Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 20:07 21.05.24 
Здравна
   >> Диети
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
Тема Булимия на 40 ??!  
АвторБУБA (Нерегистриран)
Публикувано09.04.08 11:24



АКО ИСКАТЕ ВЯРВАЙТЕ,НО АЗ СЪМ ЖИВИЯТ ПРИМЕР!!!
Ето разказът ми:
Бях "пухкаво" момиче до 16г,после пубертет,кандидатстване,студентка и замязах на нормална девойка с дънки и джинси.
Омъжих се на 23,родих едно дете и от 62 станах на 93.Докато се усетя с диетите забременях втори пътС бебчо се прибрах на 103кг и от първия ден започнах с диетите,та не можах да го кърмя и един месец/даже не ми беше съвестно?/
Ако искате вярвайте,но с глад и тичане за 6м СВАЛИХ ТОчНО 40КГ!!!БЯХ ТОЛКОВА щАСТЛИВА!Отново се почувствах ЖЕНА!
Какво превъртя метаболизма,но скоро започна всичко да ми се услажда,имах вече и семейни проблеми и се започна:наям се като за световно,стане ми съвестно и хайде в тоалетната/то тогава вече и започна по-често да се пише и говори за тази болест-абе получих"инфото" как да ЯМ и да не дебелея...
ЙО-ЙО ефекта при мен" сработи"
След 5-6 м се уплаших да не оставя децата си и без майка и спрях Да,но след има-няма година пак много качих-станах около 75Търпях се така ,уж се ограничавах,уж работа,движение,но малко по малко стигнах 80Вече нямах самочувствие,започна депресия и редовно безсъние.Реших да се стегна,но апетитът се засилваше и с него и булимията отново...
Докато един прекрасен ден,макар че "свалях"по моя си начин не само не се радвах,че не качвам,а даже свалям ме налегна психично разстройство ,не можех сама да се свестя,та потърсих известен психиатър-чувах гласове-диагнозата е ясна...Наложи се бързата му намеса "да не отлетя"-буквално ме спаси от самоубийство....От лекарствата се усилваше апетитът ми и дебелеех,но животът ми беше вече по-скъп от КРАСОТАТА...
Идосега пия лекарства,ще ги пия до живот-слушам доктора...
Като съм 100кг съм мнооого нещастна,умилявам се когато някоя кукличка от вас страда за 2-3килца НАДНОРМЕНО ТЕГЛО??!
Наскоро пак залитнах и започнах с номерцата,но за един месец свалих 2кг и реших,че няма смисъл пак да полудявам-всяка хапка дъвча до течност,ако остане нещо от вечерята направо го изхвърлям/егати разсипника!/вечер ходя минимум 3 часа бързо/работата ми е на отсрещния тротоар и не изразходвам калории/...и това е моята история...
Пак идва лято-момичета много са жестоки болестите,не изглупявайте като мен!МНОГО ВИ МОЛЯ,ПОСЛУшАЙТЕ ЕДИН ПО-ВЪЗРАСТЕН И ИЗПАТИЛ чОВЕК!!!
На когото съм досадила,моля за извинение!





Тема Re: Булимия на 40 ??!нови [re: БУБA]  
Авторблaroдapя (Нерегистриран)
Публикувано09.04.08 16:24



Не вярвам да си досадила на някого. Поне на мен не. Благодаря, че сподели историята си и се надявам младите момичета да се вслушат в нея.



Тема Re: Булимия на 40 ??!нови [re: блaroдapя]  
Автортeди (Нерегистриран)
Публикувано09.04.08 18:00



ПОТРЕСЕНА СЪМ!



Тема едва ли годините затраховат от грешки:)нови [re: БУБA]  
Авторoбнaдeждeнa (Нерегистриран)
Публикувано09.04.08 20:04



Изчетох те много внимателно.На моменти виждах и себе си, но в повечето моменти виждам една прекрасна жена, която има чудесно сърце и колкото и да е изтъркано изказването, че хората съдят по нас по визията, не спирах да си мисля, че проблемът хората да ни възприемат по определен начин не е от килограмите.
Тъжно ми стана, защото и при теб хранителното разстройство с е отключило, когато в личния ти живот е настанал дискомфорт.
Аз също възроптавам, когато някой пусне пост, че има да свали два- три килограма, но може пък точно тези няколко килограма да му носят успокоението за неуспехите в живота.Истината е че дори и да свалиш килограмите, личният ти живот остава непроменен.Повлияваш предимон на здравето си, което не е за пренебрегване и е най-добрият резултат от всяка диета.
Много се радвам, че си овладяла тези пристъпи и веднъж преминала по този път, знаеш че не бива да се сръщаш отново там...и въпреки това, знай, че когатот и стане адски тежко и ти се иска да захвърлиш всичко...точно в този миг можеш не да отстъпиш, а да направиш просто крачка встрани от целите си и да изчекаш, а след това да продължиш с нови сили.
Наистина, в ужасните мигове ог живота ни само близките хора, онези които обичаме имат смисъл...не веднъж съм го казвала, не ти е нужен мотив за да отслабнеш- всяка жена иска да бъде здрава, да бъде харесвана и желана като компания.Трябва ти мотив за да не пълнееш:)
Много ти стискам палци и благодаря за това,че сподели с нас неща, за които в реалното общество се правим, че не същестуват и за тях четем само в книги и гледаме филми.
Има още път напред, а когато тежи, нали помниш- крачка встрани, не назад и пак напред


Стискам палци на теб, на мен, на другите!



Тема Re: едва ли годините затраховат от грешки:)нови [re: oбнaдeждeнa]  
Авторбyбa (Нерегистриран)
Публикувано09.04.08 21:59



Благодаря за казаните до тук думи на всички!често посещавам нета по много въпроси,не ми се е налагало да пиша защото моите мисли ги намирам често изказани по доста по-добър начин,по-съвременни,по-актуални/едно и също е/ от по-млади хора, а аз обичам младостта!Обичта ми към децата -мои и НАшИ ме подтикна за това признание,анонимна, но вече надявам се близка и полезна!



Тема Re: едва ли годините затраховат от грешки:)нови [re: бyбa]  
Автормиca (Нерегистриран)
Публикувано10.04.08 02:15



Буба, благодаря ти за поста, избавление ти желая от все сърце.
как те разбирам, аз съм на 41, този проблем (сметнат някога за решение на проблемите) започна когато бях на 13... с прекъсвания продължава досега, а още съм жива (не е истина), никога не съм имала наднормено тегло (в момента съм 170см, 50кг)...

на най-големия си враг не пожелавам това което се случва,

момичета, обичайте се и не се сравнявайте с другите, красотата е в разнообразието.



Тема Re: едва ли годините затраховат от грешки:)нови [re: миca]  
АвторStellar (Нерегистриран)
Публикувано10.04.08 11:59



И аз благодаря. Мислех си, че съм единствената на 44г, която не може да се справи напълно с този проблем. При мен положението не е трагично - случва ми се 2-3 пъти в годината. Никога не съм имала проблеми с теглото, изцяло на емоционално-психична основа.

Момичете, не помисляйте дори за такива методи на отслабване!



Тема Re: едва ли годините затраховат от грешки:)нови [re: Stellar]  
АвторM. (Нерегистриран)
Публикувано11.04.08 19:51



Нещо не схващам или авторката си измисля.Това не е ли болест на младите момичета???



Тема Re: едва ли годините затраховат от грешки:)нови [re: M.]  
АвторБУБA (Нерегистриран)
Публикувано11.04.08 20:20



Малко се обидих,ако не исках нямаше да го пиша-искам моя съвет,пример,поука да послужи на всички ДА НЕ ПОСТЪПВАТ КАТО МЕН!!!Идва лято и с това желанието да си секси,слаба,привлекателна е нормално, но да не бъде за сметка на ЗДРАВЕТО!!!Точно на 39г и 2м съм-какво чудно има,не съм измислила топлата вода!



Тема Re: едва ли годините затраховат от грешки:)нови [re: БУБA]  
АвторHEЛ (Нерегистриран)
Публикувано11.04.08 20:40



Буба е права,чест й прави,че иска да предпази момичетата,които за 2-3 "килца"правят подобни глупости и после затъват като наркомани,алкохолици в собсвената си грежка и се побркват



Тема Re: и аз от 20 годишнанови [re: HEЛ]  
Авторwhy (Нерегистриран)
Публикувано12.04.08 20:51



до сега не съм говорила никога за това. На 25 съм и от 5 години страдам от болемия. Спомням си първия път, когато повърнах - тъкмо бях достигнала "идеалното си тегло" от 55,5 кг при 1,69 см. височина със здравословно хранене и спорт и всичко в живота ми вървеше. Но не можех да запазя винаги дисциплината на здравословното хранене и така вече 5 години повръщам по 3-4 или дори 5 пъти на седмица. В някои моменти по 2 пъти на ден. И не мога да се преборя, не мога да кажа на приятелите си, защото ще се почувствам уязвима, а това по-скоро ще ми попречи. Мисля си, че майка ми ще може да ми помогне, може би ще ми бъде достатъчно да си поплача за това и така ще ми мине и ще спра. Но не искам да я тревожа, знам, че тя би предпочела да знае, но аз имам чувството, че ще я състаря много с това, особено, защото 5 години нищо не съм и казала. Ще я заболи. Зареди това и не мога да кажа на приятелите си - ще се почувстват предадени, че им нямам доверие. Аз просто освен на семейството, на друг не мога да се доверя. Затова и нямам дълга връзка. А живея от 7 години сама в чужбина. И аз не знам... Да го напиша не е като да го кажа, но все пак е вън от мен. Ако сред вас има психолог с опит по темата, бих била благодарна да си пишем. Или някой с моя проблем. Благодаря.



Тема Re: и аз от 20 годишнанови [re: why]  
АвторБУБA (Нерегистриран)
Публикувано12.04.08 22:30



Аз затова и реших да пиша,погрешно се смята ,че това е болест на ученичките
Именно грешките можеш да ги допуснеш и на 15 и на 25години,а ние с теб сме започнали във време когато се смята,че сме зрели хора
Специално към теб-спри,докато не е станало късно,вярно е,че и аз го правя отвреме-навреме ,но нека го ОВЛАДЕЕМ!!!Мен ме спира ужасът от шИЗОФРЕННОТО РАЗСТРОЙСТВО,което дойде заедно с БУЛИМИЯТА...



Тема Re: и аз от 20 годишнанови [re: БУБA]  
Авторyaй (Нерегистриран)
Публикувано12.04.08 23:50



психологът помогна ли ти? И аз си мисля за това, но си мисля, че той не може да ме "опзнае" толкова бързо, за да може да ми помогне. Не че не ми е ясно, че всички в това отношение си приличаме - суета, несигурност... и т.н. Моите психически разтройства се изразяват в това, че се самоизолирам... И ме яд адски на себе си, но за ден ми минава. редувам ги - един хубав и един лош ден. Само когато имах една много важна задача, за да завърша в срок образованието си, се стърпях месец! направо не мога да повярвам как стана. Но бях на ясно, че ако повръщам в този определ период, зареди редуването на хубав ден, когато се справям с много работа и лош, когато се отдавам на безтегловност, няма да постигна истинската си цел. Всичко е в мотивацията, но и тя си е загадка... Май че навила е най-силната сила. Аз съм си мислила, че преяждам точно за да повърна. След това имам чзвството, че всичко лошо е минало, но само докато не се замисля сериозно. надявам се да не си презакам с нещо здравето.. Понякога ушите ми заглъхват странно... свъръвам го с налягането в главата като повръщам.... Но ти ме стресна с вруъката между болемията и психиката... Аз го отдавах до сега само на суета, его, глупост, подражателност



