Когато на 21 г. бях бременна с дъщеря си, качих около 40 кг, които си останаха върху мен след раждането на двукилограмово бебе. Мразех се заради външността си и колкото повече се мразех, толкова повече не обръщах внимание на себе си. Бях истинска повлекана - никакви дрехи не ми ставаха, ходех облечена в някакви развлечени чували - колкото да не съм гола. Бедрата ми се протриваха при ходене до кръв и там на това място си имах постоянна рана. Не ми се излизаше никъде, не ми се срещаше с хора, не ми беше интересно нищо. Приятелите ми къде насмешливо, къде загрижено ми намекваха, че приличам на възглавница и т.н. Сещате се...
И така продължи дълги години. Все в тоя вид и все в това душевно състояние на някаква отначало депресия, а после пълна апатия... Натиснаха ме и болести...
Преди 10-тина години, по волята на някакво свръхествено почти вдъхновение един ден си казах, че това няма да продължи повече и ако искам да продължа да живея, трябва да обърна внимание на себе си. Започнах да спазвам режим на ядене и движение - няма да крия, почти нищо не ядях, ходех по 10-15 километра на ден с максимално бързото си темпо, използвах всяка възможност, за да се движа. Костваше ми много усилия на волята, защото преодолявах дългогодишното си безразличие, в крайна сметка себе си преодолявах.
Започнах да отслабвам - отначало повече, после по около 3-4 кг на месец и така - близо година. Не спирах да гладувам и да се движа, започнало беше да ми става навик движението, даже ми доставяше удоволствие. Всеки ден се изпълвах с енергия все повече. С настроение и самочувствие (каквото никога не съм имала). Отслабнах с около 40 кг. Преди носех дрехи номер 54-56, а сега носех 42. Тъй като бях в първа младост, естествено, тялото си отмъсти за загубените килограми - изглеждах мършава, с провиснали кожи, бръчки по лицето и т.н., но важното беше, че се чувствах преизпълнена със сила за живеене, с радост от света наоколо, бях станала по-добра, по-услужлива, по-внимателна с хората, идваше ми да прегърна целия свят.
10-тина най-щастливи години в живота ми бяха тези. Само който е печелил битка срещу себе си, знае за какво говоря.

Но!
Както и да го усуквах, както и да исках да се запомня като тъничка и фина жена, вътре в мен живееше и досега живее дебеланата. Сънувам се дебела, заглеждам се във витрините на магазините XXL, без да искам, преди да седна на някой стол, светкавично ми минава през главата мисълта дали ще ме побере... Т. е. останах си същата.

Дебеланата сега е отново на път да ме победи. От няколко месеца не спирам да се тъпча - никакви моркови и зелета не признавам, разтрепервам се ако не ям сладкиши, бонбони, бисквити. 10 години не бях и поглеждала хляб, сега мога да изям половин хляб, без изобщо да се замисля. Почти никоя дреха не ми става, а старите "от дебелия период" отдавна ги раздадох или изгорих, за да не ми напомнят... Усещам, че все повече ме мързи и да се движа, все гледам да поседна, стълбите до 7 етаж, които преди взимах на бегом, сега ми се струват непосилни.

Лоша работа. Не знам какво да правя. Не искам пак да стана безформеното туловище, което бях. Все още не изглеждам дебела, но то е временно... просто виждам как от ден на ден напредвам в изпълването на огледалото. Не смея да се премеря на кантара, но си знам, че съм качила поне 10 кг, и то за кратко време. Явно нещо в организма ми бушува, а аз не знам и не мога да го спра.

Помагайте! Дайте идеи, усещам как отново ме наляга депресия и как подлата омраза към себе си ме залива с всичка сила. Не искам да се мразя, а започвам...

