Нова книжка / Фен клубове / Филмови / Star Wars

Роден от девица?!
„Междузвездни войни” всъщност е историята на един човек, стигнал до мрачно падение и изкупен обратно от обичта на сина си. Шестте епизода на грандиозната сага проследяват биографията на един джедай – Анакин Скайуокър.
Около 25 хилядолетия преди неговото раждане се основава Орденът на джедаите. Неговият основоположник се казва Каджа Синис. Непознаването на тъмната страна у първите джедаи им изиграва лоша шега. Мнозина от тях се подлъгват от изкушенията й и стават „тъмни джедаи”. Така се създава неравновесието в Силата.
Каджа Синис изрича пророчество, че след много векове равновесието ще бъде възстановено. Това ще стане чрез личността на „Един, който ще се роди от девица”. Мнозина смятат, че пророчеството се отнася за майстор джедай Йода Д’Кана. Това обаче не е възможно, тъй като Йода има баща, Сивил Деметрис Д’Кана, който е уил от планетата Грентарик.
От сагата в IV-VI епизоди зрителят можеше да остане с впечатлението, че възстановителят на равновесието е Люк Скайуокър. Самият Джордж Лукас признава, че „първоначално историята трябваше да бъде за Люк Старкилър”. В негово лице режисьорът се е опитал да създаде фигура на герой, с когото зрителят да се отъждествява. Затова той го изгражда като „добродушно, простосърдечно земеделско момче, което излиза в света леко уплашено, но поема своите отговорности”. Така подобно на Фродо Багинс от „Властелина на пръстените” и Нео от „Матрицата” Люк е изтръгнат от рутинния живот, за да стане спасител на галактиката.
И все пак не Люк е този, за когото се отнася древното пророчество. „Това момче е нашата последна надежда” – въздъхва Оби-Уан в V епизод. „Не – отговаря Йода съдържателно. – Има още една...” За коя надежда говори Йода? Ако III епизод разказва за зачатието на близнаците Люк и Лея, тогава кой е изпълнителят на пророчеството?
Отговора получаваме в I епизод „Невидима заплаха”. Количеството мидихлориани в кръвта на малкия Анакин Скайуокър са повече от тези у всеки друг джедай. „Той няма баща – казва майка му на Куай-Гон Джин. – Аз го износих, родих го и го отгледах. Не знам как стана.” Очевидно надеждите за възстановяването на равновесието в Силата се свързват с Анакин Скайуокър.
В какво се изразява обаче това равновесие? Какво трябва да бъде възстановено? Съотношението между представителите на тъмната и светлата страна? Едва ли. Баланс между доброто и злото? Паритет между ин и ян? На пръв прочит сякаш философията на „Междузвездни войни” твърди тъкмо това.

