В днешно време всеки е буквално затрупан с информация и...с появата на Интернет стана възможно да се снабдяваш с абсолютно всякаква информация в абсолютно всички области на живота.
Но! Появи се нов проблем: "Затрупване с информация" Човек просто стана като удавник в един океан от информация.....която всеки миг се мени...
За какво да се хвана? Кое е верно, кое не е? Как да отделя плявата от зърното? От какво имам нужда наистина, за да....открия това, което ще ме направи наистина щастлив. Щастлив?! Хората дори не знаят истинското значение на тази дума...."Щастлив значи богат" - казват.
"Щастлив значи признат/прочут" - казват други. "Щастлив значи да случиш на свестна жена/мъж да се ожениш и имаш много деца" и т.н. И хората залагат
и залягат....и се потят и се мъчат и....дори постигат своят блян. Но.....не стават щастливи от това....И нов блян се появева и нови идеи и нови усилия и.....никога не се получава това тъй търсено задоволство. Книги се четат....Боже мой колко книги се четат, прочитат, препрочитат и.....изяждат с кориците. Тук в тия клубове можеш да срещнеш млади хора, които са прочели цели библиотеки с книги, пробвали всевъзможни методи и практикували и практикуващи всевъзможни и невъзможни практики и техники....И за какво е всичко това? Защото не може да се живее без това вътрешно задоволство, без да се изпълни тази празнота отвътре..... Но тя не може да се изпълни с ментета и сурогати....Тя може да се изпълни единствено и само с нещо Истинско. Къде е то в този илюзиорен свят? Казано е от най-дълбока древност: "То е в Тебе!" Сократ е казал прочутите думи: "Това, което търсите отвън е - вътре във вас" И той нито е първия нито последния да го каже. Христос, когото цитирах защото още преди 15 год. когато ми попадна тази книжка и ме грабна с яснотата на казаното и директното обяснение на отдавна необясними за мен понятия, не е първия, който говори за Истината и Илюзията и мястото на човека м/у тях. Моят Учител, който живее днес казва същото: Светлината и мрака, Вечното и временното, Безсмъртното и смъртното имат свое отделно съществувание и нямат допирни точки. Във цялата Вселена има само едно място, където тези 2 сили си дават среща - и това е в човешкото същество. И двете сили обитават в нас. Тялото е смъртно и ще се разпадне един ден на атомите от които е съставено. Мислите , идеите, вярванията, желанията и т.н. са преходни и....идват и си отиват.

Но в човека обитава също Истината-Вечността.

Въпросът е: "Как да достигнем там - вътре в нас?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато игрите на ума спрат …..
.....и бясното препускане на мислите като раздрънкана каруца по неравен кален селски път......преустановят своят необуздан неистов, фанатичен бяг....
Пристига .....Любовта. Тя не пристига отвън, защото тя е вътре в нас. Там е била винаги и ще бъде до сетният ни миг.....Кой ще ни даде Ключът към сърцето? Коя книга, коя теория, кое писание, коя догма или философия, коя религия или тълкувание.....???????
Или Само Един Човек - Живият Учител !!!
Той е тук да ви измъкне от блатото на безброй идеи, от вечния водовъртеж в който сте попаднали много отдавна и гълтайки вода се мъчите със сетни сили да се задържите на повърхността, за още една глътка въздух още, за един миг живот още.....Хващайки се в отчаянието си за всичко, което изглежда поне като една спасителна сламка....Хващайки се за лъжепророци-лъжетълкуватели на святите думи на святи пратеници на Истината. Но тези лъже-хора, "експерти-хора" само ще ви забият още по-дълбоко във калта на мрака, на отчаянието, на безизходицата. Защото те самите са затънали в Мрака и не могат да се самоизмъкнат дърпайки себе си за собствените си коси.....колкото и да се напъват..... Но има Един, който може да ви даде Ключът към Светлината, която обитава във всекиго от вас...... Без много празни приказки, без да ви съди и намира кусури. Такива каквито сте - сте достатъчно добри за да получите Ключът. Гратис, без теории, догми, философии, религии, секти и т.н. Без ритуали и саможертви......
Защото има ли някаква Сила над Силата на Любовта???

Ето какво пише Живият Учител:

" Love is

Love has no beginning or any end
Love is immortal even as the lovers come and go
Love is tenderness, it can conquer even the hardest heart
Love dwells not in one place
It ocupies every fiber of one's being.

Love has no story to tell, it is only present in the presence
Love has a way with itself, it is never blind nor does it have any eyes
Love is beautiful, for it can give even the ugliest a look of divinity
Love is all things to all, yet love is only for those who want love."

Prem Rawat - Maharaji

превод:

"Любовта е..

Любовта няма начало или някакъв край.
Любовта е безсмъртна, макар че влюбените идват и си отиват.
Любовта е нежност, тя може да покори и най-твърдото сърце.
Любовта не обитава на едно място, тя е окупирала всяка фибра на човешкото същество.

Любовта няма никаква приказка за разказване
тя съществува само в настоящето.
Любовта има един път със себе си
тя нито е сляпа нито има очи.
Любовта е красива, защото дава божествен вид дори и на най-грозния.
Любовта е всичко във всички неща и все пак:
Любовта е само за тези, които искат любовта."

Прем Рават - Мараджи



"Разменяй, а не отменяй становища!"
"Глупостта е сляпа за своята глупост" ( Oro )


Пиши САМО по темата, а не лични нападки с/у автора и!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

" The Soul Bird

I hear the soul bird, singing her song
In a rare clarity, loud and strong.
A soft sound, lovely and sweet
Mellows my heart, a lovely treat.

Fill me soul bird, recite your lovely song
Sing to me, you do no wrong,
First time I feel so free
I hear you, from within me.

You sing of Love, faultless relation
You sing of Life, doubtless elation
Sweeter than any song before
Feel my heart gently soar.

Sweet notes pierce my heart
I hear your message, to play my part
To sing with you in harmony
My greatest pleasure, sweet melody

Soul bird, don't stop your song for me
Till the day comes and you flee...."

Prem Rawat - Maharaji

превод:

"Птицата на душата

Аз чувам Птицата на Душата ми да пее нейната песен.
В една чудна яснота, високо и силно.
Един нежен звук, очарователен и мил.
Разтопява моето сърце, една прелестна наслада.

Изпълни ме Птицо на Душата, пей своята нежна песен.
Пей ми, ти не вършиш нищо лошо.
За първи път аз се чувствувам тъй свободен.
Аз те чувам отвътре в мен.

Ти пееш за любов, безгрешно сродство.
Ти пееш за живота, въодушевление без съмнения.
По-скъпа от всяка предишна песен.
Почувствувай нежният стремеж на моето сърце.

Сладки ноти пронизват моето сърце.
Аз чувам твоето Послание, да играя моята роля.
Да пея с тебе в хармония.
Моето най-велико удоволствие, сладка мелодия.

Птицо на Душата, не спирай твоята песен за мен.
Докато дойде денят и ти отлетиш......."

Прем Рават - Мараджи




"Разменяй, а не отменяй становища!"
"Глупостта е сляпа за своята глупост" ( Oro )

Пиши САМО по темата, а не лични нападки с/у автора и!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Just You

Sun shines in the sky
As you do in my life
I feel the warmth of Love
Your Love that melts all strife

The sound of Your call
Pierces deep within
Within my bosom, my heart
Calls out to You, the thirst deepers

Hear me for I call out to You
You alone must hear my plea
I have no one else to call
No one else will hear me

Bless me with nothing less
Fasten me close to Yourself with Love's glue
For this time I seek nothing else
But just You.

Prem Rawat - Maharaji

превод:

Само Теб

Слънцето грее на небето
Както Ти в моя живот
Аз чувствувам топлината на Любовта
Твоята любов, която стопява всички конфликти.

Звукът на Твоят зов
Пробожда дълбоко отвътре
В моята гръд, моето сърце
Вика за Тебе, жаждата се задълбочава....

Чуй ме защото аз Те викам
Само Ти трябва да чуеш моята молба
Аз нямам никого друг да повикам....
Никой друг не ще ме чуе....

Благослови ме с нищо по-малко
Свържи ме близо до Себе си с любовния клей
Защото този път аз не търся нищо друго.....
Освен Тебе."

Прем Рават - Мараджи



"Разменяй, а не отменяй становища!"
"Глупостта е сляпа за своята глупост" ( Oro )

Пиши САМО по темата, а не лични нападки с/у автора и!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато нещата станат много сложни......единственият изход е:
Да се върнем назад там от където всичко започна.....
Ето моят спонтанен опит за връщане.....към Простотата.
"Всичко гениално е Просто" казват.
1. Думата "действителност" е антипод на една друга дума "недействителност" т.е. нещо, което на практика не съществува, но е "творение на нечие въображение" напр. Т.е хем го има - хем го няма....
2. Ние сме свидетели за съществуването на един свят, една Вселена, един Безкрай от галактики и светове.....КАК ? С помощта на способността си да ги долавяме, усещаме и възприемаме чрез 5-6 сетива /все забравям колко бяха....ха-ха-ха/ Я да видим: зрение, слух, осезание, вкус, мириз и кво бешеееее...../ Ние казваме: топло-студено, светло-тъмно, цветно-безцветно, тихо-шумно и т.н. и т.н. Ние имаме способността да опознаваме и изживяваме външния свят и събитията чрез тези си сетива.....
3. Какво ни кара да мислим, че светът се ограничава до нашите 5-6 сетива? Че - това е то светът, друго няма, повече от това няма....Ами ако има? Ако съществуват и други измерения извън обсега на нашите сетива и дори капацитета на нашия ум да ги възприеме, осмисли и осъзнае.....
4. Действителността или Реалността са думи за съществуването на Нещо Вечно. Нещо, което нито е създавано нито ще бъде разрушено един ден/миг.
Нещо от което е произлязал целият този свят или Илюзия, както го наричат. "Лъжовния свят" - светът в който живеем и възприемаме с нашите крайно ограничени 5-6 сетива.....
Когато гледаме един облак напр. Той е там - ето го, виждаме го, той закрива слънцето дори....истински е, има го, реален е, действителен е....И все пак в следващия момент.....изчезна, разнесе се...няма го.....
5. Ние наричаме Действителност" всичко, което можем да изпитаме, но също и това, което съществува и е създадено от.....човешкия ум. Животът в една джунгла е подчинен директно и пряко единствено и само НА ПРИРОДНИТЕ СИЛИ И ЗАКОНИ които не са създадени от човека...Там се живее лесно.
Живота в урбанизираното съвременно човешко общество, което наричаме "действителност" е базирано на маса измислени и изкуствено, неприродно съществуващи закони и правила.....
6. Човек има избор! Или да се примири с тази "действителност" на постоянно променящи се неща и събития, която го заобикаля......или да търси Реалната Действителност. И.....ако избере второто - тогава не може да не стигне до това, което е казано от най-древни времена:
"Това, което търсите отвън в света е...вътре във вас!"
На света се появяват периодически хора с тази мисия: Да покажат на търсещите Пътя навътре в Себе си. Там където има Вечен Мир, Тишина и Любов и.....няма дуализъм.
Моят Учител казва:
" Don't be mesmerized by the mistery, but unravel it!..
или
"Не се хипнотизирвай от мистерията - разкрий я!"
Научи повече ако искаш:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"За какво да се хвана? Кое е верно, кое не е? Как да отделя плявата от зърното? От какво имам нужда наистина, за да....открия това, което ще ме направи наистина щастлив."

