Re: скивайте какво намерих... / Фен клубове / Филмови / Star Wars

както си се рових в нета попаднах на следния текст:
Епизод 1: Жълтата заплаха
В памет на Дъглас Адамс
В момента над Корусант грееше ярко слънце, птичките пееха, а небето беше ясно - без нито едно облаче. Един прекрасен ден, подканващ човек да излезе навън и да се поразтъпче, да се порадва на живота. И хората го правеха... с едно изключение.
Дарт Вейдър си стоеше в едно открито кафене, надул климатика си до краен предел, и въпреки това жегата го измъчваше. Пиеше си сутрешното кафенце, и в момента играеше тристранен шах с Йода и Оби-Уан Кеноби. Губеше по един неуловим за околните начин, но самите участници ясно виждаха накъде отиват нещата. В момента двамата му противници се бяха съюзили срещу него, но тази игра продължаваше, докато не останеше само един играч, така че всеки от тях дебнеше за евентуална грешка на другия, за да го прецака. Вейдър мразеше да играе шах в горещо време, тъй като все някой от трите му централни процесора успяваше да прегрее и да се самоизключи. Затова той избягваше да използва и трите за целта - ако и трите се изключат положението щеше много да се скапе - в такива случаи той започваше да се държи откровено дебилски. Поради това в момента използваше само един процесор, но явно изчислителната му мощ не стигаше, за да окаже достойна съпротива.
Видя интересна възможност, и премести една банта така, че да стъпче един нахален малък джедай. Йода пък изведнъж атакува диагонално с един X-Wing, който заплашваше да се приближи опасно до Императора на Вейдър. А Оби-Уан най-нагло унищожи един звезден разрушител на Йода с помощта на на едно Ууки. Йода го изгледа ядно, и изръмжа:

- Честен играч ти не си ! Гадно копеле виждам аз пред себе си !
- Тихо бе, зелено джудже такова - небрежно го погледна Оби-Уан.
- Топките ти ще откъсна, пиклив джедай такъв ! - изврещя Йода и скочи върху масата (поради което се озова почти на нивото на седналия Кеноби), и посегна към светлинния си меч.
- Ей, ей, смотльовци, я престанете - намеси се и Вейдър. - Йода, гневът е пътят към тъмната страна, нали така беше ?
- Зависи кой пита... - Йода вече не беше зелен, а червен, но все пак си седна на стола, и загледа намусено хубавичката сервитьорка, която прехвърчаше насам-натам между масите. Тя му се усмихна, фръцна се, и се запъти към съседната маса. Очевидно беше нова тук, и хабер си нямаше до какво могат да доведат такива действия. Йода подсвирна тихичко от възхита, и леко помръдна ръка. Полата на сервитьорката изведнъж се вдигна над кръста и, макар че нямаше никакъв вятър. Тя изпищя и се опита да я смъкне обратно, но това не беше добра идея, тъй като държеше в ръка табла с около дузина чаши върху нея. В резултат на това цялата съседна маса заедно с обитателите и беше полята с кафе, чай, различни сокове, и дори няколко акохолни напитки. Започна се лют скандал, а Йода се ухили мазно, и загледа бъркотията.
- Йода, стар палавнико... не ти ли омръзна да се задяваш с хубавите девойки ? - усмихна се и Оби-Уан. Кратката вражда отпреди малко явно бе забравена вече.
- Хе-хе... стар аз съм настина, но набито око за красотата имам.
- Както и неутолим апетит към всичко женско, - Вейдър сви рамене, и отпи от кафето си. Или по-точно изля част от него в едно малко отворче на каската си, пригодено специално за тази цел. Обичаше да прекарва времето си с тези двама свадливи джедаи. Дори и във филмите, където участваха и тримата, всичко беше представено различно, докато в действителност те се познаваха още от детинство, и никога не биха посегнали един на друг. Или поне не без сериозна причина. А това, че Оби-Уан Кеноби и Йода непрекъснато се дърлеха за нещо си беше в реда на нещата. Но иначе те бяха неразделни.
В този момент по улицата покрай тях премина булдозер. И то гадно жълт на цвят. Вейдър му хвърли едно око. "Жълт" - помисли си той. Думата "жълт" се завъртя в съзнанието му, търсейки логическа връзка. Естествено, не намери такава, и си тръгна обидена.
Вейдър огледа кафенето около себе си. На съседната маса имаше двама души, които си бяха поръчали огромен брой халби бира, и в момента очевидно спореха за нещо. Не успя да чуе за какво, обаче. До тях си пиеше кафенцето едно привлекателно момиче, и четеше книга. В един момент обаче, когато се обърна, човекът на масата до нея, който беше дебел и грозен и носеше смешна кожена шапка се пресегна, взе и кафето, и самодоволно започна да го пие. Вейдър сви рамене - в това кафене по принцип се събираха най-големите чешити, точно затова и те тримата ходеха там - и се върна към играта на шах. Йода се бе отказал да играе, така че Вейдър с лекота победи Оби-Уан.
Облегна се доволен назад, и се отпусна в стола. Скандалът вече беше затихнал, но горката сервитьорка се бе свряла в единия ъгъл на кафенето, и плачеше.
Изведнъж в небето над тях като от нищото изникнаха няколко огромни жълти кораба. Вейдър се опули тъпо. Не можеше да проумее какво правеха те там, нито пък можеше да познае модела им. Не бяха имперските Звездни Разрушители, макар че бяха големи почти колкото тях. "Остава да е някакъв нов модел... някаква мини Звезда на Смъртта, може би..." - мина му през ума.

