"и аз не знам защо го направих...да си начеша крастата"

Ти сигурно знаеш,милата ми,че много добре те разбирам.Всичко свързано с наркоманските изкушения ми е по-близко и по-познато и от азбуката.И точно заради това установих и още едно нещо.Както не е възможно да повлияеш по никакъв начин на един активен наркоман,който никога е се е захващал да опита да спре,нито думи на подкрепа,нито такива,които да го убедят,да му разкрият силата и чудото на чистия живот без дрога...бе невъзможно е да те разбере бе...по същия начин нямам думи просто,не намирам,(а и има ли защо?) да разубеждавам някой,който знае какво е да си чист,знае механизма на отказването,колко много коства това решение,и каква свобода ти дава то...и все пак пак се дъни.На такъв човек като теб,колкото и да ми се иска да кажа нещо,знам,че е по-безнадеждно и от убеждаването на действащ наркоман,който няма нищо друго в главата си освен дрога. Надявам се да не ме разбереш погрешно,знам,че не си се подкарала още,знам...знам,че ако нещо стане,пак ще се върнеш в програмата и няма да позволиш да затънеш отново...но също така знам,по думите ти разбирам - по думите ти преди и сега - че нямаше нужда да се друсаш,нямаше необходимост от това.Чакаше бебе,дочака го...то ти беше стимула...сега то е тук,и какво?-ти реши,че дотук със мотивацията вече..?!-едва ли-хубава си..и си умничка...не си и помислила подобно нещо. Сигурно просто това е един от моментите,в които си си помислила,че си толкова наясно вече,толкова си се отказала,че може,позволено ти е да се надрусаш еднократно,след което няма да се закачиш.Дааам,има такъв момент,аз дори навремето,на третия ден след тежка абстиненция,се надрусвам пак със субститол,после ми няма нищо,не усещам зависмост,чак след третия път се усетих,че ставам сутрин с дискомфорт и мисли,зациклили в намерението да стана още сега да ида да си взема,щот не издържам,разбираш ли....
Разсъждавам и не намирам отговор...но едно знам:ти си се надрусала по същата причина поради която и аз,след всеки малък успех,след всяка кратка или дълга ремисия,пак се издънвах грозно.Не знам за теб,но за мен най-големият капан в това положение е,че се връщме отново в начална позиция.Та дори и да не се подкараме (но ние сме наркомани,подкарваме се,мамка му!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дъня се,защото съм глупачка мила.Всеки има своите проблеми и тежки моменти,но моя проблем е,че хем знам какво ще стане и все пак си казвам"Никога няма да затъна отново"и пак затъвам.Всеки път,когато нещата не са такива,каквито искам-аз тичам да си взема.Доста дълго време ще трябва да мине,за да мога да кажа,че съм се оправила и още повече време ще мине докато спре да ми се друса.Вярвам,че ще стане.Издънила съм се...яд ме е,срам ме е,чувствам се виновна пред себе си и детето си,което между другото е едно много здраво и спокойно дете.Не плаче много,нощно време си спи по цяла нощ...абе общо взето дете мечта.Издънила съм се и знам,че сигурно ще има и други издънки,което хич не ми се иска,но е по-добре да не се самозалъгвам.Ще направя всичко за да не стане.Наистина всичко и вярвам,че в желанието е ключа.Надявам се да се справя.Ами ти как си?

Здравейте!От една година и половина се ровя в нета,за да намеря точното местенце където мога да споделя и намеря съмишленици за темата,която и мен вълнува "НАРКОТИЦИТЕ".Съвсем отскоро ви открих тук и днес четох,четох за болката,страха,мъката и надеждата. Господи,колко е страшно.Такава мъка и болка има,че като чете изтръпва.Радвам се,че в този форум всички са отворени и съпричастни към проблема.Бих искала и аз да подкрепя всеки ,който има желание да промени живота си.Никой като,че ли не вярва ,че може и на него да му се случи един ден да разбере,че детето му не е това,което е било.Бих искала и аз да разкажа моята история,но историята на МАМ и на нейното болно момче,толкова много ме разтърси,че не бих могла в този момент нищо да напиша.Бих се радвала да продължим тази тема,защото обществото ни като,че ли не вижда как децата ни масово започват да се друсат в дисотеките,как дилърите се разхождат необезпокоявани от полицията свободно,продавайки ВСЯКАКЪВ ВИД ДРОГА.СТРАШНО Е!НИЕ родителите и представа си нямаме за началото,за първото безобидно надрусване.От година и половина не остана и помен от усмивката на лицето ми.Всичко се преобърна наопаки.Моят син взема амфети,в началото не знаех какво става,само го усещах с майчиното си сърце и се опитвах да говоря с него,смея да твърдя,че имаме силна връзка.Наистина го усетих,нямах и идея какво става с него,но той се променяше много бързо и рязко,моето момче стана много различно,ходих при психолог да споделя тревогите, опитах се и той да посети психолога,но синът ми каза,че не желае.А психологът ми каза,че това е нормално в поведението на един 20-годишен млад мъж.Трябва да го оставя да възмъжава сам,няколко месеца той "възмъжаваше", а аз плачех защото виждах ,че не е от възмъжаване нашият проблем. Една вечер седна и ми разказа всичко за пристрастяването си към амфетите и увеличаването на дозите също се оказа голям проблем.Когато чух всичко това,просто не знаех как да реагирам,какво да кажа, как да се справям....Изобщо завесата падна и пред мен се появи съвсем друг свят-нямам думи за да изразя.Трябва да ви кажа ,че и аз като Мам също изпитвам чувство на вина,неимоверно голяма,връщам се назад в миналото,дори започвам да се коря,за малки дреболии,на които не съм обръщала внимание преди. Пека се на бавен огън сама-като един мазохист. Моят син реши да замине далеч,да се откъсне от всичко тук.Теглих кредит и той замина.Вече година е в друга държава,когато се върна за малко беше ужас.Каза,че така ще прави винаги когато се върне, там не му е хубаво и не го прави,но тук -да.Много се страхувам.Мисля си,че така се започва в началото,че няма да може да каже край.Там не го прави,само трева от време на време.Представям си какво е хероина,след като моето момче само от амфети за 7-8 месеца стана зависимо от тях и нямам идея как ще продължи всичко. Дано за добро да е тръгнал,истината е ,че беше маминото момче,но беше и много добър,сега виждам,че възмъжава,че се бори,но вече не е същият,който беше.Всеки ден се моля на БОГ да му помогне да намери правия път в живота си.Да бъде,честен,щастлив,добър и уважаван човек.Не знам дали много искам,но знам,че това е смисълът на моя живот.Всичко друго е без значение,наистина.Извинете ме,че ви занимавам с моите мисли в този късен час,но бих искала и аз да бъда сред всички вас тук.

