“Истинската история” / Спорт / Футбол / ЦСКА

“Как “тоталитарната” преса през 60-те създаваше ореола на Гунди
(от вестник “Лидерът”, 10.05.2001, автор В.Василев)

През втората половина на 60-те години в стремежа си да сътвори ореол около своя любимец Георги Аспарухов, българската спортна журналистика създаде “шедьоври на глупостта”, които не трябва да бъдат забравяни. Сигурно на много млади почитатели на Гунди, които не са гледали неговата игра, ще бъде интересно да научат по какъв начин “футболистът на века” беше набит в съзнанието на целокупния български народ.
През пролетта на 1965 г. българският национален отбор с треньор Рудолф Витлачил победи Турция с 4:1. Три от головете отбеляза Дебърски и един Пенев. Може и да не ви се вярва, но според вестник “Отечествен фронт” най-лошо в този мач се е представил именно Спиро Дебърски, който, представете си, вместо да подава на Аспарухов взел да вкарва голове… Впрочем, ето и части от репортажа на Ив.Делчев и Ив.Строгов в броя на “Отечествен фронт” от 09.05.1965 г.:
“Аспарухов имаше заслугата /заедно с Китов/ в първите тридесет минути отборът да играе правилно. Даде няколко отлични паса, от които Пенев отбеляза първия гол… Когато тръгна да атакува пред него вече стоеше крилото Дебърски… Трите гола, които Дебърски отбеляза не изкупват вината му за обезличаването на Котков и особено на Аспарухов. Колкото до “педагогиката” на Витлачил, който реши да ги смени с Якимов и Я.Димитров, струва ни се, че той не видя главното в случая. Защото системата 4-2-4 изисква не само бързи, но и дисциплинирани крила!”
На 01.08.1966 г. след световното първенство в Англия, във вестник “Поглед” излиза интервю, което Иван Строгов и Андрей Кожухаров са взели от Рудолф Витлачил – треньор на Левски и на националния отбор. В него чехословашкия специалист заявява: “Искам да кажа няколко думи и за Аспарухов. Той прекалено много мисли за себе си! Аз още не съм го видял като голям европейски футболист! Всеки е човек и може един мач да играе лошо. Но Аспарухов през цялата тази година не е играл добре нито веднъж. .Казах своето мнение по “въпроса Аспарухов” на БФФ. За мен той не можеше да играе в Англия! Отговорът бе: “българският отбор без Аспарухов не може…” Това е мнението на този, който е треньор на Гунди по време на всичките му мачове през годината до този момент. В оставащите до края на 1966 г. месеци, Аспарухов не взима участие в нито един мач. Това не пречи на спортните журналисти да изберат своя любимец за футболист №2 /след слависта Ал.Шаламанов/. Причината за отсъствието на синия център-нападател е, че по това време във Виена се решават неговите ортопедични проблеми /Гунди има плоско стъпало/. По този повод тогавашния съотборник и бъдещ треньор и ръководител в българския футбол Иван Вуцов посочва на страниците на в. “Народен спорт” причините, поради които Аспарухов се е представил слабо на Световното в Англия. И те се крият в деликатната психика на Гунди. Вуцата твърди, че не е трябвало да му съобщават, че след Световното ще трябва да ходи на ортопед във Виена. Гунди се разстроил и …
Първоначално реномето на Аспарухов се градеше върху головете му. Фактите, че той стана голмайстор през 1965 г. с нов рекорд-27 гола, че вкара два гола на Белгия и т.н. бяха широко използвани. Но за беля точно тогава на сцената се появи Петър Жеков, който вкарваше много повече голове от Гунди. Това обаче въобще не притесни онези, които бяха решили да градят ореола на синята деветка. Ето един пример: на 06.03.1968 год. В приятелски мач българският национален отбор победи с 5:2 ЦСКА /Москва/, /с бившия треньор на Левски Федотов в състава/. Два от българските голове бяха реализирани от Жеков.Това не попречи на Александър Ясников да отбележи в “Народен спорт”: “… най-често всичко завършваше с капитална грешка на Жеков”. Един месец преди мача с руснаците на 09.02, нашите национали побеждават с 4:1 шампиона н Австрия – Рапид /Виена/ /с треньор Витлачил/. Головете са отбелязани от Котков, Жеков – 2 и Митков. В 22-та минута на този мач Жеков заменя Аспарухов. Ето какво пише във в.”Народен спорт” за този мач: “Жеков бе много слаб. От нападението успокоителни нотки се долавят само от Аспарухов /той обаче пак излезе поради своя неизлекуван крак/”. Интересно е, че авторът на този репортаж не е посмял да сложи името си под своето творение.
По време на мача на олимпийските отбори България – ГДР 4:1 /три гола на Жеков/, един радиокоментатор говореше горе-долу така: “Жеков прави много грешки. Ето още една негова грешка и … гол!”
Когато през 1971 година Петър Жеков вкара гол за световния отбор в юбилейния мач на Лев Яшин известният български телевизионен журналист Николай Колев /Мичмана/ тъжно каза: “Гол! Голмайсторът струва ми се е Мюлер”. Мичманът млъкна и чак когато след няколко минути показаха информационното табло с името на Жеков, проговори отново. Гласът му беше тих, почти шепнейки той обяви: “Да. За наша всеобща радост, голмайстор е Жеков.”
След като и грешките на Жеков ставаха голове, трябваше да се търси друг аргумент, който да поддържа ореола на тогавашния медиен любимец. След като при наличието на майстор като Митата Якимов това не можеха да бъдат нито дрибъла, нито головото подаване, в такъв аргумент се превърна първият пас. Започнаха да се появяват серии от снимки с една цел – да се покаже колко гениално начало на синята атака дал Гунди със своя първи пас.
В края на първенството 1968-69 год. /същото, в което Левски победи ЦСКА със 7:2/ сините доста преди да завърши шампионата загубиха шансове за титлата. Тогава Аспарухов, както и други “сини” звезди прекратиха участието си в първенството и заминаха на почивка. Вестник “Поглед” ознаменува края на първенството не с репортажи за новия шампион ЦСКА или за носителя на златната обувка Петър Жеков, а с голямо интервю с Гунди, открит от пъргави репортери в едно затънтено кътче на Черноморието. В това интервю Аспарухов обясни, че иска в следващия шампионат Георги Цветков да играе в Левски. И, о, чудо! Ръководителите на Академик, на Левски-Спартак и самият Георги Цветков решиха съшото. От следващия шампионат Цветков стана футболист на сините.
Може да се продължи с едно интервю на Кеворкян с Дерменджиев, когато телевизионният водещ настояваше Чико да каже едно име, по такъв начин, че на всички им стана ясно и кое е името, с футболната енциклопедия, издадена през 1985 г., където като едно от големите постижения на Аспарухов е посочено включването му в десетката на Франс футбол. Подобни постижения на Иван Колев и Петър Жеков са пропуснати, с анкетата за Футболист на века. Не е ли вече време за анкета за Футболист на хилядолетието?”