Разнесе се невъобразимо силен шум - звучеше като че ли някой се прокашля пред най-големият микрофон във вселената. След което се разнесоха няколко реплики:

- Ама това чудо включено ли е ?
- Да, шефе, в ефир си.
- Сигурен ли си ?
- Да бе, говори.

Последва ново прокашляне. Всички наоколо бяха притихнали, и с ужасен вид гледаха нагоре към жълтите кораби. Гласът се разнесе отново:

- Ей, гадни мизерници, сега ще разрушим вашата планета. Не ме питайте защо, просто ние сме изключително гадната раса на Вагоните, и разрушаваме планети по стара традиция, за да прокарваме космически магистрали оттам. Даваме ви петнайсет минути, за да си кажете последните молитви. Времето ви тече.

Вейдър се почеса по каската. Не можеше да разбере какво прави космическата отбрана, та е пуснала тези кретени в небето над Корусант. Не можеше да разбере и доколко намеренията им са сериозни, но реши все пак да провери за какво става въпрос. За момент се зачуди дали да не се обади на имперската флота - все пак той навремето беше главнокомандващ на всички бойни сили в Империята след преждевременната кончина на императора, и все още имаше доста сериозно влияние сред адмиралите на флотата. Но все пак Вейдър сви рамене, и реши да се заеме със задачата сам.

- Еба си мамата... жълти кораби... - дивеше се Оби-Уан на гледката.
- Дееба му майка - даде и своя принос в разговора Йода.
- Йода, научи се да говориш като хората, стига си разменял местата на думите, - на Оби-Уан отдавна му беше писнало от този неприятен навик на приятеля си.
- В кучи гъз ще те завра. Нещастен кретен ти си. - изрепчи му се Йода.
- Тихо, идиоти такива ! Елате с мен да разберем какво става тук. - Вейдър беше безкомпромисен, когато ставаше дума за даване на заповеди.

Двамата му приятели послушно тръгнаха след него. На следващия ъгъл Вейдър се сблъска с двама души, които постоянно сочеха към небето. Той ги позна - това бяха ония двамата, които преди малко се наливаха с бира в кафенето и спореха. Единия изглеждаше кьор-кютук пиян, а в другия имаше нещо нещо още по-странно. Особено в усмивката му, тъй като изглеждаше, че има около 64 преди зъба.