Тема Re: и аз от 20 годишнанови [re: yaй]  
Авторtia (Нерегистриран)
Публикувано13.04.08 19:39



Why, много точно казано, същия случай като мен. И аз умишлено подготвям храната , знаейки какво ще последва. Не мога да спра.
Явно съм тъжна и ми липсват емоции щом вече 10 г го правя 1 път/ седмица, понякога и по- често.



Тема Re: и аз от 20 годишнанови [re: tia]  
АвторБУБA (Нерегистриран)
Публикувано14.04.08 00:16



Извинете за закъснението,нямах достъп
Ходих на психиатър,не на психолог и то заради психичното разстройство-споделих му и за Б.Оказа се че съм попаднала в омагьосан кръгОбясни ми,че след Б. съм изпаднала и в депресия,а пък шизофр.разстройство се е "отключило" в един моментНали знаете израза"Във всеки от нас дреме по един луд"Б.се смята за хранително разстр.,но се провокира и от стрес др.причини сега не се сещамПак ще пиша



Тема Re: и аз от 20 годишнанови [re: БУБA]  
Автормия (Нерегистриран)
Публикувано15.04.08 12:38



Аз също имам този проблем.Бях на 15г. когато започнах да си поддържам теглото като умишлено предизвиквах повръщане.После беше необходимо само да изпия по-голямо количество вода и то ставаше.След време ми трябваше по-дълбоко вдишване.Сега съм на 33г.Дебела,самотна,отчаяна,мразеща света около мен.Приятеля ми ме напусна,защото не можеше да гледа как унищожавам организма си.А и храната която отиваше в тоалетната за един ден би стигнала за една седмина на двама човека.Имам три спонтанни аборта,не мога да задържа бебето повече от 3-4 месеца.Родителите ми се поболяха от притеснение за мен.С други думи нараних всички които обичам.
От 9 месеца не съм повръщала.Затова станах 100 кг.Външния ми вид ме подтиска.Не излизам често от вкъщи.Когато се погледна в огледалото ми идва да крещя.Всеки път когато не мога да вляза в поредната дреха ми спира сърцето от ужас,това означава още качени килограми.Не смея да се кача на кантар,за да не ми прилошее от видяното.Изолирам се от хората,ставам лоша и зла,страхувам се да не изпадна в депресия.
Искам да съм здрава!!!
Искам да съм слаба!!
Искам да съм като другите,да съм щастлива и обичана!!!
Как да постигна всичко това?



Тема Re: и аз от 20 годишнанови [re: мия]  
Авторбyбa (Нерегистриран)
Публикувано15.04.08 18:17



МИЛА МИЯ,до болка ми е познато,но разбери,че аз като човек стигнал дъното ти казвам-по-добре дебели,но живи/как ли се хихикат някои и си викат''баси живота"/,ами ако ходиш по улиците и сама си говориш/не можех да се контролирам,не се усещах/,ако имаш налудничави идеи за самоубийство??!!
По-горе писах-3ч разходки,вечеря-оскъдна и в ранните часове,е,несвалям както по "нашия метод", но и 1, 1,5 за месец стига
Искам да се събуждам сутрин у домаи да се радвам на децата си!



