Йешич – рицарят на разгневения образ

В края на юли, в разгара на лятото, минаващият за журналист-цесекар Михаил Савов написа фундаменталния труд “Йешич, не спринтирай!”. Фундаментален, защото с него той, Михаил Савов, успя да влезе в историята. Материалчето бумна като залпа на “Аврора” и даде сигнала за една целенасочена и последователна кампания в пресата срещу сърбина Йешич и срещу сърбите в Борисовата градина. В резултат на това Евгений Хмарук пази срещу “Ливърпул” в София, пусна три гола, два от които между краката си и ЦСКА не успя да постигне нещо, което беше напълно възможно да постигне. Да отстрани за пореден път актуален еврошампион и да бъде първият български отбор в ШЛ. Благодарение на Савов и благодарение на подобните на Савов.

И всичко това е огромен парадокс. Върху който едва ли някой се замисля. Парадоксът се състои в това, че най-компетентната публика разполага с най-некомпетентните журналисти. Специалисти, не познаващи и не разбиращи играта, статисти, умеещи да пишат единствено под диктовка, творци, способни да се пенсионират с една тема и “цесекари”, активно участвали във всички несъстоятелни и пагубни за отбора ни събития. Включително и в последното. В овладяването на футболната централа от ПФК Левски 1914. Да не говорим за подуенския фолклор. Срещу който тотално се провалиха и който, включително и благодарение на тяхната неспособност да намерят адекватния подход и точните отговори, превзе обширни територии от общественото съзнание.

Това, разбира се, са само част от нещата. От нещата, срещу които се изправи Йешич. Срещу които тръгна да се бори Йешич. Друг феномен във футболната ни традиция. Този, че до този момент не разполагахме с такъв треньор, който да е проявил подобно старание и да е вкарал толкова енергия в нещата, обкръжаващи неговата професия. Почти на мига, в който се появи на Армията.

Въпросът защо го прави, защо не се скри, както мнозина преди него в някое уютно панчаревско бунгало, съвсем не е излишен. Той е важен. По простата причина, че касае самата същност на тази игра. Причините, както винаги в подобни случаи и както е невъзможно да се избяга от шаблона, са субективни и обективни. Такива, които карат Йешич да си самосъздава трудности и такива, които му пречат да си върши работата. Да гради отбор, успешен отбор.

Има нещо, което Йешич очевидно не може да прави. Да си премълчава, да преглъща, да затаява възмущението у себе си. Такъв е и това не е случайно. Той се гордее, че е възпитан в сръбския Партизан и че е бил част от него. Че е армеец и че е боец. Не само по възпитание, но и по природа. В много случаи подобна нагласа е в състояние да предизвиква многобройни и безсмислени конфликти. У Йешич обаче има още един момент. Един неимоверен и направо неприсъщ за човек кръвно свързан с футбола рационализъм. Който му помага. Включително и за това да употребява и материализира създаденото от ситуациите високо напрежение. Създаваното непрекъснато високо напрежение.

И точно това журналисти като Михаил Савов не са в състояние да схванат. Не разбират, че “спринтовете” на Йешич не са към нищото, че те помагат на играта, вкарват в нея емоции и стимули, осмислят я, в крайна сметка разграничават и разделят. Тези, които могат и които живеят с проявата и другите, случайно попадналите, некомпетентните и неспособните да се заразяват, да горят и да светят.

За мнозина интерпретирането на футболното състезание не отива по-далеко от две елементарни числа и един краен резултат. Няма ги въпросите “как” и “защо”, няма ги преценките за възможностите на играчите и за демонстрираната върху тази база продукция, липсват наблюденията за проявения характер, за придобитата самоувереност, за усмивките на Фортуна, за неизбежните подскоци и пропадания в спортната форма. Няма ги. Къде заради невежество, къде поради злонамереност.