- Кои сте вие бе, миризливци ?
- Аз съм Форд Пре-фъкд, а това е моят приятел, Дарт Ърдент - обади се човекът със странната усмивка.
- Охооо, за лорд на Сит ли се мисли, а ?
- Не, просто така се казва. Ъъъъъ...
- А защо е пиян ?
- Защото алкохолът ще го отпусне, а ние трябва да вземем тези космически кораби на стоп.
- К'во ? - ококориха се и тримата джедаи в един глас ?
- Ами идва края на света. Или поне на тази планета.
- И кога ?
- Ми след около дванайсет минути. Абе няма значение, трябва да тръгваме. Айде чао. - и Форд Пре-фъкд понесе пияния си приятел нанякъде.
- Ей, изпусна си пешкира, - Вейдър го вдигна с помощта на Силата, и му го подаде.
- Много ти благодаря, мой човек. Без него заникъде не съм.
- Нека Силата бъде с вас - изцепи се и Йода, след като те отново се запътиха нанякъде.
Вейдър поседна на близката пейка, и реши да помисли малко. Изведнъж в ума му изплува значението на казаното от двамата чешити преди малко, и той скочи и се втурна към тях. Те вече бяха изминали десетина метра, и понастоящем Форд Пре-фъкд човъркаше някакъв странен уред. Вейдър се доближи на бегом.
- Ей, и ние идваме с вас.
- Ама...
- Няма ама. Май ще трябва да си поговорим с шефа на Вагоните за малко. - и Дарт Вейдър се ухили злобно. Форд Пре-фъкд, разбира се, нямаше как да разбере това поради каската, но все пак потръпна, неизвестно защо.
- Ами... добре... ще опитаме.
Разчовърка още малко джаджата, която държеше, и изведнъж всички вкупом се озоваха в някакво складово помещение. Дарт Ърдент простена, сви се на пода, и започна да драйфа. Форд Пре-фъкд скочи на крака, запищя от радост, започна да прегръща всички поред (включително и Дарт Ърдент, валящ се в локва от собственото си стомашно съдържание), и след това ги почерпи с фъстъци. Тримата джедаи се спогледаха, свиха рамене, изядоха фъстъците, оставиха Форд Пре-фъкд да се опитва да свести Дарт Ърдент, и тръгнаха да обикалят из кораба. Тъкмо понечиха да излязат в коридора, и пред тях профуча орда дребни фосфорециращи рачета. Причината за устремното им бягство явно се движеше зад тях - някакво ужасно грозно същество, с далечна прилика на човек, което яздеше малка газела, очевидно изнемогваща под тежестта му. На всичкото отгоре съществото размахваше огромен железен чук. Дарт Вейдър се скри обратно, пресметна нещо наум, изчака шумът от препускащата газела да приближи достатъчно, и протегна ръка иззад ъгъла. Чу се тъп звук, пльосване, след което се разнесоха болезнени стонове. Вейдър махна с ръка на Йода и Оби-Уан, и излезе в коридора.
Грозното същество се въргаляше на пода, държеше подутия си и кървящ нос с ръка, и охкаше. А газелата очевидно видя своя уникален шанс да се освободи веднъж завинаги от робството, и изхвърча през най-близката врата. Робството и явно наистина приключи, защото въпросната врата се оказа въздушен шлюз, и газелата пое дългия път към Корусант отдолу. Интересното е, че по пътя успя да настигне и задмине голяма спермацетов кит, както и саксия с петунии. Не успя да се възползва от това, обаче. Освен това си струва да се отбележи, че всъщност успя да се размаже точно в кафенето, където тримата джедаи се забавляваха преди малко, и то точно пред сервитьорката, която беше на ръба на нервна криза. Горкото момиче с отчаян писък захвърли униформата си, и се закле кракът и да не стъпи повече в това прокълнато място.
А в това време на кораба на вагоните Вейдър се приближи до грозното същество и го заговори:
- Кой си ти бе ?
- 'з с'м в'г'н.
- К'во ?
- В'г'н' !
- Стига си мънкал. Нищо не ти разбирам. Я ела тук.
Вейдър посегна хвана носа на съществото, и го изправи рязко. Нов крясък разцепи въздуха, но след това грозотията се поукроти малко, и ги погледна.
- Аз съм вагон.
- Ааааа, ясно. Сега вече те разбрахме. Кой е шеф на тази флота ?
- Ми, ъъъъъ, той тука някъде трябва да е... вероятно в командната зала.
- Добре, а тя къде е тогава ?
Вагонът им посочи, сви се пак на пода, и поднови охкането си. Вейдър отвори една вратичка в бронята си, порови малко вътре, и извади няколко бучки лед, които подаде на дзвера. Той с благодарност зарови носа си в тях, и се кротна.
Тримата джедаи забързаха крачка, тъй като не им оставаше много време до разрушението на планетата. Стигнаха до някаква врата, където пазеха още две грозновати същества, само че отгоре на всичкото бяха въоръжени с тежки лазерни оръжия. Оби-Уан махна с ръка, погледите на пазачите се оцъклиха, и джедаите спокойно си минаха покрай тях, и влязоха през вратата.
