Истината... Вечността / Фен клубове / Животът, вселената и всичко останало

Дхамапада

От "Dhammapada"
тема "За изборът" /първа част/:

Ние сме това, което мислим.
Всичко, което сме - произлиза от нашите мисли.
С нашите мисли ние правим света.
Говори и действувай с един нечист ум и...грижите ще те следват,
както колелото следва волът, който тегли каруцата.

Ние сме това, което мислим.
Всичко, което сме - произлиза от нашите мисли.
С нашите мисли ние правим света.
Говори и действувай с чист ум и.....щастието ще те следва,
като твоя неизменна сянка.

На този свят умразата още никога не е отстранила омраза.
Само любовта отстранява омразата.
Това е законът древен и неизтощим.
Ти също ще изчезнеш един ден.
Знаейки това как можеш да влизаш в кавга.

Буда /563-483 преди Христос/

………………………………………………

От "Dhammapada"

тема "За изборът" / 2 част/:

" Колко лесно вятърът прекършва едно чупливо дърво.
Търси щастието в сетивата, посвети се на ядене, пиене и секс
и ти също ще бъдеш изкоренен.

Вятърът не може да изкорени една планина.
Изкушенията не могат да докоснат човекът,
който е буден, силен и скромен.
Който се е надмогнал и следва Законът.

Ако мислите на един човек са мътни,
ако той е безразсъден и пълен с лъжа
как може да облече жълтата роба?

А който е господар на своята собствена природа
Интелигентен, чист и истински
Той може да облече жълтата роба.

Бъркайки фалшивото за истинското
и истинското за фалшиво,
ти игнорираш сърцето
и се изпълваш с желания.

Виж фалшивото като фалшиво,
истинското като истинско,
погледни в сърцето си,
Следвай своята природа.

Един лекомислен ум е един слаб покрив.
Страсти като дъжд наводняват къщата.
Но ако покривът е здрав
- това е сигурен подслон.

Колкото и святи думи да четеш,
колкото и много да ги говориш,
каква полза ще ти донесат
ако не действуваш съобразно с тях?

Ти един пастир ли си,
който брои овците на другите
никога не стъпвайки сам на Пътя?

Чети колкото искаш малко думи
и говори по-малко
Но действувай според Законът!

Откажи се от старите начини:
Страсти, враждебност, глупост.
Узнай Истината и намери Мир!
Стъпи на Пътя.

Буда /563-483 пр.Хр./
....следва темата "Пробуждане"

………………………………………………..

От "Dhammapada"

тема "Будноста"

" Будноста е път към Живота.
Глупакът спи....
все едно, че вече е мъртав.
Но Учителят е буден
и Той живее завинаги.

Той наблюдава, той е ясен.

Колко щастлив е той?!
Защото Той вижда че будноста е Живота.
Колко щастлив е Той?!
Следвайки Пътя на Будноста.
С голямо постоянство Той медитира,
търси Свободата и Щастието.

И тъй събуди се, откликвай, внимавай!
работи с грижа и внимание.
Живей по този начин ..и Светлината ще расте в теб.

Глупакът е безгрижен.
Но Учителят охранява своите будности.
Това е неговото най-скъпо съкровище.
Той никога не се поддава на желанията
Той медитира
и в силата на своето решение
Той открива Истинското Щастие.
Той преодолява желанията
и от кулата на Мъдроста
Той гледа надолу безстрастно
над страдащата тълпа.
От върха на планината той гледа надолу
към тези които живеят до земята.

Разумен между безумните
Буден докато другите сънуват
Бърз като състезателен кон
той изпреварва на полето.

Чрез Будност Индра стана Бог на боговете.
Колко прекрасно е да си буден.
Колко глупаво - да спиш."

Буда /563-483 пр.Хр/
.....следва темата " Умът"

…………………………………………

От "Dhammapada"

Тема "Умът-мисълта"

" Както стрелецът издялква и прави прави своите стрели,
така Учителят отправя своите изправени мисли.

Като една риба извадена от водата
се мята на брегът.
Мислите се блъскат и трептят,
те вибрират и са нестабилни.
Те странстват по тяхна воля.
добре е да ги контролираш.
И овладяването им носи Щастие.

Но колко финни са те, колко заблуждаващи.
задачата е да ги укротиш
и командвайки ги - да намериш Щастието.

Как може една безпокойна мисъл
за разбере Пътят?
Ако човек е обезпокоен
той никога няма да се изпълни с Познанието.

С пълна концентрация
Учителят направлява своите мисли,
Той приключва тяхното скитане,
седнал в пещерата на Сърцето
Той намира Свободата.

Една необезпокоена мисъл
спира да оценява
какво е право и криво.
Една мисъл над осъждането
наблюдава и разбира.

Твоят най-голям противник не може да те нарани
така, както твоите собствени мисли - неовладяни

Но веднаж овладяни
никой не може да ти помогне повече
нито дори твоят баща или майка.

Буда

....следва темата: "Цветята"

……………………………….

От "Dhammapada"

тема: "Цветята"

" Кой ще победи този свят
и светът на смъртта с всичките и богове?
Кой ще открие сияйният Път на Законът?

Ти ще го сториш!
Както този човек, който търси цветя,
намира най-красивото, най-рядкото цвете.

Разбери, че това тяло
е просто като пяната на една вълна,
сянката на една сянка.
Пречупи стрелите на цветята на желанията
и тогава невидим..
се измъкни от Царя на Смърта
и продължавай пътуването си...

Смъртта покорява човекът,
който отглежда цветя,
докато с разсеяни мисли и жадни сетива
търси напразно щастието
в удоволствията на този свят.
Смърта го отвлича,
както един порой отвлича едно заспало село.

