Какво е общото между Star Wars и Властелина на пръстените? Оставяме настрана някои очевидни тежнения и откровенни заемки на Лукас от Толкин (за тях е достатъчно да се хвърли поглед на Willow, но не говорим за него в момента).

Ще се опитам като начало да заобиколя болестната си склонност към лирични отклонения и да пристъпя педантично.

Като начало имаме и в двете трилогии едно младо момче "от село" в роднински връзки с един от героите на предходното поколение. И двамата израстват в движение - по време на приключенията си. И двамата в един момент се оказват пред трудния избор да поемат сами по пътя си, без да могат да разчитат на помоща на приятелите си, защото знаят, че те единствени трябва да се справят със задачите си. И двмата стоят на ръба на критични решения малко след като разбират, че отговорността за равновесието между Доброто и Злото е стоварена на техния гръб (сравнете момента, в който Фродо поглежда в огледалото и осъзнава какво зависи от него и взъможността да даде пръстена на Галадриел и момента, в който Люк е пред Императора и се бори с изкушението да се остави да се плъзне по по-лесния път, този към Тъмната страна на Силата). Разбира се има нюанси, но основната линия е същата.

В двете саги имаме група съмишленици решени да стигнат до края или (както обичаха да цитират погрешно преди години комунистите) "да изгорят в пламъка на борбата". На двете места тези приятели имат възможност и нерядко желание да се откажат от битката, но преданоста към приятелите им ги задължава да останат вярни.

Това точно е момента, който според мен е причината за близоста на почитателите на сагите към творбите и припокриването на двете групи "фенове". Тази особеност отразява най-добре реализма на двете фантастични творби - никой не се ражда герой и не се моли да стане герой. Никое нормално мислещо същество не се хвърля в нещо единствено и само в името на идеята. Първата причина е чувството за отговорност към приятелите (останалите трима от задругата можеха да се разотидат, но решиха да спасят приятелите си, Чуи можеше по всяко време да си замине обратно вкъщи при семейството си, но рискува да се предаде на Джаба, само и само да спаси приятеля си, Фродо продължава най-вече заради виденията на поробеното Графство, да не говорим, че това е и причината изобщо да тръгне). Инстинктивно реагираме солидарно и ние, когато виждаме как "старите ни приятели", които в началото не са най-големите герои постепенно израстват до това, което и ние искаме да станем.

Основната причина за съвпадение в интересите на феновете, която аз виждам като обща сред толкова много мои познати, които са запалени по единия, другия или двата свята е именно, че това са цели отделни светове. Всички творби, които предизвикват чак фанатична преданост сред почитателите си са тези, които изграждат свои собствени светове. Далеч нескритото ни желание да се забавляваме в един изцяло различен свят със своя история, свои легенди, герои и др. е това, което ни свързва с тези книги, филми и т.н. Достатъчно е да ви припомня Пинокио и неговия приятел Фитилчо, които тръгват заедно към Страната на Забавленията. Толкин и Лукас ни предлагат именно такива отделни страни с изцяло различни вселени, които ни предлагат тотално "изнасяне" от сегашния ни свят, зашото като започнем от географията, минем през песните, легендите, имената и завършим с дрехите и оръжията всичко е ново, митично и най-вече различно. Не знам колко от вас знаят, но в света на Star Wars също има завършени писмовни системи, дори различни от нашата алгебрични концепции. Разбира се, чест прави на Толкин, че той е създал всичко това сам и не е имал на разположение помошта, с която разполага Лукас.

Като финал искам да споделя една болка, която, сигурен съм много от вас познават - знам, че никога няма да имам възможността да достигна до изчерпателни познания в сферата на тези две прекрасни човешки културни наследства. Защото въпреки липсата на Толкин "вселената" на Средната Земя продължава да се развива, този пут визуално благодарение на прекрасната работа на Питър Джексън и неговия екип.

Редактирано от Heinz Guderian на 11.02.03 04:20.

Много ми харесва и съм много щастлив,че тук може да се прочете и едно по-задълбочено мнение!
Нямам какво да добавя,освен,че мислите са ни много общи!!!

Ами аз вече съм писал по темата за приликите и разликите и не ми се повтаря, който иска може да намери темата с подобно заглавие.

Интересно е това за "героизма". Май така се постига доста по-голяма реалистичност и можеш да се отъждествиш по-лесно с героите. Наскоро водих един интересен разговор, по време на който се замислих, че всъщност не съм героична натура. Не бих се хвърлил с главата напред в обречена кауза просто ей така, но никога не съм бягъл от дълга си или правил компромис със съвеста си. Е всеки си има и други неща, които биха го разпалили за някое геройство - любов, пари, идеали и т.н. Всъщност малко са хората, които биха го направили само за чест и за слава. Пък и не е ли най-важна победата? Не се ли налага понякога да се оттеглиш, правейки компромис с гордостта си, за да можеш да победиш? Както е казал Шекспир:

Дали е по-достойно да понасяш дъжда от камъни и от стрели,
който ти поднася злокобната съдба
или да загинеш - възстанал с меч в ръка.

Да вземем например Хан Соло. Той е последният, който би рискувал живота си за нищо. Но е готов за пари - когато спасяват Лея от затвора. Заради любовта си - когато отива на Ендор. За да защити приятелите си - много пъти. От другата трилогия да вземем Арагон. Той се страхува от кръвта си и не би се върнал в Белия град, но дългът към народа му го задължава, а той не би избягъл от отговорност. Той би предпочел да избегне всяка битка, която не се налага да води, но в същото време би умрял, заради приятелите си, народа си, идеалите си или дълга си ако се налага. В името на каузата си може да се примири с честа си (например когато дава меча си на роханския страж), но нигога не би изоставил някой или нещо.

IF JADEN THEN
GOTO BIRARIA

Имам чуството, че ти описа (опри това доста подробно, поздравления!) модел, наложен върху приключенският жанр въобще

Идеята ми е, че повечето приключенски романи и филми следват до накъде този модел. Разликата между всички тях и двата, които ти сравняваш, е че последните са направени ДОБРЕ.

Нее, глупости! Не са направени просто добре! Направени са невероятно добре!
Направени са да трогват, направени са да разплакват, направени са да ни карат да стискаме здраво пуканките/седалката пред нас/корицата на книгата, направени са да крещим:"Не, Люк, не отивай там!" или "Бягайте към реката!" и изобщо да не осъзнаваме, че гледаме/четем в кино/час/автобус/лекция, а хората/учителката/роднините/колегите ни гледат странно и клатят глава.....

Това е общото между двете, пък ако щете и между тях и Уилоу, който иска да ми вярва...


What I need is a true challenge

Редактирано от Mara Jade на 11.02.03 11:30.

Просто писах нешо, което мътя доста време и все не посмявах да напиша.

Аз също,но май ти си по-смелият !
Продължавай да пишеш !

Ideqta ti e za geroite, koito nikoga ne sa predpolagali, che sa takiva ?
Za razlika ot Aragorn, Han Solo se promenq izcqlo v trilogiqta, kato e gotov da se "samojertwa" weche ne samo za pari ... Ne mi stana qsno samo zashto iniciatora na temata obqwi, che SW nqma razvitie ?


Believe the lie ?

...задавай тъпи въпроси! Става дума за това:

Ne mi stana qsno samo zashto iniciatora na temata obqwi, che SW nqma razvitie ?

Редактирано от Heinz Guderian на 17.02.03 05:13.

Недей толкова грубо де.

The Emperor is not as forgiving as I am.

...да обяснявам на хора, които чели-недочели коментират. Освен това, откакто ми изтриха профила Медарко спрях да бъда вечно учтив.