Що е равновесието?
Доброто и злото съществуват единствено като антитези едно на друго и редуват проявленията си във вселената. Те не могат едно без друго. Нито едно от двете не е по-силно (въпреки че явно тъмната страна на Силата има някои предимства, като например способността да скрива присъствието си). Нито едното не предхожда другото. Тази форма на дуализъм определено присъства в „Междузвездни войни” и се запомня като израз на философията на филма.
Но тя не дава удовлетворителен отговор на стремежа към равновесие. При един по-дълбок прочит откриваме, че същността на Силата е енергията на всички живи същества. Тя е това, което поддържа галактиката. Така тъмната страна не е толкова лошото лице на Силата, колкото злоупотребата със способностите, които дава Силата. Тя е изкушението да се възползваш неправомерно от същностно добри неща.
Пример за това е начинът, по който император Дантиус Палпатин се храни от жизнената енергия на милиони заточеници, които предвидливо е заробил на планетата Бисс. Пример е предупреждението на Йода, че към тъмната страна водят „страхът, гневът и агресивността”. Пример е и самият израз „волята на Силата”, който се среща нееднократно в различни епизоди от сагата.
Възможно ли е тогава да кажем, че тъмната страна е не някаква духовна сфера със собствена идентичност, а по-скоро един от двата пътя към Силата – пътят на изкушението, на по-лесните решения, на бягството от отговорност? И ако е така, възможно ли е търсеното равновесие в Силата да е не толкова равнопоставеност между двете й страни, колкото стремеж да се възстанови правилната употреба на способностите, които дава тя?
Тъкмо това постига Дарт Вейдър в последните мигове на живота си. Изправен срещу собствения си син, той трябва да избере между бащиния си инстинкт (проява на същностната енергия на Силата) и покорството пред императора (проява на грешните решения, които е вземал досега). И макар че в Епизод III той вече се е сблъсквал с подобен избор, когато Палпатин го противопоставя срещу майстора джедай Мейс Уинду, тук решението е по-трудно.
Затова завръщането на Анакин Скайуокър към светлата страна на Силата не е просто философско пътешествие. То е удържане на реална победа срещу неравновесието. Тази победа не унищожава тъмата страна. Тъмни джедаи продължават да се появяват и по-късно. (Самият император Палпатин не изгубва живота си в тази битка. В продължението на сагата неговият дух се вселява едно от клонираните му тела, които той предвидливо си е складирал на Бисс, и се вселява в него. Едва при следващото му подобно прераждане той бива прихванат и премахнат от джедай на име Емпатоджайос Бранд.) Постижението на Анакин Скайуокър е очакваното доказателство, че доброто винаги надделява.
За да постигне тази победа обаче той първо трябва да се поддаде на изкушението и да се превърне в зловещата фигура на ситския лорд Дарт Вейдър. Как точно става тази метаморфоза, виждаме в Епизод III.

Лорд Вейдър, възкръсни!
„Отмъщението на ситите” е разказ за силата на изкушението. Това е най-мрачният епизод от цялата поредица „Междузвездни войни”. Макар да хвърля светлина върху тъмната страна, филмът не е философско изложение на мистериите на Силата. „Не познаваш могъществото на тъмната страна” – казва Вейдър на сина си преди решителния двубой в VI епизод. Кое прави тъмната страна толкова привлекателна? Защо най-силният джедай не успява да устои на прелъстяването й?
Ако можем да направим обобщение, Анакин преживява три нива на борба, докато преминава към другата страна. Първото е преходът от човешко същество към машина. Второто са емоционалните дилеми, с които се сблъсква той. А третото е мистичното влияние на ситските магии, с които го примамва Дарт Сидиус.
„Основната идея беше, че Дарт Вейдър постепенно става повече машина, отколкото човек, че изгубва душата си, че изгубва човешката си страна” – казва Лукас в едно интервю. Като млад джедай в Епизод II той изгубва ръката си в дуел срещу граф Дуку, а в Епизод III бива допълнително осакатен от Оби-Уан Кеноби. След епичния дуел между двамата на вулканичната планета Мустафар той е оставен полумъртъв от своя учител.
Палпатин го прибира и му вдъхва нов живот – този път като полу-човек, полу-машина. Сред култовите реплики на Епизод III специално място заема смразяващия диалог между възстановения Вейдър и неговия господар. Тогава с невъзможно басов глас императорът му казва да се изправи. Символиката тук е видима. Английският глагол „изправи се” означава също така „възкръсни”. Както посочва Оби-Уан по-късно, Анакин в мъртъв. На негово място е роден нов лорд – Дарт Вейдър.
Изкуствените крайници, внушителният кибер-генетичен костюм и зловещото дишане (през време на което Вейдър и говори) го превръщат във фигура на Терминатор, бездушен воин, дясната ръка на императора. Според слуховете Палпатин дори е вградил някакъв чип в него, чрез който собственоръчно манипулира действията на Вейдър.
Любопитно е, че в Епизод III Анакин не е единственият роботизиран играч от тъмната страна. Верен на стила си, Лукас отново въвежда напълно нов образ, който не сме виждали досега. Това е киборгът генерал Грийвъс, водач на Армията на дроидите.. Той също е бил обучен от Палпатин в изкуството на тъмната страна – но само до нивото на падауан. Новото при него е умението му да се дуелира, хванал едновременно четири лазерни меча. Той участва в унищожаването на джедаите, но впоследствие Вейдър премахва и самия него в прословутата чистка срещу всички чувствителни към Силата.
Освен телесните метаморфози и прехода от човек към машина обаче младият Анакин преминава и през няколко емоционални кризи, умело пуснати в действие от злия канцлер.

Психологически борби
Преди всичко, Анакин изпитва непреодолим копнеж към независимост. Още от малък той фантазира, че ще бъде „първият, който ще види всички звезди”. Той се стреми към големите неща, мечтае мащабно.
Сам по себе си този инстинкт не заслужава критика. Стремежът към творчество, прогрес и развитие е дълбоко заложен в човешката душа. Но с времето Анакин започва да се чувства задушен под влиянието на Оби-Уан Кеноби. Той копнее за изява. Израсъл без собствен баща, той постепенно развива непоносимост към фигурата на своя наставник. В Епизод III императорът слага юзда на този стремеж към лична свобода и изкусно го настройва да се възпротиви срещу собственото си обучение.
Изключително свързана с копнежа за независимост е и втората психологическа нужда – обаянието от риска. Парадоксално е, че равновесието в Силата ще се донесе от един толкова неуравновесен джедай. Анакин обича да се впуска в приключения, търси реализация на уменията си, стреми се към дръзки постижения. Като дете в Епизод I той сам спечелва битката за Набу. Като юноша в Епизод II се впуска в безумно преследване на един наемен убиец. Като рицар джедай в Епизод III той взема фаталното решение да подкрепи Палпатин в момента, когато императорът обявява джедаите за предатели.
Отново, авантюризмът сам по себе си не представлява отрицателно качество. Именно любопитството и жаждата за приключения по-късно ще подбудят Люк да се включи в борбата срещу Империята. Но необмисленото рискуване и импулсивните решения могат да въведат в заблуда. Императорът знае това и умело провокира дързостта и безразсъдството в Анакин.
Още от първородния грях знаем, че копнежът за независимост неизменно се свързва и с апетит за власт. Това е третата струна, по която свири Палпатин. Той ловко манипулира темпераментния Анакин, като му предлага място до себе си в управлението. „Един ден аз ще стана най-могъщият джедай, живял някога!” – възкликва самият Анакин в изблик на ярост след смъртта на майка си. В „Отмъщението на ситите” виждаме началото на неговия поход към господство.
Но именно смъртта на майка му крие ключа към може би най-силната борба в душата на младия джедай – трагичната любов към двете жени в живота му. Дълбоко в себе си Анакин е един наранен човек, не успял да се наслади достатъчно нито на любовта на майка си, нито на сенатор Падме Амидала. Издъхването на Шми в ръцете му отприщва мрачна проява на мъст – една от първите сериозни стъпки към обятията на тъмната страна.
И ако загубата на майчината обич е само първата стъпка, загубата на любимата жена отбелязва последния етап от падението на Анакин. В пристъп на ярост в края на Епизод III той почти удушава Падме с помощта на Силата. Това довежда до може би най-епичния двубой с лазерни мечове, при който Оби-Уан Кеноби надвива Анакин и го осакатява. В този миг Анакин вече напълно е изгубил човешката си страна и способността да обича. Пътят към тъмната страна на Силата е открит.
Интерпретацията на неговия преход обаче няма да е пълна, ако не вземем предвид и третото ниво на борба, което преживява Анакин – приемането на свръхестественото наследство на ситските джедаи.