Пчелата събира нектар от цветята
без да се привързва към тяхната красота и аромат.
Нека Учителят да се застоява и да скита.
Погледни своите собствени грешки,
какво си направил и какво не си успял да направиш.
Отмини грешките на другите.

Като едно красиво,
Блестящо, но...без мирис цвете,
са красиви, но празни думите на човекът,
който говори, но не вярва в думите си.

Ароматът на сандаловото дърво, розата, жасминът
не могат да пътуват с/у вятъра.
Но ароматът на добродетелта
пътува срещу вятъра
...до краят на света.

Колко по-фин е ароматът на добродетелта
от този на сандаловото дърво, розата,синият лотус и жасминът.
Тяхният аромат не достига далеч,
но ароматът на добродетелта
се издига до небесата.

Желанията никога не прекосяват пътя
на добродетелният буден човек.
Неговото излъчване ги освобождава.

Следвай Пробуденият
И от тълпата на слепите
светлината на твоята мъдрост
ще свети чиста.

Буда /563-483 пр.Х./

....следва темата: "Глупакът"

………………………………

От "Dhammapada"

тема: "Глупакът"

" Колко дълга е нощта за будуващият,
колко дълъг е пътя за забързаният пътник.
Колко дълго е скитането през много живота
за глупакът, който губи своят Път?

Ако пътникът не може да намери
Учител или приятел да върви с него,
нека пътува сам, вместо в компанията на един глупак.
И той ще постигне Целта си,
както слонът преминава сам през джунглата.

"Моите деца, моето богатство" - се безпокои глупакът,
но откъде има той децата и богатството?
Той не е дори собственик на себе си.

Глупакът, който знае че е един глупак
е мъничко мъдър.
Глупакът, който си мисли че е мъдър
е само един глупак.

Лъжицата узнава ли вкусът на супата?
Един глупак може да живее целият си живот
в компанията на един Учител
и....все така да пропусне своят Път.

Езикът вкусва супата,
ако си буден в присъствието на Учителя
само един момент ще ти покаже Пътят.

Глупакът е свой собствен враг,
своят "шеф", който сам си създава
е неговото разрушение.
Колко горчиво страда той...

Защо правиш това за което ще съжаляваш?
Прави само това, за което няма да съжаляваш,
и се изпълни с радост.

От месеци глупакът може да пости
ядейки само връхчетата на тревата.
И все пак той не струва и пукната пара
без Учителят чията храна е Пътят.

Каквото и да научи един глупак,
това го прави само по-глупав.
Познанието му блокира главата,
защото тогава той търси признание,
едно място всред хората,
...едно място над хората:

"...Нека те да узнаят за моята дейност,
нека всеки да ме търси
за направление/насока"
-такива са неговите желания,
такава е неговата високопарна гордост.

Един път води към богатство и слава,
друг към краят на пътуването.

Не търси признанието,
но следвай Пробуденият
и....се освободи.

Буда /568-483 пр.Хр./

......следва темата: "Мъдрецът"

…………………………………………

От "Dhammapada"

тема: "Мъдрият"

" Мъдрият ти казва къде си сгрешил
и къде...ще сгрешиш.
Неоценими тайни!
Следвай го, следвай Пътят!

Остави го да те наказва и да те учи
и да те пази от беди.
Светът може да го мрази,
но добрият човек го обича.

Не търси лоша компания,
или хора, които не ги е грижа.
Намери приятели, които обичат Истината.

Вятърът не може да разклати една планина,
нито възхвалите или обвиненията
разклащат мъдрият.

Той е яснота.
Чувайки Истината той е като едно езеро
чисто и спокойно и дълбоко.

Щастие или скръб,
каквото и да те достигне..
върви недокоснат, непривързан.

Не питай за семейство или власт или богатство.
нито за себе си нито за някой друг.
Може ли мъдрият да пожелае да се издигне несправедливо.

Малцина прекосяват реката.
Повечето са изхвърляни на този бряг.
На речният бряг те търчат напред и назад.

Но мъдрият човек, следвайки Пътят,
прекосява реката отвъд смърта.
Той изоставя пътя на мракът,
заради Пътя на Светлината.

Освободен от желанията,
освободен от притежания,
освободен от тъмните страни на сърцето
Той се наслаждава страхотно на своята свобода.

На този свят мъдрият човек
става самият една Светлина
Чиста, блестяща, свободна.

Буда /568-483 пр.Христос/

От "Dhamapada"

тема: "за Хилядите"

" По-добра от 1000 празни думи е 1 дума, която донася мир.
По-добър от 1000 безсъдържателни куплета е 1 куплет, който донася мир.
Ако в битки някой победи 1000х1000 врагове, а друг победи себе си,
то измежду двамата именно вторият е най-великият завоевател.
Дори и секунда почит към човек, пропил душата си с истинското Познание
е по-добра от 100 год. преклонения и жертвоприношения в търсене на
заслуги.
Да признаеш такъв човек /Учителя/ на добродетелта и святоста е да постигнеш
победа над самият живот. И да получиш красота, сила и щастие.
1 ден живот на добродетелност и самовглъбяване е по-добър от 100 год. живот на порочност и разпуснатост.
1 ден живот на мъдрост и самовглъбяване е по-добър от 100 год. на невежество и разгул.
1 ден на непоколебима сила е по-добър от 100 год. живот на слабост и ленивост.
Живот от 1 ден на човек, който вижда висшият Закон на Безсмъртното е по-добър от 100 год. живот на този, за когото то е незримо.

……………………………………….