Строителството на един футболен отбор не протича в атмосфера на стерилност. В тази зона попадат и са в състояние да влияят множество неща. И всичко това е до такава степен обективно и неизбежно, че дори само благодарение на него е възможно веднага да се прецени. Кой става треньор, за да взима известно време заплата и кой всеотдайно и талантливо се стреми да създаде нещо? Особено в ЦСКА. Където отсъства ловешкият Гриша Ганчев, ловешката организация и ловешкият чадър върху отбора.

Войните на Йешич, нестихващи вече почти година, изобщо не са случайни и още по-малко излишни. Те откровено целят три неща. Да предпазят футболистите и отбора от негативни външни влияния и да изградят нов, работещ тип взаимоотношения между треньор и играчи. Да подобрят организацията в Борисовата градина и да отграничат или тушират силите, непрекъснато произвеждащи асинхрон или деструктивизъм. Да постигнат равнопоставеност в родното първенство, както що се отнася до характера на играните мачове, така и до отношението към един или друг, в случая неговият отбор.

Всички тези войни съществуват, защото мнозина, представящи се за част от каузата ЦСКА, нямат нищо общо с нея, не осъзнават характера на творящото се пред очите им, отказват да участват в съдбоносните битки или просто са ги загубили.

Резултатите от войните на Йешич, точно тук, в играта футбол, няма как да избягат от особеностите на проявата. Първо, те, в болшинството от случаите, са относителни. По начина, по който Йешич вече веднъж уволни Насо Сираков в ПФК Левски 1914, но той отново е срещу него. Второ, резултатите в относителността не зависят от личностните сблъсъци и от аргументите в тези сблъсъци. Зависят от нещо друго. От резултатите на футболния терен. Често пъти от случайностите на футболния терен.

И точно това, последното, е задължително да бъде осъзнато и елиминирано. Всъщност то отдавна е елиминирано. От “червените” привърженици. От хората, искрено и истински принадлежащи към своя отбор. Не само защото нашите противници не харесват или направо мразят Йешич. Личността, от която имат прнчини да се страхуват. Не само защото Йешич е първият чуждоезичен треньор, направил ЦСКА шампион, първият “червен” наставник, победил Литекс в шампионатен мач в Ловеч, първият отстранил немски отбор и още много други първи неща. А защото Йешич е подобен на нас. Армеец. Създаден за голямото, съществуващ за голямото и неотклонно стремящ се към него. Всичко, от което имаме нужда и заради което сме заедно. В един отбор.

Gawain

Гави, аре бате един път да напишеш по-кратичко нещо, деба. Значи тва спокойно можеше да го вместиш в 20-30 реда, ти си го направил три пъти по-големо. Иначе разбрах ти водещата мисъл, ама адски ме изнервяш с тия дължини.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Браво! Така е братче!Казват че победителите не ги съдят.Но не така е с ЦСКА.Съдници много! Докъто създадената от Сирака и онова Русначе с Израелски паспорт корупция,интриги и алчност,не спрат ще бъде така.Талантът боде в очите!И това Сирака и сие го знаят много добре.Но докато Генерал Йешич е на АРМИЯТА ще се играе истински футбол,честно и с дух.Защото сме армейци!Защото битките са за силните!Защото сме ЦСКА! Защото победителите не ги съдят!

Нещо не ми харесва как се отнася към младоците е отбора!

1. От какъв зор ще гони Олегов,Бранеков,Иван Иванов и Петко Илиев?Последните двама аз никога не съм виждал с фланелката на ЦСКА а той ги гони ... Олегов и Бранеков ги натопи с/у силни отбори а специално САШО БРАНЕКОВ ми напълни душата само с жеста си след гола!Това момче измина 70м за да отиде при агитката ... ето това е Цесекарче!Олегов пък игра само с/у Славия ... и какво от това????Как така ще гони тия футболисти?