Tova, koeto si napravila e ravnostoino na cial podvig i ti kazvam edno goliamo BRAVO!!! Napravila si neposilni za povecheto jeni(bez da se lujem) neshta. Mislia che samoto osuznavane na fakta che se vrushtash kum predishnia si nachin na jivot moje da ti pomogne. Vse e edna stupka napred. Sega veche triabva da prestanesh da mislish i da se zahvanesh naistina s neshto, koeto shte ti pomogne. Tui kato az niamam koi zne kolko goliam opit se seshtam za niakoi i drug suvet, ama tui kato ti si minala veche vednuj prez tova sama si znaesh kakvo shte ti pomogne nai-mnogo. Samo edno te suvetvam: Ne se otkazvai i se bori kakto si se borila predi i kakto znaesh dulboko v sebe si che mojesh da se borish. Ne se otchaivai i produljavai:)
Jelaia ti uspeh

Нуждая се и моля за всякакви съвети, няма значение какви са, нужно ми е окуражаване, или сплашване, или де да знам какво, важното е да върна махалото. Побърквам се ня всяка хапка, сякаш престъпление правя... ям и плача. Гадно чувство е да мразиш яденето, а толкова непреодолимо да ти се яде...

В една аптека ми дадоха рекламен проспект за лекарство за отслабване - Редуктил. Единственото, което засега ме спира да не го започна, е цената му - 200 лева е дозата за 2 седмици. Знам, че ми трябва малко помощ, за да се спра, а не знам къде да я търся...
Затова и писах тук, в клуба, с надеждата, че ще ми помогне някой...

Благодаря ти, RazDva!

Разбирам те напълно какво ти е.......всеки който е отслабнал значително рано или късно се сблъсква със същия проблем. И на мен ми се случва в периоди на депресия, но качвам кило - две и пак отслабвам.
Преди всичко разбери каква е причината, 100% имаш някакъв проблем - сподели го с близък човек - мъжа ти, добра приятелка, ако трябва и на психолог отиди.
Намери си нещо което да те радва в живота и към което да се стремиш....започни да спортуваш, и то много усилено, така че цялата ти енергия да отива там, ако трябва и скъпите хапчета си купи, само не се давай!!!!

Здравей!И при мен е така,отслабнах за 2 месеца с 14 кг. като гладувах,а сега си ям и не ми пука.Но си казах ККККККРРРРАААААААААЙЙЙЙЙЙЙ!
И започнах диета,и пак почнах с гимнастиката.Казах си толкова се мъчи не можеш да позволиш това да стане пак.Когато ми се дояд сладко си казвам добре ще си хапна,но след малко и така малко,малко и забравям.
Спомням си как всички ми казваха колко съм отслабнала,представих си и как ще казват колко съм надебеляла и това ме спира да ям.
Не се предавай,и не се наричай"дебелана",все още не е късно да спреш и да не станеш наистина ДЕБЕЛАНА Успех!!!