От "Dhamapada"

тема: " Злото"

"Побързай да правиш добро, ако си бавен и муден в добрите си дела, умът ти ще намери наслада в злото.
Ако човек извърши грях, нека не го допуска отново. Нека той да не намира
наслада в греха. Плодът на злото е - страдание.
Нека човек никога не спира ако това, което върши е добро. Нека се наслаждава на доброто. Плодът на доброто е щастие.
Дори злодеят вижда щастие, докато неговото зло дело не узрее. Но когато това стане - тогава злодеят вижда зло.
Дори добрият вижда зло, докато неговото добро дело не узрее. Но, когато това стане - добрият вижда щастие.
Нека човек не мисли лекомислено за злото като си казва: "То никога няма да дойде при мен" Даже от дъждовните капки се напълва каната. Глупецът се изпълва със зло, дори ако го събира малко по малко.
Нека човек не мисли лекомислено за доброто, като си казва: "То никога няма да дойде при мен" Даже от дъждовните капки се напълва каната. Мъдрият се изпълва с добро, дори ако го събира малко по малко.
Нека човек да страни от злите дела така, както търговецът с малко спътници и много богатство страни от опасните пътища, а човекът, който обича живота - страни от отровата.
Този, чиято ръка не е наранена, може да докосва отрова с ръката си. Отровата не действа на този, който не е наранен. Ето така не съществува и зло за този, който сам не върши зло.
Ако някой оскърби безобиден, чист и невинен човек, злото се стоварва обратно в/у глупеца, който го е извършил, така както пясъка, хвърлен с/у вятъра се връща обратно..
Някои хора се раждат отново. Злодеите отиват в ада, а праведните - на небето.
Тези, които са освободени от всички земни стремежи, постигат Нирвана.

Буда /568-483 пр. Христос/
.......следва темата: "Насилието"

………………………………..

От "Dhamapada"

тема: " Насилието"

" Всички същества треперят пред насилието.
Всички се страхуват от смъртта. Всички обичат живота.

Виж себе си в другите - тогава кого би наранил?
Този, който в търсенето на собственото си щастие наранява тези,
които търсят също щастие - никога няма да намери щастие.

Защото твоят брат е като тебе - и той иска да е щастлив.
Никога не говори груби думи - защото те ще се върнат при тебе.
Ядосаните думи нараняват и....болката се връща обратно.

Като един счупен гонг - бъди тих и спокоен.
Узнай Тишината на Свободата....където всяка борба спира.

Подобно на пастира, който гони стадото крави по полето,
староста и смъртта гонят човека пред себе си.

Глупецът не осъзнава сторените от него злини.
Той сам запалва огънят, на който един ден сам ще гори.
Този, който причинява болка на невинни и кротки хора,
ще го постигнат едно от тези 10 неща:

Мъчително страдание, загуба, увреждане на тялото, тежко огорчение или
загуба на ума, царска немилост или ужасно обвинение, загуба на близки,
или разорение. или светкавица ще изпепели къщите му.

А когато тялото му бъде унищожено - глупецът ще отиде в ада.

Нито ходенето гол, нито сплетена коса, нито нечистоплътност, нито
постене, нито посипване на главата с пепел, нито неподвижно седене
могат да пречистят този смъртен, който не е превъзмогнал своите
желания.

Но този, който дори и облечен в красиви одежди се упражнява да
бъде спокоен, който е тих, овладян, сдържан, непорочен и който
не осъжда и укорява никого - докато има вяра....той е истинският
търсач на Истината.

Ще се намери ли на този свят поне един човек, дотолкова обгърнат
от смирение, че да не възрази с/у упрека - така както добре обученият
кон , срещу камшикът?

Вярвай, медитирай, бъди добродетелен, енергичен и жизнен/а
съзерцавай и вниквай в Закона...и така ще превъзмогнеш голямата болка
от упрека - безупречен/а в своето знание и поведение и никога
небрежен/а.

Фермерът прекарва канали, за да напоява своята земя,
стрелците опъват своите лъкове, дърводелците огъват
дървото. Мъдрите хора - усъвършенствуват себе си!

Буда / 568-483 пр. Христос /
......следва темата: " Азът "

…………………………………………

От "Dhammapada"

тема: " Аз-ът / Егото"

" Ако човек държи на себе си, нека се наблюдава внимателно.
Мъдрият трябва да бодърства през поне една от трите стражи
на нощта.

Нека всеки човек насочи първо себе си към това, което е пра-
вилно и едва тогава да учи другите. Така мъдрият няма да страда.

Ако човек се държи така, както поучава другите хора, то тогава,
смирил себе си, той може да смири и останалите. Наистина е трудно
да смириш своя собствен "Аз"

"Аз"-ът е господарят на "Аз"-а. Кой друг би могъл да бъде негов
господар? С добре овладян "Аз" човек намира тъкъв господар,
какъвто малко хора биха намерили.

Злото извършено от нечий "Аз" породено и отгледано от него
поразява глупеца така, както диамантът строшава камъка.

Човекът, чиято злоба е безмерна, сам принизява себе си до
степента, до която врагът му би искал да го принизи. Той
прилича на пълзящото растение, което се увива около дървото
и го задушава.

Тръстиката "каща" умира като даде плодовете си.
Така глупака, който презира ученията на пробудените
отрича тези, които следват Закона - загива, когато глупоста му
разцъфти...

"Аз" -ът върши злото. "Аз"-ът кара човекът да страда. "Аз"-ът
оставя злото неизвършено. "Аз"-ът пречиства човекът. И чисто-
тата и порочноста са притежание на "Аз"-ът. Никой не може да
бъде пречистен от друг.

Нека никой не забравя дълга пред себе си, заради нечий друг дълг,
колкото и важен да е той. Нека след като вникне в своята собствена
отговорност, човек да бъде винаги внимателен към нея. "

Буда /568-483 пр. Христос/
......следва темата: " Светът"

……………………………………..

