Синът ми е наркоман от 9 години. Правил е опити за спиране на хероина - някои по успешни. В момента пак изяви желание - купихме DHC и ривотрил. От три дни приема DHC по старата схема и вечер му давах по 2 ривотрила, но мисля, че освен това и вземаше малки дози хероин. Но снощи беше много зле - дишал е лепило и е намерил лекарствата - от ривотрила липсваха 32 таблетки, които като съдя по състоянието му ги е изпил. Днес отново поиска DHC и каза, че е дишал лепило за да не вземе хероин (цитат). Много е зле и не знам дали да му дам. Някой може ли да ми каже защо след толкова ривотрил не можа да заспи?

Здравейте,
незнам защо след като сте се решили да е на заместителна програма сте избрали точно DHC.... То би било по-подходящо, за хора с по-малък стаж и ниска доза. Иначе е слабо. Сигурно за да се чувства добре трябва да пие със шепи....
Ето защо е разбираемо, че си търси нещо, което да му облекчи абстиненцията, то тва не се търпи. И да е най-големия ентусиаст, като го разтресе тя, ентусиазмът се изпарява за секунди.

Защо не отидете при доктора, който му го е изписал и не поискате нещо по друго. МСТ, Субститол, метадон...някаква програма, включваща тези вещества... Субститола е малко по-опасен откъм злоупотреби, но ако ще му ги давате по схема, предписана от доктора вие, и той няма да има достъп сам до тях не е чак толкова лошо.

Изпил е ривотрилите предполагам вероятно, с надеждата да заспи и да проспи мъчението, но това не винаги се получава за съжаление. Естествено, че трябва да му дадете, така ли ще го оставите да се мъчи? Сигурно защото не знаете какво е това.... Колкото и слабо да е DHC-то все пак е кодеин и би трябвало малко от малко да му помогне.

Разкажете повече, какви опити е правил преди, с какво, защо не е са били успешни, той наистина ли иска да спре - вътрешно решение, заради себе си - или го прави повече заради вас.... Така може би и за вас самата картинката може да стане по-ясна или ако успеем да ви помогнем с някой съвет....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно съм съгласен с Amme. Действително 9г. употреба и предполагам доста висока доза да се спира с DHC е направо глупост! Не знам кой е този "лекар" който е препоръчал такова лечение за човек в подобно състояние, но очевидно изобщо не знае за какво иде реч, 100% това не му е специялноста и просто е чул от някаде, че има такава система за лечение. В състоянието в което се намира сина Ви и всичкия кодеин на света да испие няма да му помогне, исхождам от факта че 32 ривотрила не са му стигнали да заспи от което следва, че дозата трябва да му е огромна и съответно абстиненцията да е адски тежка. При DHC-то има една такава работа, че след 7-8-то хапче (за 90мг. говоря) вече почва да ти се засилва психическата - трябва да се има предвид и факта, че този медикамент влиае единствено на физическия аспект от кризата и то при голяма доза - над 4 таблетки с не 100% ефект. Това с Ривотрила е станало защото на него му е било много зле, надишал се е (в такива моменти ти идват такива идеи) и това го е оправило но само през времето в което е бил под въздействието на лепилото (да поясня, че това е много силен халюциноген който принципно няма нищо общо с опиятите, действа на съвсем други рецептори и има напълно различен ефект от този на материяла) и след като го е "пуснало" го е истресла мощна криза и докато все още не е бил здраво стъпил на земята му е дошла гениалната идея за Ривотрила. В случая ще искажа и личното си мнение по-въпроса: защо след като сте напълно запозната със състоянието му и много добре го познавате сте допуснала да излиза през периода на детокса и сте оставилале лекарствата на достъпно за него место? Това според мен е абсолютно безотговорна постъпка която би била простима единствно ако ви беше за първи път! Освен това 32 Ривотрила са ужасно много - това си е направо конска доза и според мен нещо тука не е точно така както си мислите или той ви е казал в смисъл, че колкото и да е зле човек такава доза ще го просне в леглото поне за 12 часа. На всяка цена ако го е решил това за спирането потърсете сериозен лекар и се ориентирайте към опиево-заместваща програма с MST, Substitol или Methadone. И от там на татък да решите по-какъв точно начин ще продължите след детокса - ускорено намаление и комуна (клиника) или продължитена с бавна схема за намаление.
Успех!

Съгласна съм с всички критики, особено това за лекарствата - обикновено ги нося в себе си, но този път ги скрих уж добре .......... А смея да твърдя, че имам опит 9 години!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе какви клиники, какви 5 лева. Защо му е субститол или мст, за да се пристрасти към него ли? Аз съм била на субст близо 2г. и мога да ви кажа, че това е ужасно кофти работа. Дали наистина ще го пие? Това му е страшното, че може да го боде. Мст-то - също. Познавам една девойка дето тяхните и го даваха с чаша вода и го пиеше пред тях, но тя въпреки това успяваше да го скатае и да го изяде на помпа. Не забравяйте, че наркоманите сме ужасно изобретателни. Да, кризите са страшни, но до седмица - две ще минат. По-добре на чисто или с дхц. Може и да не му стига, ама лека-полека ще се оправи. За моите 8г. съм спирала и започвала хиляди пъти, но ако найстина го решиш... ами тогава светът е твой

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да така е - спирал е много пъти за по 2 - 3, 10, 20 дни, а като влезе в казармата повече от година и половина. Но мисля че вече просто се е отказал, има и проблеми с полицията, делото ще е скоро. Дори не ми се мисли как ще се яви и откъде ще намираме адвокат, колко пари ще струва и колко щети трябва да плати.

Какви ги е свършил? С хероин ли са го хванали? Ако е така става лошо. мисля, че тва с еднократната доза вече го няма. Но има служебни адвокати. аз преди половин година също имах проблеми с полицията, но ми се размина. Просто това с което ме хванаха беше смешно. 0.28гр. джойнт, което е тъпо. Но ме занимаваха с тва цял месец. А щом е успявал да сппе, пак ще може

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, което ми обясни беше, че са ги хванали да чупят коли с още едно момче, но не са имали хероин - . Задържаха го за едно денонощие, понабили са го, признали са се за виновни и след това го викаха за разпити. Делото е на 23 и въобще не ми е ясно откъде ще наемем адвокат, а и ако е толкова зле колкото е в момента....... Той е просто недекватен - говори забавено, дразни се обижда, сменя си настроението лигави се, унася се както е с цигарата, винаги другите са виновни........ Как биха приели такова нещо в съда? Дознателят казал, че се предполага условна присъда и плащане на щетите.

има служебни адвокати. Там нищо не се плаща. Добре де, хвани го за ръка, поговори с него. Та нали си майка. Настроението ще се оправи. Утре, след ден... имаи търпение.

Здравей, здравей, студен живот....

Редактирано от MelanXolia на 12.07.07 14:50.

Опитвам постоянно, но наистина е много зле, думите ми не стигат до него, вчера си е обръснал веждите. Трудно говори и се движи, залита но пък излиза и не мога да го спра.

На колко години е?

Здравей, здравей, студен живот....

На 24 години. Пак започна с хероина, но е в по-добра кондиция. Няма за какво да се хвана, няма как да му дам от моята воля, няма надежда, не виждам и за себе си някакъв смисъл - само гледам как момчето ми се само унищожава и психически и физически - хепатит С, много е зле със зъбите и т.н.. И нищо не мога да направя само плача и се опитвам да се държа - "а съм майка", стискам палци за теб, бори се и заради него.

знаеш ли, тия неща се оправят - зъбите, хепатита, но стига да остане наоколо. Защо не помислите за комуна. Имам един приятел който е изкарал 7месеца в Испания. Казва че, не е толкова страшно. Има хора които живеят там цял живот и им харесва. Оставят те да си починеш една седмица и после ти намират работа, осигуряват ти всички медицински григи, храна, дрехи... Обмислете този вариянт, а?

Здравей, здравей, студен живот....

Съгласна съм на всеки вариант, дори да не е успешен показва желание да се бориш, да опитваш да излезеш от въртележката. Но не мога да взема решение вместо него. Сигурно ще ме линчувате, но съм си мислила, че ако има принудително лечение и след преминаване на абстиненцията може би е по-вероятно човек да се размисли и предприеме накакви стъпки за лечение, незнам. Предполагам, че когато се опитваш да намериш пари за поредната доза, нищо друго не е важно.

Опитайте по-някакъв начин да го накарате да отиде на консултацията при някой от така наречените "лекари-дилъри", очивидно случая е много тежък и това мисля е единствения начин да започне каквито и да е ефективни ходове по въпроса със спирането. Тези лекари исписват чист морфин под формата на хапчета и като цяло ако ти не проявиш особено голямо желание не се занимават с теб изобщо. Консултация веднъж на 10-тина дена траеща 5 минути - няма нищо страшно, а ако го обедите, че тези медикаменти са много силни и той на практика няма да има абсолютно никаква абстиненция, нито физическа, нито психическа, невиждам причина поне да опита. Ако реши да се откаже, никой няма на сила да го държи. При положение, че се съгласи да опитате трябва на всяка цена да му давате хапчетата и на 100% да се обедите, че ги е погълнал - иначе нищо не правите. Това не е никакво решение на проблема но е едно добро начало, "първата стъпка", най-малкото ще се отдалечи от дилъри, венозен прием и търсене на пари а това като за начало не е малко. От там на татък вече...
Комуна без предварителен детокс е абсурд - при първа възможност ще избяга. Това с насилственото лечение в 99% от случаите е противозаконно, освен това е и възможно най-не-ефективния метод. Тези неща на сила просто не стават. Това е най-сигурния начин след прекратяване на лечението да се подкара отново.
Успех!

Опитвал е със Субститол, Метадон купувани на черно. Ходили сме при няколко лекари, но нямаше ефект, може би защото в повечето случаи е било заради моето настояване. За на-дългия период на спиране в казармата - Вечерта преди да влезе се беше надрусал, не беше спал, след две седмици беше първото свиждане изглеждаше добре малко отслабнал но спокоен, след 45 ден беше супер, а по време на отпуските се виждаше само с един съученик, който не беше наркоман и то основно в къщи без да излиза, след казармата веднага започна работа и още няколко месеца беше ОК. Когато е успявал да спре за 10 - 20 дни обикновено е без медикаменти - сам се е изолирал в къщи като го зареждах с филми и игри за плейстейшъна, за съжаление вече го няма нито ДВД нито плейстейшъна. Но стига да поиска бих взела пак - достатъчно съм затънала в заеми малко повече ......... , лошото е че имам чуството, че когато поиска да му купя нещо такова е за да може да го продаде или пък е параноя....

първо да споделя че съм в съвсееееем отделна губерния - нито съм родител, нито съм хероиноман нито познавам такива (така де, не зная никой от хората с които контактувам често да е такъв).

предлагам подкрепяща идея:
- предполагам за родителя е супер трудно да се сдържи и да научи детето си да поема отговорност за действията си, основно предположението ми изтича от наблюдението на моите и други родители, част от приятелите ми също са родители, така че не е като да нямам материал; съответно препоръка която нямам представа защо е толкова чужда на жените - остави го на мира; съвсем наясно съм че е невъзможно но и че дори признаците за наличието на такава идея (ако ги забележи) ще имат сериозен ефект.
припомням - крайните ситуации изискват крайни средства приложени с крайно намерение

Мислила съм и за това, но чуството за вина е толкова силно. Защото едно дете не взема решение да се роди и кои да са родителите му. Аз съм виновна, че не можах да го опазя и да го възпитам, аз съм и човекът който безрезрвно го обича и иска да му помогне. За съжаление съм безсилна, а толкова ми е мъчно като гледам неговите връстници да правят планове за бъдеще, имат си приятелки, желаят да работят и да се развиват, да създадат дом, деца, а моето момче единствените планове са за следващата доза, с хепатит С е и няма как да се лекува когато е на хероин.

Ааа... това с принудителното лечение не е съвсем така. Аз като бях в болница ме заплашиха с такова. 1. Три дни ме държаха без мое съгласие, а с подписа на баща ми. 2. Ако лекарят беше решил, можеше да ме прати в клиника с прокурорска заповед. Ако човек сам не може да се погрижи за себе си, то другите го правят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Недей да се обвиняваш, защото ще го използва срещу теб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А имаше ли ефект, в смисъл дали ти помогна това принудително задържане в болница да премине първоначалната криза и да можеш да помислиш трезво без да си под натиска на болката? Зная че може да има и обратен ефект в знак на протест, а нещата винаги могат да са по-зле.

Късно е, зная че ме манипулира постоянно, а на мен ми е още по-зле, че всеки лев който му давам примерно да си купи закуска или подаръка за рождения ден отиват за нещо, което му носи болести, проблеми и ........

Значи аз ясно написах "99%" - демек остава 1%. Недей да даваш за пример този случай защото много добре знаеш какво стана тогава и каква беше причината да постъпиш в болница, да не говорим, че си регистрирана а това променя доста нещата. В случая са те държали зашото твой близък е дал съгласие и е поел отговорноста и второ защото те ти спасяваха живота и са длъжни да го правят (за това са се клели и за това им плащат) а и плюс това ти си била в токсична психоза и в случая твойте желания грам не са стрували.
Престъни да съветваш хората на базата на живота ти от последните няколко месеца защото много добре знаеш за колко специфична ситуация става дума, нямаща нищо общо с този случай например който се разисква в момента а и в крайна сметка състоянието в което си в момента далеч не може да се нарече 100% скъсал с дрогата. Съвсем не отричам с написаното от мен, че ти за много малко време постигна ужасно много но не е редно да го даваш за пример за сравнение. Теб не са те лекували принудително от зависимост а ти направиха принудителна промивка - абсолютно различни неща.
Принудителното лечение е 100% доказано най-неефективно възможната форма!

Аз не давам за пример своя живот, съвсем даже. Просто казвам, че е възможно. И мерси, в момента се чуствам ужасно добре. Ако имаше време да говориш с мен, щеше да го разбереш. Не съм пила капчица бира от 4 дни.
Ти какво ще посъветваш,а? Да се друса със субститол ли? Естествено, че принудителното лечение не е решение, но ако е наложително... какво правим тогава,а? Предполагам, че и той и регистриран наркоман, след като ще има дело, няма начин да не е.
Моята промивка беше 4 часа висене със система забита във вратам ми, после ми писна и ми я махнаха. Сама се справих със всичко. Сам знаеш колко ужасно е всичко това и по тая причина искам да се стигне в тая тема до правилното решение. Самата аз знам, че върна ли се в БГ всичко ще е започне отново. Но ако искаш, където и да си, ще го направиш. Вярвам, че е така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MelanXolia на 20.07.07 13:41.

Вчера ходихме при адвокат - ще ни вземе 350 лв. В понеделник ще му връчат обвинителния акт. Зная, че е виновен, но не мисля, че затвора ще поправи вината му. Вчера и днес е добре, снощи излезе за около час, но като се върна изглеждаше чист, зениците му бяха нормални - незнам, днес също още не излизал - лежи в стаята си, не се е хранил от вчера, поиска ми шоколад.

Шоколада ще помогне много. И аз като се друсах или бях абст. ядях много сладко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, че съм го питала, но предполагам знаеш как е - Да разбира се спирам, не съм друсан само така ти се струва и т.н., а една майка толкова лесно се манипулира. Предполагам, че наистина иска, но ако беше толкова лесно..... След толкова години опити ми се струва, че става все по трудно.

Извинете за намесата, но мисля че решения има много но изходът е един,индивидуален за всеки наркозависим.
Аз съм приятелка на наркоман,ходя с него почти 4години,той е зависим от 5год, верно не е чак токова тежък случай колкото е синът ви, но гаджето ми също не успяваше да се оправи нито с хапчета нито с намсата на психиатър,дори отидохме да работим в друга държава и там той издържа само месец,защото физическите кризи бяха едно а психическите съвсем друго.
Скъпа "mam" , аз като гадже на наркоман преживях някакъв ад с моето момче,на какви неща съм била свидетел просто нямам думи, то не бяха първо лъжи спрямо близките да измъкне пари, дори беше измислил че съм бременна че да му дадът пари,защото беше заложил сумати неща които трябваше да откупи,иначе майка му като нищо щеше да го изгони на улицата.
КОлко драма сме преживели,от това да му стискам ръката или да му държа колана,за да може да се уцели(от което наистина много ме е срам,все едно му помагах да се убие) но само защото той почваяше да ми вика ,и ако си вкараше подкожно обвиняваше за всичко мене,оххх боже господи, толкова ме болеше че човекът когото обичам си причинява толкова злини,че толкова пропада и се съсипва.
Наистина всички се чудят защо съм го търпяла,той ме удрял ,обиждал,използвал ,изнудвал, но аззнаех че наркотикът е виновен,знех че нормалния ******** не би постъпил така спрямо човекът който го обича.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти за поста. Зная за Отец Георги, мисля че зная за почти всички комуни, болници и др. лечения. Но е наистина решението не може да бъде мое, само да избере един от начините, аз съм с него. Но обикновено когато говорим за това казва, че сам ще се оправи, когато го накарам да отидем на лекар той се държи много арогантно и им казва, че те не могат да знаят повече от него.