Сашо Младенов и Матко според мен пък са надежди.Младенов е ГОЛЕМЕЦ само че му трябва време а Матко доказа че има потенциал с изявите си в последните 10 мин в надежда така че Г-н Йешич ... малко по-полека!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Братче, мога и кратичко. Ей това, например, ще бъде кратичко.

Къде е проблемът? Имаме си ние нашият отобр и в този отбор стават разни неща. Твърде често безумни неща. Не знам дали знаеш, ама Хмарук е трансфер на Орманджиев. За което е добре да играе. Освен това Стиви О е вързан с разни журналисти. Които пишат статии подобни на посочената по-горе статия на М. Савов или друга, която твърде скоро ще се появи, защото Хмарук е нарочен за гонене. В целия този дебат е добре отвреме-навреме да се чува и думата на феновете. Не само на стадиона, защото, както практиката показа, досега ефект няма. Нито за цената на билетите, нито за раздялата със Стиви О.

Е за това ги пиша и аз тези работи. Ако ти напиша нещо в 20 реда, ти може да се съгласиш с мен и толкоз. Това си остава между нас. Тази статия обаче чакам да се появи в сайта Спорт1. Тя ще се прочете от различни хора, включително и журналисти. Горе е диференцирано всичко, изяснено, както аз го виждам, както съм го подкрепил с различни примери и както мога да го защитя. Горе съм разсъждавал за това защо са тия всичките войни, които води Йешич, важни ли са за играта, кой участва и кой не участва в тях.

Това е. Въпросът е по-скоро друг. Трябва ли да пускам подобни неща тук, в този форум? Правя го, за да разбера какво мислите, като цесекари, по тези въпроси. Точно това за мен в момента е най-важният въпрос. Ще го бъде ли Йешич и следващата година или ще вземем да си върнем пак някой феро. Естествено, мога и да не го правя. Ако няма интерес да се разсъждава по това.

Е, хубаво. Дай да го махнем Йешич и да въведем и ние План 2007. Само че, за разлика от Лефски и за разлика до избора на ново БФС, няма да разчитаме на служебни победи.

Нещата за мен стоят по следния начин. В ЦСКА не е важно колко голям цесекар си. Помага, ама не е най-важното. Ти може да си най-големият цесекар, ама от това не следва, че трябва да бъдеш част от отбора, да тренираш с отбора и ЦСКА да ти плаща заплата. Като си футболист, трябва да можеш да играеш.

Ти си видял този или онзи за един мач или за 10 минути. Йешич ги вижда по цял ден. Как тренират, какво могат. Ситуацията в ЦСКА в момента е такава, че ние имахме жизнена необходимост от това резервите да дадат възможност на титулярите да вземат глътка въздух. Те не показаха възможност, а аз ще кажа и желание да го направят. Желание, защото същото беше и в контролата с Ботев Пд. Когато Йешич веднъж им направи компромис. От който не произтече нищо.

Така че избирай. Или План 2007, или готови играчи, титли и успехи. Или Феро, дето основното му занимание беше да си намира оправдания за всичко, най-место с бездарието на поверените му футболисти, или човек, който е в състояние да носи отговорност и който е доказал, че е в състояние да побеждава.

Радвам се, че си схванал за какво иде реч и че сме на едно мнение по този най-важен въпрос за нашия отбор в момента. Защото като колата се обърне, пътища много.