От "Dhammapada"

тема "Светът"

" Не следвай закона на злото! Не живей лекомислено! Не следвай
лъжливо учение! Не бъде приятел на света !
Пробуди Себе си! Не бъди ленив! Следвай закона на добродетелта!
Добродетелният е блажен както в този така и в следващият свят.
Следвай закона на добродетелта а не закона на греха! Добродетелният
пребивава в блаженство както в този така и в следващият свят.
Гледай на света като на сапунен мехур! Гледай на него като на мираж!
Царят на смърта не вижда този, който гледа на света с такива очи.
Ела погледни този блестящ свят подобен на царска колесница.
Той е трап в който глупака пада. Но този, който вижда преминава
освободен. Човекът, който навремето безразсъден, по-късно постигне въздържаност, огрява този свят подобно на луната освободена от облаци.
Човекът, чийто злини се изкупват от добрини, огрява този свят подобно на луната, освободена от облаци.
Тъмен е този свят и малко хора виждат в тъмнината му. Малцина са тия,
които отиват на небето, подобно на птици, избягали от мрежата.
Лебедите следват пътя на слънцето. Те кръстосват небесната шир благодарение на своята свръхестествена сила. Мъдрите хора напускат този свят, когато победят Мара /Илюзията/ и войнството му.
Ако човек е престъпил един закон, говори лъжи и се надсмива над друг свят
- не съществува злина, която той да не може да извърши..
Лишените от състрадание не отиват в света на боговете. Само глупците не
възхваляват щедроста. Мъдрият човек се наслаждава на щедроста и чрез нея
става благословен в другият свят.
По-добра от властване над цялата земя, по-добра от отиване на небето, по-добра от царуване над всички светове е наградата за...първата стъпка
в светоста."

Буда / 568-483 пр. Христос /
......следва темата : "Просветленият"

………………………………..

От "Dhamapada"

тема: " Просветленият"

" Той е пробуден.
Победата е негова.
Той победи света.

Него, чието завоевание никога не е отнемано,
него в чието завоевание никой от този свят не навлиза,
по каква пътека можете да поведете него - Просветленият,
Вездесъщия, който е без пътека.

Как може той да загуби Пътя...
който е отвъд пътя?
неговото око е отворено,
неговите крака свободни.
Кой ще го последва?

Дори боговете завиждат на просветлените и
потъналите в съзерцание.
На тези, които са мъдри и се наслаждават
на спокойствието на уединението.

Той е пробуден
и намира радост в тишината на медитацията
и в сладоста на посвещението.

Трудно е да бъдеш роден,
трудно е да се живее,
още по-трудно - да чуеш за Пътя
и трудно е да станеш да последваш и да се пробудиш.

И все пак учението е просто:
Прави това което е право,
бъди чист.
На края на Пътя е свободата.
До тогава - търпение.

Ако нараняваш и обиждаш другите
ти не си научил безпристрастието.
Не обиждай нито с думи нито с дела.
Храни се умерено.
Живей в своето сърце
Търси най-високото съзнание.

Покори себе си съобразно Закона.
Това е простото учение на просветления.
Дъжда може да се превърне в злато
и все пак твоята жажда не би се угасила.
Желанието е неугасимо
или завършва в сълзи...дори и на небето.

Този, който желае да да се пробуди
побеждава своите желания с радост.

Пробудените са малко и е трудно да ги намериш,
щастлив е домът, в който човек намери пробуждане,
Благословено е неговото раждане.
Благословено е учението за Пътя.
Благословено е разбирането всред тези, които го следват.
И благословенно е тяхното твърдо решение.

Благословени са тези, които благоговеят пред
човека, който е пробуден и следва Пътя.
Те са освободени от страх,
те са свободни.

Те са прекосили реката на скръбта."

Буда /563-483 преди Христос/
.....следва темата: "Радостта"

……………………………

От "Dhammapada"

тема "Радостта"

"Живей в радост, в любов,
дори всред тези, които те мразят.
Живей в радост и здраве
дори всред болните.

Живей в радост, в мир
дори всред затормозените.
Живей в радост без алчност
всред алчните.

И нека сме щастливи въпреки, че
не зовем нищо "свое". Ще бъдем
подобни на сияещите богове,
които се хранят с щастие.

Живота е радост без притежания.

Победителят сее омраза
защото губещият страда.
Откажи се от побеждаването и губенето
и намери Радостта.

Няма огън като страстта.
Нито престъпление като омразата.
Нито скръб като раздялата.
Нито болест като гладът.
Нито радост като Радостта от освобождението.

Здравето, задоволяването и вярата
са твоите най-големи притежания.
А свободата - твоята най-велика Радост.

Погледни вътре в себе си!
Бъди тих.
Свободен от страх и привързаности.
Узнай сладката радост от Пътя.

Колко е радостно да погледнеш пробудения
и да си в компанията на мъдрия.
Колко дълъг е пътя за този,
който пътува с един глупак?

Следвай този който сияе.
мъдрият, пробуденият, обичащият,
защото той знае как да работи и да се въздържа.

Следвай него
както луната следва пътя на звездите...

От "Dhammapada"

тема: "Гневът"

" Освободи се от гневът.
освободи се от гордоста.
Няма страдание за този,
който не е обвързан с име и форма,
който не нарича нищо "свое"

Ядът е като колесница
препускаща бясно.
Този, който удържа своят гняв
е истински кочиаш.
Другите хора просто държат юздите.

Нека човек преодолее гнева с любов
злото - с добро, алчноста - с щедрост
а лъжата - с истина.

Говори истината. Не се поддавай на гняв.
Този, който търси съвършенство
е буден ден е нощ,
докато всички желания изчезнат.

Това не е нещо ново.
Казано е:
"Ще те обвиняват, когато си тих,
ще те обвиняват, когато говориш много,
ще те обвиняват, когато говориш малко."
Каквото и да правиш ще те обвиняват...
Светът винаги намира начин да възхвалява
и начин да обвинява.
Винаги го е правил и винаги ще го прави.

Но него, когото проницателните възхваляват непрестанно
ден след ден - като безупречен, мъдър, богат на знания и
добродетели - кой ще се осмели да обвини него, приличен
на монета от злато извадено от реката Джамбу. Него въз-
хваляват дори и боговете. Той е възхваляван дори и от Брахма.

Пази се от гнева на тялото и направлявай своето тяло.
Усъвършенствай си тялото - нека да служи на Истината.

Пази се от гнева на речта и направлявай своята реч.
Усъвършенствай си речта - нека да служи на Истината.

Пази се от гнева на разума и направлявай своят разум.
Усъвършенствай си разума - нека да служи на Истината.

Буда /563-483 преди Христос/

От "Dhammapada"

тема: "Удоволствието"

" Този, който се отдава на суета, а не на съзерцание,
този, който забравя истинската цел на живота
и се вкопчва в удоволствието....
този човек ще завижда след време на хората,
упражнявали себе си в съзерцание.

Нека никой не търси какво е приятно и какво не е.
Да не виждаш какво е приятно - е страдание
и страдание е да виждаш какво е неприятно.

Затова нека никой не се привързва към нищо.
Загубата на възлюбеният е зло.
Тези, които не обичат и не мразят нищо
не са оковани с вериги.

Удоволствието ражда мъка. Удоволствието ражда страх.
Този, който е освободен от удоволствието,
не познава нито мъка, нито страх.

Привързаноста ражда мъка. Привързаноста ражда страх.
Освободеният от привързаности
не познава нито мъка, нито страх.

Страста ражда мъка. Страста ражда страх.
Този, който е освободен от страста,
не познава нито мъка, нито страх.

Алчноста ражда мъка. Алчноста ражда страх.
Този, който е освободен от алчноста,
не познава нито мъка, нито страх.

Скъп на света е човека, който притежава
добродетелност и интелект,
който е праволинеен, говори истината и
върши своята работа.

Него наричат "удхамсото" или " носен нагоре от течението"
Него, у когото е възникнало желание за Неизказаното / Нирвана/
Него, чийто ум е удовлетворен,
чийто мисли не са смутени от привързаности.

Роднини, приятели и любими посрещат с радост човека,
който дълго време е пътувал далеч
и сега се завръща невредим.
Така, както роднините посрещат свой близък,
така в другият свят човека посрещат неговите
добрини....

Буда /563-483 преди Христос/

П.П.
Това са мои преводи от 2001г. защото се отвратих от некадърните преводи които се появиха на пазара.

Приятно четене

Пиши САМО по темата, а не лични нападки с/у автора и!!!