Отговарям ти веднага - медитирай, осъзнавай и ще бъдеш щастлив един ден. Наблегни на вътрешния си център - там е източника на всичко.

“ The guru is the Lord himself. To worship the guru is to worship the Lord. Why should the Lord choose to manifest through the guru? Why should he not act directly? God is really all-pervading, above the mind, without features, imperishable and infinite. How can such a one be worshiped? That is why out of compassion for his creatures He takes the form of the guru. The guru is the supreme God enclosed in human skin. He walks the earth,
concealed, bestowing grace on his disсiples.”

Kularna Tantra

„Гуруто е самият Бог. Да обожаваш/прекланяш се на гуру е да обожаваш Бог. Защо Бог избира да се прояви чрез гуру? Защо не действува директно? Бог наистина е всепроникващ, над ума, без качества, неразрушим и безкраен. Как може като такъв да бъде обожаван? Ето защо от състрадание към своите създания Той взима формата на гуру.
Гуру е висшият Бог в човешка форма. Той върви на земята прикрит,
раздавайки благословия на своите последователи/ученици.”

Куларнана Тантра

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

“The guru is the formless Self within each one of us. He may appear as a body to guide us, but that is only his disguise.”

Ramana Maharshi

„Гуруто е безформения Себе във всеки от нас. Той може да се появи в тяло, за да ни води, но това е само негово дегизиране.”

Рамана Махарши

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

“If all the land were turned to paper and all the seas turned to ink and all the forests into pens to write with….. and the whole Mankind to write constantly day and night – they would still not suffice to describe the greatness of the Guru”

Kabir

„Ако цялата суша се превърне в хартия и всички морета/океани се превърнат в мастило и всички гори – в писалки. И цялото човечество да пише денонощно.......то не би успяло да опише величието на Гуруто.”

Кабир

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

“ The ego is like a thin patch of cloud that prevents the sun being seen. If by the guru’s grace it disperses – then one can see God. The ego is like a stick dividing water into two. It creates the impression that you are one and I am another. When the ego vanishes you will realize that Brahman is your own inner consciousness.”

Ramakrishna

„Егото е като тънка кръпка облак, която пречи на слънцето да бъде видяно. Ако с милостта на гуру бъде разсеяна – тогава човек може да види Бога. Егото е като една пръчка, която разделя водата на две. Тя създава впечатлението, че ти си един а аз друг. Когато егото изчезне ти ще схванеш, че Браман е твоето вътрешно съзнание.”

Рамакришна

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



Пиши САМО по темата, а не лични нападки с/у автора и!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не бих се заел да правя сравнение м/у "системи" "методи" "учения" "техники" и
"кое какво е". Тъй като съм освободен дори от всякаква амбиция "да вербувам" някого да става ученик на моя Учител мога единствено да давам информация на евентуалните интересуващи се и .....готови да узнаят, че има един метод да задоволят жаждата си.......Наистина а не теоретически и по внушение напр

Виж - жаждата е нещо природно нали? И задоволяването и е също природно. Защо? Защото едновременно с "внедряване" на чувството за жажда в човека Съдателя е създал и.....предостатъчно вода на планетата. Ако нямаше въздух и вода и храна в изобилие този Творец би бил най-жестокия садист .......Но - човека е създаден да има нужда от тези елементи и те са осигурени в изобилие за всеки /това че човек ги е обсебил и манипулира другите като ги кара да гладуват и жадуват е съвсем.....човешка работа/

Има хора от всякакви религии, секти, убеждения и дори атеисти, които идват при Прем Рават и пожелават Ключа към Познанието. Защото това, което той предлага - ДИРЕКТЕН КОНТАКТ С ТОВА, КОЕТО ВСЕКИ ИМА ПО РОЖДЕНИЕ В СЕБЕ СИ не е свързано с никакви убеждения, вярвания или учения/догми/философии и т.н. Единственото условие е да си жив и........второто условие е ДА ИМАШ НАЛИЦЕ ТАЗИ ЖАЖДА за Познанието. Ако я нямаш - всичко е безпредметно. Прем дори показва на хората как да открият тази неосъзната жажда в себе си......

Предпочитам да продължа с малко информация, която може да се намери и в сайтовете на Интернет, но която съм превел за българи:

Пиши САМО по темата, а не лични нападки с/у автора и!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ЖО, Размисли, философствуване……

Когато човек е много млад и неопитен в живота и не е натрупал почти никакъв ЖО чувствува една непреодолима вътрешна Сила, да действува, да открива нови неща, да събира опит и научава…..Едно силно вътрешно любопитство към всичко ново и непознато…..
С течение на времето процесът на откриване води до натрупване на впечатления и познания и опитности и постепенно от “пълен невежа” човек започва да установява за себе си, че се е променил и вече не е съвсем безпомощен във всяка ситуация и вече не е толкова невежа а знае и може някои неща.
И с течение на времето процесът или както го наричат “еволюция” продължава и човек натрупва нови и нови познания-умения, както и започва да разбира, че доста от наученото и узнатото от своя страна – подлежат също на едно развитие и не са константи на които можеш да се опреш до края на живота си като опорни точки…..И това създава едно безпокойство! Поражда един въпрос:

На какво/кого всъщност мога да разчитам със сигурност в моя живот ?

Защото едва ли има някой на този свят, който да заяви /и да си вярва на заявлението/:
- Не разчитам на никого и на нищо !
След като живота ни е поставил в безброй ситуации в които са ни поднесени много разочарования от хора на които сме разчитали да бъдат на наша страна и да са лоялни към нас както ние сме били към тях и да ни помогнат с мъничкото, което не ни достига понякога, за да се измъкнем от една трудност/проблем……а те са ни обръщали гръб изоставяйки ни…. В нас постепенно се оформя идеята/откритието:

Разчитай единствено и само на себе си !

Тъй като това, което пиша искам да има и психо-аналитичен характер освен другите аспекти, нека да анализираме понятието

“Себе си” и "Аз"

Може би това понятие е едно от най-локумджийските всред всички възможни понятия, които обитават човешките глави и тела……. Защото, когато един човек каже “себе си” или “аз” или “мен” – това не е някакво ясно определено и точно понятие или не събужда едни и същи асоциации във всекиго.
Ако се върнем в най-ранните с години, когато бяхме бебета……вечно усмихнати и щастливи….за радост на всички и когато проговорихме имитирайки възрастните около нас какво бе най-типичното за нас? Кое е най-типично за новопроговорилите бебета по света?
То е, че бебето започва да говори за “себе си” в 3 лице единствено число. Най-често използувайки думичката, която са му набили в меката още гаванка, че е неговото име. И ето го гладното бебе да казва: - Гошко иска ам-ам! А-аааа, значи не “АЗ искам да ям” а Гошко иска да яде. Значи налице е разграничението, че “АЗ” е едно нещо а Гошко съвсем друго……Защото бебето живее изцяло в Божието съзнание за своето съществуване и още не е настъпило отделянето от това съзнание. Това настъпва по-късно, когато бебето за първи път осъзнае и заяви: “Това е моята играчка” или чашка или лъжичка или шапка и т.н. и т.н. Това съзнание му е набито от възрастните около него набивайки в гаванката му: “Това е твое” “Това е на мама” “Това е на тате” - Аха…..казва си бебешкия ум ! Значи има “мое – твое” на този свят…….я да го запомня най-добре…..Това съзнание за собственост започнало от бебешката количка не напуска човека дор до гроба и на него са базирани абсолютно всички човешки отношения – за добро и зло…….всички човекоизтребителни войни и конфликти и т.н. За този етап – без него света /човешкия/ не би могъл да съществува……

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Умът е един компютър без чувства и емоции.
Както го програмираш така ще ти служи. Всичко, което произвежда е базирано на "софтуера" който си качил или другите са качили в него. Един "хард диск" зареден с данни и информация. И всеки път, когато имаш нужда да решиш един въпрос и вземеш някакво решение се обръщаш към "хард диска" и......Хоп - получаваш oдобрение или отхвърляне на една идея. Получаваш "Това-Да! Това-НЕ! " и съответната обосновка......"защото".....
Умът по своята природа не знае почивка и мир. Работи и работи и работи трескаво и необуздано - да ти "разрешава " проблемите. Посред нощ да станеш, за да се изпикаеш и - умът почва да работи отново. Няма мир и почивка.
Умът препуска като див кон в прерията на живота и нищо не може да го спре.
Той е Цар, той е Диктатор, той е Най-висш Владетел на човешкото същество. Иска да командва, да се налага, да е Пръв, да е Всевластен и винаги в светлината на рампата. Tой не признава ограничения и забрани! Tой се бори с/у всяка бариера. Той е ПРИНЦ НА АНАРХИЯТА.

Има само едно нещо, само една Сила, която може да прикове ума и го успокои до пълно бездействие - тогава настъпва онова състояние на Мир, Нирвана или Блаженство описано от най-дълбока древност в писанията.....Тогава и САМО ТОГАВА цар Ум от върховен господар над човека /вижте само войните и тероризма, които цар Ум е спретнал за човечеството в своето незадоволство...../ се превръща в инструмент на Душата. !!!!

