|
Добричката епопея - 5-7 септември 1916 г.
Освобождението на Добрич и тридневните боеве за неговата отбрана са важна съставна част от Добруджанската операция на Трета българска армия. Още при изготвянето на плана за водене на бойните действия Щабът на генерал Тошев възприема Добрич като важен стратегически пункт, от който зависи по-нататъшното успешно настъпление. Българското командване предполага, че след насочването на главните сили на армията към Тутракан е твърде вероятно да се очаква ответен румънски контраудар по направлението Добрич – Варна. Затова се планира съвместно настъпление от различни посоки към Добрич на т. нар. „подвижен резерв” на Варненския укрепен пункт (ВУП) и 2-а бригада от VІ Бдинска пехотна дивизия.
Войските от ВУП в състав: 8-и пехотен Приморски полк, една дружина от 48-и пехотен полк, 4-и маршеви полк, 15-а погранична дружина и 2-о скорострелно отделение от 5-и артилерийски полк, са под общото командване на генерал-майор Тодор Кантарджиев. Тяхната задача е да защитават Варна от евентуален десант на противника. Но още в края на август 1916 г., в очакване на военния конфликт с Румъния, Щабът на ВУП по своя инициатива решава да бъдат заети изгодни позиции отвъд границата. В изпълнение на това решение още на 31 август 1916 г. са овладени пограничните села Чауш кьой (дн. с. Генерал Кантарджиево) и Екрене (дн. с. Кранево), както и стратегическия жп мост при с. Ново Ботево, намиращ се по жп линията Девня – Добрич. Поставянето на моста под български контрол се оказва добър превантивен ход, който дава възможност още на 5 септември вечерта, за отбраната на Добрич да бъдат превозени първите подкрепления.
Рано сутринта на 5 септември 1916 г., разчитайки на численото руско-румънско превъзходство, генерал Зайончковский започва операция по повторното овладяване на Добрич. Той смята, че по този начин ще създаде своя опора за по-нататъшни действия в посока към обсадената от българските войски Тутраканска крепост. Така започват тридневните кръвопролитни боеве за Добрич. Първи удара на противника поемат варненските войски, разположени на 3–4 км северно от града, без обаче да имат възможността, предварително да подготвят своите позиции. До обяд на 5 септември малочислените защитници на Добрич отблъскват успешно няколко масирани атаки на руската кавалерия и румънската пехота. Генерал Зайончковский прави опит да обходи приморци по фланговете им, но поради добрата координация между варненските войски и бдинци тези намерения са осуетени. По настояване на генерал Кантарджиев една дружина от 35-и полк е изпратена към неговия десен фланг. В същото време 36-и Козлодуйски полк оказва навременна и ефикасна подкрепа по левия му фланг, настъпвайки от с. Суютчук в тила на атакуващия Добрич противник.
Съдейки по данните от разузнаването и характера на боевете край Добрич, Щабът на Трета армия прави заключението, че през следващите дни тук ще се развият още по-сериозни действия. Затова са взети незабавни мерки за стабилизиране отбраната на града. Разпоредено е пристигащият от Южния фронт 53-и пехотен полк, вместо на гара Каспичан, да бъде разтоварен направо в Добрич. Началникът на варненските войски е упълномощен, ако намери за нужно, да изтегли още пехотни и артилерийски части от района на ВУП. Предвид сериозността на ситуацията, е решено войските при Добрич да бъдат поставени под общо командване. За началник на войските в региона на Добрич е назначен генерал-майор Кантарджиев.
През нощта срещу 6 септември 1916 г. по жп линията Девня – Добрич пристигат първите подкрепления за бранителите на града. Следобед боевете край Добрич са подновени с нова сила, а вечерта 36-и Козлодуйски полк заема височините на 2 км северно от с. Осман факъх, където започва да се окопава. Намерението на генерал Попов е още същата вечер бдинци да контраатакуват намиращия се в непосредствена близост противник. Атаката обаче е отложена за сутринта на 7 септември, тъй като генерал Кантарджиев поисква подкрепа от бдинци за усилване на десния си фланг. Тогава в помощ на варненските войски са изпратени две дружини от 35-и Врачански полк и две батареи от 2-и артилерийски полк.
Превземането на Тутракан на 6 септември 1916 г. от частите на Трета българска армия съществено променя ситуацията на Добруджанския фронт.
Най-критичните и решаващи боеве за отбраната на Добрич се разиграват на 7 септември 1916 г. Рано сутринта, след силен артилерийски огън, с превъзхождащи сили неприятелят атакува по цялата дължина на фронта. Намерението на Зайончковский е да направи демонстративно настъпление срещу позициите на варненските войски, а с основната част от корпуса си да унищожи съпротивата на бдинци. Първоначално атаката на русите се насочва срещу врачанци, останали само с две дружини. За кратко време те претърпяват големи загуби. Сред убитите е и командирът на 1-а дружина – подполковник Димитър Чолаков. За да облекчи положението на полка, командирът на дивизията заповядва на козлодуйци да ударят във фланг настъпващия срещу врачанци противник. Изненадващо обаче във фланга на 36-и Козлодуйски полк се врязва цялата сърбо-хърватска дивизия, в резултат на което полкът поддава назад, губейки близо 30% от личния си състав. Ранен е и командирът на полка – полковник Константин Гладичев.