БХАГАВАДГИТА

„БХАГАВАДГИТА" И НЕЙНАТА РОЛЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ИНДИЙСКАТА КУЛТУРА

В историята на индийската култура „Бхагавадгита" („Песен за Бхагават") е наистина уникално явление. Нейната съдба е необикновено щастлива: привлича изключителното внимание на мислители и религиозни дейци; практически всички видни авторитети на индуизма се смятат задължени да направят коментар или най-малкото да се изкажат по прин¬ципните въпроси на изложеното в поемата учение. Европа се запознава с текста на произведението още със зараждането на индологията като наука. Първият превод, направен от Ч. Уилкинс през 1785 г., предизвиква огромен интерес както сред специалистите, така и сред писатели, поети, философи. Гьоте, Хегел, Шопенхауер се изказват с възторг за „Бхагавадгита". С нейното изследване се занимават много корифеи на запад¬ноевропейската индология: Х. Ласен, Е. Бюрнуф, Е. Сенар, Л. Вале-Русен, С. Леви, Е. Ламот, Ф. Еджертън. В Русия се запознават с „Бхагавадгита" през 1788 г. скоро след публикацията на Уилкинс. Н. И. Новиков издава направения от английски превод на А. А. Петров. Последен по време и един от най-успешните както в руската, така и в световната традиция на преводите от санскрит, е дело на Б. Л. Смирнов, който го е допълнил със съдържателни обяснителни бележки. В съвременна Индия литературата, посветена на този паметник, е тъй обширна, че изучаването й може да се смята за самостоятелна област в индоложката историография. Дълго време е известна само една версия на „Бхагавадгита" — тази, която използува Уилкинс. По-късно се появяват съобщения за още два текста: „кашмирски" и „явански", а въз основа на задълбочен анализ на „Махабхарата" се установява съществуването и на версия, която не е стигнала до нас. Дори може да се предполага, че има и други текстове — случаите на безследно или на почти безследно изчезнали варианти на някои съчинения съвсем не са единични. „Яванският" текст е от около Х в. и представлява кратко изложение на поемата на древноявански език. „Кашмирският" текст, независимо че предизвиква появата на собствена коментаторска традиция (макар и за кратко време), не се отличава много от основната версия, превърнала се в строго каноничен текст след направе¬ните към нея коментари от най-крупния идеолог на индуизма - Шанкара.
Извън пределите на Индия „Бхагавадгита" оказва влияние не само върху културата на Югоизточна Азия. През XVI в. е преведена на фарси, а по-късно е разпространена и в арабския свят. Въпросът кога е създадена основната версия и кога е компози¬рана поемата е предмет на научни спорове и на множество противоречиви оценки. В публикуваното през 1905 г. изследване на немския санскритолог Р. Гарбе се прави опит да се разчленят две произведения в „Бхагавадгита" — ранен религиозен трактат във възхвала на върховното божество и значително по-късно и принципно ново съчинение, което излага пантеистичното учение на веданта . Според Гарбе между двата паметника няма никаква връзка: първият е включен механично във втория, който освен това е подложен на крайно тенденциозна интерпретация. Ученият посочва точно кои части от произведението се отнасят към началния пласт: от седемстотинте шлоки той отделя 528 „най-древни". Немският индолог Р. Ото смята само 132 шлоки за „оригинални", а оста¬налия текст — за по-късна интерпретация. Такова мнение за „Бхагавадгита" имат и други западноевропейски учени, макар че мнозина, сред които и Л. Вале-Пусен, Ф. Еджертон, А. Ламот, се придържат към противоположна гледна точка. Според тях паметникът е изиграл толкова значителна роля в историята на индийската мисъл, защото именно в периода, когато се създават основните съчинения на ранния будизъм, е обединил различни религиозно-философски тенденции и като е придал друга форма на идеята на ортодоксалната традиция, й позволил успешно да си съперничи с извънредно силни идейни опоненти. Така че „Бхагавадгита" се оказва не сборник от откъси и интерполации от различно време, а цялостно произведение, обединено от нишката на единна концепция. В работата на тези индолози (особено в станалото класическо, макар и кратко изследване на Е. Ламот, написано през 1929 г. като своеобразен отговор на Р. Гарбе) са разгледани критично всички аргументи на защитниците на теорията за „двата пласта".
В резултат на продължителни проучвания на привържениците на „единната „Бхагавадгита" концепцията на Гарбе е напълно опровергана. (При общата оценка на паметника авторът на публикувания през 1969 г. фундаментален труд Р. Зенер изцяло застава на позициите на Л. Вале-Пусен и Е. Ламот.) Това не означава, че при появата си „Бхагавадгита" има точно този вид, в който е запазена до днес. Добавки и поправки, разбира се, са правени, още повече, че тя представлява уводна част към Шестата книга от една голяма епическа поема, предавана устно от поколение на поколение и подлагана на редакторска обработка. Основната идея на текста обаче, неговият вътрешен смисъл и всичко онова, което може да се нарече дух на произведението, очевидно е присъствувало още в първоначалния вариант.
Проблемът за създаването на „Бхагавадгита" е неотделим от въпроса за съдбата на епическата поема „Махабхарата". За тяхното хронологично съотношение има най-противоречиви мнения. Засега най-приемливото е, че „Бхагавадгита" се появява преди повечето от книгите на епоса. Вероятната датировка на нейния най-древен пласт е IV — III в. пр. н. е., макар че текстът очевидно е оформен значително по-късно. Като се има предвид, че сюжетната връзка с главната тема на „Махабхарата" е доста условна, твърде забележителен е фактът, че произведението — по същество религиозно-философски трактат — е включено в народната епическа поема. В повествованието за враждата между Кауравите и Нандавите, която завършва с грандиозна битка на Курукшетра, има малък епизод: един от петимата братя Пандави — Арджуна, — виждайки на бойното поле роднините си готови да започнат братоубийствена война, отказва да се сражава и иска съвет от своя наставник във военното изкуство Кришна. Кришна му обръща внимание, че като кшатрия той не може да се откаже от сражението. Арджуна се съгласява с думите на Кришна и започва битката. Впрочем събитията, свързани със сюжетната канава на „Махабхарата", се споменават само в първите глави на „Бхагавадгита". Нейното основно съдържание е диалогът за предназначението на човека, за същността на морала, за съотношението между земното и божественото. Кришна, един от многобройните герои от епоса, тук се превръща в земно въплъщение на всемогъщото божество Бхагават. Неговите съвети не са просто отговори на въпроса дали битката е справедлива, или не, а идейно наситено наставление, цялостна религиозно-философска доктрина. Поемата завършва с „прозрението" на Арджуна: той се осъзнава не само като воин, кшатрия противник на Кауравите, но и като адепт на новата вяра, за която го с спечелил самият Бхагават, приел образа на Кришна. В „Бхагавадгита" изключително лаконично е изразен твърде сложен комплекс от идеи и представи. Нейната огромна популярност обаче, непозната за други произведения от този род, до голяма степен се определя от това, че е част от епоса. Заедно с другите негови книги тя влиза непосредствено в живота на обикновените хора в Индия, изпълнява се от странствуващи певци и разказвачи; превръща се в част от истинската народна култура, за което, естествено, допринасят високите й художествени достойнства.