Душата за разлика от ума е единственото нещо в тялото, което е наричано от дълбока древност "Безсмъртна". Какво значи това? В този свят на вечно д-ние и промени всяко нещо е било създадено и един ден ще бъде разрушено. И галактиките и слънцето и луната и тази планета и всичко, което съществува по нея. Било е време, когато ги е нямало ......ще дойде време когато ще изчезнат отново. Има една форма на Енергия /за да не споменавам изтъркания и злоупотребяван термин "Бог"/ която се е манифестирала в всевъзможни форми и живее в тях. Всичко е проява на вибрации на етера, които възприемаме като "куче", "носорог", "дърво", "цвете" "вода", "въздух"и т.н. вкл. човешките творения......
Т.н. "Душа" е онзи "компонент" в човешкото тяло, който е Безсмъртен или Вечен защото принадлежи на т.н. Вечност. Това не може да се схване от Цар Ум. Не са му дадени тези параметри на мислене. Бидейки временен и смъртен човешки компонент не може да си обясни такова понятие "Отвъд времето и пространството или Вечност" И.......съответно го отхвърля. Но това не променя с нищо Реалността на нещата. Истинската Реалност !!! И тя е че ДУШАТА ВРЕМЕННО ОКОВАНА ВЪВ ВЕРИГИТЕ НА ТЯЛОТО И УМА СЕ СТРЕМИ КЪМ САМО И ЕДИНСТВЕНО ЕДИН ВИД ИСТИНСКА СВОБОДА - ЗАВРЪЩАНЕТО В СВОЯ ИСТИНСКИ ДОМ. ТАМ КЪДЕ ПРИНАДЛЕЖИ. ТАМ ОТ КЪДЕТО Е ОТДЕЛЕНА ВРЕМЕННО. ЗАВРЪЩАНЕТО "ВКЪЩИ " Е СЪПРОВОДЕНО С ЕДНО НЕОПИСУЕМО ИЗЖИВЯВАНЕ НА БЛИКАЩА РАДОСТ И ЩАСТИЕ........НА ЕДНО ИСТИНСКО ИЗЖИВЯВАНЕ НА ПЪЛНА И РЕАЛНА СВОБОДА.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човек съзнателно или не се стреми да открие "Своя Истински Дом" за който от най-древни времена е казано, че не е вън в света а.....вътре във всекиго. Всеки месия е повтарял същото нещо отново и отново през вековете. Но понеже човек отдавна е загубил Ключа към Вкъщи.......и не може да го открие сам без чужда помощ - на света са се появявали мощни духом личности, които са показвали Пътя навътре и давали Ключът на искренно интересуващите се.
Светът е пълен с шарлатани и лъжепророци и лъже месии.......
Как ще познаеш Истинския Учител?
Естествено и отново - ПО ДЕЛАТА а не по думите.
Ако получиш Ключа от него и той не може да ти отвори вратата към Вечноста която обитава дълбоко вътре в теб и не можеш да изпиташ това най-вълшебно Изживяване на Мир, Любов и пълно сливане с едно неизпитано измерение на Красота и Блаженство......тогава този не е истински учител а шарлатанин.

Аз лично имах рядкото щастие да чуя, узная и се запозная с моя Учител и като милиони други по света да получа Ключа на Познанието лично от Него. Отвори се един Нов Свят за мен. Светът на Съвършенството. То бе в мен по рождение и е във всекиго от вас независимо от интелект, вярвания, образование, пол и възраст.....Във всекиго без изключение!!!!

Стига учения, догми, религии, секти и философии !!!
ВРЕМЕ Е ЗА ЖИВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ НА ИСТИНСКА РАДОСТ ЛЮБОВ И МИР ЗА ВСИЧКИ !!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Учителят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тема: За ролите Учител-ученик.....
Автор
Публикувано 14.01.04 12:48

Съществува едно дълбоко недоразумение всред хората /някои хора..../ относно тези 2 понятия.
Един бегъл поглед назад в живота на всекиго към онова време, когато се пъкнахме на този свят като едно парче врещящо бебе .......до днес, ще покаже простия факт, че всичко, което сме днес и наричаме "АЗ" е научено от другите.
Обучението започва от родителите още от първия ден на раждане.....после идва училището, университета и....паралелно с това всички онези уроци за живота, които получаваме при общуването си с другите, медиите и книгите, които четем. Един безкраен процес на узнаване, на научване, на развитие.......Защото живота е едно пътуване и пейзажа се променя постоянно.

Ученик! Що е то?

За да бъдеш квалифициран като "ученик" ти трябва да притежаваш и демонстрираш следните качества:
концентрация
внимание
желание да схванеш урока
желание да запомниш наученото-разбраното

Внимание и концентрация означава те да бъдат насочени към учителя и това, което се опитва да те научи а не към мухите, които се блъскат в прозореца....
Ако няма желание и интерес към материята, която се преподава - седенето в час е загуба на време и енергия от страна на учителя......И дори това, което се преподава да е от основна необходимост и полза за бъдещия живот на ученика - то ще бъде пропуснато и....ще предизвика проблеми и излишни страдания в бъдещето на ученика.....
Какви познания ще натрупаме за света и живота на училищната скамейка....... … ЗАВИСИ ИЗЦЯЛО ОТ НАС ! Може би не всичко представлява интерес. Може би някои ще се увлекат от математика, други от география и природознание, други от спорт или музика......литература и т.н. и т.н. НО БЕЗ ПОЛУЧАВАНЕТО НА ТЕЗИ ОСНОВНИ ПОЗНАНИЯ В РАЗЛИЧНИ ОБЛАСТИ НА ЖИВОТА - ЧОВЕШКОТО БЕБЕ ЩЕ СИ ОСТАНЕ ЕДНО .....ЖИВОТНО. Като онова бебе изгубено в джунглата и отгледано от вълците.....как се казваше тая приказка по-късно филмирана….

Ако трябва да направим една най-проста класификация и дефиниране на ролите можем да кажем следното:
"Ученик" - е този, който не знае и не може и иска и полага усилия да узнае и да може.
"Учител" - е този, който знае и може и иска да предаде своя опит и познания на този, който иска да ги получи и отговаря на условията да се нарече "ученик".

Просто и ясно нали.

Това, че едно дете е седнало на един чин и присъствува на уроците като зяпа мухите и си мечтае свои си работи....не значи че е "ученик" и че ще научи каквото и да било.
В нашият живот ние играем всякакви роли ежедневно. Понякога сме ученици, понякога учители.....Знанията и уменията натрупани от човечеството от хиляди години се прехвърлят от една генерация на следващата чрез......нас - живите и действуващите в този век. Сега.

Но всред всички учители и лъжеучители с които се срещаме в живота си съществува една категория учители с много специално предназначение:

ДУХОВНИ УЧИТЕЛИ !

Това са хора с много специално качества и възможности и когато са истински - ТЕ НЕ СА СТАНАЛИ УЧИТЕЛИ ПОРАДИ ЗАВЪРШВАНЕ НА РАЗНИ УНИВЕРСИТЕТИ И ПРЕМИНАЛИ ПРЕЗ НЯКАКВИ КУРСОВЕ ИЛИ ОБРАЗОВАНИЯ....ТЕ СА РОДЕНИ С ТАЗИ МИСИЯ ! И ИМАТ СПЕЦИАЛНАТА БЛАГОСЛОВИЯ, ЗА ДА Я ИЗВЪРШАТ ПРЕЗ СВОЯ ЖИВОТ !

Наричат ги с разни имена...напр. "месия" "пророк" "гуру" и т.н......

Този вид пратеници на земята се появяват отново и отново през всички векове и епохи.....И когато се появят отново и отново се случват едни и същи неща:

Някои ги познават и приемат за свой Учител и получават това, което Учителя има да им даде и невероятна еволюция настъпва в тяхния живот и ако е истински Учителя могат да получат Просветлението и преминат под Негово ръководство и напътствия "на отвъдния бряг" / от света на Илюзията към този на Истината и Реалността още в този си живот.....а не след смъртта, както обещават някои религии./
Други оформят глутницата на клакьорите, на заебвачите, на лаладжиите, присмехулниците и правят всичко да дискредитират, оплюят и отрекат месията. И това го правят ......ЗАЩОТО НЕ СА УЗРЕЛИ ПСИХИЧЕСКИ ЗА УЧЕНИЕТО И НЕ СА ГОТОВИ ДА СТАНАТ УЧЕНИЦИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ.

Тук има и една друга група:

Уж ученици, които обаче се отказват от ролята на ученик и сами почват да проповядват СВОИТЕ ЛИЧНИ ИНТЕРПРЕТАЦИИ И ИЗОПАЧЕНИЯ НА УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ. Тях ги привлича ролята на "Учител" а не на "ученик".

А на лице са и представители на другите описани категории.

Но нека да зачекна и този въпрос:

Да приемеш ролята на ученик и смириш егото си пред тази Висша Сила, която се манифестира в лицето на един Учител-месия ТОВА ОБИДНО И ДЕГРАДИРАЩО ЛИ Е ? Или напротив - Е ИЗРАЗ НА ЕДНО ПО-ДЪЛБОКО РАЗБИРАНЕ НА СЪЩНОСТТА НА ПРОЦЕСИТЕ НА ЖИВОТА И ЗАКОНОМЕРНОСТИТЕ НА ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ. ? Че има неща, до които не можем да се доберем без чужда помощ и че ИМЕННО ЗАТОВА СЕ ПОЯВЯВАТ МЕСИИТЕ - ДА ПОМОГНАТ НА ТЕЗИ, КОИТО СА ГОТОВИ И УЗРЕЛИ ЗА ТАЗИ ПОМОЩ.

Готови и узрели за тази помощ!
Не всички! Не баламбурниците, не егоцентристите, не тези, които се правят на просветени и отричат ролята на Учителя. Не присмехулниците и тарикатите.....

......спирам тук, за да не запушат някои глави.......



Не се трие туй що не гасне !!!
О, неразумни и юроде.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре за теб е да започнеш този диалог - между теб.... и теб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Награди и международни признания за Прем Рават

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Страхотно е. Не спирай!

Дхамапада

От "Dhammapada"
тема "За изборът" /първа част/:

Ние сме това, което мислим.
Всичко, което сме - произлиза от нашите мисли.
С нашите мисли ние правим света.
Говори и действувай с един нечист ум и...грижите ще те следват,
както колелото следва волът, който тегли каруцата.

Ние сме това, което мислим.
Всичко, което сме - произлиза от нашите мисли.
С нашите мисли ние правим света.
Говори и действувай с чист ум и.....щастието ще те следва,
като твоя неизменна сянка.

На този свят умразата още никога не е отстранила омраза.
Само любовта отстранява омразата.
Това е законът древен и неизтощим.
Ти също ще изчезнеш един ден.
Знаейки това как можеш да влизаш в кавга.

Буда /563-483 преди Христос/

………………………………………………

От "Dhammapada"

тема "За изборът" / 2 част/:

" Колко лесно вятърът прекършва едно чупливо дърво.
Търси щастието в сетивата, посвети се на ядене, пиене и секс
и ти също ще бъдеш изкоренен.

Вятърът не може да изкорени една планина.
Изкушенията не могат да докоснат човекът,
който е буден, силен и скромен.
Който се е надмогнал и следва Законът.

Ако мислите на един човек са мътни,
ако той е безразсъден и пълен с лъжа
как може да облече жълтата роба?

А който е господар на своята собствена природа
Интелигентен, чист и истински
Той може да облече жълтата роба.

Бъркайки фалшивото за истинското
и истинското за фалшиво,
ти игнорираш сърцето
и се изпълваш с желания.

Виж фалшивото като фалшиво,
истинското като истинско,
погледни в сърцето си,
Следвай своята природа.

Един лекомислен ум е един слаб покрив.
Страсти като дъжд наводняват къщата.
Но ако покривът е здрав
- това е сигурен подслон.

Колкото и святи думи да четеш,
колкото и много да ги говориш,
каква полза ще ти донесат
ако не действуваш съобразно с тях?

Ти един пастир ли си,
който брои овците на другите
никога не стъпвайки сам на Пътя?

Чети колкото искаш малко думи
и говори по-малко
Но действувай според Законът!