Здравей

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как да не съм го питала от какво има нужда за да спре! Той работи от време на време в строителството, поиска ми да му вземем инструменти - бормашина, винтовер, ъглошлайф и т.н., но после ги продаде. С такова желание ги купих, макар и с нов заем - искаше да са от по-добри марки - ОК. Не съм сигурна какво би могъл да работи друго.

Та той е на 24г, все трябва да има някакви интереси. В какво състояние се прибра вчера? Обсъждай нещата с него дакато е друсан, тогава по-лесно се говори. Знам, че звучи безумно, ама е така. когато е абстинентен едва ли ще иска да говори с теб, решете какво да правите. Ако трябва му се скарай, наркоманите все пак имат съвест.

Здравей, здравей, студен живот....

Какво значение имат интересите пред нуждата от необходимата доза? Имаше желания и амбиции преди хероина. Беше отличен математик, желаеше да учи в Морско училище ( а едва завърши средно), да пътува.... Но как ще го приемат да работи на кораб?

жените разполагат с повече лична сила, това че е момче е голяма пречка да се спре инерцията
и така, целта е да се направи промяна, според мен без значение каква, стига да е промяна лесно осъзнаваема от него и да може да я тълкува като крачка по пътя на спирането

да му е нужна съвсем малко сила за да влезе в новото осъзнаване

знам ли, може това да е подхвърлянето че този дилър нещо не е наред, съответно да намери друг дилър - вярвам важно е да се подберат добре подробностите какво точно не му е наред или по-скоро липсата им, примерно този форум тук е добър сборник на информация т.е. оправдание
едно необосновано недоверие е по-заразно, защото по-трудно се персонализира т.е. човек по-трудно може да прецени приема ли го или не т.е. ще отнеме повече време за това решение

тъй като както споменах жените са по-силни, то мъжете са по-страхливи (в смисъл потдатливи на страх), този нов страх ще го изкара от инерцията
ако страха е достатъчно силен може да го пренесе и към новия дилър


и така ^_^

Може би си прав. Макар на моменти и моята сила е в застой. Наистина мисля, че промяната е основния лост. Вчера не е взимал и днес е в криза и не му се приказва, каквото и да го попитам нервничи, но това е обяснимо. Може би покрай делото се е стреснал "то мъжете са по-страхливи (в смисъл потдатливи на страх), този нов страх ще го изкара от инерцията" . При него много бързо явно се развива висок толеранс и не може да контролира дозите, докато не започнах да чета в този клуб и най-вече постингите на Ammе не знаех, че наркозависимите могат да водят нормален социален живот. Моят опит и наблюдение, както върху сина ми така и другите с които общува говори по-скоро за обратното.

Промяна, въпросът е каква? Това с дилъра е интересно. За съжаление не мога да сменя града по разбираеми финансови причини. Друго, на което и той е разчитал на моменти е да замине с бригада на обект, който е далеч от града, в който живеем. Не знам, дори и момичетата вече не го интересуват.

Това е най-интересната тема в този форум, изпъква сред глупости от рода "липса на тревка","лекотам" и т.н.,и т.н... Искрено съжалявам, мам, 4е не мога да ти дам някакъв смислен съвет- според мен на синът ти единствено Бог може да му помогне...По-скоро искам да се обърна кам другите наркомани- ВИЖТЕ КАК СЕ 4УВСТВАТ МАЙКИТЕ ВИ!!!! И ако наистина имате съвест- спрете! СЕГА!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря!
Малко се получи като дневник, но може би ви е интересно, а на мен ми носи някакво облекчение.
Вчера издържа, макар да му беше много зле физически. Освен шоколад и диня нищо друго не можа да хапне, а и беше толкова горещо. Днес сутринта още е в криза, но не му се говори и незнам дали намаляват болките, само лежи и от време на време си взема душ. С какво мога да облекча болките - аулин? И защо е толкова против Ревията? Предложих му след абстиненцията да започнем, но отказа.

ne iska revia, za6toto za sujalenie ne e siguren, 4e niama da poiska da si vzeme otnovo, a tova hap4e e edinstvenoto, koeto 6te go spre.
poniakoga reviata e edinstvenia variant-kazvam go ot li4en opit.
ako mojesh da go ubedish da ia zapo4ne-napravi go.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дам. Доколкото разбрах Ревията блокира рецепторите и при друсане просто не те хваща най грубо казано. Може би това лекарство действително е за тези които са мотивирани и са решили, че трябва да спрат и то ще им помага в случай на стъпка в страни. Незная имали някакви други действия освен блокер?

Taka e! Ako vzemesh Revia i sled tova heroin ili koito i da e drug opiat, ne te hvashta. Opasnoto e, ako si vzel heroin i sled tova vzemesh Revia\Nemexin - togava moje i da umresh - kruvnoto naliagane se poka4va strashno mnogo i se predizvikva strashno silna abstinencia, obrazuvat se i susireci v mozuka. Zatova ideiata e da se dava vseki den. Triabva da se vnimava oba4e ,za6toto ima na4ini da se izluje tozi,koito ia dava.
P.S. Deistvieto e sushtoto i pri priemaneto na alkohol,osobeno koncentrati-glavobolieto e ubiistveno!!!
Uspeh!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ОК! Ще се опитам да го убедя, но няма да оказвам много силен натиск, защото може да се съгласи заради мен, да ме лъже и да не го пие, а това не много евтино лекарство. А и по лошия вариант да взема хероин и да го пие пред мен - явно има много вредни странични ефекти.

Не го карай да пие насила Ревия. Ограничението е ужасно лоша работа за един наркоман, ние сме свикнали да имаме своята свобода. Да, тя може да помогне, но само в някои случаи. А и е скъпа, можеш ли да си позволиш всеки месец по 150лв за хапчета, дето няма да ги пие? Съвсем не искам да звуча цинично, но ти казах - поговори с него. Питай го какво иска, а като му дойде времето сам ще направи своя избор. Накараи го да работи, заеми времето му с нещо.

Здравей, здравей, студен живот....

Насила не става така е. Колкото до парите пак си права , но по-доре 150 лв за ревия отколкото 600 за хероин. При последното ни ходене на лекар, каза че е на доза 20. Предполагам, че по 20 лв. на ден или бъркам, а може и да е излъгал и доктора. Сега е в кризи и не мога да му говоря за работа, пък и не само затова, изобщо не говори. Не искам да нажежавам допълнително обстановката в момента. Само да издържи още няколко дни и ще мине най-трудното с физическите кризи. А след това незнам, но дори и да започне пак ще е намалил дозата. Незнам все още се уча да живея с това. Колкото до свободата, не зная какво разбираш ти под това понятие, аз мисля че детето ми не е свободно, напротив. Всичко е под диктата на хероина - как да стана, какво да направя за да намеря пари, какво да излъжа за да не ме закачат, или по-добре да избухна, да тръшна вратата и да изляза, как да се оправдая, че не мога да върна взетите пари назаем, а ме притискат.....

Istinata e, 4e tova e ujasno trudno na4inanie i za blizkite \v slu4aia za teb\ i nai-ve4e za nego samia. Poniakoga ne stava ot purvia put, no otkazvane ne triabva da ima-tova e borba na jivot i smurt, a uspehut, borish li se, vse niakoga shte doide. Samo 4ovek, koito e minal prez tozi ad znae kakvo e!!!
Hubavo e vse pak abstinenciata da se namali s zamestvashti lekarstva za kratko, za6toto ina4e e strashno trudno, no ako 4ovek ima volia i ina4e stava. Pomagai mu s kakvoto mojesh, ne se u4udvai 4e ne mu se govori v momenta s nikogo. I tova shte otmine postepenno...Purvata edna sedmica e nai-trudna, minesh li prez neia, posle vsi4ko zavisi ot teb, ot jelanieto da se promenish i ot podkrepata i razbiraneto na blizkite ti.
Uspeh!!! Dano da uspee!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Все още не е вземал и изглежда вече по-добре не е толкова блед, само сенките под очите са по тъмни . Много съм притеснена, дадох му 210 лева да внесе за щетите по обвинението трябва да ги внесе в 14 часа.

Suvet ot opit-vnimavai s davaneto na pari na ruka, osobeno v na4aloto. Ako mojesh go pridrujavai v takiva slu4ai, no bez da e iavno, 4e ne mu viarvash. Doverieto e neshto mnogo vajno, no se gradi bavno, a otgovornostta i silata da izdurjish na isku6enieto poniakoga sa mnogo jelani, no za sujalenie ostavat na zaden plan pred ...!
Ne me razbirai pogreshno - dano da ne stane gaf s parite i da otide da si vzeme, no vse pak vnimavai, ne go postaviai v takava riskovana situacia - moje da mu e trudno ili oshte prosto da mu e rano>

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зная, но трябва да ги внесе лично, а точно днес не мога да изляза от работа следобед. Незнам дали може доверието да се върне, много е сложно.

Чухме се по телефона, май нещо не е в ред, мотае ме, много съм ядосана и обидена и всичко на куп и не искам да се прибера веднага, защото ще избухна.

Здравейте!Искам и аз да се включа втемата,защото имаме същият проблем.Брат ми е на 18 години и е наркозависим от 3 години, аможе и да е от повече,но той казва,че е от 3...Какво ли не опитвахме-бой,лекарства,гонене от вкъщи, комуна-8 месеца в РЕТО и.. все на същото дередже сме.Със всеки изминал ден се топи...Утре нашите ще го карат в някакъв център за наркомани в Пловдив,во ми се струва,че и там ще сме временно.Имам чувството,че той няма никакво желание да спре.Просто се е отдал на дрогата.Днес при поредният скандал е казал,че е на 10 дози на ден.Боже това нищо не ми говори,но имам предчувствието,че това е последен стадий.Ще пиша пак как стоят нещата с наркоцентъра.
Моля ви бъдете с нас и ми помагайте,макар и виртуално...Много съм отчаяна....

Ще се моля за момчето. Много малък процента на откопчилите се, затова се радвам не само на всеки, който се освободи, но и на всеки опит за това. Зная какъв кошмар е и за близките, те също са съзависими. Ще се радвам да чета оптимистични постинги.

Само за протокола. Онзи ден е изллъгал баба си да му даде 55 лв, защото имал да връща и го заплашвали и ще дойдат в къщи да си ги вземат. Тогава няколко дни не беше излизал, беше в криза и тя му повярвала и го съжалила и взела назаем, но той излязъл и........ Всичко си е по старому, само е на по-малка доза явно, защото е адекватен, само зеницете му са свити, гласът е променен, ходи като навит с пружина, не спи, постоянно влиза от стая в стая, заяжда се , дразни се и така..... За пореден път го питах го (Меланхолия даде съвет да разговарям когато е друсан) какво иска и как мисли, че трябва да продължи - иска да има пари и да може да си се друса на спокойствие!

Здравейте и от мен!Мам много ми е тежко като чета твойте постинги и като си представям какво преживяваш...В последния ти пост става ясно че тои май не иска да се лекува-да имам пари и да си се друсам на спокойствие...Вземи го вкарай в някоя комуна да му дойде акъла в главата...Но то пък ще стане по зле евентуално защото насила никои не иска да му се помага!Моят съвет е да не му даваш никакви пари,да излиза много по рядко сега в на4алото,Какво толко една абстиненция минава не е трудно една седмица и ще е добре само после да не се закачи пак а това ще стане със сигурност..Пожелавам ви успех,ще чета и ще пиша пак!

Здравейте и от мен!mam,всеки ден следя постингите ти и като ги чета,сякаш моята майка ги е писала.И ние минаваме през тези етапи и става все по-трудно и по-трудно.Вече много сме отчаяни.Тази нощ блрат ми е изпаднал в страхотна криза-халюцинирал е разни неща,удрял си е главата в стената,трошил е,нашите едва са го удържали.Едва са дочакали сутринта и са го закарали в Пловдив в психиатрично отделение.Там са го вкарали в интензивен сектор,преливали са му някакви лекарства и сега се чувствал по-добре.Сега е адекватен.Но.........докога.....Вече нямаме сили да се борим.......
А той им казал,че иска да излезе от тази дупка,но неможел...
Лекарите казват,че ще го настанят в отделение,което е специално за наркозависими,ще му назначат някакво лечение и т.н.Но според мен всичко ще е временно явление.
Ами толкова засега от мен...Ще пиша пак как стоят нещата.
Само искам да попитам 2гр. хероин на ден много ли е?Такъв му е приемът...
И скъп ли е този вид дрога?
Извинявам се за некомпетентността си.........

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Незнам колко струва 2 гр, но не са малко. Синът ми каза на лекаря, че е на 20 лева на ден, не зная какво колечиство е това. Колкото до отговора му предполагам, че е защитна реакция и просто му е писнало да го питам. Но фазите, през които минава семейството са толкова много - срам, неверие, апатия, гняв, еуфория при опит за отказване, надежда, отчаяние отново апатия. Ден след ден, нощ след нощ. Вечер чакаш да се прибере и в какво състояние, дали ще се прибере, дали нямаа пак да се обадят от болницата или пък е в полицията, само да се прибере. Отново е друсан, ядосваш се и мислиш какво да правиш, наглеждаш го дали е заспал, диша ли, сутрин го гледаш като спи и плачеш. Тръгваш на работа, слагаш малко грим за да не те пипат колегите да не си болна. Докато работиш се усещаш как мисълтат ти е другаде. Прибираш се...........

Точно така е и при нас.Мам искам да ти кажа и още неща,ако имаш скайп,моля те намери ме.Никът ми е sotinik.Там мога да ти пиша повече.Ако имаш icq,моят номер е 287-245-591.

2 грама на ден не е много - това е ултра-мега-хипер много, дори и на цигара да го приема а аз предполагам, че е на помпа!!! Цената варира от 80лв до 100лв поне в София. Това е адски много, познавам десетки зависими (бивши и настоящи) и до такава доза са стигали не повече от 5-10 от тях. Все пак много зависи от качеството (преди около 5-6 години в София с грам трудно можеше да се оправи човек на който му стигаше, че и оставаше 20-ка (20-ка - приблизително равно на 1/3 грам) но това беше временно явление) в момента в София дори и фирмения (води се за най-скапания но и най-достъпния) е достатъчно читав за да смятам, че въпросното количество е огромно, да не говорим ако има връзка за качествено шано. Това състояние е много опасно - при криза може да има невероятно тежки последици, тотално да исперка и да опита да се самообие или дори да посегне на някой с цел да си набави пари, да получи интензивни халюцинации е напрактика задължително. Чувал съм за случай за испадане в кома при абстиненция от подобно количество но това беше във време когато качеството беше можеби 2 или 3 пъти по-високо от сегашното. Това ми го е расказал директно потърпевшия и не виждам причина да ме е будалкал или да е преувеличил особено като се има предвид, че дейсвително беше на такава доза. Това го казвам абсолютно сериозно, без нито да преувеличавам, нито да говоря врели-не-кипели. Казвам го от първа ръка - личен опит и пряко наблюдение. В такива моменти човек е способен да направи абсолютно всичко на което е способен физически, без абсолютно никакви скруполи.

Много ти благодаря за бързият отговор,Visitor.Като четях написаното от теб,сякаш земята се отваряше под мен.Много се притесних и тотално изгубих надежда,че някога ще излезем от тази дупка....
Наистина абстиненцията му е била много страшна...Всичко съм описала в по-горният ми постинг.Даже сутринта не е могъл дори да ходи и да говори..Само лиги са му текли и...абе срашна работа........Незнам как ще го оправяме.Вече тотално сме изгубили надежди.В момента момчето е в Пловдив в някакво отделение.Нашите са намерили и специалист,занимаващ се с такива като него.Дано той да помогне.А брат ми има желанието да се откъсне от това нещо.Незнам как се е докарал до това състояние.Явно вече нищо,освен дрогата не го интересува.

