Много отдавна съм спряла да слушам "компетентните" съвети на близки хора.Това,че някой ме вини, не ми става нито по-леко,нито по-тежко.Достатъчно е,че аз се разпъвам на кръст и се виня.Моята болка си е моя болка,лошото е,че за тази нямам лек.Винаги съм успяла къде лошо,къде малко по-добре да се изправя на крака.Сега не знам как,нямам опит,изплашена съм до побъркване.Чакам да се случи чудото и моето дете да си е пак същото.Макар и далече от мен,изпитвам крещяща нужда да го чувам,той се дразни като прекаля,но нямам идея как да му обясня,че не мога другояче.Изобщо толкова съм объркана...Така изгубена се чувствам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно съм съгласна с теб,относно контрола.Разбира се,че и прекалено големия контрол не води до нищо хубаво.Е да,родителите могат да бъдат спокойни ,че детето им няма да се друса за момента,докато го мъкнат навсякъде със себе си и му висят на главата постоянно,но то може да си има много проблеми от съвсем друго естество,които също никак не са приятни.Когато един родител налага прекалено голям контрол на хлапето си,то става много затворено и започва трудно да общува с хората,което от своя страна води до доста неприятни ситуации и последици.Това съм го виждала с очите си.Моята майка има приятелка,която има момче на 15 години.Явно се е уплашила от проблемите,които имах аз(напълно я разбирам въпреки всичко.Всеки родител иска да предпази детето си от бича на века а именно наркотиците)Та откакто го помня това момче,а той е израстнал пред очите ми,то се мъкне след полата на майка си.От вкъщи майка му го кара на училище и след като му свършат часовете ,отива и го прибира обратно вкъщи.Той не контактува с никой от съучениците си,защото общо взето му е втълпен един страх,от всичко и от всички.Има забрана по време на междучасията и след училище да напуска двора на училището и детето го е страх да отиде да си вземе една кола от близкото кафе,което се намира на има-няма 10 метра от училищната ограда.Не мислиш ли,че е прекалено?Единствените му контакти с деца горе-долу на неговата възраст е с братовчедка му и братовчед му,които са с по две и три години по-големи от него.И повечето им контакти са в скайпа.Майка му не работи и по цял ден го води тук там,но все пак едно дете има нужда от контакти с деца на неговата възраст според мен.И най-странното ми е ,че той не изпитва никакво желание да общува с други деца.Майка му така хубаво го е обработила,че той самият не иска да излиза и според него,от такива излизания нищо добро няма да научи и изобщо не усеща липсата на контакти с други деца на неговите години и на неговия акъл.(Така поне изглежда отстрани)Според мен обаче няма начин да не му липсват тези преживявания.Той сега тепърва навлиза в пубертета,тепърва започва да се интересува от момичета и така нататък.Ако той не може да си каже и една приказка със своите връстници (просто защото има съвсем други интереси,които са по-скоро походящи за някой възрастен а не за 15 годишно хлапе)и със своите връстнички и не знае как да се държи с тях,не мисля,че ще му бъде много приятно.Никой не иска да го мислят за мамино детенце и за загубеняк,дори наистина да си такъв

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много ти благодаря за подкрепата,наистина имам нужда от нея в момента.Правя всичко възможно да остана чиста и да не се връщам там където бях,но преди известно време се издъних.Почувствах се много виновна пред детето си и ми стана много криво.Едва не изпаднах в депресия.Сигурно много от хората тук ще кажат"тая пък какво ни занимава с глупости,за какво се дъни като после й е гадно",но повечето,които знаят за какво става въпрос се надявам да ме разберат.В момента се опитвам да не мисля за глупости и детето много ми помага в това отношение.Той постоянно иска някой да се занимава с него и да му говори и ако този някой и по-специално аз,защото баща му е на работа и вечерно време е уморен и няма много голяма възможност да се занимава с него,та ако ме няма около него да му говоря,вдига блока във въздуха.От малки се изтарикатихме да се носиме на ръце,да се люшкаме или на ръце или в количката(нашата количка е с люлка)и да спиме при мама и тати в леглото.На неговото креватче не иска да спи-плаче и направо се дере и се ядосва.Та като се занимавам повече с него а занимания винаги се намират,мисля по-малко за дрога.Надявам се да устискам.А как са при тебе нещата?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На колко месеца е твоето бебче?На теб тепърва ти предстоят много,ама много невероятни мигове.Повярвай ми майчинството не идва още от първия миг в който се роди детето,то идва постепенно с безсънните нощи,с първото зъбче, с първото ма-ма,с първите крачки, с болката и радостта от всеки ден, с детската градина, с първото стихче за мама, с първия учебен ден, с трепетите на любовта,на пуберитета,на счупения прозорец на съседа от топката на сина ти..........да ти изброявам ли още?До момента в който го видиш малкия хлапак с костюма на абитуриент-голямото,малко момче,което си мисли,че живота е един безкраен купон .......Страшно бих искала поне на един човек да помогна, с цялото си сърце го искам.С моето момче не мога да говоря така,то не иска да чува болката ми.Той е много състрадателен,като беше малък мечтата му беше да построи дом за всички бездомни животни, а сега дори и да му е мъчно за мен не го показва.Така се променят нещата,че чак не мога да повярвам,че това се случва.Имам чувството,че ако в моментите когато сте слаби и мислите за гадното наркотично вещество има до вас една будна съвест,ако мога така да я нарека и вие допуснете тя да ви говори, може и да не посегнете пак да опитате.Пробвала ли си този вариант?Опитай-и аз съм съгласна да бъда тази съвест,ако поискаш.Винаги ,винаги мога да се отзова,макар и на далечно разстояние...