Откажи се от старите начини:
Страсти, враждебност, глупост.
Узнай Истината и намери Мир!
Стъпи на Пътя.

Буда /563-483 пр.Хр./
....следва темата "Пробуждане"

………………………………………………..

От "Dhammapada"

тема "Будноста"

" Будноста е път към Живота.
Глупакът спи....
все едно, че вече е мъртав.
Но Учителят е буден
и Той живее завинаги.

Той наблюдава, той е ясен.

Колко щастлив е той?!
Защото Той вижда че будноста е Живота.
Колко щастлив е Той?!
Следвайки Пътя на Будноста.
С голямо постоянство Той медитира,
търси Свободата и Щастието.

И тъй събуди се, откликвай, внимавай!
работи с грижа и внимание.
Живей по този начин ..и Светлината ще расте в теб.

Глупакът е безгрижен.
Но Учителят охранява своите будности.
Това е неговото най-скъпо съкровище.
Той никога не се поддава на желанията
Той медитира
и в силата на своето решение
Той открива Истинското Щастие.
Той преодолява желанията
и от кулата на Мъдроста
Той гледа надолу безстрастно
над страдащата тълпа.
От върха на планината той гледа надолу
към тези които живеят до земята.

Разумен между безумните
Буден докато другите сънуват
Бърз като състезателен кон
той изпреварва на полето.

Чрез Будност Индра стана Бог на боговете.
Колко прекрасно е да си буден.
Колко глупаво - да спиш."

Буда /563-483 пр.Хр/
.....следва темата " Умът"

…………………………………………

От "Dhammapada"

Тема "Умът-мисълта"

" Както стрелецът издялква и прави прави своите стрели,
така Учителят отправя своите изправени мисли.

Като една риба извадена от водата
се мята на брегът.
Мислите се блъскат и трептят,
те вибрират и са нестабилни.
Те странстват по тяхна воля.
добре е да ги контролираш.
И овладяването им носи Щастие.

Но колко финни са те, колко заблуждаващи.
задачата е да ги укротиш
и командвайки ги - да намериш Щастието.

Как може една безпокойна мисъл
за разбере Пътят?
Ако човек е обезпокоен
той никога няма да се изпълни с Познанието.

С пълна концентрация
Учителят направлява своите мисли,
Той приключва тяхното скитане,
седнал в пещерата на Сърцето
Той намира Свободата.

Една необезпокоена мисъл
спира да оценява
какво е право и криво.
Една мисъл над осъждането
наблюдава и разбира.

Твоят най-голям противник не може да те нарани
така, както твоите собствени мисли - неовладяни

Но веднаж овладяни
никой не може да ти помогне повече
нито дори твоят баща или майка.

Буда

....следва темата: "Цветята"

……………………………….

От "Dhammapada"

тема: "Цветята"

" Кой ще победи този свят
и светът на смъртта с всичките и богове?
Кой ще открие сияйният Път на Законът?

Ти ще го сториш!
Както този човек, който търси цветя,
намира най-красивото, най-рядкото цвете.

Разбери, че това тяло
е просто като пяната на една вълна,
сянката на една сянка.
Пречупи стрелите на цветята на желанията
и тогава невидим..
се измъкни от Царя на Смърта
и продължавай пътуването си...

Смъртта покорява човекът,
който отглежда цветя,
докато с разсеяни мисли и жадни сетива
търси напразно щастието
в удоволствията на този свят.
Смърта го отвлича,
както един порой отвлича едно заспало село.

Пчелата събира нектар от цветята
без да се привързва към тяхната красота и аромат.
Нека Учителят да се застоява и да скита.
Погледни своите собствени грешки,
какво си направил и какво не си успял да направиш.
Отмини грешките на другите.

Като едно красиво,
Блестящо, но...без мирис цвете,
са красиви, но празни думите на човекът,
който говори, но не вярва в думите си.

Ароматът на сандаловото дърво, розата, жасминът
не могат да пътуват с/у вятъра.
Но ароматът на добродетелта
пътува срещу вятъра
...до краят на света.

Колко по-фин е ароматът на добродетелта
от този на сандаловото дърво, розата,синият лотус и жасминът.
Тяхният аромат не достига далеч,
но ароматът на добродетелта
се издига до небесата.

Желанията никога не прекосяват пътя
на добродетелният буден човек.
Неговото излъчване ги освобождава.

Следвай Пробуденият
И от тълпата на слепите
светлината на твоята мъдрост
ще свети чиста.

Буда /563-483 пр.Х./

....следва темата: "Глупакът"

………………………………


От "Dhammapada"

тема: "Глупакът"

" Колко дълга е нощта за будуващият,
колко дълъг е пътя за забързаният пътник.
Колко дълго е скитането през много живота
за глупакът, който губи своят Път?

Ако пътникът не може да намери
Учител или приятел да върви с него,
нека пътува сам, вместо в компанията на един глупак.
И той ще постигне Целта си,
както слонът преминава сам през джунглата.

"Моите деца, моето богатство" - се безпокои глупакът,
но откъде има той децата и богатството?
Той не е дори собственик на себе си.

Глупакът, който знае че е един глупак
е мъничко мъдър.
Глупакът, който си мисли че е мъдър
е само един глупак.

Лъжицата узнава ли вкусът на супата?
Един глупак може да живее целият си живот
в компанията на един Учител
и....все така да пропусне своят Път.

Езикът вкусва супата,
ако си буден в присъствието на Учителя
само един момент ще ти покаже Пътят.

Глупакът е свой собствен враг,
своят "шеф", който сам си създава
е неговото разрушение.
Колко горчиво страда той...

Защо правиш това за което ще съжаляваш?
Прави само това, за което няма да съжаляваш,
и се изпълни с радост.

От месеци глупакът може да пости
ядейки само връхчетата на тревата.
И все пак той не струва и пукната пара
без Учителят чията храна е Пътят.

Каквото и да научи един глупак,
това го прави само по-глупав.
Познанието му блокира главата,
защото тогава той търси признание,
едно място всред хората,
...едно място над хората:

"...Нека те да узнаят за моята дейност,
нека всеки да ме търси
за направление/насока"
-такива са неговите желания,
такава е неговата високопарна гордост.

Един път води към богатство и слава,
друг към краят на пътуването.

Не търси признанието,
но следвай Пробуденият
и....се освободи.

Буда /568-483 пр.Хр./

......следва темата: "Мъдрецът"

…………………………………………

От "Dhammapada"

тема: "Мъдрият"

" Мъдрият ти казва къде си сгрешил
и къде...ще сгрешиш.
Неоценими тайни!
Следвай го, следвай Пътят!

Остави го да те наказва и да те учи
и да те пази от беди.
Светът може да го мрази,
но добрият човек го обича.

Не търси лоша компания,
или хора, които не ги е грижа.
Намери приятели, които обичат Истината.

Вятърът не може да разклати една планина,
нито възхвалите или обвиненията
разклащат мъдрият.

Той е яснота.
Чувайки Истината той е като едно езеро
чисто и спокойно и дълбоко.

Щастие или скръб,
каквото и да те достигне..
върви недокоснат, непривързан.

Не питай за семейство или власт или богатство.
нито за себе си нито за някой друг.
Може ли мъдрият да пожелае да се издигне несправедливо.

Малцина прекосяват реката.
Повечето са изхвърляни на този бряг.
На речният бряг те търчат напред и назад.

Но мъдрият човек, следвайки Пътят,
прекосява реката отвъд смърта.
Той изоставя пътя на мракът,
заради Пътя на Светлината.

Освободен от желанията,
освободен от притежания,
освободен от тъмните страни на сърцето
Той се наслаждава страхотно на своята свобода.

На този свят мъдрият човек
става самият една Светлина
Чиста, блестяща, свободна.

Буда /568-483 пр.Христос/

От "Dhamapada"

тема: "за Хилядите"

" По-добра от 1000 празни думи е 1 дума, която донася мир.
По-добър от 1000 безсъдържателни куплета е 1 куплет, който донася мир.
Ако в битки някой победи 1000х1000 врагове, а друг победи себе си,
то измежду двамата именно вторият е най-великият завоевател.
Дори и секунда почит към човек, пропил душата си с истинското Познание
е по-добра от 100 год. преклонения и жертвоприношения в търсене на
заслуги.
Да признаеш такъв човек /Учителя/ на добродетелта и святоста е да постигнеш
победа над самият живот. И да получиш красота, сила и щастие.
1 ден живот на добродетелност и самовглъбяване е по-добър от 100 год. живот на порочност и разпуснатост.
1 ден живот на мъдрост и самовглъбяване е по-добър от 100 год. на невежество и разгул.
1 ден на непоколебима сила е по-добър от 100 год. живот на слабост и ленивост.
Живот от 1 ден на човек, който вижда висшият Закон на Безсмъртното е по-добър от 100 год. живот на този, за когото то е незримо.

……………………………………….

От "Dhamapada"

тема: " Злото"

"Побързай да правиш добро, ако си бавен и муден в добрите си дела, умът ти ще намери наслада в злото.
Ако човек извърши грях, нека не го допуска отново. Нека той да не намира
наслада в греха. Плодът на злото е - страдание.
Нека човек никога не спира ако това, което върши е добро. Нека се наслаждава на доброто. Плодът на доброто е щастие.
Дори злодеят вижда щастие, докато неговото зло дело не узрее. Но когато това стане - тогава злодеят вижда зло.
Дори добрият вижда зло, докато неговото добро дело не узрее. Но, когато това стане - добрият вижда щастие.
Нека човек не мисли лекомислено за злото като си казва: "То никога няма да дойде при мен" Даже от дъждовните капки се напълва каната. Глупецът се изпълва със зло, дори ако го събира малко по малко.
Нека човек не мисли лекомислено за доброто, като си казва: "То никога няма да дойде при мен" Даже от дъждовните капки се напълва каната. Мъдрият се изпълва с добро, дори ако го събира малко по малко.
Нека човек да страни от злите дела така, както търговецът с малко спътници и много богатство страни от опасните пътища, а човекът, който обича живота - страни от отровата.
Този, чиято ръка не е наранена, може да докосва отрова с ръката си. Отровата не действа на този, който не е наранен. Ето така не съществува и зло за този, който сам не върши зло.
Ако някой оскърби безобиден, чист и невинен човек, злото се стоварва обратно в/у глупеца, който го е извършил, така както пясъка, хвърлен с/у вятъра се връща обратно..
Някои хора се раждат отново. Злодеите отиват в ада, а праведните - на небето.
Тези, които са освободени от всички земни стремежи, постигат Нирвана.

Буда /568-483 пр. Христос/
.......следва темата: "Насилието"

………………………………..

От "Dhamapada"

тема: " Насилието"

" Всички същества треперят пред насилието.
Всички се страхуват от смъртта. Всички обичат живота.

Виж себе си в другите - тогава кого би наранил?
Този, който в търсенето на собственото си щастие наранява тези,
които търсят също щастие - никога няма да намери щастие.