В залата има още повече от противните твари, които Вейдър вече се беше научил да не понася. В средата стоеше едно огромно кресло, в което се беше настанил най-грозният от всички вагони - по силата на логиката това трябваше да е командирът им. Той скочи на крака при влизането на тримата, измуча някаква заповед, и останалите наизвадиха пистолети. Сега пък Йода махна с ръка, и всички оръжия в залата отхвърчаха към него, и паднаха в краката му. Той се ухили мазно-мазно.
- Силата е слаба във вас. Джедаи вие не сте.
- Кои сте вие ? - грозният вагон се надигна от креслото, и ги изгледа злобно.
Йода изведнъж подскочи високо, и стъпи върху каската на Вейдър. Погледна отвисоко всички присъстващи, и изрече наперено:
- Ние сме джуджета, но сме стъпили върху раменете на гиганти, и затова виждаме по-далече от тях.
След което потупа Вейдър с тояжката си, и му даде заповед да върви напред. Вейдър изпъшка от досада. Беше му писнало от кретенските изпълнения на зеления идиот, и перна дребното създание с ръка, в резултат на което Йода отхвърча с писък през залата и се размаза точно пред краката на вагона-командир. Веднага обаче се надигна, напсува Вейдър на майка, напсува и вагоните, след което напсува всички, които можеше да се сети. А за 900 годишно създание той познаваше бая хора, така че псува доста дълго време. Вейдър се приближи с широка крачка, безцеременно изблъска псуващия Йода настрани, и погледна вагона, който му стигаше кажи-речи до кръста.
- Абе, смръдльовци, за чий ви е притрябвало да разрушавате Корусант ?
- Ами... таковата... магистрала... космическа... - вагонът вече започваше да трепери от страх.
- Слушай ме добре сега. Няма да го пипате. Още сега ще дадеш заповед на всички кораби да се изтеглят, и повече да не припарват насам.
- Амиии... вие не знаехте ли, че ще го разрушават ? Плановете бяха изложени в...
- Хич не ме интересува. - Вейдър сви ръката си, а вагонът явно започна да се задушава. Лицето му почервеня, а оцъклените му очи станаха още по-оцъклени, което обаче не подобри значително външния му вид. Той усилено закима с глава, и Вейдър го пусна. Не успя да забележи обаче как един по-смел вагон се приближи до него с табуретка в ръка, и го удари по каската. Чу се трясък, табуретката се пръсна на парчета, а Вейдър се обърна много бавно и заплашително. Вагонът прибра ръце в джобовете си, загледа тавана, и започна да си подсвирква и небрежно да се отдалечава, преди запратената по него тухла (извадена неизвестно от къде от Вейдър) да го тресне по главата. Оби-Уан и Йода пък бяха намерили хранителните припаси на кораба, и в момента нагъваха пуканки, сандвичи, и всякакви други неща, и се кефеха на безплатното зрелище. По едно време се скараха за последния "Сникърс", и замалко щяха да се сбият, обаче Вейдър се обърна и хвърли безпогрешно светлинния си меч, който разряза "Сникърс"-а на две равни частички и се заби в стената. Йода и Оби-Уан незабавно се кротнаха, направиха се на ни лук яли, ни лук мирисали, и загризаха двете половинки. Вейдър огледа внимателно стаята, срита хленчещия вогон в краката си, и се убеди, че явно всички са приели безпогрешно посланието му.
- Само ако сте се доближили пак на по-малко от двеста светлинни години от Корусант, и ще пратя цялата имперска флота срещу вас, ясно ли е ?
Вагонът само изхленчи, което Вейдър разбра като потвърждение на думите си. След което го изрита настрани, седна в удобното кресло, и се обади в щаба да пратят една совалка да го прибере, след което се прибра вкъщи заедно с Йода и Оби-Уан, купиха си една каса бира, и я изпиха докато разцъкваха на новата конзола на Mikrodzoft - Y-Bag. Играта (Kortal Mombat XVIII: Smelly Analliance) беше свързана с много емоции и още повече крясъци, затова след като приключиха и без това поумореният от дългия ден Дарт Вейдър побърза да си вземе един студен душ, след което си лъсна бронята с "Pronto" и си легна да спи. Оби-Уан им пожела лека нощ и също се прибра вкъщи, а Йода с доволна физиономия остана в хола на Вейдър, и след като всички се изнесоха, си пусна канал "XXL" на огромния 67" плазмен холо-телевизор. За него нощта тепърва започваше

Биха се до последния човек а останалите продължиха

Епизод 4: Новото време Дарт Вейдър,

Тъмният лорд на Сит, си стоеше в офиса, и размишляваше над нерадостната си съдба. Преди двайсетина години три филма го бяха направили световно известен. Той се радваше на славата си, и очакваше заслужена пенсия, тъй като все пак вече беше одъртял. За съжаление, напоследък Силата като че ли се гавреше с него. Двете му деца - Люк и Лея вече излизаха от пубертета, и му носеха само проблеми. Люк се връщаше всяка сутрин пиян на мотика, слушаше фолк-музика от Явин-4, караше черен спидър "БМВ", носеше тежки златни ланци и пръскаше пари наляво и надясно по заведения и курви туай-лейки, и коефициентът му на интелигентност стремително падаше. Лея пък ходеше по разни странни купони и си боядисваше косата във всички цветове на дъгата. И отгоре на всичкото слушаше музика, която звучеше като смес от пиукането на стария му познайник R2-D2, и врясъците на котка с лоши хемороиди."Мда, децата пораснаха. И аз все пак помня тези години, точно когато си мислех, че съм велик джедай, всеки ден си броях мидихлорините в кръвта, и ***** кралица... ъъъъ, сенатор Амидала с кеф. Ех... младост... но никога не съм бил като тях."Отгоре на всичкото напоследък го мъчеше артрита, а доста тежката му броня хич не му помагаше за това, да не говорим, че си беше абсолютен кошмар да я носиш лятно време. А после хората го питат защо диша така тежко... и как никой никога не се запита как всъщност яде или как сере ? Много логични въпрос, но май на никого не му пукаше много-много за това. Дай им да гледат как се размахват светещи пръчки, и всичко е наред.Това, което най-много го тревожеше, обаче, беше новият му имидж в двата последни филма. Първо като детето-олигофренче Джейк Лойд, и след това като очевидно абсолютно бездарния Хайден Кристенсен. Че и му отрязаха ръката за пореден път. Неизвестно защо на сценаристите на филмите рязането на ръце им беше любимата работа. Но никой не се замисляше, че в днешно време протезите са доста скъпи, а социалните осигуровки не покриваха разходите по такива операции. Дори и на един Тъмен лорд на Сит му се налага да прави компромиси с някои неща, особено когато си няма дясна ръка, с коята да задушава хората. Е, рисковете на професията, както биха казали някои. Де да го знаеше обаче по-рано. А тези в бюрото по труда дори не си бяха направили труда да му обяснят за какво става дума, направо му бутнаха едно картонче с номер и му казаха да мине след три дена да си вземе каската.А и тази нови джедаи... Дарт Мол, неговият предшественик (но и наследник, в известен смисъл) си беше чиста проба перко. Нямаше го вече страхът, който Вейдър всяваше навремето само с появяването си. Освен да се върти като идиот, да подскача нагоре-надолу, да издава нечленоразделни звуци и постоянно да си реже крачолите по погрешка с един смешен двоен светлинен меч (беше го получил при инцидент с тубичка бързосъхнещо лепило като малък), Дарт Мол като че ли не може да прави нищо друго. Но това искаше публиката, това и получи. А него го забутаха в кучия гъз.Вейдър въздъхна, или поне се опита, тъй като респиратора му пречеше, и отиде да си сипе едно уиски и да си хрупне малко фъстъчки. Тъкмо се беше запътил към мини-бара, когато се сети, че всъщност един от болтовете на каската му е клеясал, и не може да си я махне вече, поне не без помощта на ножовка. Отгоре на всичко тия раменни плочи му пречеха да се извърти така, че да достигне проклетото нещо. Замисли се да опита с лазерния меч, но все пак реши да не рискува - такова нещо в близост до врата си не искаше, все пак стар човек е вече, треперят му ръцете, ами ако се обезглави по погрешка ? Хм, май ще мине и без уиски...