувал да кажем акции на някоя компания и след 3 седмици ги продавал, като банковия заем се изплащал от само-себе си с огромната инфлация понеже за тези 3 седмици бил вече на стойността на пощенските си разходи.



Игра на кубчета

Хората до такава степен се стремили да обърнат парите си в нещо със стойност, че не били малко и комичните случки.
На борсата в град Есен един представител на печатница която издала годишник с данни и адреси получил правото от управата на борсата да рекламира продукта си вътре в залата. Човекът се качил на един стол и се опитал от там да обясни предимствата на справочника си.
Преди обаче да успее да каже и няколко думи, някой го питал колко струва справочника. Човекът казал цената, но друг минаващ на близо без да знае дори за какво става дума, решил че това е сделка и предложил с 5 марки повече. Само за миг край него се събрала огромна тълпа и всички наддавали. Било нужно доста усилие докато човечеца успее да навика борсовите деятели и да им обясни, че не става дума за акции, а за книга.
Всички се смели после, но случая е много показателен какви са били обществените нагласи.

На 22 септември на борсата в Ню Йорк марката вече имала толкова много нули, че не можела да се прочете и в края на сесията била 0,00000068 долара за 1 марка.



Това обаче не било края.

В Германия вече работели 200 печатарски преси за да може да се смогне с печатането на банкноти.
Кратко съобщение в хлебарница гласяло - "Нова цена на хляба 120 милиарда марки", а работниците получавали по 2 пъти на ден заплати и веднага след това били пускани в 15 минутна почивка за да могат да си пазарят (до вечерта парите им съвсем са щели да се обезценят).



Загубата в доверието към стойността на парите, води до връщане към бартера.
Тъй като бръснарите не искали "тапети" поостригвали ако им бъде платено с нещо реално - хляб, яйца, нещо друго, или колкото и да е комично сега, с урок по пиано или някакъв език.



Тапетите станали по-скъпи от парите

Този набор от свити възможности прави бартерна неефективна система, която намалява търговията.
Колко хляба струва например едни велосипед? Колко десетки яйца ще бъдат необходими за закупуване на билет за концерт?
Трудно нали?



Поне може да си направим хвърчило от тях



Или да си запалим печката

На 15 ноември 1923 година на всичко било сложено край като била въведена така наречената рентна или ръжена марка (Гарантирана с определено количество ръж).



Помели всичко

С германския въпрос започва да се занимава международния комитет на чело с Чарлз Дауес. Този комитет разработва специален план по силата на който Германия получава около 200 000 000 $ външен заем, намалени са и ежегодните репарационни плащания на Германия. Прекратена е окупацията на Рур. Освен това обаче над германската икономика е установен строг финансов контрол.
С края на инфлацията обаче кризата просто преминала в нова фаза, защото след всяка инфлацията (страшна и разрушителна и сама по себе си) следва и разширение на кризата в нова фаза.
За Нова Година 1923/1924 повечето ресторанти останали празни, защото малцина можели да си позволят 20 нови марки за празничната вечеря.
Цените на всички стоки надути по време на инфлацията изведнъж се сгромолясали.
В Германия се появили 3.5 милиона безработни, а още 2.5 били на съкратен работен ден.
В 1924 г. е пусната в обръщение Райхмарката.

Между края на 1923 и 1928-та се забелязва известно оживление, като германската икономика се възражда, но съпроводена с огромен социален регрес. Отменен е 8 часовият работен ден, съкратени са редица социални плащания, пенсии, здравни осигуровки, а работещите и служителите получават мизерни надници.
Международната финансова криза започнала обаче на Уолстрийт слага край на този кървав "растеж".

Най-ниската си точка кризата след инфлацията достига в средата на 1932 г. Обемът на промишленото производство спада с 40% в сравнение дори с 1929 г. Външната търговия се съкращава с около 60%. Най- силно засегнати са клоновете на тежката промишленост (металургия, машиностроене). Безработицата достига до 50% от трудоспособното население. По време на кризата цените на селскостопанските произведения падат средно с над 50%. Само за 1 година (1931) в Германия фалират около 17 000 промишлени, търговски и др. предприятия.
Плана Дауес става неизпълним, затова през 1930 г е заменен с планът “Йънг” , като според него, общата сума на германските репарации е съкратена.
Отменя се и външния контрол върху германската икономика.
През 1932 г на специална конференция в Лозана размерът на германските репарации е съкратен до 3 млрд. златни марки.

Всички тези нещастия обаче, струпани върху немския народ, довеждат в началото на 1933 г на власт германската националсоциалистическа работническа партия и Хитлер.
Икономическата система изградена от националсоциалистите се характеризира със запазване на частната собственост, но при силна намеса на държавата във всички основни стопански отрасли. През ноември 1933 г е разработен 4 годишен план за развитие на германската икономика. Германската държава щедро поощрява инвестициите в икономиката на страната. През 1936 г е приет нов 4 годишен план. До края на 1938 г в Германия се разгръща широко строителство на магистрали от железобетон (Бетона и желязото за тях се произвеждат в немски заводи) които се ползват и днес, като обхващат почти цяла Германия. Строителството помага за премахването на безработицата и съживява вътрешния пазар.
В отделните промишлени отрасли се назначават държавни комисари, които следят за изпълнение на държавните поръчки. Забранени са стачките и са ликвидирани са колективните трудови договори, но работещите получават големи социални придобивки, като държавата има грижа да уреди отношенията им със собствениците. Икономическите успехи на националсоциалистите им позволяват да въведат някой социални мерки. През 1936 г е въведена 40 часова работна седмица. Същата година са въведени твърди цени на стоките за широко потребление. Раздават се изгодни младоженчески заеми.
През 1935 г е приет закон за Трудовата повинност според който всички младежи трябва в продължение на една година да работят безвъзмездно в полза на държавата.
В областта на селското стопанство националсоциалистите водят политика на укрепване на стопанствата. Със специален закон е постановено, че големите ферми могат да се наследяват само от един (най-големия) син в семейството. Държавата изкупува част от продукцията на фермерите по цени 2 до 3 пъти по-високи от пазарните.
Към 1939 г н Германия безработицата на практика е ликвидирана, но наследеното от десетилетията между-военна мизерия, контрибуции и орязване тежат на Германия.

В 1939 година избухва Втората световна война, която струва още повече пари и е много по-кървава от Първата световна.

...




Тема Re: Фалита на една малка странанови [re: Jay Gould]  
Автор titienti (непознат )
Публикувано31.07.09 22:53



Jay Gould от къде ги гледате графики на eur/bgn




Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2022 Dir.bg Всички права запазени.