Защото твоят брат е като тебе - и той иска да е щастлив.
Никога не говори груби думи - защото те ще се върнат при тебе.
Ядосаните думи нараняват и....болката се връща обратно.

Като един счупен гонг - бъди тих и спокоен.
Узнай Тишината на Свободата....където всяка борба спира.

Подобно на пастира, който гони стадото крави по полето,
староста и смъртта гонят човека пред себе си.

Глупецът не осъзнава сторените от него злини.
Той сам запалва огънят, на който един ден сам ще гори.
Този, който причинява болка на невинни и кротки хора,
ще го постигнат едно от тези 10 неща:

Мъчително страдание, загуба, увреждане на тялото, тежко огорчение или
загуба на ума, царска немилост или ужасно обвинение, загуба на близки,
или разорение. или светкавица ще изпепели къщите му.

А когато тялото му бъде унищожено - глупецът ще отиде в ада.

Нито ходенето гол, нито сплетена коса, нито нечистоплътност, нито
постене, нито посипване на главата с пепел, нито неподвижно седене
могат да пречистят този смъртен, който не е превъзмогнал своите
желания.

Но този, който дори и облечен в красиви одежди се упражнява да
бъде спокоен, който е тих, овладян, сдържан, непорочен и който
не осъжда и укорява никого - докато има вяра....той е истинският
търсач на Истината.

Ще се намери ли на този свят поне един човек, дотолкова обгърнат
от смирение, че да не възрази с/у упрека - така както добре обученият
кон , срещу камшикът?

Вярвай, медитирай, бъди добродетелен, енергичен и жизнен/а
съзерцавай и вниквай в Закона...и така ще превъзмогнеш голямата болка
от упрека - безупречен/а в своето знание и поведение и никога
небрежен/а.

Фермерът прекарва канали, за да напоява своята земя,
стрелците опъват своите лъкове, дърводелците огъват
дървото. Мъдрите хора - усъвършенствуват себе си!

Буда / 568-483 пр. Христос /
......следва темата: " Азът "

…………………………………………

От "Dhammapada"

тема: " Аз-ът / Егото"

" Ако човек държи на себе си, нека се наблюдава внимателно.
Мъдрият трябва да бодърства през поне една от трите стражи
на нощта.

Нека всеки човек насочи първо себе си към това, което е пра-
вилно и едва тогава да учи другите. Така мъдрият няма да страда.

Ако човек се държи така, както поучава другите хора, то тогава,
смирил себе си, той може да смири и останалите. Наистина е трудно
да смириш своя собствен "Аз"

"Аз"-ът е господарят на "Аз"-а. Кой друг би могъл да бъде негов
господар? С добре овладян "Аз" човек намира тъкъв господар,
какъвто малко хора биха намерили.

Злото извършено от нечий "Аз" породено и отгледано от него
поразява глупеца така, както диамантът строшава камъка.

Човекът, чиято злоба е безмерна, сам принизява себе си до
степента, до която врагът му би искал да го принизи. Той
прилича на пълзящото растение, което се увива около дървото
и го задушава.

Тръстиката "каща" умира като даде плодовете си.
Така глупака, който презира ученията на пробудените
отрича тези, които следват Закона - загива, когато глупоста му
разцъфти...

"Аз" -ът върши злото. "Аз"-ът кара човекът да страда. "Аз"-ът
оставя злото неизвършено. "Аз"-ът пречиства човекът. И чисто-
тата и порочноста са притежание на "Аз"-ът. Никой не може да
бъде пречистен от друг.

Нека никой не забравя дълга пред себе си, заради нечий друг дълг,
колкото и важен да е той. Нека след като вникне в своята собствена
отговорност, човек да бъде винаги внимателен към нея. "

Буда /568-483 пр. Христос/
......следва темата: " Светът"

……………………………………..

От "Dhammapada"

тема "Светът"

" Не следвай закона на злото! Не живей лекомислено! Не следвай
лъжливо учение! Не бъде приятел на света !
Пробуди Себе си! Не бъди ленив! Следвай закона на добродетелта!
Добродетелният е блажен както в този така и в следващият свят.
Следвай закона на добродетелта а не закона на греха! Добродетелният
пребивава в блаженство както в този така и в следващият свят.
Гледай на света като на сапунен мехур! Гледай на него като на мираж!
Царят на смърта не вижда този, който гледа на света с такива очи.
Ела погледни този блестящ свят подобен на царска колесница.
Той е трап в който глупака пада. Но този, който вижда преминава
освободен. Човекът, който навремето безразсъден, по-късно постигне въздържаност, огрява този свят подобно на луната освободена от облаци.
Човекът, чийто злини се изкупват от добрини, огрява този свят подобно на луната, освободена от облаци.
Тъмен е този свят и малко хора виждат в тъмнината му. Малцина са тия,
които отиват на небето, подобно на птици, избягали от мрежата.
Лебедите следват пътя на слънцето. Те кръстосват небесната шир благодарение на своята свръхестествена сила. Мъдрите хора напускат този свят, когато победят Мара /Илюзията/ и войнството му.
Ако човек е престъпил един закон, говори лъжи и се надсмива над друг свят
- не съществува злина, която той да не може да извърши..
Лишените от състрадание не отиват в света на боговете. Само глупците не
възхваляват щедроста. Мъдрият човек се наслаждава на щедроста и чрез нея
става благословен в другият свят.
По-добра от властване над цялата земя, по-добра от отиване на небето, по-добра от царуване над всички светове е наградата за...първата стъпка
в светоста."

Буда / 568-483 пр. Христос /
......следва темата : "Просветленият"

………………………………..

От "Dhamapada"

тема: " Просветленият"

" Той е пробуден.
Победата е негова.
Той победи света.

Него, чието завоевание никога не е отнемано,
него в чието завоевание никой от този свят не навлиза,
по каква пътека можете да поведете него - Просветленият,
Вездесъщия, който е без пътека.

Как може той да загуби Пътя...
който е отвъд пътя?
неговото око е отворено,
неговите крака свободни.
Кой ще го последва?

Дори боговете завиждат на просветлените и
потъналите в съзерцание.
На тези, които са мъдри и се наслаждават
на спокойствието на уединението.

Той е пробуден
и намира радост в тишината на медитацията
и в сладоста на посвещението.

Трудно е да бъдеш роден,
трудно е да се живее,
още по-трудно - да чуеш за Пътя
и трудно е да станеш да последваш и да се пробудиш.

И все пак учението е просто:
Прави това което е право,
бъди чист.
На края на Пътя е свободата.
До тогава - търпение.

Ако нараняваш и обиждаш другите
ти не си научил безпристрастието.
Не обиждай нито с думи нито с дела.
Храни се умерено.
Живей в своето сърце
Търси най-високото съзнание.

Покори себе си съобразно Закона.
Това е простото учение на просветления.
Дъжда може да се превърне в злато
и все пак твоята жажда не би се угасила.
Желанието е неугасимо
или завършва в сълзи...дори и на небето.

Този, който желае да да се пробуди
побеждава своите желания с радост.

Пробудените са малко и е трудно да ги намериш,
щастлив е домът, в който човек намери пробуждане,
Благословено е неговото раждане.
Благословено е учението за Пътя.
Благословено е разбирането всред тези, които го следват.
И благословенно е тяхното твърдо решение.

Благословени са тези, които благоговеят пред
човека, който е пробуден и следва Пътя.
Те са освободени от страх,
те са свободни.

Те са прекосили реката на скръбта."

Буда /563-483 преди Христос/
.....следва темата: "Радостта"

……………………………

От "Dhammapada"

тема "Радостта"

"Живей в радост, в любов,
дори всред тези, които те мразят.
Живей в радост и здраве
дори всред болните.

Живей в радост, в мир
дори всред затормозените.
Живей в радост без алчност
всред алчните.

И нека сме щастливи въпреки, че
не зовем нищо "свое". Ще бъдем
подобни на сияещите богове,
които се хранят с щастие.

Живота е радост без притежания.

Победителят сее омраза
защото губещият страда.
Откажи се от побеждаването и губенето
и намери Радостта.

Няма огън като страстта.
Нито престъпление като омразата.
Нито скръб като раздялата.
Нито болест като гладът.
Нито радост като Радостта от освобождението.

Здравето, задоволяването и вярата
са твоите най-големи притежания.
А свободата - твоята най-велика Радост.

Погледни вътре в себе си!
Бъди тих.
Свободен от страх и привързаности.
Узнай сладката радост от Пътя.

Колко е радостно да погледнеш пробудения
и да си в компанията на мъдрия.
Колко дълъг е пътя за този,
който пътува с един глупак?

Следвай този който сияе.
мъдрият, пробуденият, обичащият,
защото той знае как да работи и да се въздържа.

Следвай него
както луната следва пътя на звездите...

От "Dhammapada"

тема: "Гневът"

" Освободи се от гневът.
освободи се от гордоста.
Няма страдание за този,
който не е обвързан с име и форма,
който не нарича нищо "свое"

Ядът е като колесница
препускаща бясно.
Този, който удържа своят гняв
е истински кочиаш.
Другите хора просто държат юздите.

Нека човек преодолее гнева с любов
злото - с добро, алчноста - с щедрост
а лъжата - с истина.

Говори истината. Не се поддавай на гняв.
Този, който търси съвършенство
е буден ден е нощ,
докато всички желания изчезнат.

Това не е нещо ново.
Казано е:
"Ще те обвиняват, когато си тих,
ще те обвиняват, когато говориш много,
ще те обвиняват, когато говориш малко."
Каквото и да правиш ще те обвиняват...
Светът винаги намира начин да възхвалява
и начин да обвинява.
Винаги го е правил и винаги ще го прави.

Но него, когото проницателните възхваляват непрестанно
ден след ден - като безупречен, мъдър, богат на знания и
добродетели - кой ще се осмели да обвини него, приличен
на монета от злато извадено от реката Джамбу. Него въз-
хваляват дори и боговете. Той е възхваляван дори и от Брахма.

Пази се от гнева на тялото и направлявай своето тяло.
Усъвършенствай си тялото - нека да служи на Истината.

Пази се от гнева на речта и направлявай своята реч.
Усъвършенствай си речта - нека да служи на Истината.

Пази се от гнева на разума и направлявай своят разум.
Усъвършенствай си разума - нека да служи на Истината.

Буда /563-483 преди Христос/


От "Dhammapada"

тема: "Удоволствието"

" Този, който се отдава на суета, а не на съзерцание,
този, който забравя истинската цел на живота
и се вкопчва в удоволствието....
този човек ще завижда след време на хората,
упражнявали себе си в съзерцание.

Нека никой не търси какво е приятно и какво не е.
Да не виждаш какво е приятно - е страдание
и страдание е да виждаш какво е неприятно.

Затова нека никой не се привързва към нищо.
Загубата на възлюбеният е зло.
Тези, които не обичат и не мразят нищо
не са оковани с вериги.

Удоволствието ражда мъка. Удоволствието ражда страх.
Този, който е освободен от удоволствието,
не познава нито мъка, нито страх.