Значи в момента немам време много за дискусии, щото тия дни нещо се сдухвам от бач, но все пак две думи.
За това как и какво постваш, в крайна сметка ти си решаваш, ок нема да спориме повече.
За Йешич. Абсолютно съм съгласен с теб и че той трябва да остане, и по отношение на резервите - значи като си резерва знаеш, че шанса ти е минимален - половин полувреме, даже по-малко, и трябва да се възползваш от тоя шанс максимално. И наистина Йешич ги следи постоянно, наясно е кой кво може. Тва дали обичаш ЦСКА или не са некви лайна. По тая логика ние от форума требва да сме титуляри. Проблемът е, че от нас нищо не зависи, каквото и да ми разправяш. Сигурен съм, че единственото, което спира Стиви да се разправи с Йешич е огромния кредит на доверие, с който последния се ползва пред публиката и /евентуално/ пред Черепа. А за журналистите, според мен, много си наивен да мислиш, че некой от тех ще се впечатли от писанията на некой в нета - били те твои или мои. При тех определящото е кой дава кинтите и всички сме били свидетели как един и същи човек пише различни неща в зависимост от политиката /собственика/ на съответното издание. И накрая да кажа, че както във всеки друг наш клуб така и в ЦСКА има игри, които аз не ги знам, не съм вътре в кухнята и не мога да ги коментирам. Ясно е, че Хмарук е човек на Стиви и е ясно, че ще има водевил, сополи и сълзи покрай тая работа. Не ти ли е странно да се подписва със Сашо Младенов и само след месец той да е аут. Не знам кво става, но едва ли само заради 15-20 минути Йешич ще го гони. Друг е въпроса, че аз бех резервиран като го взеха, щото досега никога не съм го забелезвал с нищо, освен че е син на Стойчо. Та така. Каквото и да става с Йешич, ние сме последните дето ще го решаваме. А не е изключено той в краайна сметка да си хване шапката и да се чупи, щото му е писнало от всичките лайна и в ЦСКА, и в бг футбола.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По повечето въпроси мислим по един и същи начин. Последното, с което си завършил, е вярно.

Другото. В ЦСКА, за съжаление, чуваемост няма. В ЦСКА, в този ЦСКА, феновете не ни бръснат и за слива. Нашето единствено значение е да може Черепухин да прибира кинти от нас, евентуално, с присъствие и подкрепа от трибуните, да може да стига до по-големите кинти.

Обаче тук има нещо друго. И мога да дам примери за това, включително и ти можеш сам да си ги намериш. Като напишеш или кажеш нещо вярно и то започва да живее като факт в общественото съзнание. То вече стои някъде и сибитията, които следват, се съотнасят и подреждат под него. То расте, то се появява отвсякъде и вече, искат или не искат започват да се съобразяват с него. Тогава вече, да напишеш нещо срещу него, е рисковано. Дори и да са ти платили за това.

Т.е. всичко това е един процес. Процесът се състои в това да формулираш актуалната, работещата истина и събитията от живота да почнат да я потвърждават. За това са необходими две неща. Първо, да представиш нещо смислено и второ, то да бъде представено на такова място, откъдето ще има шанс да бъде разбрано и прочетено. От повече хора, включително и от такива, които материализират обществения дебат и обществения обмен на мнения. Когато всичко това съумее да се подреди, когато вече масирано започне да обяснява събитията от живота от печатните и електронни медии, тогава вече става вече невъзможно да не почнат да се и съобразяват с него. От същия този наш ЦСКА, в който не ни бръснат и за слива.

Човече, възхищавам се на труда, който полагаш за ограмотяването на футболните запалянковци! Възхищавам се как защитаваш любимия ни ЦСКА и едновременно с това как атакуваш всичко гнило вътре в клуба! Само обаче не смятам, че Йешич трябва да бъде идеализиран, защото никой от нас и представа си няма за начина, по който стотици хиляди, ако не и милиони, евро се въртят и най-вероятно перат през ЦСКА. Никой от нас не знае дали той не е дошъл при нас като част от сделка на Божков със сръбската мафия и никой не знае колко процента от стойностите на трансферите на Максич, Матич и Матко е сложил в джоба си Йешич. Колкото и вчера да казва, че това е негова грешка и, ако трябва, сам ще извади парите, с които ще възстанови разходите на ЦСКА по привличането на Матко.
Да, Йешич е нашият армейски генерал, но той е човек и нека си остане нашият Генерал, а да не го превъзнасяме до небесата, защото видяхме за съжаление в последната година и нещо нашият Христо(с) как се подигра с националният ни отбор!

Шампион

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите