|
Понеже едно малоумно рогато недоразумение си позволи да се възмущава с типичните за подуянци хамалски псувни за това,че наш фен си е позволил да напише името на надутият син балон гундето с малка буква реших да пастна една статия на червеният рицар Gawain,написана преди време в CSKA.net по повод бруталните напъни на синята олегоФения да изкрият преиначат футболната ни история!!!Истината за гундято!!!
Мисля, че на всеки непредубеден свидетел на нашите усилия, в кръга на “Червената” академия, отдавна е станало ясно, че не се борим просто срещу Лефски. Ние се борим срещу негативните явления в този отбор, срещу онези противни на морала и феърплея деяния, които са пронизали цялата негова история. В тази връзка, лично аз чувствам и задължение, да се опитам да предпазя един футболист от нашето минало, Георги Аспарухов – Гунди, както от убийствената прегръдка на отрицателното и порочното, произтичащо от Герена, което винаги е предизвиквало у честните хора единствено отвращение, така и от инерцията да виждаме в него не личните му добродетели, а това, че някои се опитват да го превърнат в щит на своята низост.
Добре е известно, че преди време се състоя една анкета за футболист на века, която бе опорочена още в момента, в който се появи. По простата причина, че бе проведена от лефскари. Този факт веднага я направи както необективна, така и нечестна, а това убедително бе защитено впоследствие. В нейния ход обаче, в едно интервю на Крум Савов с Христо Стоичков, на въпроса какво мисли за цялото това мероприятие и за това кой трябва да бъде победител в него, постигналият всичко в тази игра Ицо заяви: “Сигурен съм, че ако Гунди беше жив, щеше да каже “Стоичков”, както и аз сега казвам “Аспарухов”. Естествено, в цялата тази история, хората, които свършиха това, което си бяха наумили, не бяха нищо повече от лефскари. За тях, за тези, които неуморно славеха аспаруховите достойнства и добродетели, точно тези достойнства и добродетели бяха и завинаги ще останат чужди. Тези хора, които се опитаха да се възползват от Гунди, докрая не разбраха, че най-голямото признание за този голям спортист щеше да бъде не да се опитват отново да го поставят на онзи пиедестал, на който и сам не би се поставил, а поне в някаква степен да се опитат да заприличат на него, да се опитат да направят и своя отбор поне в някаква степен достоен за него. Гунди бе за Лефски един огромен шанс на съдбата, но тази възможност бе провалена. През годините “сините” милиционери все повече затъваха в блатото на манипулирания футбол, все повече поемаха ролята на палачи на тази игра, до кулминацията Чорни, до подписките и инициативите в подкрепа на “добрия”, на “невинния” човек, на лефскаря, напазарувал им три шампионски титли и с това превърнал се в най-необходимия. Превърнал се в убиеца на всичко онова, което можеше да произтече, ако бяха направили по-честното и по-достойното. Да тръгнат от онова, което им подсказа Гунди. Като поведение и присъствие. Да направят от него не идол, а пример за подражание.
Твърде отдавна и на базата на неоспорими доказателства, една значителна част от нас стигна до идеята, че първото условие, за да имаш представа от същността на футболната игра у нас, е да си бил част от Армията, да си израстнал на този стадион, точно там да си усвоил уроците на големия футбол и да си бил заразен от неговата магия. Случайно ли е, че Георги Аспарухов от малък е цеденевист и твърде дълго той е попивал тънкостите на този спорт именно в Парка на свободата? Един от най-подробните биографи на Гунди, Георги Тодоров, описва по следния начин тези най-важни в развитието на всяко дарование години:
“Заквасата” идва и отдругаде. Някога бащата , Аспарух Рангелов, е играл футбол в Казанлък. Не е бил голяма “звезда”, но това не му е пречело да разбира чудесно същността на играта.
-Гошето от малък го поведох на мачове, насочих го към хубавите прояви на играчите. А после и сам започна да си ходи. Имах един приятел-касиер, който му даваше билет, пък аз след това го плащах. И всичко, което видеше да правят майсторите, опитваше сам в махалата.
… през 1958-1959 година Гошо (Аспарухов е роден на 4 май 1943г. – б. Gawain) играе на различни постове в детските и юношеските състави на “сините”. Той не се сърди, вярва, че ще удари и неговият час, а дотогава ще трябва да се подготви, както подобава. Продължава да не изпуска и мачовете от първенството, в които играе… ЦДНА! Да, бай Аспарух е поклонник на армейците, а Гошо е луд по Гацо Панайотов, който “може да прави с топката каквото си поиска”. (Георги Тодоров, “Гунди, голямото завръщане”, стр. 9 – 11.)
