доста продължителен се оказа....допредималко снимах морскосиньосиви облаци - на кръгове и на пластове и на вълни и над пълни с анТени покриви.....красОта

...I follow you...

"...сбирай моите писма,
но не ги чети - идвам вместо тях..."

Ти си тук!!!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

усещам собственият си мирис на лято

...I follow you...

Eh...4e hubawo!


.... the world in my eyes...

е гъст от миризми на рози и липи - налага се да копаем тунели един към друг, за да се придвижваме в тази лепкавост...

...I follow you...

пак е забравила, че днес е лято...

...I follow you...

Като тръгне така и няма спиране.
Писането имам предвид.
Провокациите навсякъде те карат да включиш някаква мисъл и когато това се случи насред работния ден, става направо сюреалистично. Колегата от едната ми страна ми брои ударите по клавиатурата в минута, другият пък със страх ми поглежда в монитора, за да установи, че съм някъде, на място, което той дори и не подозира, че съществува.

А аз пиша. И животът днес ми мирише на любов...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

ponyakoga propivame sebe si s taga, za vsi4ko e vinovna lubovta,gotov sum da go dokazvam dori i na sebe si....vseki den......no vajnoto e da ya ima.....kakvo kato boli kogato ne e nablizo....vajnoto e da e in your life!

да, разстоянието няма никакво значение, щом някъде там някой те обича...

...I follow you...

Експлоадирам при мисълта за една скорошна ( ехх какво пък е половин годинка) грандиозна, грамадна, всепоглъщаща, подчиняваща, издигаща HIGER LOVE a по-малките любовни пеперудки, които ме водят към нея усещам в гърлото си - изкрещявам всеки ден по малко от тях за ми показват пътя








.... the world in my eyes...