Тема Re: и аз от 20 годишнанови [re: бyбa]  
Авторпeтя (Нерегистриран)
Публикувано21.04.08 09:11



Мили, момичета и аз имах този проблем.От около 20 години аз живеех по този начини и то с ясната мисъл,че този начин на живот води до понижаване на имунитета,а от там и до болести.Следях си всяка болка-като например болка в гърлото свързвах с рак ,получил се от механичното дразнене при предизвикването на повръщането,болка в стомаха с рак на стомаха,получил се от безразборното лапане на какво ли не и от повръщането на киселинните сокове и т.н.Като ме заболеше леко нещо се плашех за здравето си и спирах временно докато нещата се успокоят.На 35 год.съм.Миналата година ми откриха рак на яйчниците.Докарах си това,от което най се страхувах.Преминах през големи изпитания в борбата с рака и съм убедена,че аз сама си го предизвиках.С повръщането аз рушах имунната си система и давах зелена светлина на раковите клетки.Пропуснах-никога не съм била дебела-168см.-53-58кг.Това е болест.От както ми се случи това-вече година не съм повръщала нито веднъж,няма да го направя и докато сям жива.Обичам семейството си и искам да живея и да съм стях.Вече година се храня здравословно-не ям сладко,месо,не пия газирано,кафе,ограничавам млечните и рибата и се чувствам добре нищо,че тежа 59 кг.Глупаво е да рушим здравето си умишлено,а и правейки го ние се очертаваме като едни егоисти,които мислят само за себе си.Нека не забравяме,че имаме родители,съпрузи,деца и приятели,които ни обичат и биха страдали ако ние напуснем този свят по този глупав начин.Моля,ви спрете и започнете един нормален живот и просто не мислете за всеки залък,който вкарвате в устата си и ще видите как постепенно всичко ще си дойде на мястото!Преминах 2 операции,химиотерапия и много лоша прогноза,но с вяра и смяна на начина на живот всичко се нареди така ,както исках.Спрете,моля ви!



Тема Bubaнови [re: БУБA]  
Авторlsi (Нерегистриран)
Публикувано27.04.08 02:07



Ti si charovno,harizmatichko i dobro sashtestvo.
Obichash jivota.I toi te obicha.
Che kak inache?
Poniakoga si igrae s tebe,s hormonite ti,s kiltzata ti ,NO TE OBICHA.



Тема Re: и аз от 20 годишнанови [re: пeтя]  
Авторkeти (Нерегистриран)
Публикувано27.04.08 03:00



до петя
моля те пиши ми-gen4eva_i@abv.bg !!!!!!!!!!!!



Тема Re: и аз от 20 годишнанови [re: tia]  
Авторtsvety (Нерегистриран)
Публикувано27.04.08 19:52



