|
Нямам идея дали е идвало до тук, но... :)
В отговор на:
:: РАЗКАЗИ ::
- Новите приключения на Дарт Вейдър
назад
Автор : Иван Цирков (BlaDeR)
blader@mail.bg
Епизод 6: Завръщането на джофрите
Дарт Вейдър отново беше в едно от своите кисели настроения, и понастоящем си седеше в офиса. А и точно в този момент някой много настойчиво тропаше по вратата. Взел си поука от предишния подобен случай, Вейдър беше инсталирал един бутон под бюрото си, с който отваряше вратата, докато на околните им се струваше, че го прави с помощта на Силата, което напълно го устройваше.
И сега натисна бутончето, вратата се отвори, и вътре се плъзна дребен и мазно ухилен азиатец с кръгло лице, но за сметка на това - с дръпнати очи. Поклони се, и то толкова дълбоко, че още малко щеше да си навре главата в задника, след което, все така усмихнат, изгледа Вейдър многозначително, кимна, и му подаде малка ръбата кутийка. Вейдър с подозрение я отвори, но намери вътре само едно навито руло тоалетна хартия, при това еднопластова - от евтините.
- Ей, жълтур, какво е това бе ?
Дребосъкът само се усмихна отново, поклони се още веднъж, и излезе. Вейдър сви рамене, и реши да разгледа по-подробно хартията. Без да иска, изпусна ролката, и тя се разви от ръката му и падна на пода. С голямо удивление Вейдър видя, че на хартията пише нещо. Вдигна я, погледна по-отблизо, и видя надпис "Поканен сте да участвате в турнира "Лайноносна битка". Елате на кей номер 6 тази вечер".
Нямаше подпис, само накрая с маркер беше надраскан един изключително грозен дракон с доста отчаяна физиономия, сякаш страдаше от хронично разстройство.
След известен размисъл реши все пак да отиде да види за какво става въпрос. И без това имаше път към кейовете - беше обещал да закара Люк да инспектира два новопристигнали контейнера с контрабандни цигари.
Когато времето наближи, Вейдър намери сина си, двамата се качиха в личния спидер на Вейдър, и с мръсна газ се понесоха към кейовете. Люк отиде да гледа контейнерите, а Вейдър обиколи кей номер 6, но не видя нищо интересно. Освен една колоритна тълпа хора. Вейдър замислено наблюдаваше как елегантно облечен младеж подаде един куфар на дрипав китаец, който пък от своя страна го хвърли във водата, ухили се на младежа, и си тръгна. Вейдър сви рамене - свят широк, хора всякакви - и тъкмо щеше да си тръгне, когато изведнъж наоколо се разнесе гадна зеленикава мъгла. От нея изплува силуета на голяма бойна космическа корвета, на която някой и беше лепнал една смешна драконска глава на носа, и спря на кей номер шест. Няколко души си взеха багажа, и започнаха да се катерят по спуснатата стълбичка. Вейдър се почеса по каската и отиде до близкото павилионче да си вземе батерии за MP3 плейъра, пусна един SMS на Люк, че ще закъснее за вечеря, и се качи на корветата. Веднага след това подвижната стълбичка се вдигна, двигателите на корветата светнаха, и тя се понесе тихо като призрак в нощта. Вейдър погледна през илюминатора, и видя как на кея два спидера се блъснаха един в друг поради зеленикавата мъгла, а водачите им изскочиха, и започнаха да се псуват на майка. С други думи - купонът беше пълен.
Вече в главния трюм, Вейдър огледа останалите си спътници. Имаше един мъж с мургава кожа, който носеше кофа на главата си. С дупки в нея, за да вижда, разбира се. Интересното беше, че отдолу явно носеше очила с червени стъкла, които му придаваха още по-идиотски вид. Човекът гледаше наежено всички около себе си, и в момента нагъваше едно пилешко бутче, макар че импровизираната каска до голяма степен му пречеше.
Сред останалите се открояваше един младеж, който пък носеше черни слънчеви очила въпреки сумрака на помещението. След кратко наблюдение Вейдър го позна - същият, който беше дал куфар на оня китаец. В момента се дзвереше срещу едно списание, явно опитващ се да прочете нещо. На корицата се виждаше някаква снимка, май неговата собствена, а заглавието под нея гласеше "Кеш е измамник". На младежа явно хич не му се харесваше статията, тъй като постоянно се мръщеше и си мърмореше нещо под нос.
В ъгъла се беше свила една красива и твърде надарена от природата русолява девойка, облечена в черно, която се зъбеше на всеки, който я доближи. Не стана ясно защо. "Сигурно е в мензис, стават такива работи..." - помисли си Вейдър.
Китаецът, който хвърли куфара във водата също беше тук, с чорлава коса и облечен с мърляв потник, който може би някога е бил бял, но дори споменът за тези дни отдавна е отминал. В момента гледаше някаква снимка с тъжно изражение. Вейдър тактично (или поне максимално тактично за човек висок над 2 метра и с тежка броня по себе си) се промъкна зад рамото му, и хвърли един поглед. На снимката се виждаше поредното хлапе с жълтеникав тен и дръпнати очи, а отдолу пишеше - "На моя любим брат Са Лам, от Ле Беркез".
- Здрасти, пич. Кой е това ? - ведро попита Вейдър.
- Това е моят покоен брат. Беше убит преди седмица.
- О... моите съболезнования.
- Не ми трябва твоето съжаление ! Аз ще намеря злия магьосник Шланг Дзунг, който го уби, и ще му откъсна топките !
- Ъ... ами добре тогава...
Вейдър се оттегли също толкова тактично, отказа се да проучва обстановката, намери си едно забутано кътче, сви се в него, и премина в режим Standby, за да пести акумулатора си. Останалите му спътници също изпозадрямаха по койките.
Няколко часа по-късно в трюма изведнъж нахлу един дрипав просяк с каскет на главата, и започна да разбутва и рита всички.
- Ей, дрисльовци, я ставайте веднага.
- К'ъв си ти бе ? Как ше ме буташ така бе ? - намеси се човекът с кофата.
- Кофано, ти да мълчиш. Ти не си от моите хора. Тебе ще те ритам колкото си поискам.
Кофано изръмжа нещо, но си замълча.
- А сега, да ви се представя - продължи просяка. - Аз съм бог Гръмотевичко.
- Не, не си. Бог Гръмотевичко носи китайска триъгълна селска шапка. Моят дядо ми те описа веднъж. - намеси се Са Лам.
Гръмотевичко изглежда се посмути малко, но побърза да си придаде отново божествено изражение, и изгледа високомерно боеца.
- Свършиха. Инвентарът ни не е безкраен, да знаеш. Дни наред трябва да чакаш на опашка, за да си вземеш китайска шапка в наши дни. Имаше само каскети, затова взех такъв.
- И на какво по-точно си бог ? - поинтересува се скептично Кеш.
- Ами на гръмотевиците... както и на разни други работи. Но това вас не ви интересува. Важното е, че аз съм покровителя на Земното царство.
- Кое ? - понесе се колективен възглас.
- Ъъъъъ, така де, на Галактическото царство, съжалявам, малко се обърках. Абе няма значение. Значи - вие сте тук, за да се биете с воините на Отвъдния Свят в турнир, наречен "Лайноносна битка".
От ъгъла се надигна един човечец с очила и зализана коса, и се обади:
- Ама извинете, аз май съм сбъркал кораба... този не отива ли през Татуин ?
- Не. Този отива до тайната планета на Шланг Дзунг, където смъртта дебне зад всеки ъгъл.
- Ъъъ... добре, аз ще пробвам да се прекача на друг кораб от там, тогава - и човекът си седна на мястото.
- И защо все пак турнира се нарича така ? - обади се русата девойка.
- Ами защото всеки, който се захване с него, се забърква в куп лайна - отговори Гръмотевичко.
- Но ако ние нямаме желание да го правим ?
- Нямате избор. Пък така и така сте се качили вече на кораба. Най-добре се запознайте всички, защото само сплотени ще успеете да се преборите с ужасите, които ви предстоят ?
- Като например ?
- Ами... липса на тоалетна хартия, и хлебарки в леглата ви, най-вече. Останалите неща са по-маловажни.
- А, добре. Ами да се запознаем тогава, - и русото момиче се обърна към останалите. - Аз съм Стоя. Вижте какви големи цици имам.
- Ъъъъ... да, наистина... няма спор... аз съм Джони Кеш - обади се младежът със слънчевите очила.
- А аз съм Са Лам - включи се китаецът с потника.
- Аз пък съм Дарт Вейдър, Тъмен лорд на Сит.
- Хм, ами добре... като че ли групата на бойците на галактическото царство изглежда попълнена. Пригответе се... след половин час пристигате на планетата.
- Момент, момент... - намеси се Вейдър, - кой всъшност е този Шланг Дзунг ?
- Ами той е един зъл магьосник. Ама много е зъл. Много, много, много зъл. Водачът на бойците на отвъдния свят.
- А, ясно.. ми хубаво... - Вейдър още от преди малко се чудеше какво е това "магьосник". След известен размисъл реши, че вероятно е някакъв вид компютърен програмист, и отиде да си довърши почивката.
Няколко часа по-късно вече всички бяха настанени на планетата без инциденти. С изключение на това, че Са Лам се запозна с някаква курва на име Котана, която се опитваше да прилъже нищо неподозиращите бойци с идеята, че най-вероятно скоро ще умрат, така че защо да не прекарат една нощ с нея. Срещу скромно заплащане, разбира се. С дружни усилия останалите успяха да го откъснат от нея, и продължиха пътя си. Всъщност самата планета представляваше просто един малък остров, ограден отвсякъде с океан. Изглеждаше неудобно отстрани, а и в момента беше изключително неудобно за Дарт Вейдър, който имаше проблеми да спи на леглото заради каската. Прокле се, че не си взе специалната анатомична възглавничка за из път, но така или иначе трябваше да се примири. Успя да се свие някакси, и да заспи.
На сутринта ги събудиха рано-рано, и ги изкараха в едно малко дворче, където щеше да се състои първата битка. Минаха през някакъв портал, на който беше окачена табелка - "Вход - 500 кредита". Присъстваше и голяма тълпа от зрители - явно този турнир имаше и чисто комерсиално значение. На един трон седеше някакъв дребен... китаец, поради липса на по-добро определение. С дълга, мазна, черна коса, и още по-мазен поглед. За усмивката да не говорим. И хич не изглеждаше зъл, неизвестно защо.
- Уъъъъ... гргхмнгх ! Фсбххбфст ! Хджрщтр ! - ревеше Са Лам и подскачаше като маймуна под палма. - Това е Шланг Дзунг, ще го убия, ще му извадя очите, ще му обръсна главата, ще... ще...
Шланг Дзунг само се усмихваше, и мълчеше. Щом всички се събраха, той стана, и плесна с ръце.
- Добре дошли, драги гости. Надявам се, че ще прекарате тук няколко забележителни дни. За съжаление, много от вас може би няма да се върнат живи, а вероятно дори и мъртви. Но това не трябва да помрачава доброто ви настроение. Нека Турнирът започне !
Първият двубой беше обявен - щяха да се бият Стоя и Кофано. Тя изскочи на арената, подрусвайки цици, облечена в прилепнала по тялото блузка и впити изрязани дънки. Половината от зрителите, изглежда, получиха оргазъм в момента, в който я видяха, а другата половина усърдно се зае с достигането му. Това беше един от моментите, в който Дарт Вейдър желаеше все пак да разполага с по-значителната част от тялото си, така че той се задоволи само с една измъчена въздишка, и прехвърли погледа си върху другия участник в двубоя.
Кофано се беше съблякъл до кръста, но дори и това не беше повод някой въобще да погледне към него - в момента Стоя събираше цялото внимание на публиката. Той се огледа, изръмжа недоволно, и за да изрази по-ясно недоволството си, извади един огромен нож, който като че ли се състоеше предимно от зъби, и практическото му приложение вероятно се свеждаше до нулата, тъй като в момента, в който някой би се опитал да го размаха, щеше да си нанесе поне четири смъртоносни рани. Държейки ножа с два пръста и максимално далече от тялото си, Кофано се приближи към Стоя.
- Здравей, сладурче... липсвах ли ти ?
- Ти... грозен... тъп... ъъъ... грозен... и още по-тъп... ъъъ...
- Липсвал съм ти, значи...
- Ти, копеле мръсно !!! Ти уби костенурката ми !!! - изрева Стоя с почервеняло лице, дишайки тежко. Публиката не можа да не обърне внимание на обилно поклащащите се в следствие на това гърди, което доведе до нова серия изпъшквания сред тълпата.
- Да ! Аз убих костенурката ти ! Аз съм най-великият злодей ! Ха-хааааа...
Той не успя да си довърши изречението, тъй като Стоя награби един сгъваем стол, и налетя да го бие по кофата. Откъде извади стола - никой не разбра, но и никой не се учуди, тъй като това все пак си беше в реда на нещата. Както и да е, столът осъществи контакт с главата на Кофано неколкократно, за съжаление - без особени последствия. Един късметлийски удар успя да избие ножа от ръката му, но в следващият момент и Стоя изпусна стола, така че боят продължи да се води с голи ръце (и крака, от страна на Стоя). В един момент момичето изгуби контрол над ситуацията, подхлъзна се на едно лайно от чайка, и се пльосна на земята (омазвайки се върху друго лайно), за щастие - по гърди, които омекотиха значително удара. Кофано не изпусна възможността, и налетя да я рита. Удари я няколко пъти, и се отдръпна да се наслади на гледката. Момичето се търкаляше по земята, държеше се за корема, и охкаше.
- Ха-хааааа... боли ли те, а... сега ще видиш ти !
- Не бе, кретен, не е от ритниците, имам болезнен мензис - изпъшка Стоя от земята.
"Знаех си аз - наистина е била в мензис" - помисли си Вейдър.
Кано тръгна отново към нея, но в този момент тя се изправи на ръце, и го хвана с крака за главата, след което го събори на земята.
- Стойке, моето момиче, пусни ме бе... не исках да убивам костенурката ти... тя сама скочи в тенджерата... нееее...
- Млъкни, кретен. Сега ще умреш... и то особено мъчително... - и Стоя се напъна, лицето и се изкриви от усилие...
...и изведнъж се чу мощна пръдня, идваща откъм двамата биещи се. И по-конкретно откъм Стоя. Лицето на Кофано позеленя, после посивя, и той се отпусна отровен на земята. Няколко от по-бързо реагиращите въшки изскочиха от косата му и се юрнаха по тревата да търсят ново местообитание. А най-късметлийските успяха да се намъкнат в панталонките на Стоя, където се срещнаха с мнозина себеподобни. С треперещи крака (и цици, и цици) Стоя се изправи, и погледна навъсено към Шланг Дзунг.
- Скъпа Стойке... мисля, че беше редно аз да му взема душата... а така като гледам, ти вече го направи. Това определено не е проява на добро възпитание, но ще ти го простя... този път. Битката приключи.
"Хм, сега разбирам смисъла на израза "Да умреш между краката на жена", си каза Вейдър, и се прибра да подремне малко. Останалата част от публиката също се разотиде с цел да си вземе един студен душ.
След има-няма 2 часа сън на безумно неудобното легло го събудиха - щеше да се състои втория двубой - между Кеш и някакъв неизвестен боец от Отвъдното царство. Вейдър изпъшка, стана, протегна се, и излезе. Битката щеше да се проведе в някаква гора. Той не обичаше много природата - караше го да се чувства некомфортно, но се примири.
След като пристигнаха, той огледа двамата участници. Кеш се оглеждаше страхливо, беше свалил тъмните си очила, и беше сменил ризата си с "Армани". Очевидно неподходящо облекло за двубой, но това си беше негов проблем. Противникът му изглеждаше меко казано безумно. Приличаше на някакъв нинджа, но облечен в черно и жълто. Очите му пък бяха изцяло безцветни. А най-интересно беше, че в момента подмяташе някаква змия в ръката си. Дзверът се гънеше, сучеше, съскаше, и се опитваше да захапе нинджата за врата, но той постоянно го биеше по главата, и му бягаше.
Шланг Дзунг очевидно беше рационализирал малко трона си, който в момента се разнасяше от няколко роби насам-натам, докато той седеше отгоре му и ги юркаше да се движат, така че да може да вижда всичко. Плесна с ръце, огледа се важно наоколо, и каза:
- Днес е велик ден. Ще се сражават Джони Кеш - известна филмова звезда, и Закърпион - един от най-добрите бойци на Отвъдния свят, един дух, търсещ отмъщение, притежаващ свръхестествени умения... ъъъ... - той погледна скришом към едно листче в ръката си - ъъъъ... мрачна и жестока фигура. Нека двубоят започне.
Кеш вече хленчеше, и се чудеше къде да се скрие. Явно не обичаше духове, търсещи отмъщение, че и на всичкото отгоре притежаващи свръхестествени умения. Той, разбира се, си нямаше и идея какво значи "свръхестествени", но подозираше, че хич не е нещо добро за него.
Тъй като двубоят явно беше започнал, Закърпион се задейства пръв и рязко хвърли змията си към Кеш. Тя сякаш се разтегна до безкрайност - все пак разстоянието беше десетина метра, обаче не го уцели, и се заби в лицето на човек от публиката, който изврещя на умряло, и се гътна. Нинджата изпсува, дръпна змията, която му се намота обратно на ръката, и я хвърли пак. Опитът беше пак толкова неуспешен. Кеш се беше вдървил от страх, и не смееше да помръдне, да не би змията да вземе да го улучи. След още няколко провалени опита (довели до други невинни жертви, включително и една къртица, която тъкмо беше излязла от дупката си да подиша чист въздух и да се порадва на слънцето, и дори нямаше време да се учуди при вида на ококорената пищяща змия летяща срещу нея) Закърпион изкрещя бясно, и хвърли змията с всичка сила, дори без да се цели. Горкото животинче изсъска нещо неразбираемо, явно някакво завещание, и се размаза в едно дърво. След по-внимателен оглед стана ясно, че от това нещо повече змия не стана, и Кеш си отдъхна (а и публиката също). Явно "свръхестествени умения" означаваше, че не може да мята точно змии, което засега го устройваше. Закърпион обаче отново изпсува много майсторски, и се затича към Кеш, свали го на земята, и започна да гоналага. Той успя да се измъкне, изхленчи че си е изцапал ризата, след това се разрева, започна да тича наоколо и да писка "Искам при мамаааааа !". Закърпион го подгони из гората, и очевидно цялата битка се изроди в груба пародия.
Вейдър въздъхна, и реши да наруши правилата на двубоя, като се намеси. Скочи на арената, и се запъти с широка крачка към биещите се. Шланг Дзунг махна с ръка, и няколко от пазачите тръгнаха да го спрат, но той просто ги прегази и продължи пътя си. Стигна до нинджата, който тъкмо беше догонил Кеш, хвана го за врата, и го вдигна с една ръка над земята. Закърпион изкъркори нещо нечленоразделно, и се опита да се измъкне. Безуспешно, разбира се - хватката на Вейдър стоманена. В най-буквалния смисъл. Изведнъж Закърпион се протегна, свали маската си, и отдолу се показа гол череп. Картинката беше доста плашеща, особено когато в празните му очни кухини се появи някакъв блясък, и той изплю струя огън към лицето на Вейдър. Лордът на Сит дори не трепна, тъй като в материала на бронята му имаше азбестов слой, и той въобще не се страхуваше от такива неща. Само се изсмя зловещо, удари Закърпион през лицето, и му счупи долната челюст. След което със свободната си ръка свали своята маска, и отдолу се показа физиономия, почти конкурираща тази на Закърпион - белезникава кожа, осеяна с белези и шевове. Вейдър се изплези на гърчещият се нинджа, който изпищя от страх, сложи си обратно маската, и го хвърли на земята. Закърпион скочи обратно на крака и тръгна към Вейдър, удари го няколко пъти, като очевидно си потроши ръцете поне на четири места, изврещя от болка, падна на колене, и започна да моли за милост. На своя трон Шланг Дзунг изпъшка от досада, и закри очите си с ръце, очевидно отвратен от гледката. Битката приключи, Вейдър пощади живота на нинджата, а Джони Кеш беше обявен за победител в двубоя. Той се надигна от земята, изтупа се от прахта, и надут като пуяк се огледа гордо около себе си. След което зае наперена стойка, сложи си тъмните очила, и започна да раздава автографи на публиката.
В това време Шланг Дзунг беше извикал при себе си Вейдър, и му се караше.
- Слушай сега, не може така, това е двубой, не можеш да се намесваш.
- Що ?
- Ами защото аз ти казвам, че не можеш.
Вейдър го изгледа любопитно. Този противен малък китаец определено започваше да му лази по нервите.
- И кой си ти, та ще ми заповядваш такива работи ?
- Аз съм злия магьосник Шланг Дзунг ! Ъъъъъ... не ти ли казаха вече ? Тия от рекламния отдел са ебати идиотите...
- О, да, казаха ми... само че не виждам мене какво ме бърка това.
Китаецът позеленя от яд, поради което изключително много заприлича на Йода - един приятел на Вейдър.
- Аз съм шибаният магьосник от Отвъдното царство, който може да прекъсне жалкият ти живот само с едно махване на ръката ! И освен това мога да пея, а ти не можеш.
Вейдър трябваше да признае, че в случая Шланг Дзунг беше прав. Наистина, неговите лични музикални умения се свеждаха до това да си тананика под душа, докато си мие бронята. И то обикновено фалшиво. За сметка на това, обаче, си имаше вграден MP3 плейър в бронята, и предпочиташе да си го слуша него.
- Ей, идиот малък, това, че можеш да пееш хич не ме интересува. Тук съм, защото ми харесва, и правя каквото си поискам. Аз все пак съм Лорд на Сит бе, да му еба майката. А ти си някакъв жалък клоун.
Шланг Дзунг изведнъж се поуспокои, след което изгледа гадно Вейдър, и му се ухили.
- Ще я видим ние тая работа. Ти ще се изправиш срещу двама опасни противници. Мислех да ти поставя по-леки задачи, но ти се държиш арогантно, и не ми оставяш избор.
- Добре де, дай да ги видим твоите опасни противници.
- Ще ги видиш, ще ги видиш. И след като ги видиш - ще съжаляваш за това.
Дарт Вейдър се засмя гръмогласно, обърна му гръб и си отиде.
Доста по-късно същия ден го извикаха на друга арена. Обясниха му накратко правилата, накараха го да подпише задължителната в такива случаи застраховка, след което и договор, че абсолютно, ама абсолютно доброволно се бие тука, и т.н. След като всички формалности приключиха, арената около него се изчисти, а в отсрещния край изникна поредния нинджа, този път в черно-син костюм. Изглеждаше съвсем като предишния, само дето половината беше покрит със скреж. Той му се поклони, и зае бойна стойка. Вейдър се отказа да се покланя, тъй като го притесняваше възможността да му схване кръста, затова само му кимна с глава, и го загледа очаквателно. Известно време стояха и се зяпаха, без никой да помръдне. Накрая на Вейдър му писна, и го заговори:
- Кой си ти ?
- Аз съм Съб-Насиро.
- А защо толкова приличаш на оня жълтия, дето го бих преди малко ?
- Хич не ми говори за него ! Той е гадно копеле. Преследва ме от три години, и то само защото го убих. Няколко пъти. Ама той не се отказва, мамицата му. А приличам на него, защото и двамата сме нинджи. Не е ли очевидно ?
- Ами не. Но както и да е. Защо не ме нападаш ?
- Не, ти трябва да ме нападнеш.
- Що ?
- Защото така.
Вейдър изпъшка от досада, и тръгна към него. Преди да го доближи, обаче, нинджата изведнъж събра ръцете си, и когато ги отвори отново държеше снежна топка, която хвърли към него. Вейдър се опули към Съб-Насиро, след това се опули към стичащия се по бронята си сняг, след което се опули към Шланг Дзунг, който само невъзмутимо сви рамене, и го подкани да продължи боя. В това време нинджата се хилеше дебилски, и подготвяше нови снежни топки. Хвърли още няколко по него докато бягаше назад, но в един момент вече нямаше накъде да отстъпва, тъй като Вейдър го беше приклещил в ъгъла на арената. Изведнъж направи ново движение с ръце, и този път държеше не снежна топка, а ледена. Тя полетя към Вейдър и го удари в ръката, която изведнъж се покри с дебел слой лед. Той се почеса по каската за момент, тъй като този път наистина се шашна. Без да обръща внимание на Съб-Насиро, който беше решил, че това е решаващия момент, и в момента го налагаше по каската с една гьостерица, той си поигра за момент с настройките на климатика, който имаше в бронята си. Пусна го на максимум, и ледът се разтопи за четири секунди. Сега вече можеше да съсредоти цялото си внимание върху синият идиот, и точно това и направи. Нинджата явно остана много неприятно изненадан от този развой на нещата, отскочи на разстояние, и хвърли нова ледена топка по него. Вейдър реагира светкавично, и активира светлинния си меч, след което удари топката във въздуха. Тя, разбира се, не издържа на посегателството, и се разтопи. Следващите четири топки ги постигна същата участ. Съб-Насиро отново се отдръпна, даде знак на Вейдър да изчака малко, и надигна едно шише минерална вода.
- Защо се наливаш с вода точно сега бе ?
- Ами ти да не мислиш, че тоя лед изниква ей-така, от нищото, а ? - и нинджата го изгледа неприязнено.
- Идиот... - Вейдър се изхили гадно и тръгна към него, като в движение дезактивира меча си - подозираше, че няма да му е нужен. Така и се оказа. Нинджата скочи към него, но ударите му не постигнаха по-голям успех от тези на жълтия му събрат - само си натърти кокалчетата. Отдръпна се, изгледа тъмния лорд на Сит с нескрита омраза, и отнова размаха ръце като удавник сред акули. Този път около него започна да се образува сфера от страхотен студ, която се разширяваше постепенно. Нинджата се ухили доволно - този път мръсникът в черната броня щеше да е негов. Междувременно няколко от не толкова бързо реагиращите зрители около него се превърнаха в ухилени ледени фигури, а останалите побързаха да се изнесат от опасната зона.
Дарт Вейдър го погледна, и се замисли. Термодатчиците му отчитаха прекалено ниска температура във вътрешността на сферата - дори и той трудно можеше да издържи на такава. Изведнъж му хрумна една идея, той пресметна нещо наум, прицели се, и се изплю по посока на Съб-Насиро. Тъй като все пак той не беше нормален човек, слюнката му се ускори, мина през дузина филтри, и под много високо налягане се изстреля с огромна скорост през на шлема му. Очите на Съб-Насиро се разшириха, но той не можа да реагира навреме, плюнката премина през стената на сферата, превърна се в бучка лед, и накрая удари нинджата точно между дзъркелите. Недостатъчно силно, за да го убие, но все пак достатъчно, за да му докара зверско главоболие, а преди него - дълга и неспокойна дрямка. Съб-Насиро дори не издаде звук, а се гътна назад като древен дъб налазен от дървосекачи с големи моторни резачки.
Вейдър се поклони на беснеещия Шланг Дзунг, изпъшка от пронизалата го болка, и се прибра в стаята си да си дремне за през нощта и да презареди акумулатора си - нали все пак го очакваше още една битка. Прибра се в личните си покои и заспа.
Дори не разбра как след няколко минути вратата се отвори много, много тихо, и в стаята се плъзна една зловеща фигура. Приличаше на дъждовник, но облечен в нинджа-костюм също като тези на Закърпион и Съб-Насиро. Вейдър нямаше как да знае това, но въпросното същество беше най-елитния убиец на Отвъдното царство, личната охрана на Шланг Дзунг - страховитият и легендарен Дъждьо. Последният от расата на митичните същества - подобни на дъждовници, но ходещи на два крака, и разполагащи със значителна интелегентност. Той никога досега не се бе провалял в задачите си. Бе оставил зад гърба си безброй жертви. Сегашната задача не го притесняваше. Той отдавна бе разбрал, че по принцип хората са лесни за убивани, стига да знаеш как. Освен, че беше майстор на бойните изкуства, той разполагаше и със светкавични рефлекси, и киселинна плюнка. Приближи се бавно до леглото на Вейдър, и се приготви да нанесе своя удар. В този момент, обаче, Вейдър се размърда, тъй като изведнъж му беше хрумнала гениалната идея да отиде да говори с Шланг Дзунг още колко идиота ще трябва да пребие, за да стане шампион и да се прибере вкъщи да си почине като хората. Дъждьо реагира светкавично, и промени защитната си окраска така, че да се слее с околната среда и да стане невидим. За съжаление, се справи с тази задача прекалено добре, тъй като Вейдър скочи от леглото, и се запъти с широка крачка към вратата, като по пътя си настъпи Дъждьо, тъй като не успя да го види, и го премаза. Това беше краят на кариерата на легендарния убиец, чийто основен проблем произтичаше от факта, че беше голям едва десетина сантиметра.
Вейдър изтича навън, и потърси Шланг Дзунг. Завари го да разговоря с едно изключително странно същество. Представляваше нещо с далечна прилика на човек, но много по-огромен. И освен това имаше две глави, четири ръце, и четири крака. Шланг Дзунг прекъсна разговора си, и изгледа Вейдър злобно.
- Оооо, Шланг Дзунг, здрасти. Как е, расте ли пишката ? - опита се да се направи на любезен Вейдър.
- Дарт Вейдър... моят най-омразен състезател до момента. Ти си позор за Галактическото царство. - изсъска Шланг Дзунг.
- Що ? - Вейдър се направи на изненадан.
- Ти превръщаш битките в... в... пародии !!! Но аз ще прекратя това безочие. Твоят следващ противник ще бъде Гошо.
- Гошо ли ? А, знам го тоя, дължи ми пари от петнайсет години.
- Неееее... не го познаваш. В момента стои пред теб. Той е Гошо, принц на Ташакан.
- Нека да позная... има четири ташака ? - захили се Вейдър.
- Ама как се сети ?
Вейдър вече си умираше от смях. А Гошо го гледаше кръвнишки, и току ръмжеше нечленоразделно. Шланг Дзунг пак се обади:
- Битката ви ще се състои сега. Моля, отправете се към арената.
Вейдър тръгна натам развеселен. Гошо го следваше по петите, постоянно си оплиташе краката, и се чешеше по топките. И продължаваше да ръмжи нечленоразделно - явно го мъчеха срамни въшки.
Въпросната арена се намираше на ръба на една пропаст. На Вейдър това не му хареса - не го притесняваше възможността да падне и да се пребие, но реши, че Шланг Дзунг е замислил някакъв коварен план, и затова провежда битката там. Гошо застана пред него, и злият магьосник даде начало на битката. Изродът се засили срещи Вейдър, но по пътя се препъна, и се преби като копеле на земята. Вейдър го погледа с интерес известно време, и когато разбра, че скоро няма да успее да се изправи - отиде до него.
- Ей, пич, да ти помогна с нещо ?
- Гррррррррр...
- Това "да" или беше, или "не" ?
- Гррррррррр !!!
- А това какво беше ?
- Грррр гррр грр ! Грр, гррррр ! Ър !
Вейдър се почеса по каската, и докато се чудеше какво трябва да означава това, Гошо успя с много зор да се изправи, и отново се хвърли към него. Явно нещата не отиваха на добре, и затова Лордът на Сит издебна подходящия момент, и ритна Гошо в топките, което постигна невиждан ефект. Очите и на двете глави на изрода се събраха, той измуча нещо нечленоразделно, и се трупна настрани. За нещастие, не успя да предвиди факта, че встрани от него се падаше пропастта, и той замалко да полети надолу, но успя да се хване за една издатина, и да се задържи. Дарт Вейдър отиде над него, погледа го известно време замислено, и накрая протегна ръка, хвана го, и го издърпа обратно горе. За по-сигурно го ритна отново в топките. Този път очите на Гошо се раздалечиха, той изхърка нещо и припадна. Вейдър се отдалечи, намигна на Шланг Дзунг (който нямаше как да разбере това), и отиде да разговаря с него.
- Е, зъл хуй, пардон, зъл магьосник такъв - доволен ли си ?
- Махай ми се от очите, черен идиот такъв, преди да съм ти взел душата ! - изграчи Шланг Дзунг.
- Абе я да го духаш. Аз се прибирам вкъщи. Тука храната е шибана, леглата - неудобни, а курвите - грозни. А ти си тъп дебил, и не мога да те гледам. Жълта маймуна такава.
Дарт се отдалечи, остави беснеещия магьосник да крещи заповеди, да псува Гошо и всички останали свои подчинени, и се насочи директно към космодрума. По средата на пътя го настигна Са Лам заедно с останалите бойци. Само Джони Кеш и Стоя липсваха. Бог Гръмотевичко се обади пръв:
- Благодаря ти за всичко. Ти защити Галактическото царство от нашествието на Недо Клан. За което всички сме ти задължени.
- Кой е тоя Недоклан бе ?
- Той е злият император на Отвъдното царство - поясни Гръмотевичко.
- Знаех си аз !!! Въобще има ли някой наблизо, който да не е зъл ? Както и да е... къде са Джони и Стоя ? - отговорът на въпроса дойде, след като като близкото храстче се разшава, и от там излязоха въпросните две личности. Джони си закопчаваше панталона в движение, а червилото на Стоя беше размазано.
- Стоя, моето момиче, имаш нещо бяло в косата - острият поглед на Вейдър не изпускаше подробности.
- О, а... ми таковата... това трябва да е гел - изчерви се девойката.
- А, ми добре тогава. Както и да е, аз се прибирам вкъщи. Тука нещо не ме кефи. Вие сте точни хора, но тия злите ми лазят по неервите. Ей, Са Лам, Шланг Дзунг е твой - оставям те да си го пребиеш лично.
С тези думи Вейдър им обърна гръб, и продължи към космодрума, където се качи на чакащата го корвета, и полетя към Корусант. А Са Лам изкрещя от кеф, извади отнякъде една огромна бухалка с пирон на нея, засили се към Шланг Дзунг, и го млатна по главата. След което изкрещя пак, и продължи да го налага.
Няколко часа по-късно Вейдър пристигна в Корусант, и скапан от тези изтощаващи преживявания спа два дена, и след като се събуди се напи като животно, и заспа пак. Заслужаваше го - не всеки ден спасяваше Галактическото царство от разните зли хора. Единствено съжаляваше, че не взе и Оби-Уан и Йода със себе си - тогава купонът щеше да е пълен.
26.11.2002г.
Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът.
|
[
. Хората около мен се чудеха какво ми е. Смех, СМЕХ ....
