А ето и нещо прясно / Фен клубове / Филмови / Star Wars

да, има, във всеки случай достатъчно за кратък очерк с няколко дребни спойлера!
Тъй, под неподсредственото въздействие на няколкостраничния дуел към края на втората част как да не възкликне човек „Това си заслужава да се види на широк екран” и „Баси неубиваемото добиче е тоя”. От друга страна ми е кеф, че се оставят толкова неща на въображението.
За книгите: без да имам каквато и да било база за сравнение мога да кажа, че едва ли са сред най-блестящите произведения на тема Войните. Нещо неопределено ми ги сваля в очите, може да е незначително, но все пак при достатъчно на брой качващи адреналина моменти ентусиазмът не ми стигна да изчета от корица до корица на един дъх. Иначе историята е достатъчно грабваща и от нея би станал доста добър филм, ако се заеме някой читав наследник на Лукас, който да балансира физическата страна на баталните сцени с психическите аспекти на владеенето на Силата, да внесе задълбоченост, даже по-голяма и от тази в книгата. Нещо, което ми подейства като допълнителен зарибяващ фактор – препратките към Star Wars: Knights of the Old Republic. Както се оказа в края на втората книга - нищо чудно, авторът бил и сценарист за играта, като заемката на елементи от нея в никой случай не вреди на сюжета, както беше и в моя случай (друго си е да срещнеш познати лица и места, на които се дължи два месеца предмониторно време). Иначе се потвърдиха някои аксиоми от преди, най-вече, че Далечната Вселена е предимно хуманоидна (независимо от дребните разминавания една глава, две ръце и два крака са стандарт) като и че технологичният напредък, бил той и в рамките на 3 хиляди години, сякаш е несъществуващ. Нещо, които неуспешно се боря да възприема: използването на хладни оръжия за близък бой – всякакъв вид виброостриета, които, ако са с втъкан кортозис, спират и светлинен меч. Друго – идеята Джедаи и Сити да се въргалят в битка в кал и мръсотия като обикновени пешаци от Средните векове. Вярно, колкото да владеят Силата при такива масовки накрая всичко се свежда до умението да въртиш меча – въпреки всичките трикове „в ръкава” при такава динамика е трудно да си оставиш концентрация за нещо повече от елементарния щит против Силата от противника (нещо, за което тук четох за пръв път) и боравенето с оръжието. И все пак... да тръгнат те и да ми тънат в мизерия няколко месеца на една планета.
Бейн. Внушителна личност, дори и да разчиташе само на това, дето го имаше в началото – физическа сила и трето чувство. Не бях чувал за него до тия книги, а той се оказа знакова фигура в пълния смисъл на израза. Аз ли така си мисля, или от него нататък, та чак до Епизодите наистина има „само двама – учител и ученик”? Признавам го като усърдие, отдаденост на каузата, упорство и абсолютна липса на скрупули – все неща, които определено му вършат работа във възхода от мижав копач в мина до единствен Ситски лорд във Вселената. При все всички тия неща как да не му признае човек и далновидността и мащабното мислене – към края на втората книга се споменаваше, че сам паралелно е движел стотина отделни плана за подкопаване на Републиката. Изобщо, за мен би стоял най-близо до идеала за Съвършеното същество, Сит’ари, ако това определение не изключваше да си под влияние само на Тъмната или Светлата страна. Е, някои случайности бяха в негова полза в дългосрочен план – ако не бяха орбалиските по тялото му нямаше да удържи на трима Джедаи едновременно, даже ми се струва, че само оная ечани и Джохун биха му видели сметката. Джедаите – също толкова слепи и заблудени, колкото бяха и в Новите епизоди. Най-светнатия обаче се оказа и най-слаб.
Според блога на Карпишин на осми декември излиза третата част. Аз ще я чакам, не на последно място защото ми е любопитно как ще се стигне до неминуемото.