Привързаноста ражда мъка. Привързаноста ражда страх.
Освободеният от привързаности
не познава нито мъка, нито страх.

Страста ражда мъка. Страста ражда страх.
Този, който е освободен от страста,
не познава нито мъка, нито страх.

Алчноста ражда мъка. Алчноста ражда страх.
Този, който е освободен от алчноста,
не познава нито мъка, нито страх.

Скъп на света е човека, който притежава
добродетелност и интелект,
който е праволинеен, говори истината и
върши своята работа.

Него наричат "удхамсото" или " носен нагоре от течението"
Него, у когото е възникнало желание за Неизказаното / Нирвана/
Него, чийто ум е удовлетворен,
чийто мисли не са смутени от привързаности.

Роднини, приятели и любими посрещат с радост човека,
който дълго време е пътувал далеч
и сега се завръща невредим.
Така, както роднините посрещат свой близък,
така в другият свят човека посрещат неговите
добрини....

Буда /563-483 преди Христос/


П.П.
Това са мои преводи от 2001г. защото се отвратих от некадърните преводи които се появиха на пазара.

Приятно четене

Пиши САМО по темата, а не лични нападки с/у автора и!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

БХАГАВАДГИТА

„БХАГАВАДГИТА" И НЕЙНАТА РОЛЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ИНДИЙСКАТА КУЛТУРА

В историята на индийската култура „Бхагавадгита" („Песен за Бхагават") е наистина уникално явление. Нейната съдба е необикновено щастлива: привлича изключителното внимание на мислители и религиозни дейци; практически всички видни авторитети на индуизма се смятат задължени да направят коментар или най-малкото да се изкажат по прин¬ципните въпроси на изложеното в поемата учение. Европа се запознава с текста на произведението още със зараждането на индологията като наука. Първият превод, направен от Ч. Уилкинс през 1785 г., предизвиква огромен интерес както сред специалистите, така и сред писатели, поети, философи. Гьоте, Хегел, Шопенхауер се изказват с възторг за „Бхагавадгита". С нейното изследване се занимават много корифеи на запад¬ноевропейската индология: Х. Ласен, Е. Бюрнуф, Е. Сенар, Л. Вале-Русен, С. Леви, Е. Ламот, Ф. Еджертън. В Русия се запознават с „Бхагавадгита" през 1788 г. скоро след публикацията на Уилкинс. Н. И. Новиков издава направения от английски превод на А. А. Петров. Последен по време и един от най-успешните както в руската, така и в световната традиция на преводите от санскрит, е дело на Б. Л. Смирнов, който го е допълнил със съдържателни обяснителни бележки. В съвременна Индия литературата, посветена на този паметник, е тъй обширна, че изучаването й може да се смята за самостоятелна област в индоложката историография. Дълго време е известна само една версия на „Бхагавадгита" — тази, която използува Уилкинс. По-късно се появяват съобщения за още два текста: „кашмирски" и „явански", а въз основа на задълбочен анализ на „Махабхарата" се установява съществуването и на версия, която не е стигнала до нас. Дори може да се предполага, че има и други текстове — случаите на безследно или на почти безследно изчезнали варианти на някои съчинения съвсем не са единични. „Яванският" текст е от около Х в. и представлява кратко изложение на поемата на древноявански език. „Кашмирският" текст, независимо че предизвиква появата на собствена коментаторска традиция (макар и за кратко време), не се отличава много от основната версия, превърнала се в строго каноничен текст след направе¬ните към нея коментари от най-крупния идеолог на индуизма - Шанкара.
Извън пределите на Индия „Бхагавадгита" оказва влияние не само върху културата на Югоизточна Азия. През XVI в. е преведена на фарси, а по-късно е разпространена и в арабския свят. Въпросът кога е създадена основната версия и кога е компози¬рана поемата е предмет на научни спорове и на множество противоречиви оценки. В публикуваното през 1905 г. изследване на немския санскритолог Р. Гарбе се прави опит да се разчленят две произведения в „Бхагавадгита" — ранен религиозен трактат във възхвала на върховното божество и значително по-късно и принципно ново съчинение, което излага пантеистичното учение на веданта . Според Гарбе между двата паметника няма никаква връзка: първият е включен механично във втория, който освен това е подложен на крайно тенденциозна интерпретация. Ученият посочва точно кои части от произведението се отнасят към началния пласт: от седемстотинте шлоки той отделя 528 „най-древни". Немският индолог Р. Ото смята само 132 шлоки за „оригинални", а оста¬налия текст — за по-късна интерпретация. Такова мнение за „Бхагавадгита" имат и други западноевропейски учени, макар че мнозина, сред които и Л. Вале-Пусен, Ф. Еджертон, А. Ламот, се придържат към противоположна гледна точка. Според тях паметникът е изиграл толкова значителна роля в историята на индийската мисъл, защото именно в периода, когато се създават основните съчинения на ранния будизъм, е обединил различни религиозно-философски тенденции и като е придал друга форма на идеята на ортодоксалната традиция, й позволил успешно да си съперничи с извънредно силни идейни опоненти. Така че „Бхагавадгита" се оказва не сборник от откъси и интерполации от различно време, а цялостно произведение, обединено от нишката на единна концепция. В работата на тези индолози (особено в станалото класическо, макар и кратко изследване на Е. Ламот, написано през 1929 г. като своеобразен отговор на Р. Гарбе) са разгледани критично всички аргументи на защитниците на теорията за „двата пласта".
В резултат на продължителни проучвания на привържениците на „единната „Бхагавадгита" концепцията на Гарбе е напълно опровергана. (При общата оценка на паметника авторът на публикувания през 1969 г. фундаментален труд Р. Зенер изцяло застава на позициите на Л. Вале-Пусен и Е. Ламот.) Това не означава, че при появата си „Бхагавадгита" има точно този вид, в който е запазена до днес. Добавки и поправки, разбира се, са правени, още повече, че тя представлява уводна част към Шестата книга от една голяма епическа поема, предавана устно от поколение на поколение и подлагана на редакторска обработка. Основната идея на текста обаче, неговият вътрешен смисъл и всичко онова, което може да се нарече дух на произведението, очевидно е присъствувало още в първоначалния вариант.
Проблемът за създаването на „Бхагавадгита" е неотделим от въпроса за съдбата на епическата поема „Махабхарата". За тяхното хронологично съотношение има най-противоречиви мнения. Засега най-приемливото е, че „Бхагавадгита" се появява преди повечето от книгите на епоса. Вероятната датировка на нейния най-древен пласт е IV — III в. пр. н. е., макар че текстът очевидно е оформен значително по-късно. Като се има предвид, че сюжетната връзка с главната тема на „Махабхарата" е доста условна, твърде забележителен е фактът, че произведението — по същество религиозно-философски трактат — е включено в народната епическа поема. В повествованието за враждата между Кауравите и Нандавите, която завършва с грандиозна битка на Курукшетра, има малък епизод: един от петимата братя Пандави — Арджуна, — виждайки на бойното поле роднините си готови да започнат братоубийствена война, отказва да се сражава и иска съвет от своя наставник във военното изкуство Кришна. Кришна му обръща внимание, че като кшатрия той не може да се откаже от сражението. Арджуна се съгласява с думите на Кришна и започва битката. Впрочем събитията, свързани със сюжетната канава на „Махабхарата", се споменават само в първите глави на „Бхагавадгита". Нейното основно съдържание е диалогът за предназначението на човека, за същността на морала, за съотношението между земното и божественото. Кришна, един от многобройните герои от епоса, тук се превръща в земно въплъщение на всемогъщото божество Бхагават. Неговите съвети не са просто отговори на въпроса дали битката е справедлива, или не, а идейно наситено наставление, цялостна религиозно-философска доктрина. Поемата завършва с „прозрението" на Арджуна: той се осъзнава не само като воин, кшатрия противник на Кауравите, но и като адепт на новата вяра, за която го с спечелил самият Бхагават, приел образа на Кришна. В „Бхагавадгита" изключително лаконично е изразен твърде сложен комплекс от идеи и представи. Нейната огромна популярност обаче, непозната за други произведения от този род, до голяма степен се определя от това, че е част от епоса. Заедно с другите негови книги тя влиза непосредствено в живота на обикновените хора в Индия, изпълнява се от странствуващи певци и разказвачи; превръща се в част от истинската народна култура, за което, естествено, допринасят високите й художествени достойнства.
Съставено от двустишия , това сложно, на места извънредно трудно за разбиране произведение се запомня лесно. Едни го възприемат само като епизод от наситената със събития „Махабхарата", други — като ново учение, което дава отговор на въпросите за битието на света и призванието на човека... Трябва да отбележим, че излагането на философска доктрина чрез диалог между учител и ученик, бог и човек, цар и мъдрец, мъж и жена, е прийом, широко застъпен в индийската литература. И Упанишадите, и най-известният паметник на будистката мисъл „Въпросите на цар Милинда" („Милиндапанха") поставят сериозни проблеми на мирогледа, като използуват диалога, но тяхната известност не издържа никакво сравнение с популярността на „Бхагавадгита".
Учението, отразено в поемата, е формирано в епоха, когато съществуват редица разнородни религиозно-философски течения: брахманизмът на упанишадите, будизмът, джайнизмът, учението на адживиките; през този период се зараждат философските школи санкхя и йога. При взаимодействието със споменатите течения „Бхагавадгита" приема някои от техните положения и в същото време показва напълно самостоятелна и в много отношения оригинална система от възгледи. Това е своеобразен опит за реформа на брахманистките идеи в рамките на ортодоксалната традиция, която трябва да бъде укрепена в условията на значителни промени в социалния и духовния живот. Ето защо истинският характер на учението на „Бхагавадгита" може да се разбере само ако се съпостави с идеите на упанишадите и реформаторските направления и секти.
Проучването на текста показва, че поемата е „по-млада" от ранните упанишади и може да се отнесе към времето на тъй наречените средни упанишади. Най-много съответствия има с „Шветашватара" и „Катха". Тази приемственост е напълно осъзната и от нейните създатели. Тя се изразява не само в сходството на редица доктринални принципи и в употребата на еднакви термини, но и в преките, понякога почти дословни съвпадения.
Трябва да се отбележи, че и в другите части на „Махабхарата" има паралели с Упанишадите, но техният брой в „Бхагавадгита" е толкова голям, че те в никакъв случай не могат да се обяснят само с „общата идейна атмосфера" или просто с това, че нейните автори познават добре отделните съчинения. Откъсите, които дословно повтарят брахманисткия източник, засягат кардиналните въпроси на доктрината.
Подобно на късната брахманска литература, и „Бхагавадгита" утвърждава реалността на всеобемащото космическо начало, което поражда всички неща. Действително съществува само „абсолютьт", а предметите на видимия свят са резултат от действието на неговата магическа, творяща сила — Майя (думата се среща многократно в поемата, при това в същото значение, в каквото и в Упанишадите). Връзката между тях не се обяснява, говори се само за абсолюта — „проявен" и „непроявен" (вякта и авякта). Знанието насочва мъдрия към истинния първоизточник. Аналогично се разглежда и освобождението — целта на пътя. който води от обикновеното състояние, когато нещата изглеждат реални, към „религиозното просветление", когато съществува единствено Брахман (абсолютът).
И в двата паметника „просветлението се разкрива като отсъствие на двойственост. Изчезва различието между субекта и обекта, между прекланящия се и обекта на преклонението, между битието и небитието; дори между знанието и незнанието. Защото и знанието е необходимо само докато има незнание, докато индивидът е скован от веригите на самсара. „Шветашватараупанишад" казва: „Когато няма тъма, няма ни ден, ни нощ, ни съществуващо, ни несъществуващо — [има] само един, който носи щастие (тоест — Брахман. — Б.а. IV, 18). Съответно в „Бхагавадгита": „Безначалният висш Брахман не се определя нито като съществуващо, нито като несъществуващо." (XIII, 12.)
Вселенското начало е неуловимо тъкмо поради това, че едновременно се намира във всички неща. То се явява като някаква „фина същност" на света, която не може да бъде разпозната с обикновеното зрение: „Ни отгоре, ни в ширина, ни в средата го е обхванал някой, няма нищо на него подобно... Образът му е незрим... Тези, които със сърце и разум знаят него — пребиваващия в сърцето; — те стават безсмъртни." („Шветашватара упанишад", IV, 19-20.) Да сравним с „Бхагавадгита": „Вън и вътре във всички същества, подвижен и неподвижен, той е непознаваем...* Той пребивава в сърцето на всеки." (ХIII, 15-17.)
Концепцията за карма в „Бхагавадгита" е напълно съпоставима с тълкуването на карма в Упанишадите. Във всички части на поемата се повтаря, че законът, който обуславя новите въплъщения в съответствие с деянията от миналите рождения, е универсален. Карма е всеобемаща, подвластни са й дори боговете: „Тъй както изоставяйки старите дрехи, човек взема нови, други, тъй изоставяйки старите тела, Въплътения влиза в други, нови." (II, 22.) Подобни текстове в „Бхагавадгита" се срещат често (незначителните стилистични отклонения не променят смисъла на основната идея). Паралелите с Упанишадите са многобройни и разнообразни. Да си спомним например „Брихадараняка": „Тъй както златарят взема къс злато и му придава нов, по-прекрасен образ, тъй и този атман оставя това тяло и разсейвайки незнанието, се претворява в друг, по-нов, по-прекрасен образ..." (IV, 4, 4.)
И двата паметника обрисуват „движението на душите към освобождение" , употребявайки еднакво сравнение: индивидуалните съществата като реки, тяхното движение завършва със сливането с океана, където ограниченото и частното изчезват, разтварят се в неизменната цялост на океана. И друга доктринална идея на „Бхагавадгита" води началото си от Упанишадите — идеята за „вътрешния повелител" (антариямин), който определя всички действия, макар че остава не¬засегнат от тях. „Под мое наблюдение природата създава подвижното и неподвижното, по тази причина, Каунтея, светът се върти" („Бхагавадгита" IX, 10 — става въпрос за Бхагават). За същото говори и „Брихадараняка", която нарича ат¬ман „вътрешен повелител" на природата, на всичките й стихии (III, 7). Атманът Бхагават е „великият господар на света в „Бхагавадгита" (IX, 11) и „всемирният повелител" в Упанишадите? „Наистина този Атман е владетел на всички същества, цар на всички същества. Тъй както всички спици са вместени между оста и обръча на колелото, тъй всички същества, всички богове, всички светове и всички дихания, всички атмани са вместени в този Атман." („Брихадараняка", II, 5, 15.) Тези съвпадения (броят им може да бъде значително увеличен) не означават обаче, че учението на „Бхагавадгита" е елементарно продължение на възгледите на мъдреците от Упанишадите. Техните идеи са своеобразна основа, върху която се издига напълно самостоятелно учение.
Чрез оригинален синтез „Бхагавадгита" обединява концепциите на много традиции, включително и на ранноведийската. Възприемайки Упанишадите като един от източниците на своята доктрина, тя се обръща и към образите на ведизма. Отношението й към тях напомня позицията на упанишадите. Ведийските божества се почитат, жертвоприношението, предписано от самхитите, се признава за необходимо. Но наред с това оценката на ведийския култ като цяло остава твърде сложен момент в системата от възгледи на създателите на поемата.
Срещат се доста открити нападки срещу абсолютния авторитет на самхитите. Изложеното в тях учение се характеризира като непълна истина, истина, неспособна да доведе до „пълно освобождение". Неразумните си служат с пищната реч, позовават се на буквата на ведата. Те казват: „Няма нищо друго." Тя ги подтиква към желания, тласка ги към рая; като плод на кармата им обещава рождение, пълна е с предписания и обре¬ди за постигане на богатства и власт." (II, 42-43) Цитираният откъс показва, че ведите се приемат като полезни единствено за постигане на „материални цели" — богатство и власт на земята и райско блаженство след смъртта. Ведийските текстове се разглеждат като естествена част от света, също подложена на действието на трите изначални качества — гуни, които (според „Бхагавадгита" и санкхя) обуславят всички световни процеси; само „религиозното спасение" позволява избавянето от тяхната пълна власт: „В царството на трите гуни се намират ведите, откажи се от трите гуни, Арджуна!" (II, 45.) По-нататък текстът открито призовава към отказ от ведите, като това е задължителното условие за освобождението.
Въпреки това на доста места в поемата се признава значението на ведите като свещени текстове. За тях се говори почтително и се забелязва тенденция да бъдат свързани с учението на „Бхагавадгита". В тези случаи самхитите не се противопоставят на поемата, а се оказват елемент на нейната доктрина. Прославеният в поемата Бхагават се проявява като тънък познавач на ведите и създател на упанишадите, които са заключителната част на традиционните текстове: „В сърцето на всеки аз пребивавам, от мен са паметта, знанията, съжденията. Аз съм единственото, което се познава чрез всички Веди; аз съм познавач на ведите и творец на завършека на ведите (т. е. „веданта" — древното наименование на Упанишадите) (XV, 15). Текстът ясно изразява тенденцията „Бхагавадгита" да се тълкува като резултат на цялата ведийска традиция и като нейно закономерно продължение; той свидетелствува и за стремежа на авторите на поемата да привлекат на своя страна онези привърженици на ортодоксалния брахманизъм, които продължават да смятат ведите за най-важната част от религиозните текстове.
В учението на „Бхагавадгита" влизат много ведийски представи, например за ада и рая. Възвестява се, че лошите постъпки водят до падение в бездната на мрака и страданията. „Тройна е вратата на преизподнята (нарака), погубваща човека: похот, гняв, алчност — се казва в XVI глава. — И трите следва да се отхвърлят." (XVI, 21.) Раят (наречен както и в по-ранни текстове сварга) е представен като обител на радостта, където пребивават боговете. Добрите дела довеждат вярващия в „небесния свят", но след като изчерпи своите добродетели, той се връща в земното лоно. Идеята за рая и ада се свързва с общото учение на „Бхагавадгита" за превъзходството на освобождението над райското блаженство, обещавано от ведите. Непрекъснатото споменаване на ведийски богове, духове, обожествени мъдреци и герои е още една черта, която сближава поемата с текстовете на самхитите. Примерите на добродетелно поведение се подкрепят от епизодите, в които действуват персонажи от ведийската литература; грешниците и „заблудилите се души" се оказват под властта на асурите и ракшасите.
При оценяване на значението на ведийските сборници се забелязва любопитна закономерност: когато се изреждат, „Самаведа" идва непосредствено след „Ригведа". Предпочитанието й пред „Яджурведа", която традиционно е на второ място, очевидно се обяснява с особената роля на „Самаведа" в ритуала: тържествените песнопения в нея съответствуват в по-голяма степен на емоционалния дух на „Бхагавадгита", отколкото сухите предписания на „Яджурведа". „Атхарваведа" изобщо не се споменава в текста. Вероятно брахманистката школа, от която произлизат създателите на „Бхагавадгита", намират „четвъртата веда" за нисша и нечиста, за несравнима с първите три.
Отношението на авторите на поемата към по-ранните произведения на ортодоксалната традиция е изразено изчерпателно в началото на IV глава. Подчертава се, че „Бхагавадгита" в никакъв случай не противоречи на тази традиция, а, напротив — по-добре от всички други направления изразява нейна¬та същност, че подобно на ведите, учението, фиксирано в пое¬мата, е съществувало извечно: то започва от Вивасват — слънчевото божество, от което го получава прародителят на хората Ману, а после неговият син Икшваку — легендарният основоположник на Слънчевата династия. (Спецификата на „Бхагавадгита" в този случай се проявява в това, че според нейните автори учението се предава от мъдреци-кшдаирнм, а не от брахмани.)
В поемата много често се повтарят думите санкхя и йога. И въпреки че те се употребяват в специфичен, типичен за „Бхагавадгита" смисъл, не бива да се смята, че използуването им е случайно. Възниква естественият въпрос какви са взаимоотно¬шенията на паметника с тези влиятелни в древна и среднове¬ковна Индия философски системи. Да се отговори, е извънредно трудно: до нас не са стигнали съчиненията на ранната санкхя, а що се отнася до „Йогасутра" на Патанджали, това съчинение, формирало се вероятно след „Бхагавадгита", също би могло да се опира на някакви древни, загубени в последствие текстове. Името на Капила — легендарният мъдрец, според преданието основателят на санкхя, се споменава само веднъж в поемата (Х, 26), така че от този единичен факт едва ли е възможно да се прави извод за генетична връзка на тази философска школа с учението на „Бхагавадгита". (Не е изключено в „Бхагавадгита" да става въпрос за друг полумитичен мъдрец със същото име.) Независимо от това редица нейни положения показват известно сходство с идеите, оформили се по-късно в двете споменати системи.

Пиши САМО по темата, а не лични нападки с/у автора и!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук съм ви превел разговорът м/у Арджуна и неговият Учител Кришна.

Бхагават Гита – Йога на медитацията

Арджуна:
Кришна, ти описваш тази йога като живот в съюз с Браман. Но аз не разбирам как това може да е постоянно. Умът е толкова много неспокоен.
Неспокоен е човешкия ум,
Толкова силно разтърсван
в хватката на сетивата.
Груб и отрасъл корав,
с упорито желание
за това, което е земно/материално
Кой ще го опитоми?
Наистина аз мисля
че бурята не е по-дива.

Шри Кришна:

Да, Арджуна умът е неспокоен, без съмнение и е трудно да се укроти. Но той може да се доведе под контрол с постоянно практикуване и упражняване на безпристрастие. Определено ако един човек няма никакъв контрол над своето „его” той ще намери този вид йога трудна за овладяване. Но един самоконтролиращ се човек може да я овладее ако се бори твърдо и използува правилните методи.

