Къде ни били парите??? / Наука / Хуманитарни науки / Икономика

"Хазната на държавата прелива от пари

Нарастването на приходите е с повече от 11%, а икономическият растеж - само 6%

България е най-бедната държава сред страните - членки на Евросъюза. Същевременно според отчета за изпълнението на консолидираната фискална програма и републиканския бюджет тя е сред най-богатите, сочат предварителните данни за хазната.

Григор Лилов

Защото е факт, че немалко членки на ЕС отчитат дефицит, а ние - огромен излишък. Истински парадокс. За него популярните обяснения са две. Първото гласи, че вървейки към капитализма, от финансова гледна точка у нас имаме все повече правителство - т.е. нещо като социализъм. Защото депутатите и министрите са приели, че държавата ще разпределя близо 40 на сто от Брутния вътрешен продукт на нацията, а фактически чрез преизпълнението на бюджета посягат на много по-голям пай от парите в страната.
Второто обяснение е, че законодателите и управляващата коалиция нарочно са заложили ниски данни, за да могат да постигнат голямо преизпълнение и така да си вържат гащите - пред международните финансови институции, които ни наблюдават. И да използват този успех, като разтръбят за намаляване на корупцията и по-голяма събираемост на данъците при тяхното управление.
Фактите са, че приходите в консолидирания бюджет надхвърлят 20 милиарда и 36 млн. лв. Това е нарастване с 2 милиарда и 40 милиона лева спрямо 2005 г. И с 1 милиард и 765 млн. лева повече от заложеното в закона. В проценти цифрите сочат съответно 11.1% и 9.7%.
Обаче според данните от статистиката увеличението на Брутния вътрешен продукт за миналата година е около 6.2-6.3%. Инфлацията е още по-висока. Брюкселските еврократи очакват тя да е 6.5%. Нашето финансово министерство в доклада за бюджета за тази година посочи 7.7% срещу първоначалните очаквания от 5.8 на сто за 2006 г. Анализаторите от "Индъстри Уоч" пък още преди месеци предупреждаваха за 7% инфлация заради резкия скок на някои акцизи и цени.
Ако обаче тези числа са верни и се сумират с растежа на брутния продукт, то тогава нарастването на приходите в бюджетите би трябвало да е по-голямо - над 13% спрямо по-миналата година, вместо с два пункта по-ниско, както излиза. Така изпълнението на бюджета подсказва, че данните за ръста на БВП, който е измерител за успеха на икономическата политика на правителството, са оцветени в розово.
Според плана при приемането на републиканския бюджет за миналата година приходите в него трябваше да бъдат 18 милиарда и 258 млн. лв. Сега се отчитат отгоре още 1 милиард и 765 млн. лв., или почти 9.7%. Разбира се, трябва да се спомене, че някои фактори - например цените на петрола - въздействаха в посока нарастване на приходите с по-голяма скорост, но все пак значителното преизпълнение вече се превърна в практика, за да бъде отдадено само на непредвидими обстоятелства.
Обяснението е в размера на данъците. Анализаторите от Института за пазарно стопанство отбелязват, че размерът на събраните данъчни приходи няма пряка връзка с изменението на данъчните ставки през 2006 г. Независимо от това при корпоративните данъци преизпълнението е с 23.3%, въпреки че не бяха предприети съществени изменения. Аналогична е ситуацията при данъка върху доходите на физическите лица, където преизпълнението е с цели 27.4%. За сметка на това пък при ДДС увеличението на приходите е незначителна величина въпреки рязко скочилите цени на горивата и високата инфлация.
Това е вторият извод от анализа за изпълнението на държавния и републиканския бюджет. Независимо от сменената структура и създаването на Националната агенция по приходите работата на данъчната администрация си върви постарому - в някои отношения не по-добре, а в други - дори още по-зле.
Като цяло изпълнението на данъчните приходи е с 8.5% над предвиденото, а нарастването спрямо 2005 г. е с 18.6%, или 1823.5 млн. лв. Това означава, че на практика данъчното бреме се е повишило спрямо създадения доход в икономиката - очакваното номинално нарастване е с около 14.4%, показват анализите на специалистите.
От другата страна са разходите. При тях нарастването е със скромните 7.7% - т.е. толкова, колкото е и инфлацията. На практика държавата не е дала нито лев повече през 2006 г., отколкото е отпуснала за различни нужди през 2005 г.
Заложените разходи в Бюджет 2006 бяха в размер на 18 258 млн. лв., докато действително извършените са 18 267.4 млн. лв. Разликата е символична на фона на данните за приходите и събраните данъци.
Основните опасения при съставянето на бюджета бяха свързани с понижението на пенсионните осигуровки с 6 процентни пункта и нарастването на дела на втория стълб с 1 пункт. Все пак това не доведе до сътресения в системата, а резултатите показват, че и тук има преизпълнение на приходите. При заложени данъчни приходи на социалните фондове с изключение на НЗОК от 3043.2 млн. лв. са реализирани 3276.9 млн. лв., или изпълнението е 107.7%, докато при здравните осигуровки, чиято ставка не беше променена, изпълнението е 99.5%.
Ако се обобщи, тези милиарди левове преизпълнение и над 450 милиона отгоре, набързо изхарчени през декември за коледни премии и добавки и др., можеха да се използват за намаляване на данъка върху доходите или осигурителната тежест. Според специалистите това щеше да даде осезаем ефект за развитието на икономиката. Все пак хората и фирмите се трудят и печелят за себе си, а не за държавата. Потвърждение за това е развитието на трудовия пазар при намалението на осигуровките с едва 6 процентни пункта през 2006 г., което обаче доведе до нарастване на официалната заетост и доходи."

http://www.cash.bg/2007/br07-07/glavna.html