Последният ситски лорд
Ситите представлявали примитивна раса същества, които владеели могъщи форми на магьосничество. Те били открити и завладени от първите тъмни джедаи, които си присвоили техните практики. По-късно част от тъмните джедаи се отцепили в отделен Орден на ситите, обгърнат в тайни и мистика. Тъмните джедаи и ситските лордове съществували успоредно в продължение на векове.
Около десет века преди „Невидима заплаха” ситският лорд Дарт Бейн постановил „Правилото на двамата”, според което всеки майстор сит не можел да има повече от един последовател. Когато последователят станел достатъчно силен, майсторът му давал титлата „дарт” („сенчест воин”). Друга заповед на Бейн гласяла, че никой сит не трябвало да издава съществуването на Ордена на ситите пред Съвета на джедаите.
През събитията от Епизоди І и II почти никой в Старата Република не знае, че поредният лорд сит е не друг, а самият канцлер Палпатин. Чрез коварни политически интриги и потайното обучение на следващия падауан сит канцлерът постепенно се готви да вземе в ръцете си властта над цялата галактика.
След провала на неговия първи ученик Дарт Мол, убит в Епизод І от Оби-Уан, Палпатин бързо подмамва майстора джедай граф Дуку към тъмната страна и му дава титлата Дарт Тиранус. Дуку обаче не знае, че е само пионка в пресметливата игра на Палпатин. Крайната цел на императора е да сложи ръка върху младия Анакин и да го привлече към ордена на ситите. За тази цел той ги изправя един срещу друг в Епизод III.
Анакин убива Дарт Тиранус под погледа на Оби-Уан и под зловещия смях на Палпатин. По този начин той спечелва мястото на ученик според „Правилото на двамата”. Императорът го взема под крилото си и го наставя в тайните на ситските магии. (След прераждането си в тяло на клонинг години по-късно Палпатин се опитва да привлече по същия начин и Люк да стане ситски лорд. Междувременно той е издал първите три тома от Енциклопедията на тъмната страна, в които описва някои ситски практики и ритуали. Люк прочита тези писания и преминава от тъмната страна на Силата. С помощта на Лея обаче той успява да се завърне, като същевременно Палпатин бива унищожен окончателно. Вж. Bill Slavicsek, A Guide to the Star Wars Universe (New York: Ballantine Books, 1994), p. 115.) Така Анакин получава титлата „дарт” и името „Вейдър”, коато на древния ситски език означава „ужасяващият мъчител”.
По този начин Анакин не само изгубва човешката страна и не само изоставя светлата страна, но и бива посветен в тайните на най-страховитото учение – ситските магии. Мрачното пътешествие е завършено. Ситите са нанесли своя отмъстителен удар.
Империята е окончателно подвластна на волята на Палпатин. Тъмната страна е взела най-голямата си победа в историята. Неравновесието в Силата е отчайващо. Орденът на джедаите е унищожен. Спасяват се единствено Оби-Уан Кеноби и Йода Д’Кана. Близнаците, които принцеса Амидала ражда на любимия си, са разделени и скрити от очите на баща си. В тях се крие единствената „Нова надежда” за избавление.
Не – подсказва Йода. – Има още една...

Влади Райчинов
из Девета глава на “Нека силата бъде с теб” от Дейвид Уилкинсън, в съавторство с Влади и Марти Райчинови и Цветелина Илиева

Понеже предишният откъс бе от главата от бг автор, ето ви част от оригиналния замисъл на книгата, за да стане по-ясно кое какво е - смятам, че тя е по-смислена, отколкото вероятно изглежда на пръв поглед!

“Тук нещо страшно се е приклещило...”
(Люк Скайуокър, Нова надежда)

Филмът, който ще стане известен като Star Wars, има няколко важни компонента, “приклещени” между личната опитност на Лукас и историческия контекст на времето. Лукас казва:

“Исках да направя съвременна приказка, съвременен мит. Бях видял как умира уестърнът като жанр. И не беше ясна причината за това – един ден, като се огледахме, разбрахме, че вече не се правят уестърни. [...] Исках да направя звезден фантастичен филм. […] Изгледах страшно много филми от всички видове. Всичко: Флаш Гордън, шпионски филми, уестърни, филми за самураи, филми на Ерол Флин, космически филми, научно-фантастични филми.”

Силата на мита

Преди да започне да изучава киното, Лукас се занимава с антропология. От ранна възраст той се вълнува от великите истории за човешкото съществуване. Технически наречени “митове”, това са истории, които в дадената култура обясняват света, какъвто е, представят един по-добър свят и повдигат въпросите за произхода, целта и ценността ни. Митовете задават въпроси като: Има ли нещо друго в света, освен това, което виждаме? Има ли нещо друго в живота? Има ли Бог или богове и какво е неговото естество? Какви са нашите взаимоотношения с него? Какво се е объркало в този свят?