Znaesh li muchno mi e kato cheta kakvo pishesh, zashtoto te razbiram. Predi niakude kum 3 godini smuknah 7 kila. Ne biaha mnogo, ama az mnogo se radvah. Niakoi momicheta mi vikat"Ama to ti koto gi smuknesh niama sled tova da si gi kachish pak shtoto po-malko shte ti se iade"Oshte mi stava smeshno kolko sa zabludeni. Prosto vijdash kak kilata si se kachvat, ama nishto ne mojesh da napravish. dietata e vse "ot utre" ili ot sledvashtata sedmica. Znam kakvo ti e i znam kolko otchaiano se nujdaesh ot pomosht. Niakoi koito da te ukorajava, da ti dava suveti, da ti se kara, kogato e nujno i prosto da bude do teb, zashtoto e po-lesno, kogato ne si sam. Znam zashtoto i az sum taka:) Zatova i pisha tuk, vupreki che na povecheto hora veche sto procenta sum im pisnala.
I vse pak opitai se da zapazish do kolkoto mojesh dostoinstvoto si i viarata si che mojesh da postignesh vsichko, samo da go jelaesh. Az za tri godini kachih 16 kila. Sega samo se chudia kak da gi svalia i vsiaka vtora misul mi e za dieti i kilogrami. Neizbejno si mislia za tova. Kato vurvia po ulicata neprekusnato preceniavam kolko slabi sa drugite jeni. kak izglejdat, kak im stoiat drehite...gledam TV i pak za tva si mislia. Vse podbiram filmi s mnogo slabi aktrisi za da uj me entusiazirat.....cheta knigi za takiva deto sa otslabvali po mnogo ili deto sa slabi, abe vuobshte mnogo sum se vmaniachila, ama efekt nikakuv.
Sega kato si mislia nishto ne pomaga poveche ot sporta. Ne mojesh da otslabnesh samo sus sport, obache ako se ogranichavash s iadeneto i sportuvash uporito shte ima efekt. niama predstava do kolko ti pozvoliava rabotata da sportuvash, obache vse mojesh da namerish polovin chas na den da sportuvash neshto priatno. Zaduljitelno e da ti e priatno i inateresno, zashtoto inache shte se otkajesh na vtoria den. Za vseki razbira se e razlichno. Az naprimer mnogo haresvam tichento. namiram strashno predizvikatelstvo v tova da vidia do kude shte moga da izbiagam dnes naprimer(rekorda veche mi e 8 kilometra bez spirane). Ti sama si preceni. I oshte neshto mnog vajno-tancuvai. tancite sa neshto nepovtorimo!!!! Vsiaka svobodna minuuta si puskai muzika i se dviji, kakto na teb ti haresva, ne se strahuvai che niakoi moje da te pomisli za luda. Zabravi vsichko i se otdai napulno na tanca!!! I kakto mojesh ogranichi hranata. Za hranata mnogo moga da te suvetvam, zashtoto dosta sum chela i sum probvala kvo li ne. I vse pak ti sama triabva da reshish kakvo e nai-dobro za teb. Pri vseki dietata triabva da e neshto mnogo individualno za tova az sum protiv tia dieti po spisaniata.
kolkoto i nevuzmojno da ti se struva opitai se da ne mislish tolkova mnogo za hrana. razseivai se s priatni za teb neshta. I si obeshtai nagrada ako triabva, naprimer "kato smukna 5 kila shte si kupia onazi mnogo privlekatelna roklia"ili neshto podobno. Shte te durji v gladni momenti:)
Vinagi sum na tvoe razpolojenie za podkrepa. Viarvam che shte uspeesh:)

Zdravei interesuva me kakvi biaha posledstviata za teb kato otslabna 14 kila? Otpusna li ti se kojata? Mnogo iskam da svalia 14 kila(e sus sigurnost tova niama dastane no pone 10 kila) i se chudia dali puk niama mnogo da si iztoshtia organizma. Shte sum ti blagodarna da napishesh za posledstviata. Abe vuobshte vseki koito e svalil povechko kila i e popadnal na tozi posting molia da spodeli:)

Тук май все сме едни такива "ъп_даун":)
Килограмите вървят надолу, настроението - нагоре и обратното.
Благодаря ти!

Идеална идея - да танцувам!!!
Браво, не беше ми хрумвало.
Отдавна не си бях пускала любимите CD-та.
От утре - хич не ми пука, че домашните ми ще ми се подсмихват - почвам луди танци.
Ех, жалко, че ми е минало времето да ходя на дискотеки, но и вкъщи става:)
Благодаря ти много!

Ти насочваш вниманието ми към психологическия проблем ма моето "махало". Права си - преживявам труден момент сега, може би вкопчването в любимите ми сладки неща е някакъв начин да се самозалъгвам, че ми е добре... Има и друго - май навлизам в климакса, макар че според докторите още ми е рано. Но май да - навлизам си с пълна сила... Какво ли още ме чака - двойна трябва да е битката със себе си...
Е, стискай ми палци, още не всичко е изгубено, ще се борим, няма да се предаваме!