какво правите,когато ви присветне лампичката?
когато имате чуството,че можете да си позволите лукса да зарежете всичко за малко и да рискувате?
намерили ли сте си някаква успокоителна мисъл или действие,някакъв начин да се спрете?
може би моят начин е да кажа на някой,че искам да се спра.нещо като студен душ.
а вашият?
когато имате малко повечко свободно време,не ви ли е по-трудно бързо да се отказвате от лукавата мисъл?
ще се радвам някой да ми сподели своят начин.имам нужда да знам различни варианти.току виж ми свършили работа.
мерси.

и още нещо...
мисля си,че това са някакви кризи.като проблясъци,които те връщат в изходната ти точка.ако е така - цял живот ле ще ги имам?винаги ли са силни или отшумяват с времето?
сама би трябвало да имам спомени от времето,когато спрях за две години,но тогава живота ми беше толкова динамичен,че нямах време да се сетя коя съм.затова си мисля,че тогава ми е било по-лесно.
а когато още си достатъчно свободен и можеш да се замислиш за всичко минало?когато това минало те привлича?какво правите?
колко време ще е така?

Здравей,

Защо не потърсиш помощ в групите "Анонимни наркозависими" - там има хора - оздравяващи наркомани, които с радост биха те подкрепили по пътя към отказването на наркотиците. Ето ти координатите им:

Анонимни Наркозависими

• Група "Просто за днес", София, ул."Веслец"№33, ет2; тел: 983-
20-13 (само по време на сбирките); 0887/08-34-96; сбирки: понеделник,
вторник, четвъртък и събота от 19.00 до 21.00ч; открити сбирки: все-
ки понеделник; e-mail: nasofia@hotmail.com
• Група "НЕзависимост", Пловдив, младежки дом "Спектър", ет.2;
сбирки: понеделник, вторник, сряда, петък, събота и неделя от 19.00
до 21.00ч; четвъртък от 16.30 до 17.50ч; открити сбирки: всяка неде-
ля. Тел: 0888/36-13-79.

Ето и адреса на една онлайн-група за самопомощ:
http://health.groups.yahoo.com/group/anonimni_narkozavisimi/

Всичко добро!

Защото никой няма това, което имаме заедно.

благодаря.знам адресите,както и съм регистрирана в яхоо.не това ми беше идеята.
исках да питам какво си мислите в такъв момент.как действате.такива глупости...просто да ми дойде от някъде вдъхновението
мисълта е прескочена,благодаря.просто се чудех,защото понякога ми изглежда по-силно от мен...направо непреодолимо.

Ще отшумява с времето. Но бавно. Т.е., ще се появява все по-рядко и ще бъде все по-малко интензивна тази мисъл. Но мнооого бавно.

Един от начините за справяне с нея е да не я отхвърляш, да не се плашиш, а да кажеш "добре. интересна мисъл. Я да седна да обмисля внимателно този въпрос". И да се концентрираш изцяло върху тази мисъл - как би го направила, с какво и откъде ще го вземеш, какво ще стане на другия ден, как ще се чувстваш като го направиш и на другия ден как ще се чувстваш, какво предполагаш, че ще бъде развитието след това, какви са предимствата и опасностите, т.е. какво печелиш, ако го направиш, и какво би могла да загубиш и т.н.

Идеята е да не се бориш с мисълта и да я отхвърляш, а да й кажеш "добре дошла, хайде да те помисля" и да си я мислиш сериозно. Ще видиш, че като мислиш достатъчно дълго, желанието ще отслабне и ще си кажеш нещо от типа на "не е толкова страшно и винаги мога да го направя, но сега в момента не ми се прави". При мен поне тази хватка работеше много добре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Джeйн на 15.01.06 17:23.

Аз лично отлагам ... Казвам си нещо от сорта "сега нямаш време да се занимаваш с това - ще видим после - след ден, два". И по принцип забравям.

Но наистина, когато имам повечко свободно време е по-трудно. Затова от 5 години насам гледам да не ми остава много свободно (незапълнено) време. Винаги гледам да си запълня времето с нещо (ако ще да е с някаква простотия). Пък и като гледам го правя инстинктивно без да ми се налага да мисля специално за това което трябва да направя.

Навремето беше по трудно. В началото не можех изобщо да отлагам. Ако случайно ми менеше през главата идеята че мога да взема, просто веднага трябваше да взема. После почнах да отлагам взимането. Е, не успявах да отлагам за много дълго, но поне отлагах. И така, малко по малко, стигнах до момент в който отлагам непрекъснато. И колкото повече време минава, толкова по рядко ми "светка лампичката".

Метадона много ми помогна за да избия точно това компулсивно държание ...

При мен тези кризи намаляха малко по малко с времето. Мисля че е важно човек да намери нещо друго което да му влече мислите, нещо интересно. Иначе се върти непрекъснато в една и съща мисъл и в края на краищата и се поддава.

Не знам дали при всички е така. Никога не ми се е налагало да казвам че миналото е минало, прехода беше доста плавен, малко по малко ... Просто живота ми тръгна по друг път, и спирането беше нещо натурално, част от пътя по който вървя ... за това много ми помогна метадона който ми позволи да променя посоката. И жена ми разбира се, която гледаше напред, към бъдещето, и не се фиксираше върху сегашното и миналото.

много добре те разбирам.с човек,който не се занимава с това до теб е адски...приятно дори...увлича те...учи те да осъзнаваш повече предстоящото,отколкото миналото и моментните състоянийца...а и идеята да ти се струва все по-несъвместима с теб самия.случвало ми се е.
и при мен вече се получава до известна степен нещо такова...да не му намирам мястото...нещо като чуждо тяло...да го оставям за някакъв друг,по-удобен момент,ако още толкова държа да го направя.
но ей тея моментчета ме хващат в дива паника.слава богу и аз правя така - мисля си - не сега...изкарай до утре...и после изчезва.
но в самия момент ми изплуват точно спомените как помислех ли си го - трябваше да го направя и общо взето се боря с този навик.
Джейн,благодаря.това е добра идея.ако го обмисля,вместо директно да го свържа с някаква емоция,сигурно лесно ще се сетя колко повече ще загубя,отколкото спечеля.
при всички положения сега/като си спомня за мисълта вчера/ явно ми е доста по-лесно да премина през това без да се задействам и да навредя на постигнатото...
явно съм на прав път и от това,което вие казахте.
абе тъпа работаще мине..панирах се нещо,пък то май се оказа по-безобидно

Не е ли най-лесно да замениш една зависимост с друга?На мен този вариант ми изглеждаше най-приемлив. Е, наистина, не мисля, че съм се закачила за хероина, но все пак имах дискомфорт известно време. За това го замених с друго - мисля, че всичко върши работа. Въпроса е да се пристрастиш към другото усещане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С какво, ако не е тайна? Че имам същия проблем. А и колко време си била на...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите