mam kakvo stava s vas? kak vurvqt neshtata? pishete, ima hora koito gi e grija naistina...

Отново опитваме. Днес е втори ден без хероин. Затворил се е в къщи - след работа ще ходим до лекаря, който дава рецепта за ДХК - това е неговото желание. Зная мнението на Visitor и съм съгласна с него, но нищо не мога да променя. Ще пиша утре.

Как е при теб момче?

dano dnite stavat vse poveche i poveche. Dano sina vi nameri jelanie i sili da specheli tazi bitka i da se oturve ot tozi zatvor. Moga samo da se doseshtam za ujasa i bezsiliteto koeto izjivqvate. Az napirmer ne mojah da napravq drugo osven da izbqgam:(
Gospod da ni dade mudrost da priemem tova, koeto ne mojem da razberem i promenim i sili da promenim tova koeto mojem.

Опитвам се да го приема, вече си мисля, как бихме могли да живеем с това. Колко би издържал организма му и колко сърцето ми? Какво би станало, ако нещо се случи с мен?

Здравейте и от мен!Току що се връщам от наркоцентъра в Пловдив.Изписаха брат ми.Назначиха му домашно лечение с Ревия.Моля се на господ този път да имаме резултат,след всичкото това ходене по мъките...Той е много уплашен и страшно много иска да се оправи.Ще видим какви ще са резултатите за напред.Мам моля те,не се предавайте.Бъди силна....
Ако искаш мога да ти дам координатите на този наркоцентър.Опитайте и там...
Днес докъто чаках брат ми дойдоха още 3 момчета и 1 момиче със същите проблеми.Много зле изглеждаха.Двете от момчетата нямаха голямо желание да постъпят там,но...явно заради родителите.Ох,дано всички да се оправят.
Стискам палци и съм с вас.Ще пиша пак как стоят нещата при нас.

Зная координатите, но не иска да се лекува в болница. Няма никакво доверие на лекарите, а може би и не иска да се лекува. Не мога да го заведа насила.

здраей
след като взех в сряда миналата седмица (както писах последно), издържах в четвъртък да не взимам. не беше особено трудно. върнах се от работа, наядох се и съм заспал. събудих се към 3 часа през нощта и успях да заспя пак едва към 6, след като изпих 1/2 геродорм. в петък едва изчаках обедната почивка.
но от там нататък - т.е. от петък следобяд до момента пак взимам всеки ден. хубавото е, че ми е понамаляла дозата. за днес имам и като свърши, пак ще опитам да направя няколко дни пауза - до уикенда. надявам се да е малко по-лесно този път.
мислил съм доста. и просто не мога да кажа "не" завинаги. или може би по-скоро - не искам.
ще опитвам така - да намалявам дозите и да увеличавам паузите.
мислех си за вас - щом синът ти не иска да се откаже, не може ли поне да се оговорите за подобен вариант - да взима веднъж на няколко дни, после постепенно - веднъж седмично, веднъж месечно? и да шмърка, вместо да се инжектира?
не зная доколко ще е удачно за вас.
за себе си мисля, че това е единствения вариант. просто осъзнавам, че нямам желание да спра завинаги.
между другото - вчера имах интервю и започвам втора работа. няма как - позакъсали сме го с парите. трупат ни се сметки. а и може би, като съм по-зает...
не знам. ще пиша тия дни пак, като почна паузата. доста олеква, когато споделям.
пиши и ти

В почти всички случаи, зависимите отказват да отидят на лекар. Причините са много. Обикновено на първо място е недоверието към лекарите, има едно такова мислене, че те всъщо изобщо не знаят за какво става дума, всичко което знаят е базирано на наученото от книгите които са прточели а човек който не е минал през това колкото и да е чел няма дори и ни-най-малка идея какво всъщност е зависимост. Това принципно е така, но има и лекари и лекари. Добрите такива всъщност много добре знаят за какво иде реч. Има не малко доктори които работят съвместно с бивши зависими, има бивши зависими които в последствие са се квалифицирали в психотерапефти и дори завъшили медицина а има и лекари (аз познавам лично двама такива) които умишлено са се "продрусвали" с цел да добият опит от "първа ръка". И пак дори и в този случай пак не е същото защтото те все пак са го правили с иследователска цел и при тях зависимоста е по-скоро сходна с тази на болен от рак който е бил на морфин и в последствие се е излекувал и си е искарал кризата. При тези хора това минава много лесно, възприема се по-скоро като 10-тина дена тежка настинка без психическите последици на редовия наркоман. След филма който е преживял раково болен, какво е една криза? Но в край-на-крйщата скептично настроеноения към лекари зависим след като се реши за първи път да отиде на лекар, стига да попадне на много добър такъв, то разбира, че не е бил прав. Имено поради тази причина и толкова много препоръчвам "НЦН" защото там персонала спада към горепосочената категория. Не бива също така и да се пропуска нежеланието на човек да спре. Това за което споменава и Касчей. Смисъл, иска да спре ама не му се иска. Тези отлагания и мисли в дългосрочен план, че аз сега мога да го направя но не си давам никаква гаранция за следващата седмица, месец, година. За да спре човек основното е той самия да се реши да го направи за винаги, да го реши напълно сам и на 100%. Това да е основна мисъл и концепция за понататъчния му живот иначе не става. Ако ще при най-великия лекар на света да отиде няма никаква гаранция, че след 5 години няма да е на същото дередже. Има и още един момент в цялата тази работа и той е, че не става от всеки път. Може днес да спре обаче кризата да му е много тешка и след детокса да се чувства ужасно зле и след семица да се продруса отново. След това да опита пак и този път да се окаже, че всичко е минало много леко и след десетина дни да се чувства чудно. Ето това е много важно при твърдото решение за спиране да се оцели точно този момент а не месец след детокса да се чувстваш ужасно зле но да си налагаш да не си вземеш при полужение, че можеш да си вземеш няколко пъти и след 5 дни да си пърфект.
Това е, надявам се да сте ме разбрали.
Успех!

Благодаря Visitor, всичко което си написал е абсолютно вярно. Само незнам дали ще дойде този момент някога. Два дни не беше вземал, остана си вкъщи но кризата беше наистина много силна. На третия ден се беше надишал с лепило. Вече незная дали не е по-добре да е на хероин. Състоянието след лепилото просто не мога да го опиша, мисля че мозъкът му няма да издържи.