При тази известна от историята, но неизвестна за подуенските запалянковци клубна ориентация на младия Аспарухов, възниква и справедлият въпрос. Защо като той е бил цеденевист, не е направил елементарното? Не е усвоявал играта в любимия ЦДНА? Отговорът е прост. Защото по онова време комунистическата система от най-ранна възраст се е опитвала да смазва индивидуалността, да избира и решава вместо нея. Валидният принцип в спорта за тази възраст е бил териториалният, при който клубът се определял от квартала, в който живееш. И понеже Георги е живеел в “Редута”, то и партията-майка му навлякла синята фланелка.
Разбира се, дори и тогава е имало вратички от подобни обвързаности. Дори и тогава е имало варианти да се пребори системата. Като този да попаднеш благодарение на казармата там, където те тегли сърцето. След няколко мача в мъжкия отбор на “Лефски”, идва време Аспарухов да влезе в казармата. По-точно в ЦДНА. Според Г. Тодоров някои скептично настроени запалянковци в този момент се опасявали от пребоядисване. За какво пребоядисване може да става въпрос, обаче, след като Гунди в своята младост си е бил червен. Към този момент е актуален и случаят с Никола Цанев, също юноша на “сините”, но от малък цеденевист, който отказва след казармата да заиграе отново там, където не му е мястото. Аспарухов престоява твърде кратко на Армията, без да изиграе нито един официален мач с екипа на ЦДНА и е откомандирован в отбора на Ботев, наричан по това време “малкото Лефски”. Всичко това е твърде странно и предполага известен скептицизъм що се отнася до обяснението, че понеже тогава сме имали Цанев, не сме се нуждаели от Аспарухов. Треньор на отбора към онзи момент е Крум Милев – Палаврата, доказал с цялата своя треньорска дейност, че е в състояние да познае таланта, още повече, че и като чисто физически данни Гунди не може да не предизвиква интерес.
Истината, истината за комунизма и за Георги Аспарухов, откриваме в книгата на Спас Тодоров и Милко Стефанов “Незабравимият Гунди”, издание на ИК Спорт от 1991г. Стр. 22-23.
“Странно е, но и до днес сред немалко приятели на футбола съществува погрешно впечатление, че големите специалисти в ЦДНА, този водещ наш отбор, не са го харесали и затова след месец-два, през декември, той се озова във военно поделение някъде на юг. Заслужилият треньор Крум Милев, човекът, който отгледа най-голямото съзвездие у нас през 50-те години и когото никой не може да подозре във футболно късогледство, ни каза:
-Какво? Не съм прозрял таланта на Гунди, не съм го искал? Има си хас! Та аз тогава бях наказан, че го задържам при нас и не го отпращам там, където бе определен по предназначение като войник…
Не знаем какво точно е правил Аспарахуво в онова далечно южно военно поделение и дали е имал възможност там да играе футбол, но знаем, че не минало много време, когато бай Георги Генов, треньорът на “Ботев”, се е намесил: “При вас там има едно войниче, добро футболистче – я ми го преведете в Пловдив.”
Подобни многозначителни факти, естествено, няма как да стигнат до бетонните глави на “сините” корифеи от ранга на Жаклин и Томето, които неспират да произвеждат лъжи за отбора ЦСКА. За това, че не нещо друго, а точно комунизмът е в основата на нашите успехи. Какъв, обаче, е елементарният извод от онова, което се е случило на Гунди в Парка на свободата. Излиза, че не ние сме били всесилните в онази епоха, че не точно ние сме се ползвали в най-голяма степен от партийните протекции. Дори само цитираният по-горе текст предизвиква страшно много въпросителни и още повече преразказан от лефскари, разбива на пух и прах някои подуенски митове. От една страна, Крум Милев, треньорът-легенда е бил наказан за това, че задържа Гунди в ЦДНА, а от друга, пловдивчанинът бай Георги Генов е трябвало да каже само: “…я ми го преведете в Пловдив.”, за да се окаже той на часа там. Този факт категорично отхвърля тезата, че в най-успелия наш роден отбор, дори и по време на казармата, не са взимали само този, който не са пожелаели. От друга страна и тук ясно прозират силите, които са били в състояние дори и в нашата система, системата на армията, да решават нещата в подуенска полза. И коя е била тази сила-закрилница на подуенската “синя” идея, ако не всесилната партия. Всичко онова, благодарение на което и Лефски става някакъв отбор в родния футбол именно благодарение на социализма.
Всеизвестно е, че подуенци не познават историята, че те се боят от нея. И това изобщо не е случайно. Твърде много позорни неща са скрити в миналото и твърде много лъжи са създадени от тях през годините, за да ненавиждат те онова, което включително и част от нас, в нашата “Червена” академия, вършим в момента. Вадим на светло фактите. Всичко онова, което реабилитира нашето достойнство и което ще ни позволи да вървим с гордо вдигната глава напред. През цялата онази подуенска мръсотия, която ще срещаме по пътя си. Включително и по случая Аспарухов.
(Следва)
< b>Gawain
|