Съставено от двустишия , това сложно, на места извънредно трудно за разбиране произведение се запомня лесно. Едни го възприемат само като епизод от наситената със събития „Махабхарата", други — като ново учение, което дава отговор на въпросите за битието на света и призванието на човека... Трябва да отбележим, че излагането на философска доктрина чрез диалог между учител и ученик, бог и човек, цар и мъдрец, мъж и жена, е прийом, широко застъпен в индийската литература. И Упанишадите, и най-известният паметник на будистката мисъл „Въпросите на цар Милинда" („Милиндапанха") поставят сериозни проблеми на мирогледа, като използуват диалога, но тяхната известност не издържа никакво сравнение с популярността на „Бхагавадгита".
Учението, отразено в поемата, е формирано в епоха, когато съществуват редица разнородни религиозно-философски течения: брахманизмът на упанишадите, будизмът, джайнизмът, учението на адживиките; през този период се зараждат философските школи санкхя и йога. При взаимодействието със споменатите течения „Бхагавадгита" приема някои от техните положения и в същото време показва напълно самостоятелна и в много отношения оригинална система от възгледи. Това е своеобразен опит за реформа на брахманистките идеи в рамките на ортодоксалната традиция, която трябва да бъде укрепена в условията на значителни промени в социалния и духовния живот. Ето защо истинският характер на учението на „Бхагавадгита" може да се разбере само ако се съпостави с идеите на упанишадите и реформаторските направления и секти.
Проучването на текста показва, че поемата е „по-млада" от ранните упанишади и може да се отнесе към времето на тъй наречените средни упанишади. Най-много съответствия има с „Шветашватара" и „Катха". Тази приемственост е напълно осъзната и от нейните създатели. Тя се изразява не само в сходството на редица доктринални принципи и в употребата на еднакви термини, но и в преките, понякога почти дословни съвпадения.
Трябва да се отбележи, че и в другите части на „Махабхарата" има паралели с Упанишадите, но техният брой в „Бхагавадгита" е толкова голям, че те в никакъв случай не могат да се обяснят само с „общата идейна атмосфера" или просто с това, че нейните автори познават добре отделните съчинения. Откъсите, които дословно повтарят брахманисткия източник, засягат кардиналните въпроси на доктрината.
Подобно на късната брахманска литература, и „Бхагавадгита" утвърждава реалността на всеобемащото космическо начало, което поражда всички неща. Действително съществува само „абсолютьт", а предметите на видимия свят са резултат от действието на неговата магическа, творяща сила — Майя (думата се среща многократно в поемата, при това в същото значение, в каквото и в Упанишадите). Връзката между тях не се обяснява, говори се само за абсолюта — „проявен" и „непроявен" (вякта и авякта). Знанието насочва мъдрия към истинния първоизточник. Аналогично се разглежда и освобождението — целта на пътя. който води от обикновеното състояние, когато нещата изглеждат реални, към „религиозното просветление", когато съществува единствено Брахман (абсолютът).
И в двата паметника „просветлението се разкрива като отсъствие на двойственост. Изчезва различието между субекта и обекта, между прекланящия се и обекта на преклонението, между битието и небитието; дори между знанието и незнанието. Защото и знанието е необходимо само докато има незнание, докато индивидът е скован от веригите на самсара. „Шветашватараупанишад" казва: „Когато няма тъма, няма ни ден, ни нощ, ни съществуващо, ни несъществуващо — [има] само един, който носи щастие (тоест — Брахман. — Б.а. IV, 18). Съответно в „Бхагавадгита": „Безначалният висш Брахман не се определя нито като съществуващо, нито като несъществуващо." (XIII, 12.)
Вселенското начало е неуловимо тъкмо поради това, че едновременно се намира във всички неща. То се явява като някаква „фина същност" на света, която не може да бъде разпозната с обикновеното зрение: „Ни отгоре, ни в ширина, ни в средата го е обхванал някой, няма нищо на него подобно... Образът му е незрим... Тези, които със сърце и разум знаят него — пребиваващия в сърцето; — те стават безсмъртни." („Шветашватара упанишад", IV, 19-20.) Да сравним с „Бхагавадгита": „Вън и вътре във всички същества, подвижен и неподвижен, той е непознаваем...* Той пребивава в сърцето на всеки." (ХIII, 15-17.)
Концепцията за карма в „Бхагавадгита" е напълно съпоставима с тълкуването на карма в Упанишадите. Във всички части на поемата се повтаря, че законът, който обуславя новите въплъщения в съответствие с деянията от миналите рождения, е универсален. Карма е всеобемаща, подвластни са й дори боговете: „Тъй както изоставяйки старите дрехи, човек взема нови, други, тъй изоставяйки старите тела, Въплътения влиза в други, нови." (II, 22.) Подобни текстове в „Бхагавадгита" се срещат често (незначителните стилистични отклонения не променят смисъла на основната идея). Паралелите с Упанишадите са многобройни и разнообразни. Да си спомним например „Брихадараняка": „Тъй както златарят взема къс злато и му придава нов, по-прекрасен образ, тъй и този атман оставя това тяло и разсейвайки незнанието, се претворява в друг, по-нов, по-прекрасен образ..." (IV, 4, 4.)
И двата паметника обрисуват „движението на душите към освобождение" , употребявайки еднакво сравнение: индивидуалните съществата като реки, тяхното движение завършва със сливането с океана, където ограниченото и частното изчезват, разтварят се в неизменната цялост на океана. И друга доктринална идея на „Бхагавадгита" води началото си от Упанишадите — идеята за „вътрешния повелител" (антариямин), който определя всички действия, макар че остава не¬засегнат от тях. „Под мое наблюдение природата създава подвижното и неподвижното, по тази причина, Каунтея, светът се върти" („Бхагавадгита" IX, 10 — става въпрос за Бхагават). За същото говори и „Брихадараняка", която нарича ат¬ман „вътрешен повелител" на природата, на всичките й стихии (III, 7). Атманът Бхагават е „великият господар на света в „Бхагавадгита" (IX, 11) и „всемирният повелител" в Упанишадите? „Наистина този Атман е владетел на всички същества, цар на всички същества. Тъй както всички спици са вместени между оста и обръча на колелото, тъй всички същества, всички богове, всички светове и всички дихания, всички атмани са вместени в този Атман." („Брихадараняка", II, 5, 15.) Тези съвпадения (броят им може да бъде значително увеличен) не означават обаче, че учението на „Бхагавадгита" е елементарно продължение на възгледите на мъдреците от Упанишадите. Техните идеи са своеобразна основа, върху която се издига напълно самостоятелно учение.
Чрез оригинален синтез „Бхагавадгита" обединява концепциите на много традиции, включително и на ранноведийската. Възприемайки Упанишадите като един от източниците на своята доктрина, тя се обръща и към образите на ведизма. Отношението й към тях напомня позицията на упанишадите. Ведийските божества се почитат, жертвоприношението, предписано от самхитите, се признава за необходимо. Но наред с това оценката на ведийския култ като цяло остава твърде сложен момент в системата от възгледи на създателите на поемата.
Срещат се доста открити нападки срещу абсолютния авторитет на самхитите. Изложеното в тях учение се характеризира като непълна истина, истина, неспособна да доведе до „пълно освобождение". Неразумните си служат с пищната реч, позовават се на буквата на ведата. Те казват: „Няма нищо друго." Тя ги подтиква към желания, тласка ги към рая; като плод на кармата им обещава рождение, пълна е с предписания и обре¬ди за постигане на богатства и власт." (II, 42-43) Цитираният откъс показва, че ведите се приемат като полезни единствено за постигане на „материални цели" — богатство и власт на земята и райско блаженство след смъртта. Ведийските текстове се разглеждат като естествена част от света, също подложена на действието на трите изначални качества — гуни, които (според „Бхагавадгита" и санкхя) обуславят всички световни процеси; само „религиозното спасение" позволява избавянето от тяхната пълна власт: „В царството на трите гуни се намират ведите, откажи се от трите гуни, Арджуна!" (II, 45.) По-нататък текстът открито призовава към отказ от ведите, като това е задължителното условие за освобождението.
Въпреки това на доста места в поемата се признава значението на ведите като свещени текстове. За тях се говори почтително и се забелязва тенденция да бъдат свързани с учението на „Бхагавадгита". В тези случаи самхитите не се противопоставят на поемата, а се оказват елемент на нейната доктрина. Прославеният в поемата Бхагават се проявява като тънък познавач на ведите и създател на упанишадите, които са заключителната част на традиционните текстове: „В сърцето на всеки аз пребивавам, от мен са паметта, знанията, съжденията. Аз съм единственото, което се познава чрез всички Веди; аз съм познавач на ведите и творец на завършека на ведите (т. е. „веданта" — древното наименование на Упанишадите) (XV, 15). Текстът ясно изразява тенденцията „Бхагавадгита" да се тълкува като резултат на цялата ведийска традиция и като нейно закономерно продължение; той свидетелствува и за стремежа на авторите на поемата да привлекат на своя страна онези привърженици на ортодоксалния брахманизъм, които продължават да смятат ведите за най-важната част от религиозните текстове.
В учението на „Бхагавадгита" влизат много ведийски представи, например за ада и рая. Възвестява се, че лошите постъпки водят до падение в бездната на мрака и страданията. „Тройна е вратата на преизподнята (нарака), погубваща човека: похот, гняв, алчност — се казва в XVI глава. — И трите следва да се отхвърлят." (XVI, 21.) Раят (наречен както и в по-ранни текстове сварга) е представен като обител на радостта, където пребивават боговете. Добрите дела довеждат вярващия в „небесния свят", но след като изчерпи своите добродетели, той се връща в земното лоно. Идеята за рая и ада се свързва с общото учение на „Бхагавадгита" за превъзходството на освобождението над райското блаженство, обещавано от ведите. Непрекъснатото споменаване на ведийски богове, духове, обожествени мъдреци и герои е още една черта, която сближава поемата с текстовете на самхитите. Примерите на добродетелно поведение се подкрепят от епизодите, в които действуват персонажи от ведийската литература; грешниците и „заблудилите се души" се оказват под властта на асурите и ракшасите.
При оценяване на значението на ведийските сборници се забелязва любопитна закономерност: когато се изреждат, „Самаведа" идва непосредствено след „Ригведа". Предпочитанието й пред „Яджурведа", която традиционно е на второ място, очевидно се обяснява с особената роля на „Самаведа" в ритуала: тържествените песнопения в нея съответствуват в по-голяма степен на емоционалния дух на „Бхагавадгита", отколкото сухите предписания на „Яджурведа". „Атхарваведа" изобщо не се споменава в текста. Вероятно брахманистката школа, от която произлизат създателите на „Бхагавадгита", намират „четвъртата веда" за нисша и нечиста, за несравнима с първите три.
Отношението на авторите на поемата към по-ранните произведения на ортодоксалната традиция е изразено изчерпателно в началото на IV глава. Подчертава се, че „Бхагавадгита" в никакъв случай не противоречи на тази традиция, а, напротив — по-добре от всички други направления изразява нейна¬та същност, че подобно на ведите, учението, фиксирано в пое¬мата, е съществувало извечно: то започва от Вивасват — слънчевото божество, от което го получава прародителят на хората Ману, а после неговият син Икшваку — легендарният основоположник на Слънчевата династия. (Спецификата на „Бхагавадгита" в този случай се проявява в това, че според нейните автори учението се предава от мъдреци-кшдаирнм, а не от брахмани.)
В поемата много често се повтарят думите санкхя и йога. И въпреки че те се употребяват в специфичен, типичен за „Бхагавадгита" смисъл, не бива да се смята, че използуването им е случайно. Възниква естественият въпрос какви са взаимоотно¬шенията на паметника с тези влиятелни в древна и среднове¬ковна Индия философски системи. Да се отговори, е извънредно трудно: до нас не са стигнали съчиненията на ранната санкхя, а що се отнася до „Йогасутра" на Патанджали, това съчинение, формирало се вероятно след „Бхагавадгита", също би могло да се опира на някакви древни, загубени в последствие текстове. Името на Капила — легендарният мъдрец, според преданието основателят на санкхя, се споменава само веднъж в поемата (Х, 26), така че от този единичен факт едва ли е възможно да се прави извод за генетична връзка на тази философска школа с учението на „Бхагавадгита". (Не е изключено в „Бхагавадгита" да става въпрос за друг полумитичен мъдрец със същото име.) Независимо от това редица нейни положения показват известно сходство с идеите, оформили се по-късно в двете споменати системи.

Пиши САМО по темата, а не лични нападки с/у автора и!!!