Някой почука на вратата. След няколко неуспешни опити да я отвори с помощта на Силата, Вейдър стана и се затътрузи натам. На прага стоеше мениджъра му.- Вейдър, трябва да поговорим малко. Скоро дядо Лукас ще снима третия филм. Там той съвсем сериозно смята да обезобрази Хайден Кристенсен...- Звучи ми като гениална идея.- ... и да го сложи в твоя костюм. С други думи - ти ще трябва да му го дадеш за снимките.- Бе ти луд ли си бе ? Ми аз как ще живея без него ?- Става въпрос за много пари.- Аха, а сега сигурно и светлинния меч ще ми поиска ?- Амииии, всъщност...- Хич и да ги нямаме такива. Костюмът си е мой. Мечът - също. Честно и почтено съм си ги заслужил, и никакви преиграващи кретенчета с детски изражения няма да ми го носят. Точка.- Той много настоява. Костюмът му трябва.- Не става.- Ще насъска след теб граф Дуку, да знаеш.- Ха ! Това нищожество ! Императорът, мир на праха му, правеше много по-хубави светкавици от него, и при това не си сгъваше пръстите като медуза болна от рахит !- Но той все пак е тъмен джедай.- Не - той е мръсен джедай. Така е, като не се къпе толкова години. В тази връзка подсети ме да си сменя ароматизатора в каската, че след време хората няма да могат да минават спокойно около мен.- Ох, добре, добре, ще предам на Лукас мнението ти. Но той няма да е доволен, да знаеш.- Дреме ми на кура. Където и да е той в момента.Мениджърът му си тръгна намръщен. В момента в който излезе вътре нахлу Люк Скайуокър. Вейдър побърза да си придаде бащинско изражение, но това така или иначе нямаше значение, понеже каската му скриваше лицето.- Тате, здрасти, дай кинти.- Ъ ?- Пари бе... републикански кредити... трябват ми двайсетина хиляди.- И за какво са ти ?- "Мерцедес" пуснаха нов модел спидери. Искам един такъв.- А той пък за какво ти е ? Нали имаш по-стария ?- Мда, ама тоя е по-гъзарски.- Значи искаш да кажеш, че с него ще изглеждаш по-голям гъз ?- Не, тате... таковата... ъъъ... - Люк крадешком извади едно листче от джоба си и го погледна. - "С този нов модел спидери вие ще изпитате невиждан досега комфорт. Ще се реете във въздуха, ще станете свидетели на невъобразими гледки, и всичко това без ни най-малък риск, тъй като ние предлагаме най-сигурните спидери." - Люк видимо си отдъхна, четенето явно беше изцедило и последните му сили.- А тате, то и Мара ми разправя да съм си го купел, 'щото иначе вече нямало да ходи с мене...- К'ва Мара бе ?- Ми Мара Джейд бе, нали ти разправях за нея ? Дето беше на Императора убийцата ?- Да бе, вярно... как така тя ще те изнудва бе, ти майнд-трикове не знаеш ли бе, серсемин ?- Ъъъъ, не, тате, ама тя какви трикове знае...- Добре, добре, ето ти... ъъъъъ... кинтите, ама да не ми поискаш пак скоро ?- Споко бе, тате, нема проблеми. Утре през границата минават десет тира с адегански кристали, и бая кинти ще паднат оттам, ма сега немах толкова. Благодарско.На вратата Люк се размина с Лея, която, изглежда, пак си беше сменила прическата - косата и вече беше боядисана в отровнозелено, лайнянокафяво, и още някакъв неопределим нюанс, който определено не внасяше свежа нотка в цялостната комбинация, и Лея изглеждаше като току-що преминала покрай експлоадираща фабрика за бои. А и си беше направила нова операция на циците. Така де, на бюста, поправи се Вейдър - дъщеря му е все пак. В следствие на въпросната операция те бяха станали още по-малки, каквато беше модата сега - унисекс, край на големите циците и сочните задници, да живеят жените с фигура като закачалка за дрехи.След кратък оглед, използвайки вътрешното си зрение, Вейдър откри и една нова обица по тялото на дъщеря си. Конкретното и местоположение доста го смути, тъй като той и хабер си нямаше, че ТОЧНО там някой може да поиска да си сложи обица. В този момент му хрумна, че ако продължава да си слага разни неидентифицируеми парчета метал по почти толкова неидентифицируеми места от тялото, дъщеря му ще стане повече киборг и от него самия, и няма да може да минава през детекторите за метал по летищата.- Оу, тати, колко се радвам да те видя - запищя странното създание. - Искам да те запозная с един приятел !!!- Ъъъъъ... ама...На вратата се появи едно хлапе, облечено цялото в черно, със смутено изражение на лицето, и чисто нов лъскав светлинен меч на кръста. И то от новите швейцарски модели, които ги рекламираха по "WS Teleshop" - с вградена светлинна самобръсначка, сателитна антена, допълнителни остриета, няколко отверки, триончета, полева лопатка, шила, кукички, рибарска корда, малка преносима палатка, и, разбира се, "Тетрис". Както и още безброй други интересни и озадачаващи приспобления, които имаха навика да се активират от само себе си в някоя разгорещена схватка. Наистина е трудно да поддържаш имидж на страшен джедай, когато вместо от дръжката да изскочи острие дълго един метър, се показва един малък дисплей, и мечът влиза в режим "Органайзер". Въпросното хлапе едва-едва пристъпи прага на вратата, сякаш се боеше от нещо.- Тати, това е Хък-Мък Дрън. Тъмен джедай е, също като теб !- Ъ, аз, такова... само съм Падауан все още.- Какво си ? Преебан ли ?- Не, ъъъ... последовател съм... ученик...- Ааааа... по мое време си ги наричахме така. Ама тая днешна мода...- Не е ли сладък, тати ? Много съм му разправяла за тебе. Той е много впечатлен.- Ми, хубаво...Хък-Мък пристъпяше притеснено от крак на крак. Вейдър пък твърдо бе решил да се покаже като любящ и съвременен баща, и стоически да понесе поредното запознанство с ухажорите на дъщеря му, което имаше по-скоро формален характер, тъй като Лея по принцип беше неуправляема като балистична ракета, и рядко взимаше предвид мнението му.- Ами, господин Вейдър, аз много ви уважавам, и... дали бихте ми позволил да излизам с дъщеря ви ?- Е, разбира се, няма да ви спирам. Само не я забърквай със светли джедаи, че така и на мен ще ми подрониш реномето.- Ами разбира се, благодаря ви много... аз ще си тръгвам тогава.- Добре де, добре... и нека Силата бъде с теб. Или поне някъде около теб.Хлапето видимо живна от думите му и награби Лея, която изгледа баща си малко накриво и изхвърча с въпросния пишман джедай нанякъде, вероятно да ходят да се кискат и да се натискат, а Вейдър отново остана сам."Това е то. Не е леко да си джедай. И то при тия днешни хлапета... ебал съм го, къде ми е светлинния меч, ще клъцна тоя болт, ще си сваля каската, ще се наметкам като копеле с уиски, бира и машинно масло за дроиди, и си лягам да спя".Вейдър си взе светлинния меч, клъцна болта (поради невнимание си отряза и малко от бронята, но все пак имаше един познат оксиженист, така че не се притесняваше много), свали си каската, наметка се като копеле с уиски, бира, и машинно масло за дроиди, и си легна да спи. Сънуваше разни пищящи и подскачащи посерковци с нашарени лица, които се налагаха взаимно с двойни светлинни мечове, и отвреме навреме някой без да иска отрязваше я крак, я ръка, от някой свой колега. Такива сънища Вейдър по начало смяташе по-скоро за приятни, но след днешния ден, му се сториха безумно дразнещи. Спа неспокойно, и се събуди с лошо настроение, сякаш предусещаше всичи беди, в които ще се забърка в близкото бъдеще. Но това вече е друга история.

Биха се до последния човек а останалите продължиха