Здравейте момичета! Христос воскресе!
Нека да ви разкажа и аз моята история. Винаги съм била пълничка - от дете. Понесла съм какви ли не обиди и подигравки. Омъжих се за първия мъж, който прояви интерес към мен, защото смятах, че съм грозна и дебела и никой друг няма да ме поиска. Започнах да повръщам на 24 г., когато свекърва ми ми каза, че за нищо не ставам и само съм съсипала живота на сина й и продължих с малки изключения до 2005 г., когато ми откриха един куп болести, вкл. "метаболитен синдром". Свекърва ми я няма вече на този свят от 18 години, но това, което ми причини остана дълго след нея! Стигала съм и до мисли за самоубийство и до психиатър, и до болнично лечение, и до самосъжаление и до самообвинение и до каквото още се сетите. Минах през всички кръгове на ада. Но не спрях, продължих до преди 3 години. Тогава спрях, защото се уплаших. Уплаших се от това, че не мога да се храня нормално, започнах да повръщам след всяко хранене. Тогава отидох на лекар и се установи, че съм много болна. Започнах да пия по една шепа хапчета за какво ли не! Беше ми много трудно, защото започнах да пълнея и от въздуха. Гълтах лекарствата, които ми предписваха и дебелеех. През това време повърнах няколко пъти, но се спрях. Станах 116 кг. и не можех да се понасям, но не знаех какво да направя, за да си помогна, а не исках повече да повръщам. През този период загубих и повечето си приятели, защото се затворих в себе си, а там имаше място само за мен! И така, докато през ноември 2007 г. не си купих една книга, за която в началото сметнах, че е поредната глупост, за която съм дала пари и я метнах в библиотеката без да вникна особено в това, което прочетох. Няколко месеца тази книжка си стоя в библиотеката и не намерих време да я прочета внимателно. Докато моята ендокриноложка не ми спомена за някаква протеинова диета, която мога да спазвам вече /през всичкото време от м. юни 2005 г. до преди 4 месеца ми бяха забранени всякакъв вид диети/. Тогава се сетих, че имам книга, в която пише за режим на хранене с протеини, който води до трайно намаляване на теглото. Зачетох се в книгата и установих, че съм имала решение на проблема с теглото си, но не съм му обърнала достатъчно внимание. От 2 месеца съм на този режим и съм свалила 14.2 кг. и вече съм ЗДРАВА. Това обявиха всичките ми лекари, при които ходих преди две седмици. Вече не пия лекарства и се чувствам като нова!
Започнах да усещам радостта от живота, по-жизнена съм, започнах да правя неща, от които се бях отказала в предишните 25 години. Посрещам всеки нов ден с усмивка и се радвам на неща, които до скоро ме дразнеха или не им обръщах внимание! В момента съм на 47 г. и съм ЗДРАВА, защото се взех в ръце и спрях да повръщам. Промених и отношението си към храната. Вече се наслаждавам на всяка хапка и ям докато се заситя, а не за да повърна. Не ме страх да се храня и го правя когато съм гладна и с удоволствие!
Книгата, за която писах по-горе е "Как да остслабнем завинаги" на д-р Пиер Дюкан. Има я в по-големите книжарници и на пл. "Славейков".
Написах Ви моята история, за да Ви кажа, че всеки може да се вземе в ръце, стига да намери мотив да започне да живее отново. За мен този мотив беше здравето ми. Уплаших се - не ми се умираше на 45 г., живее ми се поне още толкова!
Намерете своя мотив за живот! Опитайте и не се предавайте! Живота е толкова кратък, няма смисъл допълнително да го съкращаваме!!!!!





Тема Re: Булимия на 40 ??!нови [re: БУБA]  
АвторГepи (Нерегистриран)
Публикувано03.05.08 17:58



Аз знам, че тялото се стреми да възстанови своето максимално тегло. Другото което знам обаче е че ти трябва вяра, любов към живота и никакво отчаяние.

Не се отчайвай - всичко в този живот е борба и любов.



Тема Re: и аз от 20 годишнанови [re: бyбa]  
АвторPaдa (Нерегистриран)
Публикувано03.05.08 18:03



Разбира се, че стигат и 1- 1,5 на месец. Няма да се предавате, ей!Ще се борите до край!Вие заслужавате да сте щастливи, здрави и добре!



Тема Re: и аз от 20 годишнанови [re: мия]  
Автортити (Нерегистриран)
Публикувано03.05.08 20:19



На теория на всички ни е ясно , че трябва да престанем и че се убиваме по този начин, че промяната е свързана с мисленето. Но как реално да се избавим? Аз от собствен опит съм на мнение, че ако веднъж сме започнали с булимията и знаем колко е лесно да се натъпчем и да се облекчим, ние завинаги сме в този порочен кръг. Мога без един бонбон, но не мога само с един. След него следват килограми бонбони.
Моля, споделете практични съвети как да променим съзнанието си,



Тема Re: Булимия на 40 ??!нови [re: БУБA]  
Автор Marina (стегната)
Публикувано04.05.08 19:03



Здравейте момичета,
прочетох темата и историите ви ме докоснаха.
Аз съм психолог и сега с един мой колега сформираме група за психотерапевтична работа за хора с проблеми с храната. Според мене проблемите в храненето се преодоляват много по-лесно и успешно с помощта на терапевт и груповата работа е много полезна.
Ако някоя от вас има женалие да се включи в групата ни моля да ми пише на бележки за подробности. Срещите ще са по всяка вероятност веднъж седмично... ще го направим така че да е удобно на всички.

Пожелавам ви успех в борбата с лошите ни навици...



Тема Re: Булимия на 40 ??!нови [re: БУБA]  
Авторshan (Нерегистриран)
Публикувано05.05.08 16:54



много внимателно изчетох постовете ти и от моя личен и не за гордост опит мога да ти кажа че ако се притесняваш много за 2, 3 кг е по малко вероятно да стигнеш до наднормено тегло.
после живеем в едно адски не толеранто и лицемерно обЩесво което нагала на много жени и мъже да съсипят здравето си за да попълнят съответните стандарти.

с цялото си сърце се надявам наистина да си достатъчно силна за да не забравяш колко по трудно е да обичаш себе си и да вярвш в това което си ...

дано и аз един ден успея



Тема Re: Булимия на 40 ??!нови [re: shan]  
АвторБУБA (Нерегистриран)
Публикувано05.05.08 22:42



шАН,МИЛА ,
ДО КОГО ТОчНО СЕ ОБРЪщАш С ТВОЯ ПОСТ?
МНОГО НЕОРЕНТИРАНА СЪМ БИЛА НАВРЕМЕТО И СЕГА..........
МНОГО ИМАХ НУЖДА ДА ОТИДА ПРИ ВАНГА,НО НАВРЕМЕТО НЕ ГО НАПРАВИХ ОТ УЖАС,чЕ МОЖЕ ДА РАЗКОНСПИРИРА МОЯТА БОЛЕСТ,СТРАХУВАХ СЕ ДА НЕ СЕ РАЗВИКА ПРЕД ДР.ХОРА КАКВО ПРАВЯ И НЕ ПОСМЯХ,
А ИМАХ ТОЛКОВА ПРОБЛЕМИ ОТ ВСЯКАКВО ЕСТЕСТВО,чЕ МИСЛЕХ,чЕ САМО ТЯ МОЖЕ ДА МЕ НАСОчИ
СЕГА ВЕчЕ НЕ ВЯРВАМ НА НИКОЯ,МАЛКО НА ВЕРА КОчОВСКА,ЗНАМ ОБАчЕ,чЕ НЕ Е ДОБРЕ СЪС ЗДРАВЕТО И НЕ СМЕЯ ДА ТЪРСЯ КАКЪВТО И ДА Е КОНТАКТ!



Тема Re: Булимия на 40 ??!нови [re: БУБA]  
АвторБУБA (Нерегистриран)
Публикувано05.05.08 23:19



Виждам колко мъка има по този свят!Всеки с неговите си неща...
По образование съм учителка,нищо че през годините работих какво ли не....
Някъде четох едни хумористични разказчета,импресии,стихоплетства-
та идвам си на думата-
ЗА КАКВО ПРАВИМ ВСИчКО
ТОВА-ЗА ДА СЕ ХАРЕСВАМЕ НА Н Е Г О!-МЪЖА-нашият,чуждият!!!!!!!
все едно-да,знам,най вече на себе си-като сложим дрешката и се погледнем в огледалцето-отсрещната визия да ни каже"добре си,готина си,супер гадже!!!"
чуйте ме,прочетете ме,разберете ме
един мъж,който харесвам,обичам и желая/не моя съпруг-
ми казва и до ден днешен
че ме О Б И ч А,БЯХ 127 КИЛА,БЯХ 60 КИЛА-ВСЕ СЪщОТО!!!ПОВЯРВАЙТЕ МИ
ТОВА Е ИСТИНАТА!
РАЗБРАХ ЗА СЕБЕ СИ ,чЕ НЕЗАВИСИМО ОТ КГ. ЗА НЕГО СЪМ ВСЕ ЕДНО И СЪщО СЪщЕСТВО................ВПРОчЕМ И ТОЙ ЗА МЕН Е СЪщИЯТ-ДЕБЕЛИчЪК,ОТСЛАБНАЛ,БОЛЕН,КУЦ,ПОБЕЛЯЛ-ВСЕ СИ ГО ОБИчАМ!!!!!!!



Тема Re: и аз от 20 годишна-ЕДИН САЙТнови [re: yaй]  
Авторaни (Нерегистриран)
Публикувано07.05.08 05:00



- погледнете :)))))))



Тема Re: Булимия на 40 ??!нови [re: БУБA]  
Авторshan (Нерегистриран)
Публикувано07.05.08 19:35



въпросът с болимията /поне при мен/ никога не е била свързана с някого друг освен с мен. човекът до мен зная че обича в мен много много други неЩа много отвъд опаковката.

въпросът е че аз добре си живеех с "моя" начин на живот. не чувствах удризения, нямах проблеми със здравто...някък всичко беше контролирано вътре в собствения си безпорядък. Беше много удобно...
докато един ден след много години видях започнаха да се появяват здрав. проблеми които не можех да контролирам./преди съвсем съвестно си пиех "железни" хачета, витамини и т.н./ мъжът ми много деликатно ми каза че това трябва да се реши и когато съм готова той Ще е там за да ми помогне...

и може би сега е момента от който трябва да се възползвам...нали?
всичкото започна добре до едно време, качих 3 кг. не е кой знае какво, но вече битката беше на полувина загубена. реших да направя диета като нормалните хора и се за писах на фитнес. само че така не сваляш кг. бързо , пък и е трудно, а аз си знаех моя лесен и изпитан начин...

ето че пак съм в изходна позиция.



Тема Re: Булимия на 40 ??!нови [re: shan]  
АвторБУБA (Нерегистриран)
Публикувано07.05.08 22:38



шан,става дума за омагьосания кръг,нали?!
чета думите ти и все едно аз съм писала......
Тук обаче прочетох много полезни неща и се възползвах!Отделно от това,което до сама достигнах-псих.разстройство-дадох си сметка,че както аз,така и човекът до мен-приятел,влюбен и/или съпруг цени точно толкова мен като личност,фигура,кг,колкото и аз него самия...
Все сме человеци-жени или мъже-нищо,че психиката ни е различна,всеки от нас търси човещината,разбирането,доброто...
Тази вечер пък усетих как един мъж-семеен приятел-дори завижда на мъжа ми/сегашния?/,че има ЖЕНА?/ТАКАВА/....И ...колко ценна съм била изобщо...
Ха де,-с моите около 100кг-каква мъжка "завист"??!!



Тема Re:Мисля,че се излекувахнови [re: БУБA]  
Авторdelusion (Нерегистриран)
Публикувано15.05.08 10:37



Булимичка съм от 6-7 години,сега съм на 37г.Отчаяно търсих помощ от лекари,психиатри,приятели и къде ли не.Мисля, че си помогнах сама,като почнах да си купувам Редуктил.Пиех тези хапчета и ядях,но по нормално,щом ги спра пак почвах с преяждането и паниката.Почнах да си ги купувам най-редовно в продъкжение на 6месеца.Купувах на блистер за да успявам с парите.Спрях ги за проба,да проверя дали съм се спасила на 3ия месец,но уви.Продължавах го и пак опитвах,да го спирам докато не ми дойде желанието да разтоваря черния дроб,защото го скапват.Оказа се че вече мога и без тях и така карам вече цял месец.Момичета опитайте този начин,облекчението е страхотно.Лицето ми се промени,кожата взе да става по-хубава и вида ми е по свеж.Пак изпитвам страх да не се подхлъзна и мисля да си взема от тези хапчета.Не знам как е при вас,но при мен агонията беше страшна.Желая ви успех!



Тема Re:Мисля,че се излекувахнови [re: delusion]  
Автортити (Нерегистриран)
Публикувано15.05.08 22:31



Скапва ли се черния дроб от Редуктила? Чувала съм че се разболяват от рак при приемане дълго на медикамента. От клко мг го пи?




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.