Нямам скайп, вече си нямаме и дом.компютър, а на служебния е сложно. Свързахте ли се с майки срещу дрогата в Пловдив? Весела Божилова винаги би ви съдействала. Мейла и е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как върви при вас? При нас има малко промяна. В момента ми е сърдит - обиди ми се защото рязко отказах помощ за настилане и рязане на един балатум защото беше много друсан, не ми говори, но имам чуството че не друса. Трети ден отива на работа, давам му по два лева и цигари. Изглежда блед, отслабнал, с тъмни кръгове, като в криза, дали наистина ходи на работа и може ли въобще да работи. Напиши ми мейл за кореспонденция, ако искаш. Предполагам, че на съфорумците им е досадно, но пък може и да им е интересно да разберат как се чустват най-близките на зависими от хероин. Едно момче, преди време ме обвини, че явно не общувам добре със сина си, (със сигурностя вно е така щом не съм могла да го предпазя) например майка му като го хванала да пуши марихуана поискала да опита и тя. Няма място за сравнение между двете вещества. Едва ли майка му, ако го хване да се инжектира, ще каже дай и на мен една помпа да пробвам.

Здравей,миличка!Дано и при вас да има напредък.При нас нещата са добре/чак не смея да го кажа/.Брат ми е подложен на детоксикация или нещо такова се казваше.След като бъде чист поне 5 дни,ще премине на Ревия.Нищо не ми говорят тези медикаменти,но мисля,че са добри.Той има голямо желание да излезне от този ад.
А по въпросът дали общуваш добре с детето си-отговорът ми е ДА!Просто родителите ни не винаги могат да ни предпазят от заобикалящата ни среда.Все пак те не са ни сенки!Нали?
Мейлът ми е:sotinik@abv.bg.Пиши ми там,за да не занимаваме и другите хора с нашите работи.Наистина може да станем досадни!
Стискам палци за всички!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

къде се изгубихте?
не сте станали досадни. на мен ми е интересно да чета как вървят нещата там.
облекчава ме. подсеща ме, че не съм сам. че има и други, които се борят със себе си.
хайде, пишете моля, как вървят нещата там.
и аз ще напиша къде съм в момента...

Нещата не са добре при нас. Вече наистина незнам какво да правя и делото незнам кога ще е, просто ми е зле и не ми се пише. Дано при Sisi са ОК.

Здравейте и от мен.Щом не ви отекчаваме,ще пиша.Първо искам да кажа на мам да не се отчайва и да се държи,за да може да помогне на детето си.Знам,че положението е много трудно,дори критично,но ако не сме ние никой друг няма да помогне на близките ни.
При нас нещата са горе-долу добре.Брат ми се е мотивирал и е твърдо решен да се отказва с помоща на Ревията.Да видим докъде ще стигнем.В момента е в наркоцентър в Пловдив,където ще остане 14 дни и след това ще започне лечението с Ревиа.За сега не им е отварял проблеми,не е буйствал,не е бягал/а е на свободен режим/.Ами стискам палци за всички ни!

Сподели Kaschey, при теб как е. Можем ли да сме ти от помощ?

досега не съм разказвал никому тази история. моята история.
олеква, когато споделиш. а и може би ще успея, разказвайки, да обобщя нещата и за себе си. да погледна отстрани... както и да е.
започнах да взимам материал преди 6 - 6,5 години. преди това от 3-4 години пушех трева.
беше зима, началото на годината и бяхме в една стая в студентски град. с двама приятели. единият - дългогодишен наркоман. другият беше взимал няколко пъти преди това. не помня как се озовах там. тогава пуших на фолио. почувствах се странно. помня, че драйфах. не зная дори дали ми хареса тогава.
следващият път беше чак след месец. пак с компания от стари приятели. някой вече имаше номера на дилъра.
така започнахме всеки месец. изоставихме фолиото и почнахме да шмъркаме. беше хубаво, не мога да си кривя душата. бяхме всички заедно. събирахме пари и пращахме 2-3-ма човека до дилъра. и аз съм ходил. беше си истинско приключение.
продължихме така през целия си престой в студентски град, през цялото следване. по веднъж - два пъти в месеца. помня, че дори на следващия ден, след като бяхме друсали, се чувствах чудесно - леко отнесено, спокойно, блажено. за абстиненция и дума не можеше да става. напротив.
при нас се получи малко частен случай. близо 5 години друсахме по веднъж - два пъти месечно. никой не затъна, никой не пропадна. е, наистина някои прекъсваха, пак записваха, но това си беше в реда на нещата. трябваще и да отлагаме дипломирането, заради казармата... няма значение.
накрая се разпръснахме. аз излязох на квартира с приятелката ми. вече, обаче, бяхме зачестили. по това време, вече беше много по-лесно да си намериш материал, отколкото трева. взимахме всяка седмица. работехме и имахме повече пари, по-малко свободно време, бяхме по-отделени от останалите. помня, че исках всяка свободна минута да оползотворя. един вид - да няма празна вечер. липсваше ми интензивния живот от преди.
в един друг форум, помня, имаше въпрос - "как се закачаш". някой беше отговорил - "не знам как се закачаш, ама става неусетно".
в края на миналото лято вече неусетно бяхме започнали да друсаме всеки ден.
мислех за предстоящата зима и се чудех: "как ще издържа студа навън и студа отвътре?"
опитвахме да спрем веднъж. беше точно зимата. избихме кризите някак. на третия ден вече се чувствах почти нормално. казах си "ето, мога" и пак започнах. по това време опитах и венозно няколко (десетки) пъти. но там си и остана. дали заради страха си от иглите, или заради нещо друго, така и не се научих да се бода сам.
и така досега.
сега пак опитваме. след морето свършихме парите и позатънахме в заеми (главно към "топлофикация" и "софийска вода":)). но общо взето, това са ни проблемите. никого не съм излъгал, не съм пребил или обрал. работя и така си изкарвам парите за дрогата.
днес вече трети ден не сме взимали.
в понеделник имахме по една тъничка линия. след работа вече не се издържаше и в 6 часа изпих един геродорм (без рецепта от аптеката). до 7 съм заспал. следващата сутрин беше най-отвратителната такава:) събудих се в 5. не успях да заспя до 8. задрямвал съм закратко, изглежда, защото помня, че сънувах пакети. иначе само въртене, пот, гадната непоносимост в китките и стъпалата, такива ми ти работи.
станах и отидох под душа за 40 минути. излязох, зъзнейки и изпих предварително приготвеното хапче субститол. по едно за мен и за приятелката ми. всъщност по 2/3 от червените. домъкнах се някак до офиса. припаднах на фотьойла и съм заспал. хапчето е подействало. събудих се от пристигането на шефа към 11. в обедната почивка се прибрах за малко и стрих на прах 1/2 геродорм. изшмърках го, ама нищо не стана. изкарах деня, четейки този форум. вечерта гледах мача, пак ударих един геродорм и съм заспал.
днес се събудих към 8 и с учудване останових, че май нищо не ме боли. или субститола още действаше? дойдох на работа и така досега.
ще се помъча да изкарам поне до петък без да си вземам. а после - не зная.
имам смътна идея да разредим пак до веднъж месечно. но наистина не зная. засега трябва да изкарам до петък...

Редвам се, че сподели, може би това е първата стъпка да си призанеш че е проблем, особено като го видиш черно на набяло написано от самия теб. Моят съвет от натрупания до момента опит: Реши да спреш окончателно, не си давай някакви надежди, че ще разредиш по веднъж на месец. Зная колко са болезнени кризите - виждала съм го! Синът ми е опитвал да спре със DHC, лепило, ривотрил, субститол, метадон, трева и други за които може би и незнам. Много е страшно да предозираш със заместителя търсейки в пълна степен да повториш усещането с хероина, а и след това всеки опит все по-труден и кризите по-силни, абстиненцията явно е комбинирана, а не само от липсата на хероин. Можеш да успееш и шансът при теб е по-голям, времето от когато си закачен 5-6 месеца е много по малко, не се отказвай. Не знам дали е за добро, че сте двама, обикновено е пречка, но в някои по-особени случаи е +. Знай, че много ще се радвам да чета в твоите постинги "и днес не взех" и да отбелязваме в календара. Това би ми дало надежда и за моето момче, макар и да съзнавам, че процента на спрелите наркомани след толкова дълъг стаж клони към 0

благодаря за подкрепата и съчувствието, mam.
макар че, явно, не ги заслужавам...
вчера, тъкмо се чувствах вече горе-долу добре - нищо не ме болеше, не настръхвах, ходих на работа, прибрах се, ядох, всичко беше ок. мислех си, колко лесно стана този път, с учудващо малко кофти моменти. само дето мисълта ми беше само там. знаеш, предполагам - нищо не те радва, нямаш желание за нищо, апатия. както и да е, бях решен да устискам. така че си взех дъълъг душ, даже накрая със студена вода, реших после да си полея цветята, да поиграя на компютъра, после - филм и така да мине вечерта. даже мислех и да опитам да заспя без геродорма или с половин хап. е, обаче... се звъни на вратата.
един приятел се върнал от море и решил да отскочи към нас. той, току се вестне, веднъж на месец-два. и сега беше избрал момента просто като по книга.
е, не можах. беше като удар под пояса.
цялата ми воля се срути като кула от карти.
три линии, които ме хванаха като десет и светът придоби различни цветове.
полафихме, пихме безалкохолно и тва беше. глътка въздух.
днес няма да взимам. засега съм добре. по-нататък - ще видим...
абе, банална история.
това е при мен. нещо ново при вас?

Само не спирай да опитваш, не се отказвай, бъди сигурен, че сега ще е по-лесно да спреш отколкото след 5 години. Помисли си какво би загубил и какво би причинил за този период. По-възможност не оставай сам бъди с някого и някъде където не би се изкушил, ходи на кино например - 2 часа са минали. Колкото до подкрепата, нали знаеш "Децата ни имат нужда от обич сега, когато най малко заслужават." , подкрепата и съчувствието не са награда. Добре е да имаш приятел на когото да разчиташ в момент на голямо изкушение, макар от собствени наблюдения да стигам до извода, че кръгът в който общуват потребителите не изобилства от приятели, особено чисти. При нас, какво да кажа струва ми се, че вчера беше ОК, сърцето ми се свива и ми се иска да поприказваме, но пък е ясно, че точно когато започват кризите не му се приказва. Представяш ли си, стигам дотам, че когато синът ми е мълчалив и тъжен и иска просто да си лежи в стайта ми е по-спокойно. Когато е друсан (не много) е в настроение, ходи като с навита пружина и не може да се спре и е разговорлив - но това не е той, това е друго момче, дори и шегите му са странни и сърце не ти дава да се засмееш при вида на стъклените очи. Трудно ми е да давам съвети при положение, че нямаме някакъв успех. Пак ще повторя, единственото реално спиране беше в казармата, без никакви медикаменти - страшно ми е да си помисля, как е избил кризите и е ставал сутрин под строй и физзарядка.

Здравейте!Пишете ми на имейла,на кюто или на скайпа.Там ми е по-удобно да разговаряме.
За момечетата искрено се надявам да намерят сили и да спрат.Ама много го искам това,искам да заживеят нормален живот,като всички останали,да се радват на нещата от живота,а не да се съсипват с наркотиците.
И аз съм с вас.С каквото мога ще помогна.Дори и с личен разговор.
Смея да кажа,че откакто брат ми е на лечение в Пловдив ние всички в нас дишаме по-спокойно!Дано да продължаваме така!

mam kakvo stava s vas? kak vurvqt neshtata? pishete, ima hora koito gi e grija naistina...

Отново опитваме. Днес е втори ден без хероин. Затворил се е в къщи - след работа ще ходим до лекаря, който дава рецепта за ДХК - това е неговото желание. Зная мнението на Visitor и съм съгласна с него, но нищо не мога да променя. Ще пиша утре.

Как е при теб момче?

dano dnite stavat vse poveche i poveche. Dano sina vi nameri jelanie i sili da specheli tazi bitka i da se oturve ot tozi zatvor. Moga samo da se doseshtam za ujasa i bezsiliteto koeto izjivqvate. Az napirmer ne mojah da napravq drugo osven da izbqgam:(
Gospod da ni dade mudrost da priemem tova, koeto ne mojem da razberem i promenim i sili da promenim tova koeto mojem.

Опитвам се да го приема, вече си мисля, как бихме могли да живеем с това. Колко би издържал организма му и колко сърцето ми? Какво би станало, ако нещо се случи с мен?

Здравейте и от мен!Току що се връщам от наркоцентъра в Пловдив.Изписаха брат ми.Назначиха му домашно лечение с Ревия.Моля се на господ този път да имаме резултат,след всичкото това ходене по мъките...Той е много уплашен и страшно много иска да се оправи.Ще видим какви ще са резултатите за напред.Мам моля те,не се предавайте.Бъди силна....
Ако искаш мога да ти дам координатите на този наркоцентър.Опитайте и там...
Днес докъто чаках брат ми дойдоха още 3 момчета и 1 момиче със същите проблеми.Много зле изглеждаха.Двете от момчетата нямаха голямо желание да постъпят там,но...явно заради родителите.Ох,дано всички да се оправят.
Стискам палци и съм с вас.Ще пиша пак как стоят нещата при нас.

Зная координатите, но не иска да се лекува в болница. Няма никакво доверие на лекарите, а може би и не иска да се лекува. Не мога да го заведа насила.

здраей
след като взех в сряда миналата седмица (както писах последно), издържах в четвъртък да не взимам. не беше особено трудно. върнах се от работа, наядох се и съм заспал. събудих се към 3 часа през нощта и успях да заспя пак едва към 6, след като изпих 1/2 геродорм. в петък едва изчаках обедната почивка.
но от там нататък - т.е. от петък следобяд до момента пак взимам всеки ден. хубавото е, че ми е понамаляла дозата. за днес имам и като свърши, пак ще опитам да направя няколко дни пауза - до уикенда. надявам се да е малко по-лесно този път.
мислил съм доста. и просто не мога да кажа "не" завинаги. или може би по-скоро - не искам.
ще опитвам така - да намалявам дозите и да увеличавам паузите.
мислех си за вас - щом синът ти не иска да се откаже, не може ли поне да се оговорите за подобен вариант - да взима веднъж на няколко дни, после постепенно - веднъж седмично, веднъж месечно? и да шмърка, вместо да се инжектира?
не зная доколко ще е удачно за вас.
за себе си мисля, че това е единствения вариант. просто осъзнавам, че нямам желание да спра завинаги.
между другото - вчера имах интервю и започвам втора работа. няма как - позакъсали сме го с парите. трупат ни се сметки. а и може би, като съм по-зает...
не знам. ще пиша тия дни пак, като почна паузата. доста олеква, когато споделям.
пиши и ти

В почти всички случаи, зависимите отказват да отидят на лекар. Причините са много. Обикновено на първо място е недоверието към лекарите, има едно такова мислене, че те всъщо изобщо не знаят за какво става дума, всичко което знаят е базирано на наученото от книгите които са прточели а човек който не е минал през това колкото и да е чел няма дори и ни-най-малка идея какво всъщност е зависимост. Това принципно е така, но има и лекари и лекари. Добрите такива всъщност много добре знаят за какво иде реч. Има не малко доктори които работят съвместно с бивши зависими, има бивши зависими които в последствие са се квалифицирали в психотерапефти и дори завъшили медицина а има и лекари (аз познавам лично двама такива) които умишлено са се "продрусвали" с цел да добият опит от "първа ръка". И пак дори и в този случай пак не е същото защтото те все пак са го правили с иследователска цел и при тях зависимоста е по-скоро сходна с тази на болен от рак който е бил на морфин и в последствие се е излекувал и си е искарал кризата. При тези хора това минава много лесно, възприема се по-скоро като 10-тина дена тежка настинка без психическите последици на редовия наркоман. След филма който е преживял раково болен, какво е една криза? Но в край-на-крйщата скептично настроеноения към лекари зависим след като се реши за първи път да отиде на лекар, стига да попадне на много добър такъв, то разбира, че не е бил прав. Имено поради тази причина и толкова много препоръчвам "НЦН" защото там персонала спада към горепосочената категория. Не бива също така и да се пропуска нежеланието на човек да спре. Това за което споменава и Касчей. Смисъл, иска да спре ама не му се иска. Тези отлагания и мисли в дългосрочен план, че аз сега мога да го направя но не си давам никаква гаранция за следващата седмица, месец, година. За да спре човек основното е той самия да се реши да го направи за винаги, да го реши напълно сам и на 100%. Това да е основна мисъл и концепция за понататъчния му живот иначе не става. Ако ще при най-великия лекар на света да отиде няма никаква гаранция, че след 5 години няма да е на същото дередже. Има и още един момент в цялата тази работа и той е, че не става от всеки път. Може днес да спре обаче кризата да му е много тешка и след детокса да се чувства ужасно зле и след семица да се продруса отново. След това да опита пак и този път да се окаже, че всичко е минало много леко и след десетина дни да се чувства чудно. Ето това е много важно при твърдото решение за спиране да се оцели точно този момент а не месец след детокса да се чувстваш ужасно зле но да си налагаш да не си вземеш при полужение, че можеш да си вземеш няколко пъти и след 5 дни да си пърфект.
Това е, надявам се да сте ме разбрали.
Успех!