ТАКА СЕ СТАВА ФУТБОЛИСТ НА ВЕКА
В мача България – Турция лявото крило Дебърски обезличи Гунди като … вкара три гола

За да станеш футболист на века в България не е необходимо да играеш най-добре, да вкарваш най-много голове, да печелиш най-много купи. Достатъчно е да си легенда. А легендите се създават. Например легендата, че футболистът на века вкарал гол на най-добрия вратар в света по онова време Гордън Бенкс. Нищо, че на английската врата във въпросния мач стоеше резервата Уест. Или, че футболистът на века вкарал страшно много голове – нищо, че има десетина души с повече голове в българския шампионат и още толкова с повече голове за националния отбор. Или да кажеш, че на футболиста на века му пречел комунизма. Нищо, че той е бил член на БКП, член на ЦК на ДКМС и член на ЦС на БСФС. По този начин, както се казва и някой дюстабанлия може да стане футболист на столетието. Стига само по-възрастните да се го забравили, а по-младите да не са го виждали. Всъщност най-трудно е било в началото. Всички знаят, че всяко начало е трудно, но когато си майстор, на всичко му се намира цаката.”

Два пъти в седмицата www.cska.net ще предлага стари материали от вестниците “Сектор Г”, “ЦСКА” и “Лидерът”. Рубриките ще са със заглавия:
Вторник – “Личности”
Четвъртък – “Истинската история”

от CSKA.net

Публикувано от: Attack на Четвъртък, 08 Януари, 2004 - 13:23 CET