Нямам много опит с амфетите,но доколкото знам те са по-токсични и от хероина и дори да не водят до такова бързо закачане, дългата и редовната им употреба води до много страшни последствия.Напоследък обаче съм забелязала,че става все по-модерно да се шмъркат амфети по партита и клубове.Искам само да ти кажа едно-ти нямаш никаква вина,за това,че твоето дете е посегнало към наркотиците.Недей да се самообвиняваш и да търсиш грешката в себе си.Просто имай надежда и търпение.Това,че твоето момче е в друга държава е много хубаво,защото откъсването от средата,наред с желанието да спре много може да му помогне.Причината,поради която шмърка тук според мен е това,че има с кого да го прави.Все пак е тъпо да се наперкаш сам.Амфетите не са като хероина.Повечето хора,които познавам и използват този вид дрога го правят в компания и то по партита и купони.Разбира се познавам и такива,които са закачени и друсат всеки ден,но тези хора го взимат венозно.Това е лично мое мнение.Може и да бъркам,но все пак искам да ти вдъхна малко надежда,защото с търпение и желание положението може да се оправи.Изход има и ти недей да спираш да вярваш,че сина ти ще се стегне и че ще намери друг начин да се забавлява.В този момент няма място за обвинения и отчаяние.Вървете напред и всичко ще бъде наред.Пожелавам ти много успех в борбата.Борете се заедно и ще спечелите битката.Искрено го вярвам!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Скоро гледах едно предаване с Милен Цветков, на гости му бяха Качаклиев и бивши наркомани от комуната, толкова настървен беше срещу родителите! Като че ние не осъзнаваме какви грешки сме допуснали в стремежа да осигурим прехраната за децата си. Много ме заболя....

Да,гледах го това предаване.Този Качаклиев много ме дразни.Напоследък което и предаване да гледам,свързано с тази тема-все неговата физиономия.Навсякъде си вре муцуната,все едно е много по-компетентен от много лекари и психиятри.А колкото до настървението му спрямо родителите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малко неясно се изразих, имах предвид Милен Цветков. Каза, че за всичко са виновни единствено родителите, той не би допуснал това да се случи много добре възпитава дъщеря си и винаги знае къде е какво прави и т.н. Как ли става като са разведени и работи? Все си мисля, че и много здрав контрол пак не е гаранция, реши ли да опита нищо не може да го спре, а после стават толкова изобретателни в прикриването. Но дори и да разбере като мен в началото пак не е гаранция, че ще се справи един родител, защото просто не зависи вече единствено от него.

Мам, прекланям се пред твоята сила.А аз си мислех,че съм силна-нищо подобно.Аз се чувствам виновна и така се държа с него-като една виновна майка.Не съм сигурна обаче,че само любовта която имам и непрекъснато му показвам стига.Тази мисъл ме прави неспособна да живея пълноценно.Губя почва под краката си.Изобщо всичко загуби смисъл.Само знам,че трябва да живея заради него.Много е лесно да дадеш съвет,изгони детето си от дома.Как да го направиш обаче-и според мен всеки случай е отделен,няма общи правила.

А на теб мило момиче,вечно спиращо,така ми се иска да си смениш ника веднъж завинаги с друг ник-спряла завинаги,защото ти се е случило най-хубавото нещо на тази земя-създала си нов живот.Искам да бъдеш здрава и силна майка,за да се радваш дълги години на детето си.То да има силна опора от теб.Велико чувство е майчинството-ще го разбереш с годините,сега е все още рано.Ще го усетиш с всяка фибра от тялото си,запази тялото си чисто за да го почувстваш истински.Повярвай на себе си,бъди силна.Имам чувството,че все не ми достигат силните думи,за да изразя емоцията си .

О вината си е тук и е по-изгаряща от всякога, но като го чуеш отстрани просто боли повече.