Когато гледах за първи път Е1 не ми хареса.Мислех си,4е всичко е много недомислено,не можех да харесам новите герои,младия Оби-Уан не ми се връзваше със стария....Бях убедена че старите серии са по-добри и магията никога няма да се повтори(на кой не му е падало чейнето, когато за пръв път е видял Вейдър, Йода или Джаба).После гледах пак 4,5 и 6 и ми се видяха малко смешни и даже леко бутафорни. Тогава Е1 запо4на мноого да ми харесва. После излезе 2,който също ми хареса,но все пак имаше нещо което ме смущаваше...Сега като гледах ROTS първия път,първо му забелязах кусурите(всичко за което говори Richard Long и другите плюватели). Втория път бях зашеметена,на третия роних сълзи. Не знам вие как се чуствате,но аз го обичам тоя филм.Въпреки всичко го гледам отново и отново- и старите и новите серии. Както казваше Анакин в едно от любовните си обяснения към Padme:"You're in my very soul".Не знам какво исках да кажа и изобщо дали някой ме разбра правилно. Мисля,че цял живот ще гледам Star Wars и се нядявам и децата ми един ден да го харесват поне малко колкото мен.
The force will be with you always

Филмите са велики, евала за това мнение... а един приятелски съвет - не търси кусурите на нещо, а просто се отпусни и го харесай!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз също съм част от StarWars-поколението и напълно споделям мнението, че този филм е велик и ще остане завинаги. Бях забравила магията му с годините, но след като гледах Е3, всичко се върна пак в съзнанието ми и пак съм запленена от героите, от обстановката, от възможността да летиш заедно с фантазията си. Е, сега всичко е малко по-умерено, т.к. не съм онова малко дете от преди 20 години, което не разбираше всичко в репликите, но гледаше почти без да диша лазерните мечове, летящите шейни, кораби, звездите и планетите и тайно мечтаеше всичко това да съществува.

Пиша толкова откровено, защото в твоя в постинг прочетох неща, които мога и аз да кажа и защото се чувствам по същия начин. Мисля, че само нашето, StarWars-поколение, може да се чувства така запленено и очаровано. Защото в онези години нямаше матрици, спици и тем подобни, а имаше само една истина - Star Wars и джедаите.

Аз лично съм по-запленена от Е2 и най-вече Е3 и в никакъв случай не мога да приема критиките, че са най-слаби. Да по-различни са от старите серии, но как иначе? Та нали те обясняват историята - ако бяха същите, история по-нататък изобщо нямаше да има. Аз не броя колко битки с лазерни мечове е имало в Е3 и сега, след като съм го гледала вече няколко пъти, не мога да кажа колко са. Мисля, че те са онзи така необходим фон на цялостния замисъл на Лукас за филма. Този филм, за разлика от много съвремени, не е само ефекти. В него има философия, не в научния смисъл на думата, прокарване на идеи на автора и те за мен са на преден план. В крайна сметка зрителят трябва сам да реши кое е по-важното - да бъдеш най-добър във всичко, най-силен, най-могъщ и как да го постигнеш или пък за някои любовта е по-важна.
Абе, изобщо, аз това успях да видя като по-главно. В крайна сметка реплики от сорта на това, че страхът е пътя към тъмната страна на силата, не са валидни само за филма. Ами, помислете си, ако ви е страх от нещо какво правите и какво предприемате??? И такива работи от мене......Така си разсъждавам аз.

Аз имам син на 2 год. и 7 месеца и вече е малко джадайче - искаше за 1-ви юни лазърен меч. Ние с баща му му пускаме части от филма и той гледа с удовоствие битките с мечовете и сцените с летящите обекти. Така, че надежда има - филмът ще се гледа и занапред.



"Naturally.......deeply.......I love you!"

аз имам малка сестричка ((4г)) и тя също вече е фен :))
гледала е всички епизоди без 3, защото мисля че е още малка за него и непрекъснато ми виси на главата докато съм на компютъра, за да й показвам картинки от междузвездни войни :)

така че, надежда има ;)))

Има я!!!
то направо си стана "А new hope"....

И аз имам дъщеря на 7 г. ,гледа с мен и е2 и сега е3 . Ама чак да стане голяма фенка не виждам. Пък и си е нормално,друго поколение са- има прекалено много информация. Компютри,интернет,много други филми. Иначе по картуун-а "клоните войни" ги гледа всички и им се кефи:)))

а аз зарибявам моите ученици от лятното училище
има голям ефект и се очертават няколко по-твърди фенове

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Аз имам син на 2 год. и 7 месеца и вече е малко джадайче - искаше за 1-ви юни лазърен меч.

---

Редактирано от Diavolo Rossonero на 15.06.05 21:29.

Това беше готино. Благодаря за поправката. Надявам се да стане джедайче, но няма още прикачен учител, освен мене. Обаче това не е достатъчно, аз съм много пристрастна.

Naturally....deeply...I love you!

ти ми разказа :) за академията :)

браво ;)

Вчера най-после гледах филма за трети път, след голямка пауза във времето. И ето какво се получи - първите 20 мин. много ме отчаяха. Чудех се същия филм ли гледам и защо сега(чак) всичко ми се струва различно (и леко смешно). Двамцата джедаи се държат все едно всичко е детска работа, Оби Уан влиза в битка с усмивка, не можех да се настроя за филма... Хейдън К. леко неуверено си влизаше в ролята на порастналия Анакин. Сцените с асансьора просто не са много добри... откъм актьорска игра, не друго. А може би и атмосферата не е била подсилена адекватно.

Ако тези 20ина минути бяха скъсени или преработени, така че началото да се хармонизира с това, което следва, филма нямаше да има осезаеми недостатъци. Оттук нататък, филма ми хареса много и този път като че ли оцених по-добре актьорската игра на Анакин и Падме. Много реалистично и с много чувства изиграно. По-добре от това не мога да си представя. И макар и за трети път, краят, самия край, отново ме разплака... музиката от Е4 при къщата на Люк... е може би най-вълнуващия момент от цялата сага. Навява ми една необяснима носталгия, но не по нещо конкретно. Смесица от носталгия по моето детство,по героя, по доброто и по края в началото и началото на края на една история, която свършва, която ми се иска да преживея наново, но без да имам спомен от нея. История, която ме прави незнайно защо щастлива, че съм преживяла, но и тъжна, че е свършила, че не е реална, че е само една.

Perception is a function of expectation and content is a function of context. H.S.