Истината... Вечността / Фен клубове / Животът, вселената и всичко останало

ЖО, Размисли, философствуване……

Когато човек е много млад и неопитен в живота и не е натрупал почти никакъв ЖО чувствува една непреодолима вътрешна Сила, да действува, да открива нови неща, да събира опит и научава…..Едно силно вътрешно любопитство към всичко ново и непознато…..
С течение на времето процесът на откриване води до натрупване на впечатления и познания и опитности и постепенно от “пълен невежа” човек започва да установява за себе си, че се е променил и вече не е съвсем безпомощен във всяка ситуация и вече не е толкова невежа а знае и може някои неща.
И с течение на времето процесът или както го наричат “еволюция” продължава и човек натрупва нови и нови познания-умения, както и започва да разбира, че доста от наученото и узнатото от своя страна – подлежат също на едно развитие и не са константи на които можеш да се опреш до края на живота си като опорни точки…..И това създава едно безпокойство! Поражда един въпрос:

На какво/кого всъщност мога да разчитам със сигурност в моя живот ?

Защото едва ли има някой на този свят, който да заяви /и да си вярва на заявлението/:
- Не разчитам на никого и на нищо !
След като живота ни е поставил в безброй ситуации в които са ни поднесени много разочарования от хора на които сме разчитали да бъдат на наша страна и да са лоялни към нас както ние сме били към тях и да ни помогнат с мъничкото, което не ни достига понякога, за да се измъкнем от една трудност/проблем……а те са ни обръщали гръб изоставяйки ни…. В нас постепенно се оформя идеята/откритието:

Разчитай единствено и само на себе си !

Тъй като това, което пиша искам да има и психо-аналитичен характер освен другите аспекти, нека да анализираме понятието

“Себе си” и "Аз"

Може би това понятие е едно от най-локумджийските всред всички възможни понятия, които обитават човешките глави и тела……. Защото, когато един човек каже “себе си” или “аз” или “мен” – това не е някакво ясно определено и точно понятие или не събужда едни и същи асоциации във всекиго.
Ако се върнем в най-ранните с години, когато бяхме бебета……вечно усмихнати и щастливи….за радост на всички и когато проговорихме имитирайки възрастните около нас какво бе най-типичното за нас? Кое е най-типично за новопроговорилите бебета по света?
То е, че бебето започва да говори за “себе си” в 3 лице единствено число. Най-често използувайки думичката, която са му набили в меката още гаванка, че е неговото име. И ето го гладното бебе да казва: - Гошко иска ам-ам! А-аааа, значи не “АЗ искам да ям” а Гошко иска да яде. Значи налице е разграничението, че “АЗ” е едно нещо а Гошко съвсем друго……Защото бебето живее изцяло в Божието съзнание за своето съществуване и още не е настъпило отделянето от това съзнание. Това настъпва по-късно, когато бебето за първи път осъзнае и заяви: “Това е моята играчка” или чашка или лъжичка или шапка и т.н. и т.н. Това съзнание му е набито от възрастните около него набивайки в гаванката му: “Това е твое” “Това е на мама” “Това е на тате” - Аха…..казва си бебешкия ум ! Значи има “мое – твое” на този свят…….я да го запомня най-добре…..Това съзнание за собственост започнало от бебешката количка не напуска човека дор до гроба и на него са базирани абсолютно всички човешки отношения – за добро и зло…….всички човекоизтребителни войни и конфликти и т.н. За този етап – без него света /човешкия/ не би могъл да съществува……