Арджуна:

Да предположим, че човек има вяра, но не се бори достатъчно твърдо? Неговият ум скита далеч от практикуването на йога и той пропуска да постигне съвършенството. Какво ще стане от него тогава?
Когато човек се отдалечи от Пътя към Браман той загубва и двата живота – светския и духовния. Той няма подкрепа от никъде. Не е ли той загубен както един разкъсан облак е загубен на небето?
Това е съмнението, което ме тормози Кришна и само ти можеш да го отстраниш цялото от моя ум. Нека да чуя твоят отговор.

Шри Кришна:

Не синко, този човек не е загубен нито в този свят, нито в следващия. Нито един, който търси Браман някога достига до
лош край. Дори ако един човек се отдалечи от практикуването на йога, той все пак ще спечели рая на извършителите на добри дела и ще обитава там много дълги години. След това той ще бъде прероден в домът на чисти и преуспяващи родители. Той дори може да се роди в семейството на просветлен йога. Но такова раждане на този свят е по-трудно да се постигне.
Тогава той ще си възстанови духовното проникновение, което притежаваше в предишното си тяло и ще се бори по-силно от всякога за Съвършенството. Поради своето практикуване в предишния си живот той ще бъде движен към обединението с Браман дори ....напук на себе си. Защото човекът, който веднаж е попитал/потърсил Пътя към Браман отива по-далеч от който и да било просто изпълнител на ведичните ритуали. Чрез твърда борба и изчистване от всички нечистотии, този йога ще се движи постепенно към съвършенството през много прераждания и накрая ще постигне най-висшата цел.
Велик е този йога, който търси да се слее с Браман.
По-велик от този, който си умъртвява тялото.
По-велик от този, който е станал учен.
По-велик от извършителя на добри дела.
Затова Арджуна стани йога.

Този, който ми дава цялото си сърце.
Този който ме боготвори с вяра и любов.
Този йога над всички други
Аз наричам Мой собствен.

Познание и Изживяване

Шри Кришна:

Посвети цялата си мисъл на Мен и практикувай йога. Приеми Ме за твое единствено убежище. Аз ще ти кажа как правейки това ти ще Ме узнаеш в моята тотална реалност, без никаква сянка от съмнение. Аз ще ти дам цялото това Познание и директното духовно Изживяване също. Когато един човек има това, нищо друго на този свят не остава за узнаване.
Кой се грижи да търси
Това съвършено Освобождение?
Един човек може би
на много хиляди.
Тогава кажи ми колко от тези,
които търсят Свободата
ще узнаят тоталната Истина
на Моето Същество?
Може би само един.
Моята Prakriti е една осморна композиция:
Земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелект и его.
Ти трябва да разбереш, че отвъд тях и разделен от тях е ТОВА /That/
което е Принципа на съзнанието на всички същества и Извора на живота във всичко. То поддържа вселената.
Узнай тази моя Пракрити !
Слей се/обедини се с мен
Утробата на всички същества.
Аз съм рождението на този космос
и неговото разпадане/разформироване също.
Аз съм Този, който причинява нещата.
Никой друг освен мен.
На мене се държат тези светове,
Както перлите нанизани на една огърлица.

Аз съм субстанцията на водите.
Блясъка на слънцето и луната.
ОМ на всички Веди.
„Словото” което е Бог.
Това съм Аз, който отеква/кънти в етера
и Съм силата в човека.
Аз съм свещенния мириз на земята.
Светлината на огъня.
Живота във всичко живо.
Аскетичността в аскетите.

Узнай ме ти вечно семе
на всичко, което расте.
Интелигентноста на този, който разбира.
Енергията на активния.
В силния – аз съм силата.
Безпрепятствувана от похотта
и обектите на непреодолими желания.
Аз съм всичко, което един човек
може да пожелае.
Без нарушаване на Закона
на неговата природа.

Ти трябва да знаеш, всичко, което принадлежи на състоянията sattwa, rajas и tamas произхожда от Мен. Те се съдържат в Мен, но аз не съм в тях. Целият свят е заблуждаван от настроения и ментални становища, които са израз на тези 3 гуни. Ето защо светът пропуска да ме познае какъвто аз наистина СЪМ. Аз стоя отделен от всички тях - Най-Висш и Безсмъртен.

Колко трудно е да пробиеш
в тази моя Мая / голямата илюзия/
направена от гуните.
Но този, който се подслони
в Мен единствено.
Ще премине отвъд Мая.
Само той и никой друг !

Извършителите на зло
не се обръщат към Мен.
Те са заблудени.
Затъват надолу всред смъртните.
Тяхният разум е загубен
в лабиринтите на Мая.
Щом сърцето вече не е човешко
то се променя отвътре
до сърцето на един дявол.

Всред тези, които са се пречистили с тяхните добри дела има 4 вида хора, които ме боготворят:

следва......

...продължение...

Изтощените в света
Търсачите на Познанието
Търсачите на щастие
Търсачите с духовно разграничаване

Човекът с разграничаване е най-високо от тези всичките. Той е постоянно обединен/в съюз с Мене. Той се посвещава на Мен винаги и на никого друг. Защото аз съм му много скъп и той е скъп за мене.
Определено всички тези са достойни,
но човека на дискриминирането
Аз виждам като самия мой Себе си.
Защото той самия ме обича,
защото Аз самия съм последната
и единствена цел на неговата посветена душа.

През много дълги животи
неговата дискриминация/разграничаване узряваха
Той ме направи свой подслон,
знаейки че Браман е всичко.
Каква рядкост са такива възвишени.

Хората чиято разграничителност е била притъпена от светски желания се прикрепя към един или друг ритуал или култ и се обръща към различни божества, съобразно импулсите на вродената си природа. Но няма никакво значение на какво божество един човек избира да се посвети и да боготвори. Ако той има вяра – Аз ще направя неговата вяра непоклатима. Надарен с вярата, която му давам, той боготвори това божество и получава от него всичко, за което се моли. В Реалността самият Аз съм този, който дава.
Но тези хора с повърхностно разбиране се молят само за това, което е преходно и разрушимо. Поклонниците на devas ще отидат при devas. И също посветилите се на Мен ще дойдат при Мен. Така мисли невежите – че Аз непроявения Съм ставам човек. Те не знаят
Моята природа – That и Браман са едно – непроменимо, свръхчовешко.

Забулен в моята Мая Аз не се показвам на мнозина. Как може този свят объркан от заблуждения да ме познае. Мен, който не съм бил раждан и не се променям. Аз знам всички същества Арджуна – отминали, настоящи и тези, които ще дойдат. Но никой не знае Мене. Всички живи същества биват заблудени щом се родят от заблудата, че този относителен/временен свят е истински. Тази заблуда възниква от тяхното собствено желание и омраза. Но извършителите на добри дела, чийто лоша карма е изчерпана са освобождавани от тази заблуда за преходния свят. Те се държат здраво за своята клетва и ме боготворят.
Човек търси подслон в Мене, за да избяга от неговите страхове от старостта и смъртта. Така те ще узнаят Браман и цялата природа на Атман и съзидателната енергия, която е в Браман. Узнавайки Мен те разбират природата на относителния/временен свят и на индивидуалния човек и Бог, който контролира/има властта над всички действия. Дори в часа на смъртта те продължават да Ме знаят и в този час цялото им съзнание се слива с Моето.

следва.....

Пиши САМО по темата, а не лични нападки с/у автора и!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Как взимате решенията - с ума или със сърцето ? Замисляли ли сте се по този въпрос ? В кой от двата случая сте по-доволни от взетите решения. "

Нека да изясним тези понятия:

1.Човешкият ум какво е това?
Това е просто един Биокомп вграден в главите ни от Твореца с точно определени функции и задачи. Да ни помага да оцеляваме в света на хората. Този Биокомп Цар УМ на когото всички робуват НЕ Е СЪВЪРШЕН! И не може да даде отговор на най-основните въпроси:
- Кой съм аз? Откъде съм дошъл и къде ще отида като умра?
- Какъв е смисълът на моя живот?
- Има ли Бог?
И т.н. и т.н.
Този Биокомп си има Хард Диск - памет и помни всичко още от майчината утроба до сетния ни час. Помни, сравнява и вади заключения, които понякога са правилни, но най-често погрешни.
"Ум умува, ум царува, ум патки пасе" казва народната мъдрост.

ВСИЧКИ СВЕТОВНИ ВОЙНИ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И РАЗРУШЕНИЯ СА ПЛОД НА ТОЗИ НАШ ЦАР УМ.

А сърцето?
Буквално казано това, което наричаме "сърцето" е нищо повече от един мускул с предназначение да помпа кръв и хранителни вещества до всяка клетка. То нито мисли, нито разсъждава, нито има интелект.
Но..... ИНТУИЦИЯТА е нещо съвсем друго. Тя е някъде в гърдите и областа на стомаха. Нейният Глас е тих и неуловим. За разлика от грубия и диктаторски глас на ума. За да го чуем трябва да сме притихнали и спокойни и съсредоточени навътре в Себе си. Този Глас ни дава САМО НАЙ-ПРАВИЛНИ ОТГОВОРИ И НИКОГА НЕ ГРЕШИ ! Това е Гласът на Душата в нас - която е Божествена по своята природа. Когато слушаме този Глас на Душата може целият свят да е против нас и нашето становище, но..... В КРАЙНА СМЕТКА НИЕ ИЗЛИЗАМЕ ПРАВИ !!!

Та.... всичко е въпрос на личен избор....



Идеалната комбинация е КОГАТО УМЪТ СПРЕ ДА ПРОИЗВЕЖДА СВОИТЕ МИСЛИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ И СЕ ПРЕВЪРНЕ В ИНСТРУМЕНТ НА ДУШАТА - БОГА. И това е крайната Цел на нашето съществувание.

Пиши САМО по темата, а не лични нападки с/у автора и!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

защо спамиш в този клуб?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добър въпрос...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

нали е вече модератор - да си спами в своята кочинка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е да ама там няма посетители и не му е интересно

На всички е втръснал този спам... но той е упорит - продължава агонията до безкрай

Пробва се в Споделено и там му забраниха да си разпространява спама... сега е тук - утре някъде другаде... важното е да продължава до пълна загуба на съзнание

Зле са нещата с него за съжаление... това е някаква обсесия. Блъди говори за лошите гени... говори пък спре по някое време и каже нещо наистина гениално... при Адекватния няма спирка... до безкрай едно и също... като развалена плоча.

Жалко е наистина... но това са фактите.

щото е луд

"защо спамиш в този клуб?"

Пиша за Живота, Вселената и всичко останало.
А ти за какво нахълта да дрискаш и тук?

Този клуб не е за тъпигьози като тебе !!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами кажи нещо за самата книга! Харесва ли ти?

Първосигнален идиот такъв, това е клуб, където се дискутира книгата на Дъглас Адамс. Така че си бълвай полюциите другаде.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Започнах да чета с интерес, но автора малко се е олял, няма дискусия, дебат.. нищо.