Благодаря Visitor, всичко което си написал е абсолютно вярно. Само незнам дали ще дойде този момент някога. Два дни не беше вземал, остана си вкъщи но кризата беше наистина много силна. На третия ден се беше надишал с лепило. Вече незная дали не е по-добре да е на хероин. Състоянието след лепилото просто не мога да го опиша, мисля че мозъкът му няма да издържи.

Има ли консултации за близки на зависими в НЦН?

Мъчно ми е като слушам тези теории, да ще вземам по-малко, ще разредя, ще намаля - всичко това сме го преживели, сега гледам празните очи на момчето ми и се плаша, виждам болен човек до когото думите достигат със закъснение, няма разум, само някакъв инстинкт, ако може да ми измоли някакви пари, ако може да му дам ривотрил (присъщо ли е на разумния човек това да е най-важното? или свети само лампата за кучето на Павлов). Страшно е! Понякога ми се иска да имам камера и да го заснема в такова състояние за да може да се види когато не е друсан.
Надявам се да намериш нещото, което да те накара да кажеш край и то да е по-скоро, защото сега ще ти е по-лесно. Но дори и така, просто не си позволявай да стигнеш до нашето положение.

Има такива консултации. Има и специални програми които са именно за близки на зависим, които включват разговори с психолог, семинари, срещи на групи хора с подобни проблеми (имам предвид близките на зависими), то в повечето случай проблемите на тези хора са не по-малки от тези на пристрастените. Незнам дали тези програми са точно към НЦН но със сигурност те работят съвместно и съответно там ще те свържат с когото трябва.
Успех!

4eta i se opitvam da si predstavja mukata, bolkata i bezsilieto ti. Kakvo po lo6o za edna maika ot tova da gleda sina si da se susipva pred o4ite i. I az sum maika i az imam sin. Vse o6te e maluk, no se molja ot sega nikoga da ne izpadna v pdobna situatsia. Ti si mnogo silna, a krai na tozi uja6 ne se vijda. Bih iskala da moga da pomogna na tvoeto dete i na teb, no uvi nie sme samo nepoznati nabludateli.
Moga samo da se molja za vas i uspeh.

Нека всички се помолят за нас. Много сме зле.

разкажи до къде се стигна, какво прави момчето ти, има ли някаква промяна, всичко си разтовари, ако смяташ че ще ти олекне поне, разбирам те за щото и аз със моита дащеря сме на всъщото дереже, наркоманка е от 6 години и нито аз нито тя снаме вчее къде се намираме от проблеми и ослужненаия

ne znam kfo stawa natatuka no iskam da te udara. kak she mu dadesh pari ti luda li si???????????????????

Мам,как сте,много се притеснявам за вас.....
Моля те,пиши.....

НИКОГА НЕ ГО ОСТАВЯЙ БЪДИ ДО НЕГО ИМА НУЖДА ОТ ТЕБ ПОВЕ4Е ОТ ВСЯКОГА СЕГА

Живи сме. Нямах достъп до интернет. Има развитие. От 6 дни е чист, само на ДХЦ. Не е излизал от стаята си, освен до тоалет, почти не яде, само гледа телевизия. Решението го взе съвсем сам, но както той беше казал преди време "добре ще изкарам абстиненцията - 10 дни, а после". Преди тези 6 дни просто не знаех дали ще оживее и дали не е загубил окончателно разсъдъка си. Нямам мн време

пиши как е, как изкара абстиненцията тези 6 дни, как взима ДХЦто в какви дози. изписано ли е или някак го нмирате на черно?
пиши ако имаш желание, има много хора тук които проявяват разбиране и биха ти помогнали макар и само колкото да си 'кажеш мъката' и ' да си излееш душата'. мисля че помага, надявам се да е така за теб.
успехи и дано се откачи
стискаме палци

Преди да започне с ДХЦ две седмици беше много зле. дишаше лепило, вземаше и хероин и субститол и всяко едно нещо което може да намери. Веднъж го хванах с лепилото в леглото, успях да го взема и го скрих, просто пощуря - обърна всичко и тръгна да го търси из контейнерите. Друг път го намирах на пода в стаята му с разпиляни спринцовки до него, заспиваше или по-скоро се отнасяше, а цигарата паднала и изгоряла върху него, затова е Херо - притъпява болката, ставаш безчуствен, можеш да убиваш, ставаш "героичен". Погледът му беше толкова безумен, налудничав, мътен, че този път си помислих, край окончателно мина от другата страна. Не зная откъде събра сили да опита пак. Първо отиде при "нашия" лекар, който си дава рецепти за каквото поискаш и му поискал рецепта за субститол - дал му зелена и го вписал в рецептата с грешка Subsidol - естествено ни отказаха във всяка една аптека и ме гледаха с такова подозрение и пренебрежение. След това намери ДХЦ на черно по 2 лв бройката и започна. Лошото е, че почти не говори, не споделя, само лежи на тъмно, станал е като скелет имам чувството, че е свалил 10 кг. Опитвам да му осигуря каквото му се яде обикновено това са плодове, шоколад, сокове. Лошото е, че днес е с последното хапче, а не иска да отидем до лекаря или до друг лекарза още или дори да отида само аз. Ще пиша пак.

Здравей,мам.Стискаме ви палци всичко да е наред и да се оправите.Сърдечно ви го желая.А ти бъди много силна и не го оставяй нито за миг.
При нас нещата засега са добре.На Ревия сме от 2 месеца.Момчето е спокойно и е мотивирано за оправяне.Контролните тестове са добри и така....продължаваме нататък.

Само ако знаеш колко се радвам за вас! За съжаление не мога да остана повече в къщи, ако не ходя и аз на работа няма как, а и толкова заеми имам, че ако не ги плащам ще продадат къщата.

Получи се малко като дневник, но засега се държи. Преди няколко дни дойде, онова момче с което бяха задържани. Синът ми изобщо не му отговори на звъненето на мобилния, но въпреки това звъни на вратата с още едно момче, бяха надрусани и при това с кола. Обясних им, че от два дни не е спал и не е добре и ги помолих да не го безпокоят, въпреки това те стоят на звънеца настояват да влязат, не ги пуснах, но те продължиха да стоят в колата пред къщи и да се опитват да му звънят от мобилния, много трудно ги убедих да си тръгнат. Та ако може да ми обясните, това криворазбрано приятелство ли е между наркомани? Така ли си помагат като му носят в къщи? Питам защото тайно прочетох SMS от телефона му, в който въпросния му пише, че има в момента на шано и ще го черпи.

Още един ден беше чист. Вече е без ДХЦ и това ме притеснява много, от 48 часа не е спал, но започна малко да се храни.

От снощи е с температура и го втриса, не се е хранил. Възможно ли е от спирането на ДХЦ да има отново абстинентни кризи?.

Здравейте.Аз изкарах абстиненцията без никакви лекарства,но се друсам от една година.Две седмици не спах.Сега нямам абстиненции,но продължавам да се друсам веднъж седмично.Винаги нещо ме кара да отида и да си взема.Незнам как да го спра,както казах нямам абстиненции,но пак го правя.Дайте някакъв съвет моля.

Точно това е въпросът! За съжаление няма отговор или поне аз не го знам. Има ли с кого да споделяш, да се обадиш, когато имаш нужда някой да те спре? Ако си чел постингите то знаеш, че синът ми вече 9 години е зависим, така че най-малко той може да ти е пример за спиране. Много съм притеснена, защото след като спря за година-две, започна отново и беше много по зле. Сигурна съм, че трябва да се направи нещо след изкарване на абстиненцията (самият той беше казал че ще изкара абстиненцията, а после...), но в момента не мога дори да разговарям с него - отказва категорично среща с лекар и Ревия. Може би консултации с психолог и естествено много силно желание. Човешкият организъм е сложна машина, много бързо привиква към вещества, които му доставят удоволствие или го улесняват и затова си ги иска непрекъснато. Дори храната може да бъде такова вещество, затлъстяването е също заболяване - нима 150 кг хора не разбират, че е вредно да се тъпчат?

Опитал ли си с Ревия, зная, че действието й е индивидуално, но мисля, че би трябвало да се опита от всичко, което би могло да помогне.

Здравей!Много много нямам с кого да споделя,а и неискам наще да разберат.Наистина,за да спреш трябва да го желаеш наистина,да имаш много воля и още нещо,което незнам какво е.Абстиненцията я изкарах по-леко с алкохол(100-150мл на екс).Колкото до ревията занм,че е скъпа,към 150 лв мисля-немога да си го позволя.Чувал съм даже и съм го гледал в документален филм,че едно от нещата,което най-успешно лекува хероино и алко зависими е Ибога.Това е растение-мощен халюциноген.Расте в Африка.Съдържа алкалоида ибогаин(ibogain-опитай с google).Казваше се,че растението действа на тази част от мозъка,която отговаря за чувството за вина.В смисъл такъв,ако си направил нещо лошо,например обидил си някой,под въздействието на Ибога ти се поставяш на мястото на този човек и изпитваш болката,която си му причинил.Даже изследователя от филма опита Ибога и на него му въздейставла точно така.Каза,че неговия "филм" бил такъв:преди време той зарязал някакво момиче заради здравословен проблем,което му е тежало в годините.След като взема ибога той изпитал нейната болка по същия начин по който и тя.След като излезе от състоянието в което беше каза,че вече това не му тежи и се чувства много пречистен.Този филм съм го гледал по Explorer.Пожелавам ти здраве на теб и семейството ти и дано синът ти да се справи!

Благодаря за пожеланията, мина вече доста време откакто е чист. Дори и да не успееш да спреш напълно, не вдигай дозата. Може ли да ми кажеш, колко даваш на месец за материал?

Сега по 30лв,но когато взимах всеки ден сигурно съм давал по 200 лв.Аз съм си казал,че вече до абстиненция няма да си позволя да стигна.Не искам да преживея това отново.Искам просто да го спра завинаги.

Това имам предвид 200 лв. за хероин могат да се намерят, но за спиране? Наистина внимавай, много е трудно да не вдигаш дозата, организмът свиква и за да достигнеш същото състояние ти трябва повече материал. Поне така беше обяснил синът ми след като започна отново след близо две годишното спиране. Отначало веднъж за отпускане след проблем и после......

Вчера ходих на консултация при лекар - завеждащ отделение за зависими. Отидох сама - не иска да ходи на лекар, не разговаря с никого, само гледа телевизия и лежи на тъмно. Предписа му антидепресанти и сънотворни. Тя също е притеснена от факта, че се изолирал дори от мен, смята че може депресията да води до мисли за самоубийство. Просто изрече думите, които аз несмеех да изрека. Синът ми не иска да пие антидепресанти, но се съгласи за сънотворните.

Мнението е изтрито от okra

Писах ти, който желае може да ми пише и на mam_dr@mail.bg

Здравей,мам!Отдавна не си писала.Как сте?Всичко наред ли е при вас?
Моля те пиши,че се притеснявам!

Засега е ОК. Дори вчера започна да се храни малко повече. Все още е много мълчалив, само да, не, неискам, добре съм. Вечер му давам приспивателно и антидепресант. Лекарката каза да пие сутрин антидепресанта, но тъй като синът ми отказа да го пие и му казах, че е изписала два вида приспивателни. Смятам в понеделник да и се обадя и за да зная докога да ги давам. Аз също се чуствам добре, толкова отдавна не бях спала спокойно цяла вечер! Вие как сте? Момчето взема ли си Ревията, правите ли тестове?

Вече сме малко по-добре. Храни се, спи вечер по 3-4 часа. Вчера гледахме филм заедно. Попитах го дали не иска да излезем заедно на кафе или пица, но отказа. Не настоях защото мисля, че може би наистина е по-добре да не излиза. Какво бих могла да направя оттук нататък? Намерих плейстейшън назаем, но превъртя всички игри, които имаше.

От кога е така,в смисъл от кога не е излизал?Мнооо е кофти да стои само в къщи и да не ходи никъде така ще си вкара супер яка депресия.........и антидепресанта трябва да се пие най-малко 3-4месеца за да се 'оправи'....Вие говорите ли си?Как се чувства и въобще как е като цяло,става въпрос не само за него ами и за теб,и ти също трябва да му казваш как си не е хубаво да му спестяваш нищо-той трябва да знае ТИ КАК СИ И КАКВО ТИ Е ПРИЧИНИЛ за да вземе да се позамисля от време на време....не казвам че сега не го прави,ама аз мнооо ясно си спомням думите на майка ми когато психоложката и каза да говори с мен за всичко.Мнооо малко неща си спомням от тогава ама т'ва е едно от малкото.Важно е да говори и да започне да ходи някъде,трябват му нови приятели ,трябва да се научи да живее в едно 'нормално' общество-най-добре е да започне работа.
Аз започнах 2месеца след като изкарах абстито,мнооо ми помогна защото единствените ми социални контакти тогава бяха там..........и малко по малко вече съм чистс 2год. не е лесно ама щом аз успях и той може!!!Пиши ако има нещо,знам че не му е никак леко в момента,знам как се чувства и искам да помогна,защото ако не успее да излезе от тоя 'филм' в който е в момента пак ще се подкара сега му е мнооо трудно,да не кажа най-трудно.................УСПЕХ!

Вече близо месец не е излизал, но от няколко дни е по-добре, дори сам ми поиска пица и сок, защото е гладен. Постоянно се опитвам да говоря с него, но едва от вчера ми отговаря с повече от една сричка, обикновено е не, да, не ме закачай, не искам. Лошото е, че не иска да пие антидепресанти и аз му давах вечер заедно със сънотворното, като му обясних, че лекарката му е изписала два вида, но ги пи само 5 дни и спря, защото не му действали .Винаги когато се опитвам да го предразположа за разговор или го питам с какво бих могла да му помогна и какво мисли, става нервен и предпочитам да не го закачам, защото виждам, че му трябва само малко за да излезе и да се започне пак. Предполагам, че сам той чувства, че не е готов да излиза - няма приятели, които са чисти, последните месеци беше толкова зле, че и малкото останали, не желаят да контактуват с него. Не знам дали да не се обадя на момчето, с което последно работиха. Синът ми точно в момента, когато беше най напечено не отиде на работа (не беше адекватен и в състояние) и колегата му естествено много се ядоса и се скараха. Наистина не знам какво да правя.

Трябва да пие антидепресантите те не запо4ват да действат от 2-3 пъти,действат чак след седмици прием,и то не като вълшебни хапове-такива няма-ама пак помагат де.....започни да говориш с него малко, по малко кажи му как се чувстваш,не му спестявай нищо повече,казвай му всичко.Той е забравил какво е истински живот с истински реални проблеми......аз като спрях да друсам въобще не знаех какво става около мен,абсолютно всичко ми беше като непознато,забравено,незнаех какво да правя,а с баща ми и майка ми 1 месец след като ислезнах от клиниката не можех да говоря..............мноооо ми беше странно всичко направо незнаех къде се намирам...........
А да звъниш на негови приятели съветвам те-недей,той сам ще може да реши има време,сега му трябва време да бъде чист,и ще се оправи малко по малко...Той е друсал супер мноооо време и сега не знае въобще за кво стааа на въпрос,незнае какво да прави,и как да го прави,забравил е 'как се живее нормалния живот'.И да не му се излиза със сигурност, защото го е страх от самия себе си,от навика си,от мислите си дори....и мен ме беше страх и аз не излизах,и аз не говорих, и аз не ядох,и аз не спах,но времето помага само трябва да е по-дълго време 4ист.


П.П пищи ако искаш:the_exploited@dir.bg

Той е друсал супер мноооо време и сега не знае въобще за кво стааа на въпрос,незнае какво да прави,и как да го прави,забравил е 'как се живее нормалния живот'
Така е, за съжаление започна много малък, дори не е имал голяма любов, не знае какво е да живее без наркотици, какво би могъл да прави и какво би могъл да постигне, няма към какво да се върне. От съзнателния си живот общо взето познава само този начин. Хепатитът също много ме притеснява, зъбите му са толкова зле, че когато отиде на зъболекар преди време той просто отказа да се заеме, предполагам че е разбрал за какво иде реч. Зная, че е още рано, но си мисля и каква работа би могъл да работи, в смисъл нещо, което да ангажира съзнанието му.