Дано не звучи много наивно това,което написах!Така правя и с моя син,обмислям всяка дума ,която казвам,гледам през лупа всяка моя постъпка и пак греша.Страх ме е от всяка стъпка,която правя,защото вече разбрах колко е страшно наистина,да се опиташ да докоснеш наранената и обезверена душа на един зависим човек.Задавам си въпроса,защо хората,които мислят само за наркотика виждат толкова сив света,нима не забелязват мъничките радости. Само ако знаех как......бих помагала на всеки ,който ИСКА помощ.Събрала съм толкова много емоция,че дори и сега си поплаквам пишейки тези редове.И бих искала да пиша,пиша,да говоря и да слушам.....това,което мислите тук всички.мисля,че може наистина да си бъдем полезни.Близките наистина много страдат,много се вълнуват,а в нашата държава както всичко останало и за това се преиначават нещата и не е това,което би ми се искало да бъде.Искам да попитам нещо:Ако на един наркозависим му кажат,че е болен от рак и му остават 6 месеца живот,как смятате,че ще реагира?

Моето бебче сега на 15-ти ще стане на точно три месеца.Много е слаъдък и готин.И не е някое ревливо дете,което се буди нощно време през час.Имаше проблеми със стомахчето,много го мъчеха колики,но докторката ми обясни,че е нормално като се има предвид факта,че не го кърмя а го храня с адаптирано мляко.Много се гърчеше и много го болеше,за това и се будеше нощем.Сега от известно време забелязвам,че се е поуспокил.Като си заспи след банята,не се буди цяла нощ.Като го храня в 12 часа-последното хранене,бутам му шишето и той си цока насън.Същото е и сутринта в 6 .Буди се за малко докато му сменя памперса и се наяде и пак си заспива до 10:30 горе-долу.Казаха ми,че това е доста добре.Много се радвам и благодаря на Бог,че ме е дарил с такова прекрасно дете и също така,за това,че е здрав и моя наркомански живот досега не му се е отразил.Дано да продължава да се развива все така добре,както досега.Малко изхитря,защото иска да го носиме на ръце и да спи на нашето легло между мен и мъжа ми и ако не стане неговото така се ядосва,че чак се дере.Всеки път като го погледна и си казвам,че точно заради това малко същество,аз трябва да се оправя и да продължа да живея по нормален начин,въпреки че още не мога да се радвам на реалния живот пълноценно.Вярвам обаче,че с времето и това ще стане и аз ще се науча да ценя удоволствията и приятните моменти,през които съм чиста,без да използвам нещо за да постигна това.Наистина със зъби и нокти ще се боря това да стане.Не искам да падам,но ако това стане -пак ще се изправя и ще продължа.Мога да загубя няколко битки,но ще се боря да спечеля войната.Ще се боря също така да не се стига до издънки и да спечеля и тези битки,защото има за какво да го направя.Едно малко същество,разчита на мен и аз нямам намерение да го оставя без майка,защото каквато и да съм наркоманка или не,аз съм му майка и той се нуждае от мен.Ще се постарая да му осигуря всичко,от което има нужда и точно това ми дава сили да съм чиста.Сега вече не пия и метадон и честно казано физически се чувствам добре.Дори може да се каже,че и психически ме крепи детето,но имах малко трудни моменти преди известно време и може и за това да се издъних.Поддадох се на моментна слабост а не трябваше.Не си търся оправдание в проблемите.Всеки един проблем може да се реши с търпение и най-вече бистър ум,какъвто се надявам да бъде и моя след време.

Много благодаря за милите думи.Наистина оценявам подкрепата,която ми оказваш,дори от разстояние.Имам нужда от нея и много ми помага.Още един път много ти благодаря.Целувки от мен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Той е много мъничък!Вие все още се опознавате и свиквате взаимно с присъствието си.Всичко ще си дойде на мястото-много се радвам за теб.И ако позволиш един съвет-никога не унивай,дори и в трудните моменти,само това си повтаряй,че една доза няма да реши проблема ти.Тогава когато ти е най-трудно всичко друго прави ,но не и това.Опитай се да се анализираш и тогава когато тази мисъл те провокира /да го направиш пак,макар и само веднъж/да имаш начин да отреагираш адекватно и да не го правиш,да имаш готов вариант за отреагиране-искам да кажа.

Сигурно звуча много наивно!Простете ми!

Как се вдигат стари теми без нов пост?

като се изтрие пост (в случая на бот)
моля, ползвайте админ тема или лични към мод-а.
това ви мнение е спам и също би трябвало да се изтрие...

*ба бъ** дир* бля
св. св. електрон и неговите протони
чукча-читател