Каквото и да представлява в историческо отношение книгата Битие от Библията например, всички старозаветни учени биха се съгласили, че историята на Адам и Ева повдига точно тези фундаментални въпроси. Тя твърди, че има един Бог, който е създател на цялата вселена, че той иска да има близко взаимоотношение с хората, в контекста на което да им даде отговорност да се грижат за света, и че нещата са се объркали, понеже хората са отказали да се покоряват на Бога. Ако кажем, че тази история е мит в този смисъл, ние не казваме, че тя не е вярна, или че не е исторически достоверна, а всъщност признваме, че тя отговаря на тези основни въпроси за човешкото съществувание.

Когато започва да съставя своята космическа история, Лукас се обръща към класическите митологии. “Писах сценария в продължение на две години. Направих много изследвания, най-вече в областта на митологията. Изучавах народните приказки, както и автори като Бруно Бетелхайм и Джоузеф Кембъл, които пишат за митологията.”

Джоузеф Кембъл в своята книга The Hero with a Thousand Faces (Героят с хиляди лица) разглежда митовете на различни култури и времена и изказва предположението, че всъщност те предлагат един ограничен брой отговори на въпросите на живота. Той твърди, че “винаги и под всякакви обстоятелства митовете са възниквали във всички общества; и те са били живото вдъхновение на всяка друга дейност на човешкия ум и на физическите усилия.”

Кембъл твърди, че всички истории се базират на една обща база образи и символи. При него си личи влиянието на Карл Юнг и неговата идея за архетипите. Тази идея гласи, че дадени психологически подтици и инстинкти се изявяват във фантазиите и биват изявени в символи – мотиви и образи. В този смисъл според Кембъл архетипът на героя е архетипът на всеки човешки мит. Образи като рицарите, драконите и магьосниците помагат или пречат на героя в пътя му към просвещението. Кембъл твърди, че тези елементи са ярко контрастни най-вече в историите, които най-много ни вълнуват.

Лукас черпи много идеи от Джоузеф Кембъл – двамата с Гари Курц са наистина впечатлени от идеята за архетипите. Чувствата са взаимни. След успеха на Star Wars, самият Кембъл започва да се интересува от митологията на сагата, като се включва в серия разговори с журналиста Бил Мойерс, заснети в ранчото Скайуокър на Лукас, и които по-късно биват издадени в книгата The Power of Myth (Силата на мита).

Бруно Бетелхайм е професор по психология и психиатрия в Университета на Чикаго. През Втората световна война е бил затворен в концентрационни лагери в Дахау и в Бухенвалд. За да не изгуби разума си, той започва да анализира поведението на другите затворници. Това изследване на начините, по които запазваме човешкото в себе си в лицето на бруталността и жестокостта, проявяваща се във всички общества, и особено на ефекта върху децата, освен всичко друго, води и до изучаване на приказките. От Синбад до Пепеляшка той демонстрира как съдържанието на тези истории помага на децата да се справят с емоциите, с безпомощността и да си обяснят мистериозното.

Един от биографите на Лукас коментира: “Изучавайки митовете, Лукас разбра, че те създават алтернативни реалности, чрез които хората се справят с настоящата – образи и места, които са били преди или са отвъд настоящето, но са изпълени със смисъл за живота ни днес.” Те напомнят на Лукас също така, че всички ние си задаваме едни и същи въпроси.

Хората могат да бъдат променяни чрез задаването на тези въпроси и в търсенето на техните отговори. Джоузеф Кембъл също набляга на това, като казва: “Всички митове се занимават с трансформацията на съзнанието от един или друг вид. Мислил си по един начин досега, сега вече трябва да мислиш по различен начин.” Точно това иска да постигне и Лукас. Той иска да говори на по-младите и да им представи вярата и морална отговорност, която трябва да поемат. Той казва: “Опитах се да създам съвременна митология, която да вземе ценностите и социалните норми на нашето общество и да ги представи в достъпна за младите хора форма.”

Създавайки този нов мит, Лукас избягва изкушението да проповядва на младите хора. Всеки мит се занимава с непреходни теми, но го прави по начин, който е актуален за времето, в което се разказва. Той може да покаже загриженост за обществото, за морала и за религията в съвременна Америка, но като поставя тази своя загриженост във формата на история и като я облича в подобни непреходни ценности, темата му става приложима за всяка култура по света. По-късно той добавя за стойността на митовете: “Митовете ни разказват стари истории по начин, при който не се чувстваме застрашени. Те са поставени в един въображаем свят, където сме в безопасност. Но те се занимават с реални истини, които трябва да бъдат казани. Понякога тези истини са толкова болезнени, че в психологическо отношение историята е единственият начин да ги предадеш на хората.”

Мечове и принцеси

Има митове като легендата за крал Артур и рицарите на кръглата маса, които разказват за принцеси и мечове. Лукас открива обаче съвременната кинематографична версия във филмите на Акира Куросава. Роден през 1910 г., той създава класиката Седемте самураи (1954), който вдъхновява уестърна Великолепната седморка (1960). В друг негов филм, Скритата крепост (1958), Лукас открива история за млада раздразнителна принцеса и един верен генерал, които поемат на опасно пътешествие през вражеската територия – допълнена с кралско съкровище, двама бъбриви спътници, войни с шлемове, мечове и много красиви действия. Мечовете стават светлинни, самураите стават джедаи, а двамата бъбриви спътници стават роботи.

Лукас е впечатлен как Куросава разказва историята в Скритата крепост от гледната точка на двамата спътници. Идеята да се погледне през очите на най-незначителните образи изгражда характерите на C-3PO и R2-D2 в сагата Star Wars.

Боят с мечове отразява нещо и от филмите на Ерол Флин, като Приключенията на Робин Худ (1938) – най-силните авантюристични прояви на Холивуд до момента. Подобни филми вече са отживелица, но в тях се вижда духа на приключенията и романтизма.

Куросава оказва и друго влияние върху Лукас: “За мен беше много интересно, че нищо не беше обяснено. Веднага влизаш в онзи свят и, ако знаеш нещо за феодална Япония, всичко ще ти бъде ясно; но, ако не знаеш, гледаш нещо много екзотично и странно, някакви странни обичаи и външен вид. Мисля, че това оказа голямо влияние при моята работа в областта на научната фантастика, понеже ми помогна да загърбя идеята, че всичко трябва да бъде обяснено и разбрано.” Това се превръща в основна черта на Star Wars – не всичко става веднага ясно и не всичко е обяснявано.

Герои в открития космос

Лукас още от момче е голям фен на комиксите и на старите приключенски сериали. След като не успява да купи правата за Флаш Гордън, на него му хрумва, че може да създаде свой собствен герой. “Същият голям герой, но в космоса.”

Освен книгите за митове, той чете и много научна фантастика – от Алекс Реймънд и Едгар Райс Бъроус до Франк Хърбърд и Е. Е. Смит. Основен принос за историята, за вида и усещането на Star Wars оказват и комиските от тридесетте като Флаш Гордън и Бък Роджърс, по-късно филмирани по телевизията или на големия екран.

Традиционните мотиви в научната фантастика – разнообразни извънземни и свръхестествени сили – биват комбинирани с артистични декори, бластери, видео-екрани, средновековни костюми и непрестанно действие. Въвеждащите надписи на “историята досега” са заети от Флаш Гордън. Метрополис на Фриц Ланг също вдъхновява Лукас – C-3PO е подобие на робота на Ротванг.

Това са очевидни заемки, забелязани от мнозина и признати от смаия Лукас. Във филма обаче има и много други, по-малко забележими влияния. Научно-фантастичният автор Брайън Олдис пише за някои от елементите, необходими за създаването на “звездна опера” – и особено, че “всичко накрая трябва да се оправи.” Дори и напрегнатите сериали трябва да имат някакво разрешение накрая и то трябва да бъде щастливо. Флаш Гордън трябва да спаси света (както и Дейл Ардън) от лошите в даден момент.

Тази концепция за “щастливия финал” на историята заляга в основата на идеята за надеждата в Star Wars.