Не смея да се радвам много и да предизвиквам съдбата, но е чист, храни се, но отново се затвори в себе си и не контактува. Днес започва лотарията за зелена карта, дали да не опитаме? Мога да пусна апликейшъни и без да му кажа (то не че е гаранция, че ще спечелим, а и доста време минава до резултатите), или пък е по-добре да го обсъдя с него? Какво мислите за евентуална емирация? Мисля си за Америка, защото имаме познати и роднини, които са там и евентуално биха могли да помогнат.

здравей точно това си мислих да ти предложа миналия ден.според мен това е най-добре.аз съм решил да направя точно това.да поработя малко и да събера пари за да мога да замина,да се махна,за да се оттърва нацяло от това.

Радвам се, че си поставяш цел. Конкретизирал ли си нещата - страна, възможност за работа, някой за помощ, колко пари ще са ти нужни?

Не знам защо сте толкова срещу принудителното настаняване, понякога то буквално спасява живота, поне за момента. Вярно е, че не е редно да се нарече "лечение", то е по-скоро шанс човек малко да си избистри мозъка. Познавам хора, които след задължително лечение от по 3 или 6 месеца имаха много дълги ремисии, някои са още чисти. А доколкото съм чел, статистиката доказва, че няма съществена разлика между дългосрочните резултати на принудително и доброволно лекуващите се... Общо взето никой не влиза на лечение за удоволствие, винаги има момент на принуждение, натиск от различни външни фактори... Съдебното решение е само един частен случай. А ако човекът след детоксификация попадне в добра дългосрочна програма, шансовете се увеличават...

На мен ми е минавала тази мисъл, когато съм била напълно отчаяна. Виждаш как си заминава и не можеш нищо да направиш. Спирал ме е факта, че за да стигне до това състояние е, че може би вече е изтощен, не може да се бори и много малко го задържа тук, а едно принудително затваряне може да счете като предателство и от последните хора които не са го изоставили и да направи крачката. Днес е тежък ден, сутринта започна толкова добре, сам дойде и поиска кафе и закуска, следобед настоятелно опитах да разговаряме, но пак отговаряше да, не, неискам, ти прави както решиш и стана по-зле, в един момент изгубих контрол и повиших тон и окончателно се затвори и ме игнорира, не отговаря дори с да или не.

Страната,към която съм се насочил е Испания.Работата,която търся е като градинар,защото това ми е хобито(гледам цветя,кактуси и бонсаи).Парите съм ги изчислил-към 2000лв,но и с 1200 ще се справя :).Няма при кой да отида,но това още повече ме привлича,така ще мога да докажа,че мога и сам да се справя.Пък и това за мен е започване на чисто.Желая ви късмет и здраве!

Давай смело, не е кой знае колко далеч и парите не са чак толкова много, не знам как си с испанския, но докато ги събираш можеш да се запишеш на курсове, така мисля че ще си и по ангажиран и ще се посветиш изцяло на целта. Сигурно прозвуча малко високопарно и при моето положение, едва ли точно аз съм човек, който да дава съвети, но приветствам всяка една промяна, сега е времето толкова сте млади! Толкова места и нови неща трябва да видите и опитате. Досега сте опитали с хероина, опитайте и нещо друго, всеки опит е ценен дори и неспулучливия.

Казваш, че познаваш хора които се успяли да се излекуват с принудително лечение, а? Изживявал ли си го?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MelanXolia на 07.10.07 10:18.

ВСЯКА ПРОМЯНА Е ДОБРА ИДЕЯ..............................................

Вчера за пръв път излязъл, не е казал къде отива, но се върнал след 15 мин. Като се върнах беше чист и все още е, но продължава да не приказва и да си лежи, поиска ми да му купя списание, което е добре.

Днес отново е излязъл, поискал е 2 лева за кафе. Стискайте палци. За колко най-малко може да се купи хероин?

nai malko moje da se kupi za 6lv i to ako jiveete v lulin,no kakto znae6 narkomanite sa mnogo izobretatelni i moje i bez pari da se nadrusa.No vse pak mesec i polovina si e seriozno vreme i az mislia 4e toi naistina iska da spre.Stiskam palci

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за инфото, зная че ако иска нищо не може да го спре, беше започнал да мъкне разни неща за мет. отпадъци, а и "приятели" винаги в такива моменти могат да почерпят или пък да направят партия с някой. Интересува ме по-скоро ако има сериозно желанието да спре и излезе да носи пари толкова, че да не се изкуши. Прибрал се е след около 40 мин., изглеждал добре, като се прибера ще видим.

Ako toi re6i da go napravi,niama koi ili pri4ina koiato da go spre,taka e za sujalenie.Vse pak spored men toi e re6il da spre zaradi sebe si a ne zaradi teb,taka 4e se nadiavam da e uspe6no.Vse pak mu pokaji 4e go obi4a6 i nedei neprekusnato da go gleda6 pod lupa i da postavia6 vsi4ko pod sumnenie,pokaji 4e mu viarva6 dori i da ne e taka.Uspeh

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зная и се старая да не го показвам, дори като ми се обади баба му, че ще излиза и иска два лв (сметнах че е по-добре да му даде), не посмях да му звънна, само си се притеснявам и пиша във форума. Все пак наистина си мисля над думите на Anty - "Но в програмата научих, че желанието трае от 1 до 5 минути. Важното е да преодолееш някак си това време", ако в рамките на тези 5 минути, няма достатъчно пари........

За съжаление вместо кафе си е купил лепило. Не беше много зле, но какво ли означава това и има ли значение. Болно ми е като си представя, че и моето момче е в ситуация като малките циганчета вървящи с торбичките лепило или бронз. Май няма измъкване. Надявам се нашата история поне да помогне на тези, които се питат какво да опитат - твърд наркотик за твърди мъже. Твърдите мъже стигат до там да продават покъщнина, да крадат, да страдат , да се разболеят от нелечими болести и да нараняват както себе си така и близките си.

Здравей!Незнам какво да ти кажа.Не върви да ти кажа не се притеснявай,но точно това ми се ще.Купил си е лепило,но не си е купил матерял.Ако сте от Пловдив за 2лв можеш да си вземеш.Според мен,като откажеш се откажеш от хероина не означава,че ще се откажеш от наркотиците,било то алкохол,цигари,трева,екстази и др.В случая най-важното е да не се стигне пак до хероин.Надявам се всичко при вас да се нареди,както трябва.При мен още не е така.На мен много ми помага работата.За сега съм чист и благодарение на работата не мисля за хероин.

Супер е, че имаш нещо, което да те държи. Все си мисля, че като си постави човек някаква цел/Испания напр./ и влага всичките си усилия за постигането и ще е по-лесно. Предполагам ще прозвучи смешно, сигурно дори е трудно да се стане сутрин и се чустваш отпаднал но какво е мнението ти за спорта, може би фитнес за момчетата, ангажира времето когато не си на работа, отделя се адреналин, ако се изморен физически не е ли по-лесно да заспиш. Дава ми сила дори само това, че някой пиши "все още съм чист" и много ми се иска да видя ника ти променен "спрял", защото не знам докога ще имам силите да вярвам и да се боря и да бъда силна и да бъда опора, когато и на мен ми е нужна помощ. Два лева! Направо не мога да повярвам, толкова е лесно, сигурно всяко дете има в джоба си толкова пари и може да задоволи любопитството си, аджеба какво е толкова страшно с този хероин.

Здравей!За спорта какво да ти кажа.Аз точно така се лекувам.Лично на мен много ми помага.Точно това е,че те ангажира през свободното ти време и не мислиш за глупости и другото е,че те разтоварва психически(поне при мен е така).Когато човек спортува метаболизма му се засилва и той става по-бодър.При ме съм обърнал внимание,че когато не спортувам доста често изпадам в депресия,не се смея много,унил съм и не ми се говори много,но започна ли да тренирам веднага се усеща разлика.Другото което ми е направило впечетление е,че когато имам абстиненция много по-лесно я изкаравам с физически труд.Това е точно заради засилването на метаболизма и от там по-бързото изчистване на организма.Въпроса е сам да пожелае да тренира.Аз го правя и ми помага.И накрая поговорката "Здрав дух-здраво тяло!" и обратното важи.

Вчера са подписали споразумение - шест месеца условно и три години пробация.

S tova yslovno, 6te moje li da napysne stranata ako re6i? Za men osnovniq problem koito iznikva pri edin jelae6t da spre s drogata e bezizxodicata v koqto popada. Vsi4ko my se vijda bezsmisleno, mra4no, a v BG o6te pove4e. Tam za mlad 4ovek bez obrazovanie ili vrazki imam 4yvstvoto, 4e nqma golqm 6ans za blagopriqtno razvitie. Zatova i kato mine nqkoi i dryg den i se poopravi, vijda kakvi sa ne6tata ot jivota i pak tragva nazad, kadeto pone se 4yvstva yiytno. Radvam se, 4e ste posetili foruma, koito sazdadox! Nadqvam se da vi bada polezna!

Vijte, 6te mi se da pomogna, naistina. Az jiveq v ispaniq ve4e ot po4ti 4 godini. Smqtam, 4e imam dostata4no vrazki i kontakti tyk. Vidqx, 4e Spira6t ima jelanie da zamine za Ispaniq, az moga da my sadeistvam s namiraneto na kvartira i rabota, no tova moje da stane nai-rano ot kraq na fevryari, na4aloto na mart. Jiveq v kyrortno seli6te blizo do Barcelona i tyk ima sezon. Sega zimata e po-trydno da se nameri rabota osven ako ne e na stroej. Tyk 4ovek se ambicira pone.
Na Mam iskam da kaja, 4e sam gotova da pomogna i na sina i da se izbavi. Vijdam, 4e toi ima jelanie. Do kolkoto pro4etox po-v na4aloto, toi se e zanimaval s remontni deinosti i tova bi my pomognalo tyk, dori i bez da znae ezika. Xybavoto tyk e, 4e dori i da iska ne moje da si nameri dryga droga osven treva, tai kato trevata e pozvolena da se otglejda za li4no polzvane, v ograni4eni koli4estva razbira se.
Drygoto ne6to, koeto izliza na preden plan e negovoto zabolqvane. Sigyrno ima xroni4en xepatit C. Ako e ot po-lekiq genotip 6te moje da kandidatstva tyk za le4enie, koeto e okolo 6 meseca i v 80% ot sly4aite e yspe6no, pri po-mladite i pove4e. Taka 4e vednaj ako yspee da se maxne ot tam, az sam po4ti sigyrna, 4e 6te se opravi. Slojete internet y vas. Neka ima prozorec na van , kam ostanaliq svqt. Ostane li tam, smqtam, 4e nqma da ystiska mnogo dalgo. Li4no sam go prejivqvala, i az po4ti tolkova godini. Ako iska neka pi6e. Ve4e znaete foryma mi.
Kasmet!

Благодаря за предложената помощ, ще говоря с адвоката за възможностите за излизане зад граница. На същото мнение съм, че трябва да се махне от тук, много бих се радвала ако се осъществи. Действам в момента за компютър и за интернет в къщи, може би до няколко дни ще ги осигуря, вече два месеца се е затворил в къщи и трябва нещо да променя, но междувременно ще разпечатам твоя постинг. Може да ми пишеш на mam_dr@mail.bg.

Напълно си права.И според мен нещото,което би ми помогнало на един БГ наркоман е да се махне от България.Затова и аз мисля да се махна.А колкото до моето желание да замина за Испания,решил съм сега да поработя,за да събера някой друг лев и да мога да замина.Насочил съм се към градинарството,защото това ми е хоби и ми доставя голямо удоволствие,но мога да работя и всичко останало.Благодаря ти за желанието да помагаш.Ще ти пиша ако немога да намеря работа,ако можеш да ми помогнеш ще се радвам много.
За интернета идеята е прекрасна,наистина помага.

Mam, savetvam vi da vzemete komp ot nqkoq zalojna ka6ta, i da e kolkoto se moje po-skapan. Vajnoto e da ima vrazka s neta, ni6to pove4e ne vi trqbva. Kato go montirate, mojete da go slojite v edni metalni ramki i da go zakly4ite s golqm katinar otzad, prosto prevenciq, toi 6te go razbere, ne se pritesnqvaite. Ve4e moje da se kaje, 4e dosta ste postignali. Dva meseca sa dobar period. Sega idva zima i e dobre da si sedi v ka6ti. Ot koi grad ste? Az za nova godina 6te si idvam. Ako iskate posetete tozi vorum, za da se informirate pove4e za hepatita.
http://hepatitis-bg.com/forum/index.php

Mam, пиши повече за сина си. За една вечер изчетох цялата ви история и разбирам как се чувстваш. Разбирам всичките ти надежди и копнежи той да спре с хероина и да живее нормално. Аз имам същия проблем с приятеля си, и за съжаляние аз съм единствената му надежда. Родителите му не искат да приемат проблема му и понеже живеем заедно в друг град си мислят, че е спрял, но не е така. Не ги обвинявам, че му казват че той си е виновен и го обвиняват вместо да го разбират, те просто незнаят какво е. от 3 дни е на DHC и ривотрил, ама ривотрила май ще гледам да го спре, защото много го замайва. Незнам...искам да спре, но си мисля, че няма да стане, незнам защо, просто мисля че не е готов. Незнам какво да правя след като спре хапчетата. Как да се държа, как да изместя мислите му от хероина. Пиши , искам да знам как е момчето ти? Толкова ми е познато всичко, което пишеш. Плачех и сърцето ми биеше лудо докато четях всичко. Намерих този форум случайно, докато търсех в гугъл нещо за ДХЦ. Поне разбрах, че има и други като мен, малко се успокоих, но и се възродиха нови надежди у мен

Здравей и от мен, какво да ти напиша, за да ти вдъхна надежда? При нас няма промяна, продължава да не излиза, не говори, само си лежи. Няма място за сравнение с предишното положение, но зная и че това не може да продължава вечно, зная че е добре и ми е спокойно, че си е в къщи, а не се притеснявам къде е, как е, дали не е в болница, полиция, ами ако е взел по-голяма доза. Веднъж е колабирал и дружките са го оставили там на някакъв строеж, добре, че едното от момчетата след като са избягали все пак се е обадило на бърза помощ. Когато ми се обадиха от болницата, ми трябваше половин час за да мога да стана и да тръгна, просто тялото ми отказа да функционира, може би само мисълта, че момчето ми (беше на 16) е там само, уплашено и няма кой друг да е до него ме мобилизираха. Беше много уплашен, но и това не беше достатъчно за да спре.
DHC ще му помогне с кризите, а ривотрила е успокоително и за да може да спи. Не е нещо чудодейно, пият се по схема, като DHC се намалява постепенно, като се предполага, че след изпиване на опаковката ще е избил кризите. Но това, че е минал абстиненцията, нищо не означава, както вече съм писала синът ми е казвал, добре все някак ще изкарам 10 дни, апосле? Това после е проблема. Как да живеят бе веществото, когато организмът постоянно си го иска, как да отминават местата от където са се снабдявали, без да се отбият, как да се забавляват, как да живеят като другите- всяка сутрин да ходиш на работа, да се съобразяваш с началници, да поемаш отговорности, как и с кого да общуват, като всичките приятели са наркомани, а с другите не знаеш за какво да говориш, пък и те не са заритали да общуват с теб. Нямам отговор и аз не зная какво трябва да се направи, а и те самите трябва да поискат да търсят онова новото което ще осмисли живота им, ние сме само рамото на което да се опрат или да поплачат. Мисля си, че ако приятеля ти приеме да ходи на терапия и опита с Ревия може да успее. Anty e успял така, а и не само той. Разкажи нещо повече, на колко години е, кога е започнал, правил ли е опити за спиране и какви, на какъв прием е, от какво се издържа, имали братя, сестри, родителите му наистина ли не искат да помогнат? Напиши и ти как си, твоите родители наясно ли са, има ли кой да ти помага на теб?