С оглед на създалата се твърде критична ситуация, Щабът на армията разпорежда генерал Кантарджиев незабавно да съдейства на бдинци, като предприеме енергично настъпление пред своя фронт. Междувременно началникът на варненските войски връща обратно двете пехотни дружини от 35-и полк. Тук е мястото да бъде уточнено, че решението за изпращането на тези две дружини на десния фланг на варненци през нощта срещу 7 септември е твърде рисковано. То е взето прибързано от генерал Попов след настоятелните молби на Кантарджиев, който погрешно смята, че ударът на противника ще бъде съсредоточен върху десния фланг на варненци.
След отстъплението на 36-и Козлодуйски полк положението на врачанци сериозно се влошава, но въпреки това те не отстъпват от позицията, която бранят. За да защити застрашеното си ляво крило, вследствие на оттеглянето на козлодуйци, полковник Таслаков хвърля последния си резерв – две зле въоръжени роти от 6-а пионерна дружина. Под напора на руснаците, давайки много жертви, пионерите отстъпват към с. Чакърча.
Решаваща за изхода на битката се оказва намесата на І конна дивизия, която на 7 септември се намира доста далеч от мястото на полесражението – в района на селата Клиседжик (дн. с. Алцек) и Чаир махле (дн. с. Хитово). След като узнава за критичното положение на бранителите на Добрич, отново без да дочака заповед от Щаба на армията, генерал Колев взема решение да насочи своята дивизия към града. Това е много рискован ход, но обстановката го налага. Талантливият военачалник правилно преценява, че загубата на Добрич би открила пътя на противника към Варна, а това би имало фатални последици за изхода от боевете на Добруджанския фронт. Освен това българската конница трябва да извърши няколкочасов флангов марш буквално пред погледа на 3-а кавалерийска руска дивизия. Като странично прикритие срещу руснаците генерал Колев оставя само слаби конни разезди, а с цялата мощ на дивизията си и придадените към нея две дружини от 16-и пехотен Ловешки полк се насочва към Добрич. В късния следобед на 7 септември конната дивизия стоварва изненадващ и мощен флангови удар върху сърбо-хърватската дивизия при с. Голямо Чамурлий (дн. с. Смолница), която се огъва и започва да отстъпва. Паниката и безредието обхващат противниковите сили и пред фронта на варненските войски. Претърпели сериозни загуби, те се оттеглят в пълен безпорядък далеч на север.
С успешното приключване на боевете от Добричката епопея е провален планът на румънското командване за пренасяне на бойните действия на българска територия и настъпление към Варна. Същевременно сраженията край Добрич ангажират многократно превъзхождащ по численост противник – обстоятелство, което безспорно облекчава действията на българските войски при Тутракан. Успехът при Добрич и овладяването на силно укрепената тутраканска крепост позволяват на частите на Трета армия без бой да превземат Силистра на 9 септември 1916 г. и да достигнат безпрепятствено до старата българо-румънска граница от 1913 г. Следователно за малко повече от седмица е освободена цяла Южна Добруджа.
По време на упоритите боеве за отбраната на Добрич жителите на града оказват неоценима помощ на българските войски. Под непрестанната артилерийска канонада и град от куршуми те храбро и самоотвержено носят към позициите боеприпаси, вода и храна, оказват първа помощ на ранените и ги превозват към десетките импровизирани лазарети в града. По този начин цивилните граждани поемат изпълнението на нестроевите служби в армията, което пък позволява войниците от съответните служби да отидат на първа линия. Тези епизоди от сраженията край Добрич са описани от Йордан Йовков в разказа „Българка” и в романа на Антон Страшимиров „Червени страници”.
Тясно свързано с тридневните кръвопролитни боеве на Добричката епопея е основаването на историческото военно гробище край града – едно от най-големите български военни гробища от времето на Първата световна война. Още в първия ден на сраженията Щабът на варненските войски, съвместно с общинската управа на Добрич, решава да бъде определено подходящо място за погребването на загиналите. Най-удобен за тази цел се оказва теренът на ежегодния панаир, разположен в непосредствена близост зад позициите на варненските войски. Само до вечерта на 5 септември 1916 г. тук са положени телата на над 600 наши и чужди войници – в отделни и в общи братски гробове. През следващите два дни във военното гробище в местността “Панаира” са погребвани предимно войници от състава на варненските войски, а така също и някои руски, румънски и сръбски. На 8 септември 1916 г., добричките граждани устройват траурно шествие до военното гробище. Тогава тук са положени тленните останки на загиналите предния ден офицери от 35-и пехотен Врачански и 36-и пехотен Козлодуйски полк. Обикновените войници и подофицери от тези полкове са погребани в масови гробове в гробищата на селата Суютчук и Карасинан (дн. с. Росеново).
|
[