Здравей!
Ами аз разказах повечетп неща в темата"Помощ", но накратко.Той е наркоман от 6 години. Запознахме се малко преди да започне. И оттогва сме заедно и аз се опитвам да му помогне. Преди 4 Години се преместих да уча във Варна и миналата година и той дойде тук. Заживяхме заено, но той все не спираше и на мен това ми пречеше. Пет месеца взимаше веднъж, много рядко два пъти в седмицата, но аз и толкова не исках, а той не искаше да потърси помощ, защото си мислеше, че ще се оправи сам и понякога дори не си признаваше , че е взел, даже се кълнеше в мен, но провлачения говор и висналите клепачи си казваха думата. И така до май тази година той живееше в нашия град, който е близо до Варна, а аз във Варна. Тогава татко ми почина и аз бях много зле. Помислих, че ще с е опита да спре, но напротив, но аз не бях в сътояние да се боря, а и не исках да оставам сама и затова той дойде пак при мен и досега така живеем заедно. Много пъти сме говорили, карала съм го да се лекува, приказвала съм му за живота, който ни чака и за мое учудване преди около месец той реагира на моите думи. От както живеем заедно втория път(4 месеца), взима по3-4 пъти в седмицата, но наистина иска да спре. От 5 дни е на ДХЦ, ривотрила го спря, защото много го замайваше,а спи добре, но три пъти е взимал хероин, а все ми казва, че иска да спре и ще прави каквото кажа, защото е отчаян, иска да спре, а осъзна, че не може. Мама не го харесва, защото знае за хероина и е много против да живеем заедно, но аз я лъжа, че е спрял и се чувствам много зле от това, а татко също не го харесваше пак по тази причина. Неговата майка не е добре със здравето и си мисли, че като е при мен е спрял, но не е така, тя и баща му не знаят за какво става дума, а сестрите му си мислят, че всичко зависи от него и въобще не го разбират, а и той с тях не споделя и те се правят, че този му проблем не съществува. Абе хората не са наясно, че зависимият човек е слаб, слаба е и волята му и се нуждае не от скандали , от разбиране. Той няма приятели наркомани във Варна, е... има двама трима , ама не се събира с тях, работи в строителството, а материал взима от "махлата". Толкова го обичам, че му давам всичко и съм готова на всичко за да се откаже от хероина, но си мисля, че нама да стане, поне не сега. Той вижда надежда единствено в мен, ако и аз го изоставя, незнам какво може да направи.......ами може би ще се откаже от всичко. Помогнах му да си купи кола, той тегли заем, естествено една част я издруса, аз бях много против да тегли заем, защото знаех какво ще последва, но той го направи. Купи си кола, и от трите вноски досега аз съм платила двете, вчера му дадох ч00 лв. за телефон и постоянно му давам пари за абота. Миналата седмица не ходи на работа, заради опиянението от хапчетата и не взе пари. Днес ми каза, че повече няма да взима. И той е влизал във форума, даже е писал-темата е "Едно любопитство, което ми струва всичко", ника му е "седем". НО мисля, че е по-добре вече да не влиза, за да ме мисли за хероин, а аз ще влизам тайно, защото така се успокоявам. Кажете ми какви са симптомите на хепатит Ц, това СПИН ли е?Много се страхувам. А за ревията, нали ако я пие след като е взел хероин е опасно. Благодаря ви предварително Успех!Дано всички , които имат този проблем се справят

Vlez tyk i vij za hepatita. Lekyva se, no trqbva da se zaemete s cqlata procedyra po zadeistvane na le4enieto.

http://hepatitis-bg.com/forum/

ама аз не знам дали има такожа нещо.това СПИН ли е?

Ne e spin be 4ove4e, no e bolest, koqto bavno i sigyrno nanasq vreda na 4erniq drob. Opredelen procent ot xorata nose6ti virysa na xepatit slet desetiletiq ima veroqtnost da zaboleqt ot ciroza i dori rak na 4erniq drob. Za tova e i dobre da se predprieme le4enie. Spored men e dobre da si napravite analizi za spin i xepatit i dvamata. Milioni xora po zemqta dori ne podozirat, 4e sa zarazeni i obiknovenno nay4avat za nali4ieto na virysa savsem sly4aino, tai kato simptomite na bolestta sa po4ti nezabelejimi.
Pozdravi.

Да за Ревията трябва да е чист, най-добре да направи тест. По принцип тя се взема след спиране на лечение напр. с DHC и Ривотрил.

здравеите мой събратя. А съм наркоман комарджия сексоман и алкохолик зависим съм към всичко което може да ме накара да избягам от реалноста преди да почна да се лекувам миналия ноември точно на 6ти беше взимах хероин мст и пиех яко. Сега ми е 30 ден без да взимам нищо а хероин не съм взимал от 8ми август.Откакто навърших 12години до тази а сега съм на 26 не си спомням чист ден. Сега и днес изкарах чист и ми е супер след малко лягям и няма да го мисля. И днес изкарах свободен без да се чудя от къде да си намеря дрога.А то разбрах че от два дни нямало леле на стоп до враца в тоя дъжд супер че и днес се възтановявах успешно. За утре няма да му мисля кото стане. Не съм нищо повече от никой от вас и го знам знам че тука ще ме разбере всеки защото е пълно с хора като мен. Ако кажа на някой дори и на майка ми която ми е най близкият човек че до скоро без да се надрусам не мога да изляза защото ме е страх да живея не мога и ме е страх от кашато която съм забъркал от хората които съм окрал или още хиляда глупости. Дали ще ме разбере не ще ми каже не трябва така помисли и за мен. Е аз като ми каже че и е лошо мисля че че лъже нали аз я лъжа. Днес за първи път влизам във тоя форум и много се радвам тук сред своите. Обаче не съм тук да се уча да друсам а тук съм за да остана чист. И се надявам че има и други които го искат за да си помагаме взаимно. Нали е форум за взаимопомощ. Сега от един час и петнаисет минути тече 30 ми ден чист и съм малко по добре от вчера. за утне незнам като доиде ще му мисля .Лека на всички.

Здравей, Коце!
Радвам се да разбера, че си осъзнал, че е време да приемеш живота такъв какъвто е, с всичките му препядствия и трудности, с всичките му радости и добри моменти. Искам да знаеш, че в наше лице можеш да откриеш разбиране и подкрепа, можеш да разчиташ и за помощ ако имаш нужда.
На сухо ли изкара абстиненцията или пиеш някакви лекарства?
Поздрави и стискай зъби!!!

Направо звучи невероятно, след 12 години! Пожелавам ти да не се върнеш отново към старите навици!

БИФШ АЛКОХОЛИК И БИФШ НАРКОМАН НЯМА...надявам се има и други като мен които се борят да докажат обратното...
успех на всички

Зная, затова винаги употребявам спрял, а не бивш. Но има разлика от спрял от 2 дни и спрял 10 години. :-)

То и бивш рокер и бивш металист няма, но рано или късно и тези хора започват да живеят къде повече къде по-малко като останалите. Да ходят на работа, да създават семейства, да отглеждат децата си и да са част от обществото ни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наркоман съм болен човек ко да правя. Винаги ще си остана наркоман болеста ми е за цял живот. Винаги колкото и да искам не става знам че съм много болен и мога да умра. Но също знам и друго днес за сега съм чист 30 ден ако няма днес няма и утре ама ко го мисля намя едно не следва и две затова съм сигурен няма 30 няма 31 спомням си ко каза един зависим от алкохол чист 15 години на друг които беше чист няколко дни. Разликата между мен и теб не е 15 години а една чашка. Ако искам да остана чист единствения начин е да не взимам СЕГА не да се заричам за последно от утре няма една доза винаги ми е била много. Никога не е оставала сама последните години така я карах. На ден я карах с по 4 5 мстита минимум взимал съм и много повече взимах си и яко материал и отделно не пиех вода ами по 10 бири. един месец бях на легло ръката ми третереше изсипвах всичко не можех да сваря. Сега днес тук не вчера вчера мина не утре то не е дошло тук днес аз изкарах чист. досега де нали съм наркоман. Ко мога да направя да не го забравям и да си взимам лекарството като диабетика и той няма да се оправи но ако си вземе инсулина ще изкара и днес нали Но ако не яде захар така и аз ако днес си взема лекарството наречено 12 стъпки на анонимните наркозависими. И не взема наркотик ще оцелея. Или другото всички го знаем или в лудницата или в затвора или умирам. Не че съм живял някога де. ЛЕКА

Браво човече! Продължавай в същия дух и няма начин да не успееш.
Мам, как е синът ви?

Няма промяна, просто незнам какво да правя, имам чувството, че ми е обиден, не ми говори и нищо не казва. Вече си имаме ПС и интернет, не показа никаква емоция, чати, смее се на нещо си, като вляза в стаята и толкова, нито добър вечер, само да не, не искам. Храни се добре, сам не си иска нищо, но каквото му оставя го изяжда, понякога иска от баба си пица или сандвичи от Макдоналдс. Физически изглежда много променен към добро - видимо е напълнял, изчистен тен, няма сенки под очите.

Браво! Мисля, че имате напредък и искрено се радвам за вас и сина ви!Надявам се от все сърце да промените живота си лъм добро. Не го притискайте. казвайте му , че го обичате и му го доказвайте. Успех от все сърце!

БРАВО мам !!!!!Ти си невероятна жена!ИСКРЕНО ВИ ЖЕЛАЯ УСПЕХ И МНОГО СИЛА И ВОЛЯ ЗА НАПРЕД!

Благодаря, действително е по-добре, а и аз също. Не го притискам и много му се радвам, макар като занесох PC-то само изръмжа нещо, не разбрах дали е благодаря :-), но пък постоянно е в интернет, гледа клипчета, филми, слуша музика, чати (но си трие логовете). В къщи не ми дава сърце да го изместя, а на работа малко е напрегнато в момента и затова не пиша много често, но ви чета.

Бравоооо!!!
Как се радвам, че всичко върви добре.
Успех и мислете какво ще прави за в бъдеще!

и ти имаш нужда от малко... чудя се няма ли да се опита синът ти малко да те зарадва и теб, въпреки че ти изглежда се радваш и на малкото- колкото да не е на материал.. да е добре.. но имаш нужда от нещо. сърцето ми се свива као си мисля .. за тебе, и за двамата всъщност.


трикстър

Мисля, че сина на mam осъзнава какво става, но още му е трудно да се отпусне пред нея, но малко по малко мисля, че ще се опита да я зарадва по някъкъв начин, а честно казано като си с един наркоман за теб цялото щастие на света е да го видиш да е чист и да не е в криза поне за мен е така, каквото и да ми се е случило, като го видя чист се чувствам по-щастлива. Успех, mam! Желая ви това да е края на мъките за него и за теб. Ти си най-силната жена, която познавам(макар и косвено).

Така е, както каза Visitor, ставаме съзависими и аз го осъзнавам и разбирам, че може би имам нужда от професионална помощ. Колкото и да звучи като извинение в момента се радвам на всеки ден, с радост се прибирам в къщи, а не с изтръпнало сърце, да се събуждам през 10 минути, да подскачам при всеки телефонен звън. Колкото до сина ми, мога само да гадая какво изпитва, как се чуства. Мога само да предположа колко е депресиран, отчаян, болен, без приятели, без момиче, самотен, без планове за бъдещето, борещ се с желанието. Това разбира се, не означава, че само го съжалявам, понякога ми идва да се накрещя, да го раздрусам и да го изведа насила навън и по-някакъв начин да го накарам да говори!

п.п.
Имам чувството, че толкова му е писнало всичко, че спирането го прави заради мен, може би затова ми е и толкова ядосан. Един вид - ето нали това искаше да не друсам, да не се излизам, за да не се тревожиш, да не крада - сега трябва да си доволна! Надявам се, че колкото повече време минава ще става по-добре, макар да зная какво нещо е депресията и колко е опасна, май нямам друг избор, освен да чакам.

Спокойно, Мам!
Съвсем скоро ще се отпусне да говори и с теб. В момента е много объркан. Трябва му време, за да се върне към нормалния начин на живот. Още е много рано да искаме от него да се държи както преди да започне с дрогата. Според мен е добре да помислите за това какво ще прави като реши, че е време да излезе на вън, защото ако пак безцелно започне да се лута, има опасност пак да започне. Ако не иска да ходи никъде на далеко, може да се запише на някакъв курс например. Да научи нещо, да се осъваршенства в дадена насока. Така може да си намери нови приятели, нова среда, а от там и приятелка и нов живот. Задължително трябва да се откъсне от всичките си предишни контакти.
Това е от мен за сега.
Поздравявам ви и ви желая от все сърце всичко от тук на татък да ви носи само радост и щастие.
Вие го заслужавате, наистина.

Не пиша често, но всеки ден ви чета. Няма никаква промяна, дори ми се струва, че е още по-зле. Вече като вляза в стаята се обръща с гръб и се завива през глава и не ми говори. Иначе няма промяна, не излиза, гледа телевизия или е на компютъра, храни се добре, старая се да приготвям нещата, които обича, дори вечер редовно навестява хладилника.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

притеснително е това, че е толкова затворен и може би изнервен, но съм сигурен, че е така защото е объркан; както казахте- той е почнал твърде рано, видял е изключително малко от света и живота извън стереотипа на херото, нямал е приятелка или някакви 'нормални' (както ги наричат хората) неща и занимания... не знам, адски е сложно; аз самият съм донякъде в неговото положение, зависим, но аз се закачих в малко по-'съзнателна' възраст, искам да кажа, че като тийнейджър естествено съм минал през всички етапи на 'експериментирането', но се закачих 'на кафяво' вече на двайсе и кусур години, работя и се занимавам с мн други неща извън търчането да свържа двайсетте лева, и съм го правил много време преди да се закача... а на синът ти може би това му е по-трудното, да намери нещо за което да се хване, нещо което да му се занимава така като е чист; най-вероятно (поне на мене така ми се струва като чета обясненията ти какво прави) не знае за какво да се хване, общо взето е в инерция, която не му е ясна, не знае накъде да тръгне а е мн вероятно и да не му се занимава с кой знае какво, може би е силно депресиран или най малкото объркан от спирането; тука е най важно според мен депресията и отегчението да не го доведат до това да се върне пак към стафа, един вид да си каже 'ми то лошо беше, лошо, ама сега е още по-зле и да си каже че не си струва да е чист дори и заради тебе (вярвам че има съвест и му е кофти за това което ти е причинил последнтеи 9 години).
вярвам обаче че ше се оправи. стигнал е много далече. възхищавам се че е спрял, повечето хора които друсат от толкова време ги тресе страшна инерция, въобще при тях е изключено да не се оставят на течението...

какво обича да прави синът ти?
с какво може да се занимава? какво е работил, в смисъл на какво може да прави? нещо като хоби има ли, примерно да слуша музика дори, или пък да разбира от компютри ли... обича ли да пише примерно, да чете, филми да гледа???

нее нужно да му се набутва някакви занимания да прави, но все пак ако тънко и деликатно му помогнеш да почне да се занимава с 'нещо' - квото и да е, може би по-бързо ще му мине това инертно състояние, което си е вцепенение.... едно познато на всички нас чувство, което е дори по-вцепеняващо отколкото и на много материал- чисто психическо чувство но по интензивност сравнимо само с този 'блокаж' на хероина.

успех Майко, ти си силна жена и те поздравявам, че се бориш.

Trickster

Spending constantly increasing amounts of money to achieve constantly diminishing effects.

Работил е в строителството - гипскартон, изолации. Започна с хероина още като ученик, но слава Богу успя да завърши макар и благодарение на съчувствието на учителите. Беше отличен математик, но няма желание да учи, не съм сигурна при толкова години дали е останал някакъв потенциал. Слуша музика - само черно, гледа MTV, филми, играе на електронни игри, чати, за четене за съжаление - не, чел е Стивън Кинг, Дан Браун и списания, вестници. Както виждаш не е много - времето с хероина е точно в периода на съзряване и формиране на интереси, мироглед и ценности, създаване на приятелства.

Искам да питам нещо, свързано с Хепатит Ц. На изследванията на кръв и урина ще се покаже ли нещо, ако го имаш или трябва да се направи отделен тест. Питам, защото съм правила изследвания на кръв преди известно време, ама нямаше нищо, та това гарантира ли, че няма и хепатит. Би ли се отразило някъде на кръвната картина. Безпокоя се , че може да имаме тази болест понеже чета, че повечето дългогодишни наркомани я имат, а както знаетемоя човек е такъв. Въпреки, че отдавна използва само своите инструменти, даже преди аз му купувах, а сега взима сам и не се събира с наркомани

mam, след като е имал мечта да работи на кораб, значи има желание да учи. Когато мъжът ми ми ги разправяше такива, че не иска да учи, че така и така няма бъдеще за него (а той дори не е успял да завърши средно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С изследвания на урина нищо няма да се види, трябват кръвни. Правят се изследвания за антитела първо, ако са позитивни, тогава се правят допълнителни.

Като идете на лекар следващия път поръчайте изследвания за хепатит б, ц и спин и на двама ви. Дотогава мисля няма смисъл да напомням за презервативи, никакво обменяне на четки за зъби, четки за коса, никакво баране на кръв и т.н. Шансът да има хепатит б и ц или поне да ги е карал вече е огромен, така че внимавай за здравето си.

Ако продължава да взима, нека има у вас винаги чисти спринцовки (продават големи пакети, вземете от тях) и лимонтозу. Както се знае, само живите наркомани имат шанс да се оправят.. Здравето първо, пък после зависимостта. Напомняйте му също да не е лаком, да "пробва" материала първо с малко количество и т.н. Важното е да не се заразява с нищо и да е.. жив.

П.П. За малко да забравя, за спин има много бързи тестове, направете от тях- няма смисъл да се чака дълго време, само нерви..

Забравих да напиша нещо. В кръвната картина би имало изменения, ако черния дроб е с нарушени функции, което значи активна фаза на болестта (общо казано де). Така че ако чернодробните ензими са добре, това само значи, че в момента черния дроб е добре. Но хепатит Ц има лошия навик да стои латентен много време, така че това изобщо не може да се приеме като резултат дали носи вируса или не.

Та така, направете и двамата изследвания за трите най-често срещани болести при наркоманите: хепатит б, хепатити ц и спин.

Само да добавя, че напоследък има бум сред откритите ХИВ-серопозитивни наркомани.
Добре е всеки, който е подложен на такъв риск, да си прави тестове.
Ето къде може да се отиде, там правят и Хепатит, а ако е наркоман дори тестовете са безплатни за Хепатит.

СПИСЪК С АДРЕСИ И ТЕЛЕФОНИ ЗА ВРЪЗКА С КАБИНЕТИ ЗА АНОНИМНО И БЕЗПЛАТНО КОНСУЛТИРАНЕ И ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ХИВ/СПИН:

СРИОКОЗ
София
ул. "Враня" No 20
ет. 5, стая 502
тел./факс: 02/ 833 40 99
Електронна поща: kabkis@siokoz.com

СРИОКОЗ – Студентски град
София
кв. "Студентски град"
ул. "Арсо Пандурски" No 8
ДКЦ 5 (бившата Студентска поликлиника)
ет. 1, стая 15
тел./факс: 02/ 862 60 79

Център за сексуално здраве
Сдружение „Здраве без граници”
София
Майчин дом
ул. „Здраве” №2, кабинет 164
тел: 952 33 99; 952 02 88
Електронна поща: cshbulg@hotmail.com

Национална Потвърдителна лаборатория по ХИВ
София
бул. „Столетов” 44А
тел . 931 80 71
Електронна поща: kabkis11@yahoo.com

Здравен център на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве
София
бул. "Дондуков" 67
тел: 943 46 77; 943 30 52; 943 37 10
Електронна поща: bfpa@online.bg

РИОКОЗ Пловдив
Пловдив
ул. "Перущица" No 1
eт. 1, стая Б–1
тел./факс: 032/ 64 34 36
Електронна поща: riokozpd@plov.net

РИОКОЗ Бургас
Бургас
ул. "Александровска" 120
ет. 5, стая 38
тел. 056/ 81 62 57
факс: 056/ 81 62 61
Електронна поща: kabkis@riokoz-bs.com

РИОКОЗ Варна
Варна
ул. "Брегалница" 3
ет. 5, стая 501
(до Токсико-физиологичната лаборатория)
тел./факс: 052/ 63 27 78
Електронна поща: riokoz-vn@mbox.contact.bg

РИОКОЗ Плевен
Плевен
ул. "Княз Александър Батенберг I" 7
ет. 3, кабинет 307
(до Вирусологична лаборатория)
тел./факс: 064/ 80 60 67
Електронна поща: kabkis@riokoz-pleven.com

РИОКОЗ Благоевград
Благоевград
ул. "Братя Миладинови" No 2
ет. 1
тел./факс: 073/ 88 76 90
Електронна поща: riokozbl_kabkis@abv.bg

РИОКОЗ Велико Търново
Велико Търново
ул. "Никола Габровски" No 23
ет. 5, стая 504
тел./факс: 062/ 61 43 30
Електронна поща: riokoz_vt_kabkis@yahoo.com

РИОКОЗ Стара Загора
Стара Загора
ул. "Стефан Караджа" No 10, ет. 1
тел. /факс: 042/ 60 41 51
Електронна поща: kabkis10sz@orbinet.bg

РИОКОЗ Русе
Русе
бул. "Скобелев" 40А
тел.: 082/ 82 89 64
Електронна поща: ...

КАБКИС Пазарджик
Пазарджик
ул. "Болнична"15(в сградата на МБАЛ Пазарджик)
ет. 4, ст. 38-39
тел./факс: 034/ 44 20 81
Електронна поща: kabkispz@abv.bg

КАБКИС Перник
Перник
ул. "Брезник" 2
(в сградата на МБАЛ „Рахила Ангелова” - АД)
партер
тел./факс: 076/60 41 11
Електронна поща: kabkis13@mail.bg


За ХИВ резултатът излиза след 10 минутки, взима се кръв от пръста. За Хепатит мисля че се чака денонощие, но поне се правят на едно място и без пари.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за инфото. Изследван е за хепатит С - положителен. Не съм сигурна дали да се изследва за СПИН - ако не дай Боже и той е положителен резултата ще е катастрофален - със сигурност ще започне пак с хероина и няма да има нещо, което да го спре. Колкото до това, че теста за наркомани е безплатен, как се доказваш че си наркоман?

Благодаря acro за споделеното! Изследванията на сина ми са кръвни и са открити антитела на хепатит С.

Има хора, които са ХИВ+ и пак са бивши наркомани. Да, би било шокиращо, но най-важното е да спре дрогата, другото остава на заден план засега. Има антиретровирусна терапия за ХИВ+ хора, с която живеят дълги години, просто се пият хапчета всеки ден. Искам само да кажа, че това вече не е смъртна присъда, така че можете да бъдете спокойна. Моят приятел от много години и ХИВ+ и си живее нормално.
Все пак е добре да направите тест за ХИВ.
Относно безплатното изследване за хепатит-просто казвате, че е наркоман и му го правят, няма нужда от доказателства, хората там са разбрани.
Стискам палци всичко да е наред!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има хора, които са ХИВ+ и пак са бивши наркомани.
Може би е въпрос на характер, когато откри че е болен от хепатит, просто се срина, каза че тази болест се хронифицира в 80% от случаите и така и така след десетина години ще се мре струва ли си да се мъчи? В момента почти 3 месеца е чист, но се изолира от всички, не комуникира с никого, една такава новина като ХИВ няма да помогне при него. Той винаги е бил труден характер, малко саможив, нетърпящ налагане на чуждо мнение и съвет, малко песимист. Веднъж изградил си някакво мнение не приема аргументи, които му противоречат, дори имам чувството че не желае и да види доказателства, които опровергават тезата му. Може би и за това е толкова трудно да възобновим отношенията си, все едно се блъскам в стена, само мълчи. Наистина незнам какво да правя, в момента се нося по течението и се опитвам да се радвам и на това, което е в момента защото и то е много в сравнение с хероина. Объркана съм и си мисля над думите на Амме за качеството на живот с и без дрога. Ценности като загриженост за семейство, създаване на дом и деца, радост от общуването с тях, да работиш по 10 часа на ден и да намираш смисъл в работата си, да се гордееш от постигнатото, да приемеш че имаш отговорности за дребни ежедневни неща като сметки за ток, вода, телефон и т.н. имат друго звучене. Опитвам се да ви разбера и да приема, че може би по-важни са други неща и да разбера кои са те, може би само така ще помогна. Как живее един наркоман, стигнал до големи дози и който не е в състояние сам да работи за да си ги закупува? Риторика. Аз зная.

Трябва му психологическа помощ, а предполагам, че не иска и да чуе да говори с психолог. Самият той няма идея как това би го променило и би променило мирогледа му. Поправете ме, ако бъркам, но най-важното е той да се стегне и да се погрижи за себе си. Вярвай ми, досега след разбрана диагноза ХИВ никой в България не се е самоубил /или поне не е познат такъв случай/, а дори най-обезверените хора при среща с подходящ специалист започват да живеят и да се борят. Е, има и други, които се отказват, но отчаянието преминава като легнат на легло, та да видиш как се стягат и започва да им се живее.
Все пак за момента е по-важно да оправите зависимостта, едва ли е добра идея да го товариш с този тест, а ако ще му се прави, трябва той да се подпише и да даде съгласието си, което ще бъде стрес за него.
Нали знаеш, малко вероятно е да има такъв проблем, но се включих, защото още преди година и половина прогнозираха бум на ХИВ+ наркомани и виждам, че точно това става. Затова ми се иска повече хора в този клуб да си направят тестове, ама като гледам пишещите тук са достатъчно интелигентни, за да знаят рисковете и да се пазят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Hepaзбpaнa! на 28.11.07 23:44.

Всичко което казваш е вярно. Само психологичната нагласа при зависимия е малко по различна, та спиращия с такива кански усилия се мъчи да не се поддаде на копнежа на организма по веществото и нещо подобно би му дало "правото" да се почуства да спре да се бори.
Голям разбирач се оказах, всичко ми е ясно.

Неприятно, но това по принцип не е изненадващо. Хепатит C все пак си е най-разпространената болест сред наркоманите. Дори много хора я знаят като "наркоманската болест". По принцип след като има антитела, значи се е заразил по някое време. Но антителата са само признак, че е бил в контакт с вируса. От там нататък има две възможности при тази болест:

1. Много е рядко, АДСКИ рядко дори, но при някой хора е възможно спотанно излекуване. Те са малък процент, затова не искам да давам излишни надежди, но това все пак си е реалност за някои хора. Ако е така, мисля че би било много на място, като го откриете да вдигнете един порядъчен банкет

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И последно, съжалявам че пиша толкова много, ама..
Напротив чудесно е че пишеш толкова много!
Колкото до информацията - да това е задължително и аз постоянно се "образовам" и чета и се ровя в интернет. Нещата с хепатита са така както ги описваш, благодаря също и на nevron за дадения линк

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изкам да те питам някой работи понеже си най навътре с нещата

Давай, за съжаление моят опит явно не дава резултати, но дори и от това могат да се направят изводи. Може и на мейл mam_dr@mail.bg, но мисля че е добре да се споделя във форума.

Сега погледнах, че си се обърнал към Visitor, извинявай. Но пък действително той е човекът, който може би е най-добре запознат и ще помогне.

Един час писах някакъв ферман, някакво чудо, и накрая го изтрих...
Искам само да ви кажа, че майчината любов е страшна сила, която понякога има свойството, безмилостно да унищожава хората, към които е насочена. Ако ходите по гъза на сина си, то бъдете сигурна, че с пълна сила му копаете гроба. Според мен, най-ефективния начин да му помогнете е да го изгоните от вкъщи, да заключите вратата, и да не го пускате повече. Разбира се, това не гарантира оправянето му, вариантите са два - или да умре в някъде навън, немил-недраг, или да стане напълно нов човек. Имал съм възможността лично да говоря с излекувани наркомани, които имат дълъг хероинов стаж, и съм забелязал, че при всичките, го има елемента с изгонването от вкъщи. Вие сигурно осъзнавате, че това е единственото адекватно решение, но явно не осъзнавате, че в живота за да успее човек трябва да е хладнокръвен и просто да прави нещата, а не да изпада в безмислени разсъждения, и чувства. Пиша ви това, защото имам роднина, който е едно към едно със сина ви, и всеки ден, отново и отново разбирам, че главната пречка за неговото оправяне са заобикалящите го хора. Те са общовзето само от женски пол и са пълни овце, ама пълни! Много съжалявам, ако тона ми е груб, но нямам лоши помисли. Искрено ви желая успех!

Сигурно е така, може би майчината любов е малко егоистична, винаги искаме да знаем, че децата ни са ОК. Изгонването сме го обсъждали и с лекар и синът ми няколко пъти е напускал дома за да се "успокоя и да си гледам живота". Можете ли да си представите как се живее след такова решение и може ли да се живее и защо? Изобщо голям кеф цял ден се чудя какво да направя - маникюр, масаж, козметик, тур по магазините, на кое заведение да отида и с коя приятелка да си полафиме - изобщо луд купон, отървах се от бремето, много важно къде е и в коя канавка е захвърлен. Ако не долавяш сарказъм считай, че го има. Предполагам, че пак хленча, ама съм си тъпа овца и не мога да контролирам чувствата си и продължава да ме боли. Мислила съм и вариант, мен ако ме няма май ще е най добре, няма да чуствам нищо, може пък и така да се убеди, че живота е чуден и не му трябва хероин за да е щастлив и няма да се налага на една майка да взима такова решение. Пожелавам ти никога да не се изправяш пред такава дилема, може и да си хладнокръвен и пич и т.н., но повярвай ми преди да изгониш сина си или дъщеря си, ще ти се поиска да не си живял. Надявам се да прозвуча твърде мелодраматично.

izob6to ne se zamislqi nad tova koeto sa ti pisali da go izgoni6 ,za6toto tova ne e re6enie.trqbva da ti kaja 4e dori i toi sam si go e mislel kato variant,kogato e dobre:smisalkogato ne e nadrusan nito v kriza (rqdko se slu4va sigorno , no e imalo takiva momenti)a i ako be6e variant vsi4ki narkomani da sa na ulicata 4e da se izlekuvat.Ne6to po lo6o,ako e sam na ulicata sas svoite priqteli-parvo 6te spi pri razni priqteli kato za otplata 6te pravipo4ti vsi4ko koeto mu kajat ( a sega si predstavi 4e spi pri nqkoi koito hodi da krade poneje nqma pari za droga , kakvo 6te stane>?kazvam ti go poneje sam izpital po4ti sa6toto, s razlikata 4e dalgi godini se opitvah da go kriq ot na6ite vapreki 4e te znaeha i se ma4eha da mi pomognat a az vse se opitvah da se spravq sam,koeto e adski tapo, za6toto SAM NE MOJE6 DA SE OPRAVI6 ili pone vinagi e po lesno i hubavo kogato ima nqkoi do teb.Ne se ot4aivai.MOjebi v momenta naistena ne misli za spirane, a moje bi go jelae no se e izku6il?Prosto ne pravi taq gre6ka , pomagai mu kakto pravi6 do sega no ne go i zadu6avai i ograni4ava6 poneje mojibi i tova e pre4ina da vzeme , 4e da se po4ustva 4e e nezavisim. uspeh Nadejdata vinagi umira posledna , v momenta i az se lekuvam s DHC , a prednoto le4enie se provali vapreki 4e silno jelaeh da spra

Благодаря, малко остро реагирах, човекът сигурно е с най добри намерения, но все пак е страничен наблюдател. Погледнато отстрани може би е така - хвърли, режи и късай та да се научи. Минала съм през толкова противоречиви чувства - болка, гняв, надежда, отчаяние, срам, безсилие, апатия, отново ярост (ако мога бих го набила), радост. Понякога и аз избухвам и се развиквам, след това умолявам, опитвам нормален разговор, плача и се смея, обиждам се и мълча и така отново.
Вече повече от три месеца е чист, изолирал се е сам в къщи. Моля се това да е първата "чиста" Нова година и последната Стара година с хероин. Какво ли да му подаря за Празниците?
Успех и на теб, какво като се е провалило предното лечение! Никога не спирай да опитваш, само така може да успееш, ако спреш да се опитваш........... Никога не съм приемала трагично провалите, по-скоро отчаянието, макар и многото опити сигурно да те изтощават.

Но ти можеш да подариш чудо на майка си за Коледа. Бъди чист за Празниците!

Здравей,mam,в продължение на няколко нощи изчетох почти всички теми във форума,но реших да отговоря на теб,защото и аз минах през ада,в който се намираш.От историята,която ще разкажа,може би и други ще се поучат.Всичко започна през далечната 1999г.,когато разбрахме,че синът ни взема хероин.Правил го е в продължение на две години без да го усетиме.До този момент нямах никаква представа за наркотиците.Знаех само,че са много опасни и толкова.Когато ми дойде до главата,започнах да се ''образовам'' и се втрещих.Не знаех какво да правя,къде да отида,с кого да се посъветвам.Послушах го,че може да се справи сам като се затвори в къщи.За кошмара на абстиненцията няма да разказвам, и аз и той издържахме,но за жалост, беше само за един месец.Върнахме се пак в изходно положение.Не спирах да търся пътища.Така попаднах на Сектора за извънболнично лечение на зависимости към психиатрична клиника Св.Наум.Започна лечение-системи,лекарства,иглотерапия,психолог и всичко,което трябваше го правехме с голяма надежда,защото пред очите ми се появи нов човек-напълня,погледа му светна,започна да се смее.Всичко това продължи около 6 месеца,когато психолога ни посъветва,че вече можем да го оставиме сам.До тогава бяхме неотлъчно до него.Не можете да си представите какви комбинации трябваше да правим цялото семейство.И така,оставихме го сам да отиде при психолога.Първото нещо,което направи с парите-15лв.такса за приема,отидоха за хероин.До тук беше надеждата.Категорично отказа да продължи лечението.И отново се завъртяхме в омагьосания кръг.Лъжи,кражби,заложни къщи и всичко,което прави един наркоман/всички толкова много си приличат/,за да си набави дозата.Въпреки всичко не спрях да се боря.Един ден,в момент на безизходица,реши да опита лечение в Центъра по наркомании на ул.Пиротска.Започна лечението прубедено.Не беше сигурен,че това е правилния начин.Заговори за постъпване в комуна.Свързах се с една майка,чийто син е бил в комуна Рето в Италия.Тя ни даде координатите и телефоните и така заминахме без да се замисляме.Взеха го,въпреки че бяхме нарушили всички правила.Стоя там около 11месеца и в един прекрасен ден ми се обажда по телефона,че вече се чувства готов,преодолял е проблема и е излязал от комуната.Дойде ми като гръм от ясно небе.Искаше да му изпратя пари,за да поостане малко да си потърси работа в Италия.Не му повярвах на 100%,но и не можех да го оставя така-сам и без никакви пари в чужда страна.След 1 месец ''неуспешни опити''да си намери работа се завърна в България,друсан като куче,както сам се определи.Кошмара се върна.Някой във форума беше казал,че жените са по-силни и по-упорити.Напълно съм съгласна,защото баща му се отказа от борбата и намери утеха в алкохола.Не се примирих,не се отказах исках детето ми да се оправи.Продължих борбата сама.Опитвахме какво ли не-отново комуна Рето,но тук в България.10месеца издържа там и отново и пак и пак-лечение,спиране,отново издънка и всеки следващ път затъваше все по-дълбоко и по-дълбоко.Отчаяна,обезверена,ограбена и в буквалния и в преносния смисъл, го изгоних.Сърцето ми се късаше,но и не можех повече да гледам как се самоубива.А и по един или друг начин,убиваше и мен.Не приличах на човешко същество-отслабнах до кожа и кости,не спях,за личен живот да не говорим.Живеех на автопилот.Колегите ме питаха от какво сьм болна.7 месеца беше някъде на улицата,при ''добри приятели''.Обаждаше се по телефона от време на време да ми иска пари-за лекар,за зъболекар,за храна,но след безбройните му лъжи не се връзвах и категорично му отказвах.Така продължи до преди година и половина.Обади ми се този път с молба за помощ да се лекува.Не му повярвах,но реших и му казах,че му давам последен шанс.Отидохме в мед.център Перспективи и започна лечение по метадонова програма.Включи се и в група по психотерапия.Метадон взимаше всеки ден в продължение на 1г.и1м.като постепенно дозите се намаляваха.През целия този период не се издъни нито веднъж.От 5 м.го е спрял,но продължава с психотерапията.Междувременно си купи компютър и в нета се запозна с едно момиче.Разказа му всичко за себе си.Тя го прие и е плътно до него.Помага му,подкрепя го с две думи обича го.А и той нея.Почти 1година са заедно и всичко е ОК.Все още не мога да се отпусна и да повярвам,че кошмара може и да има край.Живея с НАДЕЖДАТА,която казват,че умирала последна.

Пропуснах да кажа,че този път лечението си го плащаше сам.

Благодаря ти за постинга. Всичко ми е до болка познато, само мога да си представя какво е да вземеш такова решение, да си мислиш къде ли е, жив ли е, в какво ли се е забъркал, какво ли е направил за да си набави хероин, обрал е някого или нещо по-лошо. Може би наистина това е последната стъпка, но аз не съм сигурна че бих могла да преживея и това, не че не ми е идвало до гуша и ми е идвало да го набия. Достатъчно ми е и това, че с този хепатит ако не се лекува няма както се казва и живели дълги години.

Напълно си права.През всичките тези 7месеца не съм спирала да мисля за него.Разтрепервах се при всяко позвъняване на телефона.Бях като зомбирана,неадекватна,очаквах най-лошото.Казват,че един наркоман трябва да стигне до дъното,за да реши да се лекува.Може би грешката ми беше,че борейки се за него,аз не му позволявах да стигне до дъното.В никакъв случай не те съветвам да го гониш.Просто исках да споделя,че в нашия случай подейства.Желая ти успех, много,много сили,кураж и надежда,че спасение има.

Какво означава да стигнеш дъното? Твърде относително е явно за всеки. За мен и това е дъно- нямаш приятели, нямаш работа, нямаш бъдеще, нямаш любима (хероинът не търпи конкуренция, а и много не те вълнуват любовта и секса), здравето - нямаш зъби, болен си от хепатит С или да чукаме на дърво нещо по-страшно (естествено няма как да се лекува докато си на хероин, а и нямаш осигуровки, защото не можеш да работиш), единствения начин да си набавиш пари е да откраднеш или да проституираш.

Вчера е излизал за около 3 часа, взел е 2 лева, като се върна изглеждал нормално. Когато се прибрах от работа спеше, а на сутринта на въпроса ми как се чуства, на кафе ли е бил само отговори, че няма значение. Днес ми звънна на работа и поиска да отидем за рецепта за ДХЦ и днес ще ходи на свиждане на приятелка, която е в болница след катастрофа. Това е едно момиче, което му се обаждаше напоследък в 10-11-12 часа вечер. Малко ми се вижда съшито с бели конци , но въпросът ми е след повече от три месеца изолация какво би му помогнал DHC.

Това предложени за изгонването е хубава идея мен маика ми ме изгони . Един лекар и е казал че това е най доброто решение . Тя му е казала че така ще почна да крада ще вляза в затвора . Еми и това било решение поне съм щял да живея а докато ми е бършела гъза за ко да спирам нещо такова и че всяка доза може да ми е последна . Е маика ми не е егоистка и е послушала лекаря . Защото тя ми даваше всичко само да е спокойна . Пътят към ада е постлан с добри намерения . Сега съм в нас година по късно от август не съм взимал хероин а днес ми е 65 ден абсолютно чист и благодаря на маика ми че не ме пусна в нас . Мислите ли че и е било лесно но е разбрала че това да ме държи в нас е някакъв вид егоизъм . Абе за ко ги пиша тия работи всеки да се оправя както може . Така или иначе тука само знаеме да даваме съвети незнам мам обадете се в раднево в клиниката . Там лекарят е изцяло посветен на тая болест . И наистина разбира от работата си .

Да,за теб,за мен,за всички независими това е дъното,но не и за един наркоман.За какво са му свестни и добри приятели-той си има неговите,за какво му е да работи-мама се грижи за него и винаги ще го измъкне от калта,за какво му е любимо момиче-има си хероина и изобщо не му трябва,а за здравето си,смятам,че изобщо не мислят.Съжалявам,сигурно съм много жестока,но не е ли така?Докато синът ми се лекуваше,имаше курс по психотерапия и за родители.Много от нещата,които съм правила за него докато друсаше са били грешка.Настоявай за адекватно лечение при специалисти.

Прави сте! Предполагам, че е егоистично и всичко което правя е може би само за да ми е чиста съвестта, а не му помага. Но наистина боли и толкова виновна се чувствам и уплашена, за капак се появиха и при мен сериозни здравословни проблеми и ми се иска като се събудя всичко да е било просто сън. Може би наистина е време да потърся професионална помощ, но все пак той спря и вече повече от три месеца е чист не мислите ли, че точно сега ако го изгоня ще има обратен ефект? За съжаление не иска да се консултира с лекар, днес ходихме при лекаря, който изписва каквото му поискаш срещу 20 лева за Ривотрил, защото въпреки, че мина толкова време не може да спи. По колко ли да му давам - за сега му оставих 2 макар да не беше много доволен.

В съседната тема продават Ривотрил, предполагам че някоя майка го е купила за да помогне на детето си. Та опаковките си ги нося с мен, защото имам горчив опит.

колко милиграма е Ривотрила? това е хапче за епилептици по принцип и не е хубаво да се прекалява с него, мисля, че 2 хапчета са достатъчни, че даже са си и доста, щом не му действа, потърсете друго хапче за сън.
на мен не ми помагаше и го смених с по-леко хапче по принцип, но на мен ми помагаше, така че попитайте специалист, преди да започне да го приема.
сега най-малко се нуждаете да се пристрасти с Ривотрил.
пиша ви от личен опит.

o4akvai vsi4ko ot vsi4ki daje i ot sebe si

По 2мг. Изписал му е 4 шишенца - твърде много е, но си ги нося с мен.

точно това щях да те посъветвам.
относно спането ще ти кажа какво правя аз-съвети от доктор, понеже по-рано от 3-4 сутринта не заспивам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мам,толкова много неща ми се иска да ти кажа,че незнам кое по-напред.Но най-важното-не се чувствай виновна.Синът ти го усеща и използва.По-големи манипулатори едва ли има.Застани на по-твърда позиция.За изгонването,пак ти казвам, само споделих,че при нас подейства.Не би било удачно в този момент,особено както казваш,че от 3 месеца не е взимал.Но друго ме притеснява.Защо след такъв дълъг период има нужда от Ривотрил?Би трябвало вече да се е изчистил напълно и да няма проблем със съня.Тестове правите ли?И пак,с риск да стана досадна,потърсете помощ от специалисти.Сами много по-трудно и бавно ще се справите.Казваш,че не желае да го направи.Ето тук е момента да бъдеш твърда и настоятелна-аз правя всичко за теб,искам и ти да направиш нещо за мен.Можеш да отидеш и сама в някой от центровете,да поговориш със специалист.Аз лично така направих последния път-отидох сама,никой не ме върна,напротив,приеха ме много любезно и след като говорих с лекарката си изясних много неща.В момента,в който ми се обади за помощ,веднага отидохме там,въпреки,че бяха минали повече от две седмици.А този ваш лекар,който срещу 20лв.дава рецепти,за мен не е лекар.Между другото,може и да си споменавала в предишни постинги,но от кой град сте?Ние сме от София и тук има много такива центрове,които работят по всякакви програми.

От три месеца не е излизал никъде, само си стои в стаята на тъмно и лежи. Не говори с никого, дори с мен само да, не. Ходих при лекар и тя също беше притеснена от тази тежка депресия. Няколко пъти се опитах да говоря и за лечение за хепатита и за евентуална промяна някаква, но отговора беше, че хепатита 80 % хронифицира и не се поддава на лечение и така и така ще се мре. Изписа ми антидепресанти но той не пожела да ги пие. Струва ми се, че в момента просто е на ръба да не започне пак, разсърди се че не му давам повече ривотрил, в момента съм на тръни и чакам да ми се обадят, че е излязъл........

Е обадиха се. Намерил е бронз за печката и в момента се е надишал, станал е агресивен и незнам..... Като се върна какво да му кажа, като знам в какво състояние е след лепило, не мисля че ще може да се говори изобщо.

от кой град сте
мам

Искам да ти разкажа как протече лечението при нас по метадоновата програма.Мисля,че ако и синът ти го прочете ще придобие някаква представа,че лекарите-специалисти/нарколози и психолози/,не са толкова страшни.По време на дългогодишната ми борба на няколко пъти споменавах да опита с метадонова програма.Беше категоричен,че не желае,защото това също било наркотик.След като ми се обади за помощ и след като бях разговаряла с лекарката от Центъра,му казах,че това е единствения и последен вариант.Няма да навлизам в подробности,но основното,на което обърнаха внимание беше ширещия се мит из наркоманските среди,че метадона е по-страшен и от хероина.Да,но ако се взима по индивидуална схема и под лекарско наблюдение много помага,а именно:1.Не изпитваш абстиненция.2.Спокоен си,че дозата ти за деня е осигурена.3.Напълно си адекватен и спокойно можеш да работиш.4.Много по-малко пари са ти необходими/150лв.на месец/5.Започваш да виждаш света около теб,че и без хероин може да бъде хубав.6.Започваш да мислиш,че проблемите могат да се разрешат не като бягаш от тях,а като ги преодолееш.И 7,и 8 и 9 и...... още може би, все добри неща,за които имаш достатъчно време да премислиш докато го пиеш.След което следва едно плавно намаляване до окончателното му спиране и тогава няма никаква абстиненция.А ако е съчетано и с една добра психотерапия,резултата ще е положителен.Но всичко това е възможно само при силно желание от наркомана да спре наистина. Защо се загубиха предишните участници в темата?Отдавна никой от тях не се е обаждал.Много бих искала да видя мнение и от другата страна.

"Но всичко това е възможно само при силно желание от наркомана да спре наистина."

Ето това е най-важното - есенцията на всичко!!! Метадонът или кое да е от другите заместители са само конкретното средство, към изпълнение на целта.
Иначе всичко, което сте изброили като предимства на метадона би могло да се каже и за останалите вещества - като съответно си има и определени различия, имат си и своите предимства и недостатъци - за всяко средство - различни.

Метадонът, както между впрочем и субститола, МСТ, ДХЦ, суботекс и субоксон, и разни други е възможно да влязат в действие и да си изпълнят предназначението едва когато е налице това, което цитирах от вашия постинг, не и преди да настъпи този момент на истинското желание.

Самата вие го знаете - всичко което сте опитвали преди - и комуните и затварянето в къщи и лечението и специалистите, не са успели да направят абсолютно нищо, дори и това, че сте го изгонили от къщи също. Което не прави и тези предишни стъпки излишни, ако с нещо са спомогнали да се появи това истинско пожелаване и решение.

Въпросът както при мен, така и при синът на Мам, както и на хиляди други хора предполагам, е - какво да се направи за да се стигне до този преломен момент? Помагащите отстрани хора било приятели, любими или родители трябва също да се запитат с какво могат да помогнат за да стигне човекът сам до това пожелаване и решение. В това е разковничето - винаги съм го казвала - и то е 90% от решението на проблема.

А до тогава - не остава нищо друго освен да опитваме по метода на пробите и грешките и да трупаме опит. Но трябва да се има в предвид и това, че всеки отделен случай си е различен, колкото и сходни да изглеждат наркоманските проблеми и ежедневие. Ако нещо е помогнало на един,това не значи, че ще помогне и на друг. Това, че някой ще повтори нечий успещен път на лечение не му гарантира с нищо, че това точно ще сработи и за него. Всеки път си е строго индивидуален!

Много ми е мъчно за Мам и синът й, но не знам с какво бих могла да помогна. Особено това, което пише за тежката депресия - никак не ми звучи добре, и прави нещата още по-трудни, поне така ми изглежда, понеже и мен нещо напоследък почват да ме гонят разни депресивни нагласи и настроения - много добре го разбирам как се чувства, даже отлично...

Но надеждата никога не бива да ни напуска - може пък да е за добро - нали точно преди да изгрее слънцето ноща е най-черна?
Може пък точно това да е катализаторът, който да ускори вземането на окончателното твърдо решение, кой знае. Желая го от сърце!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Amme на 15.12.07 03:49.

Май няма надежда. Започна се отново и аз вече наистина нямам сили - заложил е плейстейшъна, който бях взела назаем от познати, след като се е надишал с бронз. Започна да ме обижда и обвинява, че живота му бил ад, че е израстнал без баща, че дядо му починал, че не съм му давала пари и не му вярвам и т.н. неща които съм ги слушала, слушала...... Явно от стрес тази сутрин намерих кичур коса на възглавницата си, оголило ми се е петно. Нищо повече не може да се направи, не го пиша с да предизвиквам съжаление и да очаквам постинги - не губи надежда, имай вяра.... Може би нашата история ще помогне на някого да достигне до преломния момент както казваш Амме. Повечето, които пишат тук и са на хероин не са стигнали състоянието в което е моето момче, не мисля че трябва да се стигне до дъното защото в повечето случаи се остава там и това е изход - не знам страшен ли е?

Защо ли бях сигурен че в тая тема ще се пише най много просто на нас
наркоманите ни е присъщо да учим другите да се оправят без да можем дори
себе на себе си да помогнем . Амме е много права трябва му желание и на мен това ми трябваше . Първо доиде желанието и сега следва да се боря .
А докато сина ти не види сериозни последствия от тая болест ама сериозни та
желанието му да стане истински силно няма да стане . Я щом те обвинява теб
му покажи как ще е без теб . Или незнам прати го в клиниката в раднево . Чао и лека.

Как става това "прати го в Раднево " на практика - той е на 24 години. Или прати го да работи или направи това или друго? Колкото до сериозните последствия мисля, че ги има - осъден е условно за кражба и вандализъм, има хипатит С, почти няма зъби, какво още трябва да се случи?